Р Е Ш Е Н И Е № 979
гр.
Сливен, 02.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, X-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1641 по описа на БРС за
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за периода на оставане без работа с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.3 КТ. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК. Процедурата на чл.311 ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, а предявените искове са допустими. Отговор на исковата молба е депозиран от ответника. Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 12/16.02.2018 г. на управителя на ответното дружество за незаконно и за неговата отмяна и за осъждане на работодателя за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, поради незаконното уволнение. Ищцата Т.В.В., ЕГН: ********** *** твърди, че е започнала на 04.01.2018 г. работа като сервитьор в питейно заведение „Роял” и впоследствие била назначена с трудов договор № 12/16.01.2018 г. сключен по реда на чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 КТ. На ден работила не по уговорените 4 часа, а по 8 -9 часа и в началото без почивен ден. На 16.02.2018 г. управителят на заведението поискал тя да напусне. Била получила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 12/16.02.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди, че не била подавала молба за напускане по взаимно съгласие. Инспекцията по труда била извършила проверка на работодателя, но не била констатирала нарушения. Твърди, че била получила единствено сумата от 85 лв. вместо дължимата й сума от 400 лв., независимо, че се била подписала на ведомост. За да се прекрати договора по взаимно съгласие волеизявлението на страните следвало да бъде в писмена форма, не можело трудовия договор да се прекрати по взаимно съгласие в устна форма. В този смисъл цитира Решение № 301/2007 г. по гр.д. № 1279/2004 г. на ВКС, съгласно което трудовото правоотношение не е прекратено по взаимно съгласие ако в молбата на някоя от страните по договора не се съдържа изрично волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и тогава извършеното уволнение на това основание било незаконосъобразно. Представената заповед не могла да се тълкува като предложение по см. на чл. 325, т. 1, изр. 2 КТ. Същата съставлявала акт на работодателя насочен към прекратяване на трудовоправната връзка, с който упражнява властническото си правомощие да прекрати трудовия договор, без да бъде налице у работника воля да се съгласи с това прекратяване. Претендира заплащане на обезщетение за времето през което била останала без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3-за период от четири месеца. Иска се от съда да се признае за незаконосъобразно уволнението извършено със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 12/16.02.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и същото да бъде отменено, като й бъде присъдено обезщетение за времето през което е останала без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение. Претендират се и деловодни разноски и се представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът-работодател „РОЯЛ ГРУП
СлРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие по делото от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен трудов договор № 12 от 16.01.2018 г., видно от който ищцата е заемала длъжността "сервитьор" в ответното дружество. Безспорен факт между страните е наличието на трудово правоотношение между тях със клауза за изпитване за шестмесечен срок на основание чл. 67, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 70 КТ. Страните се уговорили ищцата да полага труд на непълно работно време и да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 255 лв. Клаузата за изпитване била уговорена в полза на работодателя, като срокът за предизвестието за двете страни бил 30 дни. Ищцата към момента на сключването на договора била непълнолетна и затова работодателят бил получил разрешение от инспекцията по труда да я наеме на работа на основание чл. 303, ал. 3 КТ, което е видно от представеното писмо с изх. № 18004150/16.01.2018 г. на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище в гр. Сливен.
С оспорваната в настоящото производство заповед № 12/16.02.2018 г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата по взаимно съгласие на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. На основание чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен. За да е осъществен фактическия състав на чл. 325, т. 1 от КТ е необходимо да е налице писмено съгласие на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването му. Предложението може да изхожда както от работника, така и от работодателя. Страната, към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В тази насока е задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 256 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 157/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева/.
В настоящия случай липсва писмено волеизявление на работника преди издаване на заповедта за прекратяване на договора, поради което настоящия съдебен състав приема, че фактическият състав на чл. 325, т. 1 от КТ не е осъществен, което води и до незаконносъобразност на атакуваната заповед. Разпоредбата на чл. 325, т. 1 от КТ изрично предвижда, че взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор трябва да е изразено писмено. В разглеждания случай, доколкото е безспорно установено по делото, че липсва писмено волеизявление на работника преди издаване на заповедта за прекратяване на договора, съдът приема, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1 от КТ не е осъществен, което води и до незаконност на уволнението. В настоящото производство ответникът, чиято е тежестта да установи законосъобразността на извършеното уволнение, не установява спазването на законовите изисквания в разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текста, че тя е връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Неоснователно е да се приеме, че след като ищцата е подписала процесната заповед при връчването й, това означава, че тя, се е съгласила за прекратяването на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. На първо място тази заповед не представлява предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. На второ място положеният подпис на работника или служителя под отбелязването в заповедта, че е получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия договор. Това негово изявление може да се тълкува единствено и само като удостоверяване на получаването на препис от заповедта. Следователно липсва, както предложение на работодателя, така и насрещно писмено волеизявление на работника или служителя по чл. 325, т. 1 от КТ, представляващо съгласие за прекратяване на договора. Останаха недоказани твърденията на ответника, че трудовият договор е бил прекратен на основание клаузата за изпитване, тъй като ищцата не се била справяла със задълженията си. В трудовия договор е уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя, но при прекратяването му на това основание се дължи отправяне на предизвестие до работника и служителя в тридесет дневен срок. Такова предизвестие не е било изготвено от работодателя и изпратено до работника и служителя. В самата заповед за уволнение работодателят е посочил като основание не чл. 71 КТ, а именно клаузата за изпитване, а взаимното съгласие на страните по чл. 325, т. 1 КТ.
По изложените мотиви искът по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта е основателен и следва да се уважи.
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на четири брутни трудови възнаграждения за периода от 16.02.2018 г. до 16.06.2018 г. и законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Доказателствената тежест по този иск е върху ищцата тя следва да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението. Съгласно Решение № 132/11.03.2011 г. по гр.д. № 1513/2009 г. Четвърто ГО на ВКС достатъчно доказателство за оставането без работа на незаконно уволнения работник и служител е обстоятелството, че в трудовата му книжка няма отбелязване, че за исковия период той да е започнал работа при друг работодател. Ако работодателят твърди това обстоятелство негова е доказателствената тежест да установи, че работникът е работил на друго място и е получавал трудово възнаграждение. В случая е представено копие от трудовата книжка на ищцата, от което е видно, че същата не е била назначена по друго трудово правоотношение през процесния период и освен това е представила справка, издадена на 06.06.2018 г. на ТП на НАП-гр. Бургас, от която се установява, че ищцата след прекратяването на процесния трудов договор не е била назначена по друг трудов договор. Следователно предявения иск е основателен, тъй като ищцата доказа всички необходими предпоставки за неговото уважаване- оставането си без работа поради уволнение, неговата продължителност/повече от четири месеца/, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение- 255 лв.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за исковия период, същият е основателен в общ размер на 893,84 лв. за исковия период, след приспадане на данък по ЗДДФЛ в размер на 10 %., съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза. Обезщетението по този текст се включва в облагаемия доход, съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ, поради което на ищцата следва да се присъди обезщетение след приспадане на съответния данък. Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ база за изчисляване на обезщетението е на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради това уволнение. След прекратяването на трудовия договор, ищцата не е работила по трудово правоотношение и е търпяла вреди от незаконното уволнение. По реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на настоящето решение частта на присъденото обезщетение за работа.
Ответникът дължи по сметка на СлРС държавна такса в размер на 80 лева за разглеждането на двата иска и сумата от 100 лв., съставляваща депозит за изготвяне на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, заплатен от бюджета на съда.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението, извършено със Заповед № 12/16.02.2018 г. на управителя на „РОЯЛ ГРУП
ОСЪЖДА на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „РОЯЛ
ГРУП
Постановява предварително изпълнение на настоящето решение в частта на присъденото обезщетение за работа.
ОСЪЖДА
„РОЯЛ ГРУП
ОСЪЖДА
„РОЯЛ ГРУП
Решението подлежи на въззивно обжалване с жалба пред СлОС в двуседмичен срок от 02.08.2018 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: