№ 1060
гр. ****, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100503003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на АН. ИВ. Д., представляван от адвокат Н.Т., срещу
решение № 262537/ 27.09.2021г. постановено по гр.д.№2281/ 2021г.на Районен съд-****, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето АДР. АН. Д. е предоставено на
майката ЕЛ. АЛ. Н., и производните на това решение- за местоживеене на детето, режим на личен
контакт с бащата, присъдена издръжка за бъдещ период, и дължима издръжка за минал период. С
решението съдът е дал разрешение, заместващо съгласието на бащата АН. ИВ. Д., да бъде издаден
паспорт на детето и за пътуването му до държави- членки на Европейския съюз и ****,
придружавано от своята майка Е.Н., на основание чл.127а от СК.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
постановяването му в разрез с възприетата фактическа обстановка и доказателствената съвкупност
по делото, които установяват по-добрите възможности на бащата и неговия по-добър родителски
капацитет за отглеждане и възпитаване на детето. Счита, че майката няма нужния морал и
родителски авторитет за пълноценно отглеждане на дете, и детето няма изградена доверителна
връзка с майката, която продължителен период е работила в чужбина, не познава неговите нужди
и не е проявявала интерес към образованието му. Тенденциозно, за целите на този процес, е
твърдението й, че се намира на територията на **** и лично ще предоставя грижи за детето,
докато е пребивавала в чужбина, оставяйки детето на трети лица. Като навежда доводи, че целта на
инициираното производство по ЗЗДН, е да компрометира бащата и да отчужди детето от него,
посочва, че към момента то изцяло е повлияно от негативното говорене на майката и отказва да
общува с него. Счита, че промяната в упражняването на родителските права е изцяло в интерес на
детето, за което бащата се е грижил приоритетно, познавайки по-добре неговите потребности,
както и за преодоляване на родителското отчуждение.
Поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което упражняването
на родителските права да се предостави на бащата, да се определи режим на личен контакт с
майката в посочените дни и периоди от годината, месечна издръжка в размер на 200лв. В
евентуалност, да се постанови отмяна решението само в частта на присъдената месечна издръжка ,
за разликата над 200лв. до 300лв., и в частта на присъдената издръжка за минал период,м.
03.2020г.- м.01.2021г. , за разликата над 2200лв. до 3300лв.
Въззиваемата страна ЕЛ. АЛ. Н., чрез адвокат А.П., по изложените в писмен отговор
1
аргументи счита жалбата за неоснователна. Оспорва като неверни всички твърдения на
въззивника, че майката не се интересува от детето, за него не са полагани пълноценни грижи и то е
без контрол, както и наведените за по-добър родителския капацитет на бащата .
Дирекция „Социално подпомагане“-****, не изразява становище по жалбата.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1-3 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна :
Предмет на разглеждане е предявеният от ЕЛ. АЛ. Н. срещу АН. ИВ. Д. иск за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето АДР. АН. Д., с
производните на него искания: за местоживеене на детето при майката, за присъждане на месечна
издръжка в размер на 300лв. и издръжка за минал период / март 2020г.-януари 2021г./ в размер на
3300лв., и определяне режим на лични отношения с бащата; и предявеният, на основание чл.127а
СК иск, за издаване на съдебно разрешение заместващо съгласието на бащата А.Д. за пътуванията
на детето извън страната, в държави от Европейския съюз и до ****, придружавано от своята
майка, след издаване на изискуемите по ЗБДС документи за самоличност .
Според обстоятелствата на исковата молба страните са живели на семейни начала
дванадесет години. Имат син ****, а ищцата пълнолетен син от предишен брак. През общия им
живот е поемала всички задължения и отговорност за финансова обезпеченост на семейството, и
по тази причина е търсила работа, с която да издържа себе си и децата, и да погасява два кредита.
До 15.01.2016г. работела на Океански пасажерски кораби „ Аида“, после на Речни пасажерски
кораби, ежегодно от март-април до декември през 2016-2018г., с отпуск от две седмици и
половина. От октомври 2019г. до 08.11.2020г., е била на работа в Г., Баден Баден. В периодите на
отсъствие изпращала пари за издръжка на А. и ****, за погасяване на кредитите и на родителите си
, които се грижили за детето в с.**** през лятната ваканция. През декември, януари, февруари и
март, когато се връщала в гр.****, семейството живеело със средствата от нейните заплати. Към
момента е на работа в хотел „Азалия“ и се грижи за непълнолетния си син.
Твърди, че отношенията с ответника са съпроводени с много конфликтни ситуации.Към
нея били отправяне обиди и заплахи за убийство в присъствието на детето, което предизвиквало в
него основателен страх. Отделно се твърди, че действията му поставял в риск живота и здравето на
сина им. Учил го да зарежда ловна пушка и да стреля, вземал го на лов, давал му да кара мотора и
колата си. Многократно водила разговори с него, че това поведение е недопустимо и безотговорно
към детето, но също и към хората в селото.След фактическата раздяла не ограничавала срещите на
детето с бащата. Забелязала, че след всяка среща се прибирало видимо уплашено и притеснено,
че ще изпълните заканите към майка му. На 29.12.2020г. семейството на ищцата – детето,
родителите и семейството на сестра й, празнували в с. ****. На празниците ответникът също бил
при родителите си в с.****. При връщането на детето влязъл в дома им, започнал да обижда и да
крещи , отправяйки заплахи към ищцата, после я ударил два пъти в главата с голям фенер. Всичко
се случило пред детето, което продължавало да преживява изключително болезнено видяното. За
този случай е подадена жалба от РУ-Б.. По нейна молба е образувано гр.д.№ 150/ 2021 на ВРС и
издадена заповед за незабавна защита № 260004/ 12.01.2021г.
В отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на иска
за родителски права. Аргументира се с липсата на родителски качества, необходими за изграждане
на навици, характер и социализация на общото им дете. Твърди, че майката има нестабилно
поведение, не притежава нужния морал и родителски авторитет. Оспорва твърдените
обстоятелства и факти, като неверни и изопачени,целящи злепоставянето му пред детето. Излага
насрещни твърдения за системна употреба на алкохол и агресивно поведение в периода на общия
им живот. През цялото време на отсъствието й от страната за детето се грижел ответника. Поемал
всички разходи за семейството, за разлика от ищцата, която безразсъдно харчела за лични нужди ,
а когато парите свършвали вдигала скандал, а по-късно научил, че има връзка с друг мъж. Твърди,
че е безотговорен родител, не се е ангажирала с образованието и развитието на сина им, не
участвала в подготовката за училище. Във времето на отсъствие от страна е поемал сам всички
грижи за детето. Оспорва твърдението, че позволявал на детето да кара автомобил, мотор и да ходи
на лов. Причината за раздялата е нова връзка на ищцата, която при завръщането си през март
2020г. сменила ключалката на семейното жилище и заявила, че не желае да живеят заедно.Част от
багажа му бил изхвърлен през терасата,другият оставен в гаража. Когато отишъл да го вземе
отново възникнал скандал. Всичко се случвало пред детето. След фактическата раздяла останало
да живее с майка си. След заминаването й през май 2020г. за Г., за него трябвало да се грижи
брат му, който също работел и често отсъствал през вечерите. В тази ситуация бащата започнал да
общува повече със сина си, постоянно го виждал на улиците да кара колело, понякога сутрин да
2
закъснява за училище, и се страхувал, че при липсата на родителски контрол ще придобие вредни
навици и пороци. За случая на 28.12.2020 г. посочва, че по предварителна уговорка детето
трябвало да остане при него , но в 20.30ч. майката е поискала незабавно да се върне в къщата на
баба си. При пристигането им започнала да нервничи и да повишава тон, а когато се опитал да
разбере каква е причината, започнала да му крещи и да го отблъсква, дерейки лицето и шията.
Твърди, че това е използвано за иницииране на производство за домашно насилие срещу него.
След този случай цЕ.сочено е започнала да отчуждава детето от него. При всеки опит да
разговарят какво се случва със сина им, заявявала, че това не е негова работа.Без причина детето
също отказвало да го вижда. Смята, че майката има обсебващо поведение, забранила е всякаква
комуникация между тях, което поставяло детето под пълна зависимост от нейните решения. На
практика няма възможност да упражнява правата и задълженията си като родител.
Предявява насрещен иск за родителските права, с определяне местоживеенето на детето
**** при баща му, искания за режим на лични отношения с майката в посочените дни от месеца и
периоди от годината, и за присъждане на месечна издръжка в размер на 200лв. Евентуално, ако
родителските права се предоставят на майката, да се определи режим на лични отношения на
бащата с детето, който да включва всяка нечетна седмица от годината , в дните петък, събота и
неделя с преспиване ; по един месец през лятото- от 1-ви юли до 15-ти юли, и от 15-ти август до
30-ти август; на посочените официални празнични дни, на личните празници на детето и на
рождения ден на бащата, в посочените часове от деня. Издръжката, която бащата следва да
заплаща за детето, да се определи на 200лв., считано от датата на исковата молба, със законната
лихва при забава на плащането.
Представено е писмено становище- отговор на насрещния иск от Е.Н.. Оспорва
истинността на изложените твърдения за безотговорно поведение, несъвместимо с морала,
грижите и възпитанието на детето, за финансова обезпеченост на семейството, поддържана връзка
с друг мъж в Г., и преднамерено отчуждаване на детето от бащата.
Дирекция „Социално подпомагане“-****, представя социален доклад.
По искане на ответника, на основание чл.323,ал.2 СК, са постановени привременни мерки
със следното съдържание:- упражняването на родителските права е предоставено на майката и
определено местоживеене на нейния адрес ; режимът на лични контакти на детето с бащата
включва всяка нечетна седмица от годината, в дните петък, събота и неделя , с преспиване, в
часовете от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден ; един месец през лятото, когато
майката не се намира в платен годишен отпуск, съответно от 1-ви юли до 15-ти юли и от 15-ти
август до 30-ти август, като бащата ще взема детето в 10.00ч. на първия ден и ще го връща в
18.00ч. на последния ден , в дома на майката; включени са дни от Коледната ваканция и от
Великденските празници, всяка четна година и всяка нечетна година; на рождения ден на бащата
при посочените условия с преспиване, и на рождения ден на детето, по три часа в посочения
часови интервал. ОпредЕ. е дължима от бащата издръжка в размер на 200лв., считано от датата на
исковата молба , със законната лихва при забава на плащането.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спорното правоотношение:
Страните по делото са родители на АДР. АН. Д., роден на 23.06.2008г. в периода на
съпружеско съжителство. Фактическата им раздяла е окончателна от март 2020г.
Представена е заповед за защита № 260033/ 17.03.2021г., с която в изпълнение на решение
№ 260976/ 17.03.2021г. по гр.д.№ 150/ 2021г. на Районен съд-****, са наложени мерки за защита на
ЕЛ. АЛ. Н. и **** А. Д., поради упражнено домашно насилие от АН. ИВ. Д., със задължението да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо посочените лица, забрана да приближава
на по-малко от 100 м. до Е.Н. и до жилището на пострадалото лице, за срок от 12 месеца, считано
от влизане на решението в сила, при определено временно местоживеене на детето **** на адреса
на майката в гр.****, за срок от 12 месеца.
Съгласно мотивите към решение № 260976/ 17.03.2021г. по гр.д.№ 150/ 2021г. основание
за издаване на заповедта с приложените мерки на закрила е констатирано от съда противоправно
поведение на ответника А.Д. на 29.12.2020г., изразено във физическо посегателство на
пострадалото лице и осъществено в присъствието на детето им. Съдебно установеният акт на
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, по време и място на осъществяването му от ответника при
посочените обстоятелствата, не подлежат на преразглеждане. Те са част от преценката за
родителска отговорност, съпоставимо с останалите доказателствени факти в настоящото
производство.
Допуснатите свидетели на ищцата потвърждават отчасти изложеното в исковата молба,
като по обстойни са показанията на свидетелката Н.И.- майка на Е.Н.. Споделя преки впечатления
3
за общия живот на страните с твърдението, че А. винаги получавал подкрепата на семейството.
Работил във фирмата на нейния мъж. С дъщеря й се разделили в началото на март 2020г., след
като дъщеря й му казала, че не може да издържа семейството си. Според свидетелката не се
държал като баща, повече бил наблюдател, а грижите оставят на тях. На скандала в края на
годината ответникът заплашвал, че ще стреля, ако не му дават детето. Било на десет години когато
за първи път му дал пушката, показвал му как да зарежда и да стреля. Двамата ходили на лов
самостоятелно. Много пъти е отправяла забележки, че не е редно дете да стреля с пушката, да му
дава мотор и кола, мислейки, че това е „ някакво постижение“.
Свидетелят С.С., без родство, познава Е.Н. от 2011г., когато са работили заедно в „Азалия“
3-4 години, до 2016г. Твърди, че е добър и отговорен колега. Имала качества да бъде главен
готвач. След прибирането й от Г. обсъждали да започне отново работа на същото място.
Като свидетел на ответника е разпитан Г.К., без родство. Твърди, че с А. са приятели от
десет години, не познава лично Е.. Имал е много срещи с детето, често идвали на гости. Смята, че
отношенията между баща и син са много добри. Бащата бил грижовен, водил и взимал детето от
училище, ходел на родителски срещи. Когато Е. отсъствала бабите помагали, но почти изцяло той
се грижел за него. След раздялата се преместил на квартира, в близост до жилището на ищцата на
ул.“ Петко Тодоров“.
По делото е назначена съдебно- психологична експертиза с въпросите, поставени от ищеца
в исковата молба и допълнителните от съда. Заключението на вещото лице-клиничен психолог, е
обосновано с резултатите от обследването на родителите и детето.
Експертизата установява, че физическото, психическото, интелектуално и социално
развитие на **** са в норма за възрастта, без отклонение. Фактическата раздяла на родителите и
влошените между родителите са въздействали на неговото психологично и емоционално
състояние, с прояви на неувереност и безпокойство, занижено самочуствие. Детето преживява
вътрешно конфликта между родителите, докато външно се стреми да не го показва, като съзнавано
изразява добро настроение, липса на тревожност и щастие. Има потребност да бъде обичано,
зачитано и уважавано, и да има родители, на които да разчита.На този етап се стреми да постигне
емоционална и доверителна връзка с майка си, която не е напълно изградено, обяснено с
отсъствието й в периода на формирането на базисните потребности на детето от внимание, обич и
топлина.
При оценка капацитета на родителите да отглеждат и възпитават детето, вещото лице
акцентира на полаганите от бащата грижи за ежедневни и насъщни потребности/ храна, облекло,
сън, бодърстване,училищна подготовка и др./, които го поставят на по-високо ниво в сравнение с
майката , докато тя е работила в чужбина. При нито един от тях обаче детето не се чувства
комфортно, както поради продължителното отсъствие на майката от дома, когато е имало нужда да
бъде с нея, така и от реакцията към бащата, който не е защитил категорично семейството им и е
позволил майката да бъде далеч от тях. В процеса на обследване вещото лице констатира
отчуждение, поради нежеланието на **** да говори за баща си, да споделя хубави или лоши
моменти с него. В съдебно заседание пояснява, че за разлика от майката ,с която е в процес на
изграждане на емоционална връзка, детето има изградена връзка с баща си, но в момента е силно
обезпокоено и оказва съпротива спрямо него.
По въпроса за наличието на синдром на родителско отчуждение вследствие поведението на
майката и отношението на нейната семейна среда към бащата, вещото лице посочва , че
отчуждението на детето от бащата е в начален стадии, но би се задълбочило, ако родителите не
положат усилия да преработят конфликта между тях и да преодолеят негативните емоции от него.
С повече зрялост, уважение и разбиране, могат да поставят отношенията си на по-високо ниво,
съхранявайки връзката „ родител- дете“ и да позволят на детето да бъде по-спокойно.
На основание чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето е представен социален доклад
от конституираната в процеса дирекция „Социално подпомагане“- ****, и актуален социален
доклад във въззивното производство. Предоставените данни се преценяват в контекста на правния
спор. Въз основа на тях следва да се приеме, че към 15.09.2021г. детето се отглежда в разширения
семеен кръг на майката, която отсъства от страната.Задоволени са основните му потребности от
подслон, храна, облекло, образование, ползва самостоятелна стая в жилището на майката. При
проведения разговор детето споделя силната си привързаност към близките на майката. След
29.12.2020г. не се среща с баща си, случайно се виждат на улицата. Изразява нежелание да
осъществява контакти с него. Събрани са данни за трудовата заетост на майката и на бащата.
Проучени са жилищните, битови и хигиенни условия в обитаваните от тях домове, роднински и
приятелски кръг на детето, възможности за родителско сътрудничество.
4
Според доклада от 11.03.2022г. А.Д. е ученик в седми клас на ОУ „Цар Симеон I“ , гр.****.
По данни от майката постановените привременни мерки се изпълняват частично и дължимата
издръжка се заплаща от бащата, не се изпълняват за режима на лични контакти на бащата с
детето, предвид на установения до 03.04.2022г., когато детето следва да бъде вземано от дома на
майката от социален работник. По нейна информация бащата желае срещите да са без посредник.
Майката е посочила, че такива е имало преди Нова година и за Коледа, два пъти в седмицата
общуват по телефона.Родителите не контактуват помежду си. Това е потвърдено и от А.Д., който в
проведения разговор е заявил, че срещи не е имало и детето се въздържало да изразява мнение по
този въпрос. Родителите са консултирани за възможностите да сближат позициите си с приемливи
и изпълними решения, изцяло в интерес на детето, без да нарушават психо -емоционалното му
състояние.
По иска за родителски права:
Решението за упражняване на родителските права следва в най-голяма степен да защити
интересите на детето. Съгласно т.3 от Постановление №1/ 1974г. на ППВС под понятието
„интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и
възпитание- формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд
и изобщо изграждането му като пълноценна личност.
Според §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за „най-добър интерес на
детето“ се основава на желанията и чувствата му; физическите, психическите и емоционални
потребности; възрастта, пола, миналото и други негови характеристики; опасността или вредата,
която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; други обстоятелства, които имат отношение към детето.
Разпоредбата на чл.59, ал. 4 от СК посочва като правно значими в решаването на въпроса
за родителските права- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношението към детето, привързаността на детето към родителите, възможността за помощ от
трети лица, социално обкръжение и материални възможности.
В разглеждания случай и двамата родители претендират родителските права, заявявайки
възможности и желание за полагат грижи за сина си. Факт е, че бащата е полагал
непосредствените грижи за него в продължение на пет години, когато майката е отсъствала поради
трудовата си заетост зад граница. В ежедневието е бил подпомаган от бабата на детето по майчина
линия и от пълнолетния син на ищцата. Участието му в отглеждането и възпитанието на **** е
благоприятствало изграждането на стабилна емоционалната връзка, според констатациите на
СПЕ.
Към датата на иска тези отношения са прекъснати. В проведеното психологическо
обследване детето показва отчуждение от баща си, комплицирано от факта на упражненото
физическо насилие над майката. Присъствието му на този акт също го превръща в жертва на
насилие, приравнявайки го по форма на психическо и емоционално насилие, съгласно чл. 2, ал.2 от
ЗЗДН. Поведението на бащата е причината, поради която се дистанцира от него, отказвайки срещи
по привременния режим. Пред психолога и социалния работник е заявило, че иска да живее с
майка си , в нейното семейно обкръжение.
По изложените съображения бащата не доказва, че е родител с по-добри възпитателски
качества от майката, адекватен към нуждите на детето и неговото развитие. От показанията на
св.Иванова може да се направи заключение, че той е поемал инициатива да обучава сина си да
стреля с ловната му пушка, да кара самостоятелно мотоциклет и кола, които са напълно
несъвместими с възпитанието на десетгодишно дете, поради незрялата му възраст. Независимо
дали това са единични или системни случаи, родителят следва да охранява интересите на детето
си, а не да го провокира и насърчава към дейности, всяка от които е източник на повишена
опасност, позволена и регламентирана от закона само за пълнолетни лица.
В хода на производството не са посочени и ангажирани доказателства по наведените в
насрещната искова молба твърдения, че майката злоупотребява с алкохол, има безотговорно
отношение към детето, не притежава морал и родителски авторитет за пълноценното му
отглеждане.
При проведеното изслушване, на основание чл. 59 от СК, бащата А.Д. потвърждава, че
промяната в отношенията с **** е настъпила рязко след случая с домашното насилие. Виждал е
сина си само на Коледа, за 30 минути. Детето отказва срещи, въпреки желанието на бащата.
Разговарят по телефона.
Майката Е.Н. също смята, че отношенията между детето и бащата са влошени, поради
проявената агресия към нея. Смята, че синът й очаква извинение от баща си и разговор за
5
случилото се, да му обясни защо е постъпил така. Вижда разрешаването на проблема, когато
двамата седнат и директно си поговорят. Категорична е, че не желае да му влияе за срещите, не го
спира или настройва срещу баща му. Предоставила е на него да решава кога, къде и колко да го
вижда. До момента родителите не са разговаряли за състоянието на ****.
Констатациите в частта за родителско сътрудничество насочват към изводи за нарушена
комуникация и липсващ диалог по въпросите за детето. Въпреки становището на клиничния
психолог, че ситуацията след раздялата засяга в много голяма степен личността на детето и
създава потенциално неблагоприятни последици за неговото развитие, на този етап двамата
родители пренебрегват нуждата от специализирана помощ с посредничеството на психолог.
Неразпознавайки тежестта на конфликтните си взаимоотношения за собственото си дете, са
склонни на омаловажават значението на посочените от експертизата признаци на нарушаване на
психо-емоционалното му състояние- изразената вътрешна неувереност и плахост, и да
пренебрегват възможностите за преодоляването им. Наложителна е промяна в отношенията между
родителите, насочена към взаимно уважение, разбирателство и диалог при разрешаване на важните
въпроси за детето.
Обсъдените данни насочват към изводи, че в момента майката е родителят, който може да
осигури на детето подходящи условия на живот в сигурна и спокойна семейна среда, с участието
на лица от най-близкия роднински кръг /брат, леля, баба/, които познават детето, полагали са
грижи да него и то е привързано към тях. Възлагането на родителската отговорност изисква
активно участие в неговото възпитание, предоставяне на пълноценна грижа и внимание, от които
без съмнение се нуждае.
2. Режим на лични отношения:
Определеният график на срещите включва възможности за срещи на детето с бащата всяка
нечетна седмица от годините, в дните петък, събота и неделя, с преспиване в дома на бащата, един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, разделен на периоди :от 1-
ви юли до 15-ти юли, от 15-ти август до 30-ти август; на посочени са дни от Великденските
празници и Коледната ваканция, съответно през четна и нечетна година, в които детето ще бъде с
баща си, на личните празници на детето- рожден ден и имен ден, на рождения ден на родителя-с
преспиване. Срещу решението в посочената част не са изложени възражения.
Режимът е достатъчно разширен и неговото изпълнение ще създаде условия за
преодоляване на отчуждението между детето и бащата.
3. По претенциите с правно основание чл. 143 СК и чл.149 СК:
С решението са присъдени месечна издръжки в размер на 300лв. считано от предявяване на
исковата молба- 16.02.2021г., на основание чл. 143 СК, и издръжка за минал период в размер на
3300лв. ОпредЕ.та обща издръжка в размер на 400лв. отговаря на потребностите на детето,
съобразени с възрастта, образователното ниво, здравеопазване, транспорт, почивка и спорт.
Материалните възможности на ответника са доказани в размер на получавано трудово
възнаграждение по трудов договор с „Планекс“ ЕООД:ТД№ 9641/ 24.02.2015г.,допълнително
споразумение № 9641/ 310.2019г. Представено е удостоверение №57/02.03.2021г. получено БТВ
периода септември 2020г.- февруари 2021г., общо 4048.17лв. От актуалната справка НОИ следва,
че от 16.03.2021г. е на работа в „ Сити билдинг“ ООД.
И двете страни не представят доказателства за актуалните си доходи по настоящата им
месторабота.Те са работоспособни, постоянно трудово ангажирани, нямат задължения към други
непълнолетни лица, и в състояние да осигуряват доход към средния за региона. При разпределяне
на задълженията следва да се има предвид, че бащата ползва жилище под наем и заплащаният
наем е разход, който ограничава материалните възможности.
На основание чл.143 вр.чл.142,ал.1 ГПК ответникът следва да заплаща месечна издръжка в
размер на 250лв., с начална дата- 16.02.2021г., а разликата до пълния размер, заедно с преките
грижи по отглеждане и възпитание на детето, да се поеме от майката.
Между страните няма спор, че след раздялата бащата не е участвал в издръжката на сина
си- пряко с грижи или с конкретни суми. Изпълнявал е задължението по привременните мерки. С
идентични мотиви следва да се приеме, че дължимата за минал период е в размер на 2750лв.,
изчислена при месечна издръжка от 250лв., на основание чл. 149 ГПК.
В съответствие с изложеното, следва да се постанови отмяна на решението, в частта на
присъдената издръжка, на основание чл.143 СК, за разликата над 250лв. до 300лв,. и в частта, на
присъдената издръжка, на основание чл.149 СК, за разликата над 2750лв. до присъдената в размер
на 3300лв., считано от март 2020г. до м.01.2021г., и в посочените части исковите претенции се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
6
Върху уважените искове се дължи държавна такса в размер общо на 470лв., изчислена
върху присъдената издръжка за минал период / 110лв./ и върху присъдената месечна издръжка
/360лв./. След приспадане на присъдената от районния съд ответникът следва да внесе
допълнителна държавна такса в размер на 122лв., по сметка на ВОС, на основание чл. 78, ал.6
ГПК.
4. По иска с правно основание чл.127а СК:
Жалбата не съдържа възражения срещу разрешеното пътуване на детето и издаването на
съответните лични документи, и извършената служебно проверка не установява нарушения,
съставляващи самостоятелни основания за отмяна/ изменение / в посочената част.
При постановяване на решението съдът е преценявал всички обстоятелства по случая, в
контекста на защитимия интерес на детето да осъществява пътувания и посещения в други
държави- членки на Европейския съюз, и **** федерация, придружавано от своята майка.
Съобразено е изпълнението на постановения режим на лични контакти с бащата, с пътувания за по-
кратки периоди до десет дни, и по целесъобразност срокът на издаденото разрешение, според
задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017г. на ВКС по т.д.№ 1/
2016г.ОСГК.
Решението следва да бъде потвърдено по отношение на родителските права, постановения
режим на лични отношения, както и за издадените разрешения, заместващи съгласието на бащата,
на основание чл.127а от СК.
На основание чл.271 ГПК и чл. 280, ал.3, т.2 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262537/ 27.09.2021г. по гр.д.№ 2281/ 2021г. на В. районен
съд, в частите, в които на основание чл.127,ал.2 СК упражняването на родителските права по
отношение на детето АДР. АН. Д., ЕГН- **********, е предоставено на майката ЕЛ. АЛ. Н., ЕГН-
**********, определено е местоживеенето на детето да бъде на нейния адрес, определен е режим
на лични отношения на бащата АН. ИВ. Д., ЕГН- **********, с детето АДР. АН. Д..
ОТМЕНЯ решение № 262537/ 27.09.2021г. по гр.д.№ 2281/ 2021г. на В. районен съд, в
частите, в които АН. ИВ. Д., ЕГН- **********, е осъден за заплаща в полза на детето АДР. АН. Д.,
ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. АЛ. Н., ЕГН-**********,
месечна издръжка, за разликата над 250лв. до присъдения размер от 300лв. , считано от датата на
завеждане на исковата молба, и издръжка за минал период , от м.03.2020г. до м.01. 2021г. , за
разликата над 2750лв. до 3300лв., и в частта на присъдената държавна такса върху издръжката, за
разликата над до , и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за издръжка, на основание чл.142 СК, за разликата над
250лв. до присъдения размер от 300лв., и предявеният иск за издръжка, на основание чл.149 СК,
за разликата над 2750лв. до присъдените 3300лв. за периода м.03.2020г.-м.01.2021г., като
неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която на основание чл.127а СК е дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата АН. ИВ. Д., да бъде издадена лична карта и паспорт
на детето АДР. АН. Д., ЕГН- **********, и същото да пътува до държавите-членки на европейския
съюз и **** / Р. федерация/ придружавано от майка си ЕЛ. АЛ. Н., без ограничения на броя на
пътуванията, които да се осъществяват в период, различен от периода на определения режим на
лични отношения на детето с бащата, за срок от пет години, но за не повече от десет дни на
екскурзия- почивка, считано от датата на постановяване на съдебното решение.
ОСЪЖДА АН. ИВ. Д., ЕГН-**********, да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ВОС сумата 122лв./ сто двадесет и два лева /, представляваща дължима държавна такса
върху уважените искове за издръжка, на основание чл.78, ал. 6 ГПК.
Решението в частта на постановеното упражняване на родителските права, местоживеене
на детето и режима на лични отношения, както и по отношение на разрешените искания по чл.
127а СК, подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република **** в едномесечен
срок от връчването му на страните. В останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8