Решение по дело №4894/2019 на Районен съд - Варна

              

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 86/21.1.2020г.                   Година 2020        Град Варна

 

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд           тридесет и осми състав

На шестнадесети януари            Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4894 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                   

                    Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ОТМЕНЯ НП № 100047/08.10.2019г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което на Т.Щ.Т. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.3 т.14 от НОР на Община Варна.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Т.Щ.Т. против НП№ 100047/08.10.2019г. на зам. Кмет на Община Варна, с което му е наложено наказание глоба.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Въззивникът оспорва датата на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Оспорва, че именно той е автор на деянието. Оспорва и вида на наложеното административно наказание.

 В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли да бъде отменено наказателното постановление като доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление.

Процесуален представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

През месец 06.2019г. , по постъпила жалба в Община – Варна за отсечено дърво от вида испанска ела,  служители на Община Варна, сред които св. И., посетили адрес ***.

На място св. И. възприела три броя отсечени дървета, като същите не били отсечени в деня на проверката.

На 08.08.2019г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта св. И. приела за установено, че на 10.06.2019г. около 10,30 часа на територията на имота – частна собственост е отсечено 1 брой иглолистно дърво от вида испанска ела, в добро фитосанитарно състояние, без разрешение от Кмета на Община Варна. АУАН бил съставен срещу въззивника т. – представител на собствениците на имота. Била посочена  правна квалификация на нарушението по чл.3 т.14 от НОРОВ. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на  въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. В срок по преписката не постъпили  възражения.

Впоследствие, на 08.10.2019г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация  и на въззивника е било наложено административно наказание глоба предвид санкционната норма на чл.3 т.14 от НОР  на Община Варна.

 

Горната фактическа обстановка  се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. И., както и от приложените по административнонаказателната преписка доказателства, приобщени по делото в хода на съдебното следствие.

 

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

 

На първо място е допуснато съществено нарушение на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява, че датата, вменена във вина на въззивника като дата на извършване на нарушението не е идентична с датата на нарушението.

Видно от показанията на св. И., към датата на извършване на проверката дърветата вече са били изсечени. Датата на проверката е обективирана в констативен протокол от 10.06.2019г., съставен в 10,30 часа и като дата на нарушението в съставения акт за установяване на административно нарушение св. И. е посочила тази дата и този час.

Такива дата и час на нарушението са посочени и с издаденото наказателно постановление.

Същевременно, видно от съдържанието на жалбата, инициирала извършената проверка, в същата се сочи на изсичане на дървесни видове на 29.05.2019 г. , около 18 часа.

При положение, че на въззивника се вменява във вина изсичането на дърво, то в АУАН и НП задължително следва да фигурира датата на това изсичане.

Датата на  извършване на нарушението е съществен реквизит на обвинението с отношение както към неговата съставомерност, така и към изчисляване на относимите към администартивнонаказателната отговорност срокове, поради което и правилното определяне на същата е от значение за реализиране на отговорността на обвиненото лице. В настоящия казус, безспорно установено е, че посочената дата на нарушение не е датата на извършване на изсичането, поради което и при невъзможността на въззивната инстанция тепърва да установява фактите от обвинението, НП се явява незаконосъобразно и необосновано.

Отделно от горното, в АУАН и НП не се съдържа описание на обстоятелства на нарушение, извършено от въззивника Т.. Твърди се, че е изсечено иглолистно дърво от вида испанска ела, но  на въззивника Т. не са вменявани конкретни действия по изсичането на дървото, както и не му е вменяван друг вид отговорност / напр. допустителство/.

Текста на чл.3 т.14 от НОРОВ  предвижда , че за  повреждане, изсичане или изкореняване на ценни дървесни видове, сред които и испанска ела, се налага имуществена санкция: глоба в размер от 500 лв. за всяко отсечено, повредено или изкоренено дърво.

В този текст не е предвидена отговорност за конкретни действия по извършителство или допустителство на нарушението.

Отговорност за повреждането, изсичането или изкореняването на дървета, храсти и друга растителност без разрешение на Кмета на община Варна е предвидена в друг текст от НОРОВ/напр. чл.3 т.13/, но такъв не е бил вменяван на въззивника като обстоятелствена и диспозитивна част.

На следващо място следва да се отбележи, че е нарушен чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН.

С НП на въззивника Т. е наложено административно наказание от вида „имуществена санкция“, каквото наказание по вид не санкционира физически лица- извършители на нарушения.

 

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

 

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: