ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ................
гр. Пловдив,
…………….. 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1253
по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Основното производство е образувано по жалба на „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.Н.,
против решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство № 70-00-2018#1/15.03.2021г. на орган по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ –
Пловдив. Съдът с решение № 2003/27.10.2021г. е отхвърлил жалбата и е осъдил
оспорващия да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 150 лева
за осъществена юрисконслутска защита.
Субсидираното производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/. Образувано
е по молба от „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, чрез процесуалния представител – адв. Д., с искане за изменение на постановеното решение в
частта за разноските като възнаграждението за осъществена юрисконслутска
защита да бъде намалено до 100 лева.
Ответникът поддържа становище за недопустимост на искането, тъй като
оспорващият не е представил списък с разноски. По същество се твърди, че
искането е неоснователност.
Разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на
постановеното вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по
искането за присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде
допълнено. В случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е
постановил нещо различно от заявеното от страната, то тогава, установената в
закона възможност е решението да бъде изменено в тази част.
Преди обявяване на делото за решаване, жалбоподателят е отправил възражение
за прекомерност на заявената от ответника претенция за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът в постановеното решение е взел отношение по възражението
като го е приел за основателно и вместо заявените 500 лева е определил
възнаграждение за юрисконслутска защита в размер на
150 лева.
При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане третира именно изменение на решението в
частта за разноските.
От страна на „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД не е представен списък с разноски нито в хода на съдебните прения, нито след обявяване
на делото за решаване.
По аргумент от §2 от ДР на ДОПК за неуредените в Кодекса случаи се прилагат
разпоредбите на АПК и ГПК. Според чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай
тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Според
т. 9 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., постановено по
тълкувателно дело №6/2012г., правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските. Иначе казано, липсата на
списък по чл. 80 ГПК рефлектира неблагоприятно само в правната сфера на непредставилата
го страна и засяга допустимостта на евентуална нейна молба за изменение на
съдебното решение в частта за разноските. Тази правна последица не се намира в
корелативна зависимост с възможността и срока за упражняване на правото да се
възрази против размера на адвокатското възнаграждение от страната, на която е
възложено възстановяването му.
Предвид горното, процесното искане като подадено в
срока по чл. 248, ал.1 от ГПК се явява допустимо. Разгледано по същество
искането е неоснователно.
Претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е предявена
своевременно ведно със списък на разноските, в който е посочена сумата от 500
лева. Жалбоподателят е реализирал правото си на защита по чл. 78, ал. 5 ГПК
като е отправил възражение за прекомерност на претенцията. Каза се, съдът е
намерил за основателно това възражение и
е присъдил разноски в размер на 150 лева.
При това положение основателност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на решението може да се основе само при наличие на погрешна преценка
на съда за реда, по който е следвало да се определи размерът на юрисконсултско
възнаграждение, допустимият по закон максимален или минимален размер и факта на
действително предоставената при разглеждане на делото защита от юрисконсулт. В
случая опущения от съда в тази насока не се установяват.
Определянето на конкретния размер на юрисконсултско възнаграждение по реда
на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./ е поставено на преценката съда с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия. При разглеждане на
делото ответникът е бил представляван от юрисконсулт, чрез подаване на
становище по жалбата, участие в съдебни заседания и представяне на писмена
защита. Съдът е съобразил тези обстоятелства и фактическата и правна сложност
на делото, поради което е определил възнаграждение за юрисконсулт в размер на
150 лева при определени от закона граници между 100 лв. и 240 лева. Така
определеното възнаграждение не се явява прекомерно, поради което претенцията на
„ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ШВАЙССЕРВИЗ“ ЕООД, чрез процесуалния
представител – адв. Д., за изменение в частта за
разноските на решение № 2003/27.10.2021г., постановено по адм.
дело № 1253 по описа за 2021г. на Административен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: