РЕШЕНИЕ
№ 1668
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20202120105197 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. Д., ЕГН ********** и Р. К. Д., ЕГН
**********, двамата с адрес в .........................., съдебен адрес и за двамата в .....................,
уточнена с молба, вх.№1955/24.03.2021 г., л.58, последно уточненние с молба, вх.
№2575/02.04.2021 г., л.63, против Община Приморско, представлявана от Кмета Д.Г., с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на част от ПИ с идентификатор ................. с площ от 10,00 дка, при граници: ПИ
с идентификатор ................, ..............., ................, тъй като същите представляват прилежащ
терен, стопански двор към кошара със жилище, а не както неправилно е заснета като
пасище, мера, собственост на ответника.
Твърди се в исковата молба, че на 07.09.1944 г. ищците са закупили от Ликвидационния
съвет на ТКЗС „Я.“ животновъден обект, представляващ овчарско жилище с кошара в м.“О.,
с.Н.П. за сумата от 9164,00 лева, за която им е издадена фактура №913/07.09.1994 г., както и
че закупеният обект се намира в имот с идентификатор .............., отразен в КК и КР на с.Н.П.
като пасище-мера с площ от 63 866 кв.м., собственост на Община Приморско. Ищците
твърдят, че терена, върху който е построена кошарата и прилежащият й по закон терен не са
общинска собственост и е налице неточност в кадастралната карта, в която постройките не
са отразени.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник – адв.Д., който поддържа
иска, ангажира доказателства.
1
В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба, счита иска за недопустим, а при условията на
евентуалност за неоснователен с аргумент, че целият поземлен имот с кадастрален
идентификатор ................. по сега действащата кадастрална карта и кадастралните регистри
на територията на с.Н.П. е общинска собственост на основание чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС,
вр.чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и че върху имота няма законно изградени сгради,
представляващи самостоятелни обекти по смисъла на ЗКИР и ЗС, а при условията на
евентулност, дори и да са налице такива постройки, то ищците не са могли да придобият
собствеността върху тях нито по силата на твърдяната от тях правна сделка, нито по силата
на твърдяното от тях давностно владение, тъй като имат характер на вещи, публична
общинска собственост. На подробно изложени в отговора аргументи се иска прекратявена
на производството, алтернативно отхвърляне на иска като неоснователен.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник-адв.К., който поддържа
отговора на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.54, ал.2 от ЗКИР.
С определение №38/02.12.2020 г., постановено по настоящето дело производството е било
прекратено поради липса на правен интерес.
С определение №260545/11.03.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№124/2021 г. по описа на
БОС, цитираното по-горе определение на РС-Бургас е отменено и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети като доказателства Протокол за проведен търг от 02.09.1964 г. и
фактура за продадени стоки или извършени услуги с №00913, издадена от ТКЗС „Я.“, от
съдържанието на които става ясно, че след проведен търг ищецът Д. закупил от ЛС на ТКЗС
„Я.“ овчарско жилище с кошара, находящо се в м.“О.“, с.Н.П. за сумата от 12 000 лева.
В подкрепа на гореизложената фактология са и свидетелските показания на Т.Д. и Я.Х.,
които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като от същите става ясно и това,
че закупеният от ищеца обект се намира в имот, ограден още от времето на закупуване на
постройката и до настоящия момент се владее от ищците, които са регистирани като
земеделски производители.
Приети като доказателства са Решение №7/24.07.1998 г. на ПК-гр.П., Протокол №7В за
въвод във владение на имоти в землището на с.Н.П. от 17.01.2001 г. и Акт №3332 за
публична общинска собственост от 07.08.2019 г., които легитимират ответника като
собственик на ПИ с идентификатор .................
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза вещото лице по която дава
заключение, че процесната кошара се намира на около 2,7 км. северно от с.Н.П., нанесена е в
Едромащабна топографска карта в М 1:5000, отпечатана през 1971 г., както и в други карти
с условен знак и надпис „кош“. Видно от заключението е и това, че кошарата не е нанесена в
2
КВС на землището на с.Н.П. и не е пренесена в действащата кадастрална карта, изградена е
в земя, която към момента на построяването й през 1960 г. и понастоящем е пасище, мера.
От същото става ясно и това, че в плана за земеразделяне няма м.“О.“, а „О.“, която е
съседна на м.“В.“, поради което и вещото лице не дава заключение дали тази местност е
идентична с поземлен имот с кадастрален идентификатор .................., както и дали
закупеният от ищеца обект се намира в нея.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато то има интерес от това.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея
пититум обуславят извод, че е предявен отрицателен установителен иск, във връзка с който
за ищеца съществува само задължението до приключване на производството да докаже
правния си интерес от воденето на иска. В настоящия случай правния интерес на ищците се
обуславя от твърдението им, че са собственици на самостоятелен обект – кошара, която не е
отразена в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.П. и се намира в терен,
погрешно отразен като общинска собственост.
В тежест на ответната страна е да установи собствеността си, което и стори успешно с
приетите като доказателства писмени документи - Решение №7/24.07.1998 г. на ПК-гр.П.,
Протокол №7В за въвод във владение на имоти в землището на с.Н.П. от 17.01.2001 г. и Акт
№3332 за публична общинска собственост от 07.08.2019 г., които го легитимират като
собственик на ПИ с идентификатор ................... Наведените в исковата молба твърдения, че
част от този имот са и 10-те дка прилежащ терен, стопански двор към закупената от ищеца
кошара с жилище не се установиха по делото, поради което и предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответната страна разноски, които с в размер на 1350,00 лева, от които 1200 лева за заплатен
адвокатски хонорар и 150,00 лева – заплатен депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Т. Д., ЕГН ********** и Р. К. Д., ЕГН **********, двамата с адрес
в ....................., съдебен адрес и за двамата в ........................, против Община Приморско,
представлявана от Кмета Д.Г., за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на част от ПИ с идентификатор ................. с площ от 10,00 дка,
при граници: ПИ с идентификатор .................., .................., ................., тъй като същите
представляват прилежащ терен, стопански двор към кошара със жилище, а не както
3
неправилно е заснета като пасище, мера, собственост на ответника.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН ********** и Р. К. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в
........................., съдебен адрес и за двамата в ........................, да заплати на Община
Приморско, представлявана от Кмета Д.Г., сумата от 1350,00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4