Решение по дело №1094/2015 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 194
Дата: 6 юни 2016 г. (в сила от 18 ноември 2016 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20155310101094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                             гр. Асеновград, 06.06.2016г.                            

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ІV  гр. с-в на шести април две хиляди и шестнадесета  година  в публичното заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

секретар Д.М.   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1094 по описа за 2015г. и като обсъди:

 

               

             Предявени    субективно съединени искове         с правно основание чл.124  ГПК   

      

   Т.П.Г. и В.К.Г.,*** молят да бъде  постановено решение, с което да бъде признато за установено  по отношение на Община Садово,   гр. Садово, ул. „Иван Вазов“ № 2, че са собственици на основание давностно владение на част от поземлен имот № 109  с  площ от 180кв.м., за който е отреден УПИ  ХІІ-109, в кв.11  заключен между осови точки 1,2,3 и 4 , онагледена на скица № 237 /14.09.2015г, изд. от Община Садово, при граници:  улица , ПИ 109 за който е отреден УПИ ХІІ-109 и ПИ 187. Твърдят, че дядото на ищеца – Т.П.Г. е бил собственик на основание наследство и давност на имота, който впоследствие застроява и ползва като собствен. Този имот първоначално е придобит от дядото като нива, впоследствие включен в плана на с. Кочево. По плана,   действащ към 1975г.  е било предвидено имотът на дядото да бъде  разделен  на два имота, между които да минава улица. Общината не е извършила отчуждителна процедура за частта от имота на дядото на ищеца, която попада  в улица, регулацията  по отношение на предвидената улица не е приложена. Ищците  са придобили през 1975г единия от двата имота,  собственост на дядото, но оттогава владеят не само имота, описан в нотариалния акт, но и частта от него, предвидена за улица. Тази част от имота на дядото на ищеца представлява по сега  действащия регулационен план на с. Кочево част от ПИ 109,  за който е отреден УПИ ХІІ-109 и ПИ 187. Твърдят, че са собственици на гореописаната част от имота на основание несмущавано, непрекъснато е явно давностно владение, осъществявано по  време на брака им, започнало 1975г и продължаващо и в момента . Ангажират събиране на доказателства, претендират разноски.

     Ответната община Садово оспорва изцяло предявения иск, като твърди , че мероприятието улица е осъществено по времето, когато имотите са били публична собственост,  и към настоящия момент се ползва като улица. Моли искът да се отхвърли, ангажира доказателства, претендира разноски.

     След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :      Ищците се сключили граждански брак на 03.05.1970г(у-ние за граждански брак, изд. въз основа акт за граждански брак № 4/03.05.1970г – в заверен препис). Съгласно  представеното по и прието по делото у-ние изх.№ 148/13.10.2015г от общ. Садово,   Т.П.Г. *** е наследник  на Т.Г. ***.04.1900г, поч. 05.05.1976г. След извършена обстоятелствена проверка, е съставен  НА 159 том І н.д. 138/2012г на нотариус Пейчева,  и  Т.П.Г. и съпругата му В.К.Г. са признати за собственици   на основание давностно владение на част от ПИ 188  в квартал 17 , по плана на с. Кочево, общ. Садово  от 1989г , находящ се в  с. Кочево общ. Садово ,  която част от имота участва в улица с о.т. 28-38 с площ 51кв.м. , с неприложена улична регулация, незастроен , при граници и съседи на частта:  улица , УПИ ХІ-188 и частта от ПИ 187, която участва в същата улица, част от ПИ  187  в кв 17  по плана на с Кочево, общ Садово, обл Пловдив от 1989г, находящ сае в с Кочево, общ Садово, която част от имота участва в улица с о.т. 28-38 с площ 71кв.м. , с неприложена улична регулация, незастроен, при граници и съседи на частта: улица , УПИ І-187 и частта от ПИ 188, която участва в същата улица, както и на   част от ПИ 187 в кв.17 по плана на с Кочево, общ Садово, обл. Пловдив, от 1989г, находящ се  в с. Кочево, общ. Садово, която част от имота участва в улица с о.т. 28-29 с площ 10кв.м. , с неприложена улична регулация, незастроен, при граници и съседи на частта : улица, УПИ І-187, и частта от ПИ 187 , която участва в улица с о.т. 28-38. Съгласно декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от   Т.Г. Георгиев , същият е притежавал в община Кочево общо 35,8дка земеделски имоти(л.55,56). Представените и приложени по делото книжа  на л.4-9 вкл. не се коментират, тъй като са в незаверени копия.

   Съгласно заключението  на допусната СТЕ,   неоспорено от страните,  което съдът кредитира като пълно компетентно и безпристрастно изготвено,    уличната регулация относно парцели ХІ-188  и І-187 в.17  и парцел ХІІ-109 по плана на с Кочево не е приложена. Вещото лице, след извършен оглед на место  е установило, че  предвидената улица от осова точка 28-29  и 28-38 по одобрения със заповед от 1989г ПУП за квартали 11,12 и 17 по плана на Кочево, е прокарана, трасето е чакълирано и по него може да се минава, има изградена канализация   и на место се виждат и дъждоприемни шахти,  от осова точка 28 към осова точка 29 има изградена нова жилищна сграда с построена масивна ограда по уличната регулация, а  от осова точка 28-18 улицата не е прокарана, няма положена чакълена настилка и имотите се ползват за земеделски нужди, има поставени електрически стълбове, които са в трасето на предвидената улица. Експертът е посочил, че и в двете посоки няма извършено отчуждаване и извършено обезщетение от община Садово.

    В хода на производството бяха събрани гласни доказателства.    Св. М.Н.(сестра на   Т.Г.) заявява, че  имота ищецът  го има от дядо  им, който пък го е придобил от неговите родители. Свидетелката твърди, че ищците обработват имота, който се е оказало че се състои от  два парцела – единият от 630кв.м. , който е прехвърлил на свидетелката, а другия на ищеца. По средата между двата имота има нерегулиран път, но  това място   се владее от ищеца. Не живее в селото от 1974г, а последно  е ходила на имота преди около две-три години , за последните 30 години, в които живее    в Пловдив,  около 30 пъти е ходила на имота. Твърди, че брат й си стопанисва цялото място. В останалата им част показанията на свидетеля не се коментират, тъй като представляват предположения на същия. Св.П.К.  (съсед на имота) заявява,  че първият ищец работи имота отдавна, преди това баща му го е работел , а  откак са  починали дядото и бабата на ищеца, той и жена му обработват двора, който е бил един цял парцел, а от около 30-40години е разделен. По средата  от общината щели да правят път, но все още не е направен.   Твърди,  че ищецът обработва местото по средата между неговия имот и този на сестра му, виждал го е да прави нещо с трактора и фрезата по средата, като заявява че точно между двата имота има една ивица от 2-3 метра, не знае дали отзад по пътя минават коли, той е минавал оттам. Сочи, че   към момента на место има    черна угар, и  на местото ищецът е работел с фрезата, предходната година ищците били засадили на местото царевица , преди това е садил домати, зеле . По- нататък в показанията си  заявява, че чакъл има на една ивица около един метър и в тази част не може да се обработва, но останалото място се обработва от ищеца ,   на мястото което   е предвидено за път има шахти,   имотът на ищеца има телена ограда, но не знае дали от всички страни.         

  Въз основа на така установената фактическа обстановка,  съдът прави следните изводи: Предявен    иск   с правно основание чл. 124 ГПК – за      признаване за установено, че ищците са собственици   на основание давностно владение на част от поземлен имот № 109  с  площ от 180кв.м., за който е отреден УПИ  ХІІ-109, в кв.11  заключен между осови точки 1,2,3 и 4 , онагледена на скица № 237 /14.09.2015г, изд. от Община Садово, при граници:  улица , ПИ 109 за който е отреден УПИ ХІІ-109 и ПИ 187.    Искът е допустим, при наличие на интерес от воденето му.

    Разгледан  по същество  е неоснователен.     Не се доказа от ищеца твърдението   имотите, понастоящем заснети по плана на с. Кочево  като ПИ  № 109,  за който е отреден УПИ  ХІІ-109, в кв.11   и ПИ 187,   да са  били  собственост на дядото на ищеца Т.Г. ***. В подкрепа на тези твърдения е представена единствено декларация за непокрити земеделски имоти, в която са отразени на името на Т.Г. Георгиев 38,5дка земеделски земи в общ. Кочево.  Не  е спорно по делото обстоятелството, че ищците са собственици на ПИ  109 , за който е отреден УПИ ХІІ-109  по плана на с. Кочево. Твърди се от ищците да са придобили спорната част, попадаща в улица по осови точки 28-29, находящо се между ПИ 109 и ПИ 187 на основание непрекъснато и несмущавано давностно владение, отпочнало 1975г. Тези твърдения останаха недоказани. Безспорно е установено по делото(СТЕ), че  улица е прокарана, местото е чакълирано и са положени дъждоприемни шахти. С оглед тези констатации на вещото лице,   недостоверно звучат твърденията на свидетелите Н. и К., че ищецът обработва спорното място,  като сади на него царевица, а преди това е садил зеле и домати(св. К.).  Св. Н. пък сочи, че    за последните 30години е посетила имота около 30пъти, поради което съдът не кредитира показанията й. Показанията на св. К. са противоречиви, и не кореспондират с останалите доказателства. Свидетелят първоначално сочи, че  „между двата имота има една ивица от 2-3 метра“,малко по-късно твърди, че между имотите на ищеца и сестра му има един метър ивица.   Или ищците не доказаха твърденията за осъществявано владение върху спорната част от имота, поради което не следва да се обсъжда наличието или липсата на надлежно   проведено мероприятие улица.        Ищците не успяха при условията на пълно и главно доказване да установят твърденията си,    поради което искът като неоснователен ще следва да се отхвърли.

   Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78 ал.3  ГПК и предвид заявената претенция, следва   да бъдат   осъдени ищците да заплатят на ответника  разноски по производството в размер на 500 лв(съобразно представените доказателства за направени такива)  .  

             Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.П.Г. ЕГН ********** и В.К.Г. ЕГН**********,*** иск за признаване за установено по отношение на  ОБЩИНА САДОВО  Община Садово,   гр. Садово, ул. „Иван Вазов“ № 2, че са собственици на основание давностно владение,  отпочнало 1975г,  на част от поземлен имот № 109(сто и девет)  с  площ от 180(сто и осемдесет)кв.м., за който е отреден УПИ  ХІІ-109(дванадесети сто и девети), в кв.11(единадесети)  заключен между осови точки 1,2,3 и 4(едно две три и четири) , онагледена на скица № 237 /14.09.2015г, изд. от Община Садово, при граници:  улица , ПИ 109 за който е отреден УПИ ХІІ-109 и ПИ 187 .

ОСЪЖДА   Т.П.Г. ЕГН ********** и В.К.Г. ЕГН**********,*** да заплатят  на   ОБЩИНА САДОВО  Община Садово,   гр. Садово, ул. „Иван Вазов“ № 2 разноски производството в размер на         500 (петстотин)лв.

                   

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: