№ 1039
гр. Плевен, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430102321 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***, офис сграда „*** срещу Ц. Г. Ч., в която се твърди, че на **.**.****г.
бил сключен договор за паричен заем между „И.А.М.“ АД и ответника на
основание ЗПК.
По силата на Приложение №1/**.**.****г. към рамков договор за
прехвърляне на вземания от ***г., вземането било прехвърлено от
„И.А.М.“АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Твърди, че за прехвърлянето, длъжникът бил
уведомен по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД с уведомително писмо от 02.09.2016г.
изпратено до ответника с известие за доставяне. Твърди, че с подписване на
Договора, заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума
в размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност.
Предоставянето в собственост на посочената в договора сума съставлява
изпълнение на задължението на заемодателя и създава задължение на
заемателя да заплати на заемодателя да заплати на заемодателя погасителните
вноски, уговорени по размер и и брой в договора.
Твърди, че погасителните вноски представляват главница по кредита
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба на
1
дружеството, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е
посочен в него, като общата стойност на плащанията по кредита е в размер на
548,34 лева. Съгласно договора, заемателят се е задължил да върне заема в
срок до 03.08.2016г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски в размер на
по 42,18 лева, с падеж на първа вноска 17.02.2016г. и последна 03.08.2016г.
Твърди, че с подписване на договора, заемателят удостоверил, че
заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи в договора, съгласен е
с тях и желае сключване на договора. В договаря било уговорено, в случай, че
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, той дължи на заемодателя заплащане на такса за разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 9 лева. Таксата се начислява на
за всеки следва 30 дневен период, през който има погасителна вноска, през
който има погасителна вноска, чието плащане а забавено с повече от 30
календарни дни, като всички начислени разходи за събиране на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя, не може да нахвърлят
45 лева. С оглед на тези клаузи, на длъжника била начислена такса разходи в
размер на 45 лева.
Твърди, че съгласно клаузите на договоря, заемателят се е задължил да
в тридневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – две
физически лица поръчители, които да отговарят на определени условия. Тъй
като заемателят не предоставил нито едно от договорените обезпечения, му
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лева, която
страните договорили да бъде заплащана с месечните вноски в размер на по
17,38 лева.
На основание клаузите в договора, на длъжника е начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода 18.02.2016г. до
датата на подаване на заявлението.
Кредиторът подал заявление за претендираните суми, по което било
образувано ч.гр.дело и издадена заповед за изпълнение. Длъжникът възразил,
което обуславя правния интерес на ищцовото дружество.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи 500 лева главница, 48,34 лева лихва от
17.02.2016 до 03.08.2016г, 45 лева такса разходи за събиране на вземания,
225,94 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължения, 46,78 лихва
за забава от 18.02.20г. до 28.04.2017г. законна лихва върху главницата.
В едномесечния срок ответникът е подал писмен отговор, в който прави
възражение за нищожност на таксата разходи по кредита и нищожност на
клаузата за неустойка.
В съдебно заседание страните не се представляват.
По допустимостта на предявения иск :
В ПлРС е образувано ч.гр.д.№ ****/2017Г., по което била издадена
2
заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**.**.****г., с която е
разпоредено Ц. Г. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к.
*** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, следните
суми: сумата от 500,00 лв., представляваща главница; сумата от 48,34 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.02.2016г. до 03.08.2016г.;
сумата от 45,00 лв., представляваща такси разходи; сумата от 225,94 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 17.02.2016г. до 03.08.2016г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 28.04.2017г. до окончателното изплащане; сумата от 46,78
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.02.2016г. до
28.04.2017г., както и сумата от 25лв. – за платена държавна такса и 50 лв. -
юрисконсулстско възнаграждение. В срок е постъпило възражение от
длъжника и е издадено разпореждане №******/**.**.****г., с което е указано
на заявителя, че може да предяви установителен иск. Разпореждането е
получено на ***г. и настоящата искова молба е подадена в указания
едномесечен срок. С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото е представено Предложение за сключване на договор за
паричен заем (лист 12), от който се установява, че страните са договорили
сключване на договор за заем в размер на 1000 лева и срок на погасяване 26
седмици. В Предложението страните са уточнили размера на погасителната
вноска, че е 45,84 лева.
В съответствие с изготвеното предложение, което съдът приема, че има
характер на Стандартен европейски формуляр, страните са сключили договор
за паричен заем № ******* от **.**.****г., по силата на който заемодателят
„И.А.М.“ е отпуснал на ответника Ц. Г. Ч. в заем сумата от 500 лева, която
заемателят следвало да върне на 13 двуседмични вноски, всяка в размер на по
42,18 лева.
Установява се от договора, че в т.5 от същия са посочени датите на
всяка погасителна вноска. Установява се от договора, че страните са
договорили фиксиран годишен лихвен процент по заема 35% и годишен
процент на разходите 41,68 %, като така общата сума дължима от заемателя
става в размер на 548,34 лева.
Установява се, че чл.4 от договора, заемателят се е задължил в
тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно да осигури две
физически лица поръчители, които да отговарят на определени посочени в
договора условия или банкова гаранция с бенефициер със срок на валидност
30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора.
Установява се в чл.4 ал.2 в договора, страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението да представи обезпечение, заемателят дължи
неустойка в размер на 225,94 лева. Тази неустойка страните са се съгласили
3
да се изплаща към всяка погасителна вноска и е в размер на по 17,38 лева.
Не е спорно между страните, че кредитодателят има изготвена тарифа
за разходите за събиране на вземането.
Установява се от представения по делото Договор за прехвърляне на
вземания, че ***г. е сключен такъв между „И.А.М.“ АД и „Агенция за
събиране на везания“ ООД, по силата на който „И.А.М.“ е прехвърлил на
купувача „Агенция за събиране на вземания“ ООД ликвидни и изискуеми
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
продавача „И.А.М.“ АД с физически лица, които не изпълняват задълженията
си по тях, по които вземания са индивидуалиризани в Приложения,
неразделна част от договора.
Установява се, че по делото е приложено потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99 ал.3 ЗЗД, а в Приложение №1 под № **** е вписано
името на ответника Ц. Г. Ч. с непогасено задължение в размер на 834,21 лева
към **.**.****г.
Установява се, че с пълномощно от **.**.****г. „И.А.М.“ АД е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми всички
длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. С пълномощното
цедента е упълномощил цесионера като негов универсален правоприемник.
Видно от договора за кредит, падежът на последната вноска за връщане
на главницата по заема е изтекъл на 03.08.2016г., преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 28.04.2017г., а общият размер на всички
плащания е 548,34 лева- чл.2, т.7 от договора.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита,
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания
(чл.7 ). „И.А.М.” АД e финансова институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3
ЗКИ, поради което има право да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. В този смисъл дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. При тези доказателства, съдът
приема, че от правна страна страните са били в облигационни отношения,
възникнали по селата на сключения договор за заем. Кредитодателят е
изправна страна по договора като е предоставил на кредитополучателя
уговорената в договора за заем сума. За ответника-кредитополучател е
4
възникнало задължение да изплати задължението на вноски в посочените в
договора срокове и размер.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „И.А.М.” АД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно Рамков договор за
прехвърляне на вземания от ***г. и приложение № 1 от **.**.****г. към него
(лист 23). Извършването на цесията не е оспорено от ответника, поради което
и съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за
установяването на това обстоятелство – с исковата молба е представено
пълномощно за извършване на цесията и потвърждение. Ето защо съдът
намира, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички
вземания въз основа на договор за паричен заем № ******* от **.**.****г.
срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
Въз основа на изложеното, по делото са доказани в кумулативност -
наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е
предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия
кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите
процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за
забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението за връщане
на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше
проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно
03.08.2016г., до когато е следвало да бъдат погасени.
Относно размера на задълженията и погасените суми, с оглед
становището на ответника, съдът не е назначил съдебно счетоводна
експертиза. В представено становище от 26.06.2023г. ответникът е заявил, че
не оспорва размера на остатъка от задължението по договора за кредит, както
и размера на лихвата за забава и размера на договорната лихва. При така
изложеното и като прецени, че ответникът не е представил доказателства за
плащане на главница, договорна лихва и лихва за забава, съдът приема, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 500,00 лв.,
представляваща главница; сумата от 48,34 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 17.02.2016г. до 03.08.2016г.; сумата от 46,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.02.2016г. до
28.04.2017г. Ответникът не е представил доказателства за плащане на тези
суми и съдът приема, че претенциите на ищеца са основателни.
Относно неустойката, предявена с иск с цена 225,94 лева:
За уважаването на иск по чл.92 ЗДДС следва да са налице следните
предпоставки: валидно поето задължение от страна на ответника;
неизпълнение на това задължение или наличие на неточно или забавено
изпълнение; наличие на уговорка между страните, че за съответното
неизпълнение или неточно или забавено изпълнение ще се дължи неустойка в
определен размер; отсъствие на някоя от причините, водещи до отпадане на
5
договорната отговорност на ответника на длъжника - случайно събитие,
непреодолима сила и др. Страните са уговорили в чл.4, ал.2 от договора, че
при неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от договора на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лв. Съгласно чл.4,
ал.1 от договора, заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е
със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Съдът счита, че искът с правно основание чл.92 ЗЗД е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли по следните съображения : Съгласно
задължителните указания на ТР № 1/2009г. ОСТК съдът следи служебно за
нищожността на клаузи за неустойка. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС- Решение №93 от 19.03.2012г. по гр.д. №1057/2011г., II г.о., ВКС,
Решение №110/11.04.2014г., гр.д.№1237 по описа за 2013г., ВКС, ІV г.о.,
Решение №384 от 02.11.2011г. по гр.д. № 1450/2010г., I г.о., ВКС. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
(Решение №107/25.06.2010г. на ВКС по т. д. № 818/2009г., II т.о.) Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на
клаузата по договора е видно, че размерът на уговорената неустойка
представлява 45% от заемната сума, при срок за връщане от около 6 месеца,
като още при самото подписване е включена в месечните вноски по
погасителния план. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла
6
чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът
на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение,
санкционната функция на тази клауза е вън от предмета на задължението, тъй
като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Единствената функция на така уговорената
неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка
на заемателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в
противоречие с добрите нрави. Същата има за цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, уреждащ максимален размер на
годишния процент на разходите, поради което на основание чл.21 ЗПК е
нищожна и плащане по нея не се дължи. По тези съображения искът с правно
основание чл.92 ЗЗД с цена 225,94 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на претенцията за такса за разходи в размер на 45 лева,
съдът счита, че също е неоснователна, тъй като клаузата на която се основава
е нищожна. Претенцията е посочена като такава за дължима „такса“, но
срещу тази такса не се дължи никакво поведение. Макар в исковата молба да
е посочено, че тази такса се дължи за разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес,
кредиторът не удостоверява реални разходи при начисляването на тази такса,
а тя се начислява като твърда сума за определен период от време, без да е
ясно дали са извършени конкретни действия за извънсъдебното събиране на
вземането. Съдът приема, че клаузата е за неустойка за забава. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава има предвидено в договора
и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за
изпълнение. По изложените съображения процесната клауза преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По
тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на
чл.33, ал.1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е
и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в
същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона
функции, поради което се явява нищожна. Оттук следва недължимост на
претендираното вземане за такса разходи.
Основателни са претенциите за сумата от 500,00 лв., представляваща
главница ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.04.2017г. до
окончателното изплащане; сумата от 48,34 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 17.02.2016г. до 03.08.2016г. сумата от 46,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.02.2016г. до
28.04.2017г. като за разликата за сумата от 45,00 лв., представляваща такси
7
разходи и за сумата от 225,94 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 17.02.2016г. до 03.08.2016г.
претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени и разноски на
страните : Разноските на ищеца са в размер на 225 лева, от които 125 лв
държавна такса и 100 лв юрк.възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на
ищеца се дължат разноски в размер на 154,61 лева.
Размерът на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400
лева. Съдът приема, че се касае за едно вземане, въпреки, че е разделено в
отделни искове, като претенцията за вземането е предявена в размер на 866,06
лева и е отхвърлена в размер на 270,13 лева. Съобразно изхода на спора,
разноските на ответника са в размер на 125,14 лева, която сума ищецът следва
да заплати на адвокат Л. А. Г. с ЕГН **********, от САК с личен номер
**********.
За заповедното производство ответникът дължи на ищцовото
дружество разноски в размер на 51,53 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Ц. Г. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ж.к. *** ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, следните суми: сумата от 500,00 лв.,
представляваща главница; сумата от 48,34 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 17.02.2016г. до 03.08.2016г сумата от 46,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.02.2016г. до
28.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.04.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
сумата от 45,00 лв., представляваща такси разходи и за сумата от 225,94 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 17.02.2016г. до 03.08.2016г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 28.04.2017г. до окончателното изплащане, като
неоснователни и недоказани, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№****/**.**.****г. по ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен,
ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. *** разноски в
размер на 154,61 лева.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на
адвокат Л. А. Г. с ЕГН **********, от САК с личен номер **********
8
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 125,14 лева.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен,
ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. *** разноски по
ч.гр.дело № ****/2017г. по описа на РС Плевен в размер на 51,53 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните чрез въззивна жалба пред
Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9