Решение по дело №1258/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 86
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20191720101258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№2107

Гр. П., 10.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01258/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от А.Й.В. *** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание                  чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1 948,14 лв., представляваща стойност на доставена и назаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „***с абонатен № *** и сумата от 1 051,86 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2005 г. до 06.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 15.01.2010 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че на негово име при ответното дружество е открита партида с абонатен № *** във връзка с топлоснабден имот с административен адрес:                        гр. П., кв. „***. Посочва, че с изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично зъдалжение по чл. 410 ГПК, е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 3005,12 лв. – главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1051,86 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2005 г. до 06.10.2009 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че няма данни въз основа на изпълнителния лист да е образувано изпълнително дело за принудително събиране на материализираните в него вземания, но по справка, направена при топлофикационното дружество, тези суми са все още дължими от В.. Изяснява, че същият извършил плащане на част от тях, като внесъл сума в общ размер от 1056,98 лв., с която е погасена част от главницата. Ищецът продължава да дължи останалата част от главницата в размер от 1 948,14 лв., лихвата върху нея до датата на блокирането ѝ и законната лихва за забава на месечните плащания в размер от 1 051,86 лв. Намира вземанията за недължими поради погасяването им по давност. Счита за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания. Не са налице действия, довели до прекъсване или спиране на давностния срок. Доколкото обаче сумите все още са счетоводно отразени при „Топлофикация – П.“ АД като задължение на В., то същият има правен интерес от отричането им на посоченото основание. С тези съображения се обуславя допустимостта на исковите претенции и се отправя искане за уважаването им.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация – П.“ АД не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове с искане за уважаването им, намирайки, че от датата на последно осъщественото от него плащане през 2014 г. до образуване на настоящото дело е изминал периодът от време, довел до погасяване на претендираните суми. Моли за присъждане на сторените по делото разноски съгласно списък, който представя.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни и недоказани с искане за отхвърлянето им и за присъждане на направените по делото разноски по списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответника „Топлофикация-П.“ АД и срещу ищеца А.Й.В. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2009 г. за заплащане на сумата от 3 005,12 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г., законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2009 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 1 051,86 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания периода от 02.01.2005 г. до 06.10.2009 г., както и разноските по делото в размер на сумата от 191,71 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Изяснява се, че препис от заповедта за изпълнение е връчен лично на длъжника на 08.12.2009 г. По разпореждане на съда от 15.01.2010 г. въз основа на заповедта и за удостоверените в същата вземания в полза на „Топлофикация-П.“ АД е издаден изпълнителен лист.

По делото е приета справка по блокирана сметка за абонатен № *** на името на ищеца А.В., издадена от ответника /обстоятелство, неоспорено от последния/, отразяваща задълженията му във връзка с доставката на топлинна енергия за имот с адрес: гр. П., кв. „***за период от 01.11.2004 г. до 31.03.2003 г. към 19.12.2016 г., а именно в размер от 3 005,12 лв. главница и 1 051,86 лв. лихва за забава или сума в общ размер от 4 056,98 лв. Вписано е, че сумите са блокирани на 06.10.2009 г., както и, че са налице частични плащания от длъжника в общ размер от                       1 056,98 лв.

От изводите на вещото лице, обективирани в изготвеното и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество задълженията за доставена топлинна енергия за процесния абонатен номер *** и период възлиза на сумата от 4 056,98 лв., от която 3 005,12 лв. главница и 1 051,86 лв. лихва за забава, както и направени разноски по делото в размер от 191,71 лв., за които суми по ч. гр. дело № 51550/2009 г. по описа на съда е издадена заповед за изпълнение на парично задължение оп чл. 410 ГПК от 18.11.2009 г. Изяснено е, че тези задължения са отнесени от ответника по сметка 444 „Съдебни вземания“ по партидата на ищеца. Посочено е, че за погасяване на задълженията си през периода 14.12.2009 г. – 29.09.2014 г. ищецът е направил плащания на касата на топлофикационно дружество в общ размер от 1 056,98 лв. Така, към момента на изготвяне на заключението общото задължение по процесната партида при ответника възлиза на 3 000 лв. Изчислената от експерта законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –  23.10.2009 г. до датата на последното плащане – 29.09.2014 г. възлиза на сумата от                         1 040,21 лв. Експертизаата достига до извод, че след приспадане на платената сума в последователност главница, лихва за забава, законна лихва и разноски, както и в последователност главница, законна лихва, лихва за забава и разноски ищецът продължава да дължи сумата от 1 948,14 лв. главница, сумата от 1 051,86 лв. лихва за забава на месечните плащания, сумата от 1 040,21 лв. законна лихва и сумата от 191,71 лв. – разноски. Общо неплатената главница и лихва възлизат на сумата от 3 000 лв. Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото и след извършена проверка на място при ответното дружество, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при които в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на същите, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.

Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Топлофикация-П.“ АД и срещу ищеца А.В. е издаден изпълнителен лист от 15.01.2010 г. По делото не се твърди и не се установява сумите по него в тяхната цялост да са били изплатени от длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество дава възможност на същото като кредитор във всеки един момент да инициира изпълнително производство за принудително събиране на сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото лице – ищецът В. да оспори съществуването им въз основа на твърдяното от нея обстоятелство – погасяване на притезанията по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство /в този см. Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС, Определение № 775 от 06.11.2018 г. по в. ч. гр. дело № 551/2018 г. по описа на Окръжен съд – П./.

При преценка допустимостта на искове съдът съобрази и данните, следващи от заключението на вещото лице по съделносчетоводната експертиза за внесени от ищеца суми за погасяване на задълженията си по изпълнителния лист в общ размер от 1 056,98 лв., с която при спазване на установената поредност в чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се счита за погасена част от главница. Следователно, останалата дължима сума възлиза на 1 948,14 лв., представляваща стойност на главница и на 1 051,86 лв., представляваща лихва за забава, които вземания са предмет на настоящите искове.

В случая ищецът оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

По делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение.

Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.

Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.

Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по                 ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищеца вземания, за които по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Установи се, че препис от тази заповед е получен от длъжника на 08.12.2009 г. Следователно, същата е влязла в законна сила и се е стабилизирала на 23.12.2009 г. – след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Предвид това, считано от този момент петгодишната давност за удостоверените в заповедта и листа вземания поначало изтича на 23.12.2014 г.

При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране на паричните притезания.

По делото, от страна на ответника, въпреки разпледелената му доказателствена тежест, не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давностния срок на основание чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Нямат такъв характер извършените от ответника частични плащания, последното от които на 29.09.2014 г., тъй като същите представляват признание за дължимост именно на платената част от главницата, която не е предмет на настоящото производство. Дори и да се приеме, че това плащане, с оглед доброволния му характер, прекъсва давостта, то считано от             30.09.2014 г. давностният срок за вземанията е изтекъл на 30.09.2019 г., а с това и в хода на настоящия процес, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание               чл. 235, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесните вземания се явяват недължими поради погасяването им по давност, поради което предявените искове следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78,              ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 746 лв. – разноски за държавна такса с такса превод, за депозит за вещото лице и за адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на последното съдът намира за доказано, предвид отразеното в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.10.2019 г. /л. 30 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същевременно ответникът не е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера му, поради което съдът не дължи да обсъжда това обстоятелство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Й.В.,                с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,                    ж. к. Мошино обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание                  чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.Й.В. не дължи на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 1 948,14 лв., представляваща стойност на доставена и назаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден имот, находящ се в                  гр. П., кв. „***с абонатен № *** и сумата от 1 051,86 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2005 г. до 06.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 15.01.2010 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на                           А.Й.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 746 лв., представляваща сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: