Решение по дело №3567/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 46
Дата: 15 януари 2018 г. (в сила от 16 февруари 2018 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20175220103567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                    гр. Пазарджик, 15.01.2018г.                                          

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия ІХ състав в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                            

                                                                       Председател : МАЙА ПОПОВА

          

при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 3567 по описа за 2017 година и за да се произнесе  взе  предвид следното:

          Правно основание чл. 49 СК.

         Производството по делото е образувано по искова молба на К.Х. Б., с ЕГН **********, с адрес ***, адвокат П.Х. ***, със съдебен адрес *** против: А.Г. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***0 и настоящ адрес ***, п.к. 2431.

Твърди се в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 05.05.1996г. - втори по ред и за двамата. От брака си имали родени две дъщери, които са пълнолетни. Семейните отношения с ответника били силно влошени, тъй като помежду им липсвала взаимност на чувствата и интересите. Различни били разбиранията им за съвместен живот, както и принципни въпроси касаещи ежедневните им задължения.

Ищцата заявява, че съпругът й А., често излизал без причина и не се прибирал в дома им. Играел комар, употребявал често алкохол и излизал с други жени. По този повод, непрекъснато имали скандали. Предвид това поведение на съпруга, съвместният живот не вървял гладко и в един момент, след около два месеца от сключване на брака,  ответника напуснал жилището им. Не се е свързвал през това време с ищцата, нито с децата им. Едва през 1997 г. се появил за малко когато се родил внука им К.и отново си тръгнал. Две години по- късно, след раждането на К., през 1999г. съпругът на ищцата отново се появил в живота й и започнал да я уговаря да живеят заедно и да подновят семейната си връзка, но ищцата не се съгласила. В отговор на несъгласието си, ответника се ядосал, започнал да я обижда и да я удря. В резултат на това му поведение ищцата го осъдила през 1999 г. за обида и нанесена телесна повреда. От този момент до настоящят моментстраните били  във фактическа раздяла, не поддържали никакви контакти и ищцата не знаела нищо за него.

Твърди се, че бракът между двамата е лишен от съдържание непоправимо и дълбоко е разстроен и неговото фактическо съществуване е неоправдано както от лична, така и от обществена гледна точка.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен.

Отправена е молба да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата - Ш..

Претендират се сторените по делото разноски.

Приложени са писмени доказателства по опис.

В срока по чл. 131 от ГПК не е е депозиран писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Х., поддържа предявения брачен иск, запрекратяване на брака по вина на ответника.

В хода на производството по делото по искане на ищцата беше допуснат и разпитана свидетелката Хаджиева.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че желае бракът му с ищцата да бъде прекратен.

Пазарджишкият Районен съд, като взе предвид,изложеното  в исковата молба, и доводите на ищцата и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2  от ГПК,прие за установено следното:

Ищцата и ответникът са съпрузи от 05.05.1996г., съгласно приложеното удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 125 от 05.05.1996г., от Община Пазарджик. От брака си имат родени двепълнолетни към настоящият момент деца.

От ищцовата страна по делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства за установяване на релевантните за спора обстоятелства.

 От разпита на допуснатата от съда свидетелка Хаджиева се установи, че от 40 г. живеела в с.Мокрище, а от 20 години познавала ищцата служебно, тъй като тя работила в Кметството в с.Мокрище. Според свидетелката, ищцата живеела сама. В тази връзка, свидетелката, попитала последната дали е омъжена. Причината за този въпрос била, че не виждала мъж с нея в къщата. Ищцата отговорила, че официално е омъжена, но не съжителства със съпруга си.  Свидетелката заявява, че била чула, че с въпросния й мъж имали кавга, той я  набил и тя е била зле. Била е набита жестоко от мъжа си. Това се  коментирало в кметството, след този случай ищцата останала    да живее сама с дъщерите си. Ответникът не е живял в Мокрище и свидетелката никога не го била виждала в селото. След побоя и инцидента между тях, съпругът на ищцата си тръгнал.

 

По същество се поддържа искането за постановяване на решение, с което да се прекрати брака между страните чрез допускане на развод, като съдът прекрати брака между страните по вина на ответника.

Поддържа се искането след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име  Ш., като брака бъде прекратен по вена на ответника.

При така изяснената по делото фактическа обстановка от правна страна Районният съд приема следното:

Безспорно се установи, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Свидетелката  установи, че през последните години те не са живеели като съпрузи.

Съдът констатира,че присъщите на здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие, подкрепа между съпрузите, напълно са изчезнали  в брака на страните по делото в резултат на фактическата раздяла между страните траяла 20 години.

Предвид направеното изрично искане от страна на ищцата и събраните по делото безспорни доказателства за влошаването на брачните отношения в резултат поведението на ответника, съдът следва да допусне развод по вина на ответника

Съдът счита, че с оглед желанието на ищцата, следва да предостави законовата възможност, същата да носи предбрачното си фамилно име - Ш..

По отношение на издръжката съдът не дължи произнасяне, тъй като няма такава претенция от ищцата.

С оглед изхода на делото,съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски по делото  в общ размер на 425лв., от които 25лв. ДТ и 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 25лв. доплати ДТ в р 25 лева.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.49 ал.1 от  СК  ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

                                                                                                              

 

 Р    Е   Ш    И    :

 

         

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, 05.05.1996г. между К.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и А.Г.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***0 и настоящ адрес ***, п.к. 2431., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника Б..

ПОСТАНОВЯВА К.Х.Б., с ЕГН ********** да носи  предбрачното си фамилно име  - Ш..

ОСЪЖДА А.Г.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***0 и настоящ адрес ***, п.к. 2431 да заплати на К.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес *** сторените по делото  разноски в общ размер на 425лв., от които 25лв. ДТ и 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Г.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***0 и настоящ адрес ***, п.к. 2431 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик  ДТ  в размер на 25 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

 

                                                                 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: