М О Т И В И
към присъда по НЧХД № 2223/2020 г. на РС-Варна
Делото е образувано по тъжба
на Х.Б.Б. *** срещу Т.Г.Х. ***. Според
обвинението повдигнато с тъжбата Т.Г.Х. като родител осуетила изпълнението на
съдебно Решение № 4808/22.11.2017г. по
гр.д. № 3663/2017г. по описа на РС-Варна, относно упражняване на родителски
права и лични контакти на детето Б. Х.Б. с баща й Х.Б.Б. на 15 - 17 .11.2019 г.; на 06 - 07.03.2020
г.; на 20.03.2020 г.; на 03.04.2020 г.;
на 17 и 20.04.2020 г. и на 01.05.2020 г. -
престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Тъжителят поддържа тъжбата. В
пледоарията си повереникът му счита че обвинението
е доказано, поради което моли за съдебен
акт в този смисъл без да формулира искане по наказанието и иска присъждане на
разноски.
Пред съда подсъдимата Х. дава подробни обяснения излагайки
факти, относими към процесните дати на
режима на лични контакти с детето. Твърди,
че за всеки от случаите, в които детето не е било предавано на бащата в
изпълнение на съдебното решение, е имало обективна причина – предварително планирано
и осъществено пътуване извън гр.Варна; обявена грипна епидемия, а след това извънредно
положение и епидемиологична обстановка.
За това и с оглед здравословно състояние на детето действията й са били съобразени
изцяло с препоръките на здравните власти за ограничаване на контактите и
ненапускане на жилището. В дадената й последна дума подсъдимата, Х. заяви, че
иска случая да бъде разгледан съобразно всички обстоятелства, а не само като
дати.
Защитникът на подсъдимата не оспорва фактологията изложена в тъжбата, но
въз основа на анализ на събраните по делото доказателства пледира за
оправдателна присъда.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Т.Х. и тъжителят Х.Б. живели
на съпружески начала до м. февруари 2017
г., когато се разделили. По време на
това съжителство, се родило детето Б. Х.Б..***. 3663/2017г. влязло в законна
сила на 15.12.2017 г. родителските права
били предоставени на майката на детето – подс.Х., а на бащата – тъжителя Б. е
определен режим на лични контакти с него. Според него след изтичане на дванадесет месеца от
влизане в сила на решението личните
контакти се осъществяват всяка първа и
трета седмица от месеца – от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с
преспиване при бащата; вторият
ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след
рождения ден на детето - 10.00 часа на същия ден до 10.00 часа на следващия
ден, но не по - късно от началния час на започване на учебните занятия на
детето при присъственост на деня, с преспиване при бащата; 20 последователни
дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва правото си на
платен годишен отпуск, с преспиване при бащата.
През периода 15.11.2019 г. – 01.05.2020 г. срещите за
личен контакт между детето и тъжителя не
се състояли през посочените по-долу дни, които
били определени за това съгласно
съдебното решение както следва:
15 - 17 ноември 2019 г.: Тъй като работата на тъжителя Х.Б. била свързана с
продължителни отсъствия от страната, когато през м. ноември 2019 г. получил разрешение от работодателя
си да ползва отпуск, решил да се върне в България. На 11.11.2019 г. изпратил до
подс. Т.Х. текстово съобщение чрез приложението“Viber“ уведомявайки я, че ще се прибере на
15.11.2019, ще бъде във Варна 10 дни и има желание да вземе детето си, за да
прекара максимално време с него, съобразно краткият му престой в България. През
следващите 4 дни до прибирането си продължил с опитите да се свърже с Т. чрез
обаждания и текстови съобщения. На 15.11.2019 (петък) се прибрал в България и
уведомил Т. чрез текстови съобщения, че желае да вземе детето си при него за
предстоящият уикенд. Освен това й звънил неколкократно на мобилния телефон през
деня, в опит да разговаря с нея, но нито едно обаждане не му било върнато.
Около 17:40 ч. заедно със своя брат свид.Ар. Б. ***7, адреса на Т.Х.. Започнал
да звъни на домофона им, но никой не му отговорил. Позвънил неколкократно на
мобилния телефон на Т., както и на домашният й телефон, но отново никой не му
отговорил. Изпратил й текстово съобщение в 18:14 ч., че е пред тях и е дошъл,
за да вземе детето. В 18:25 ч. подал сигнал на спешен номер 112, за да
регистрира случая с нарушаване на
съдебното решене и осуетяването на контакта с детето му. Получил насока от
дежурния оператор от тел.112 да отиде до Първо РУ МВР гр. Варна, за да подаде жалба.
След като сторил това дежурният в РУна МВР им казал да се върнат на адреса - ул.
Македония 127 където след 19 часа, дошъл екип на Първо РУ МВР Тъжителят им
обяснил каква е ситуацията, и ги помолил да регистрират отиването им на адреса.
Междувременно получил текстово съобщение от Т.Х., която го информирала, че е
извън града заедно с детето, на планирано
пътуване. След завърщането им на
23.11.2019 г. (събота) преди обед в детски кът, в присъствието на майката, била
осъществена среща с детето.
6 - 7 Март 2020 г.: На
06.03.2020 г. тъжителят Б. се опитвал да се свърже с Т.Х. на мобилния и
домашния й телефон, за да уточнят начина, по който да вземе детето. Тъй като на нито едно от обажданията не му било
отговорено в 17:37ч. същия ден, изпратил тектово съобщение, за това, че след
няколко минути ще бъде пред тях, на ул. Македония 127, за да взема детето.
Единственият отговор, който получил в 17:40 часа под формата на текстово
съобщение, гласял: „В предвид националната епидемия Бети ще остане в
къщи." Независимо от това около
17:45 часа тъжителят отишъл на горепосочения адрес, заедно с брат си – свид. Ар. Б., и многократно се опитал да се свърже с
подсъдимата Х., чрез звънене на домашния й звънец, на мобилния и домашния й
телефон, но не получил отговор. В 18:24 ч. подал сигнал на спешен телефон 112, и
помолил да бъде изпратен полицейски екип. Поради това, че в момента нямало свободен, такъв не бил изпратен на адреса.
На 07.03.2020 г. около 09:30 ч. при
позвъняването на тъжителя на домашния телефон на Т.Х., се свързал с нейната
майка, а в последствие успял да се чуе и с детето си. То му казало, че майка й
е излязла някъде и като се прибере ще й каже да му звънне. След като не
последвало обаждане Х.Б. ***7, заедно с брат
си – свид. Ар. Б.. Когато бил там около 10:45 ч. позвънил на домашния телефон и
в разговор с детето си го уведомил , че е пред блока за да я вземе. Чул как Б.
веднага се помолила на майка си да я облече, но подсъдимата взела слушалката на
телефона и казала, че детето е с лека хрема, и отказала да му позволи да го вземе. След
този отказ в 11:10 часа тъжителят подал
сигнал на телефон 112, и помолил да бъде изпратен полицейски екип. При
пристигането на полицейски екип от Първо РУ МВР Х.Б. обяснил каква е ситуацията.
Двамата полицаи се качили до апартамента на майката, но след като се върнали, заявили, че никой не отворил вратата и ще изготвят доклад по подадения сигнал.
20 Март 2020 г.: През деня
на 20.03.2020 г. тъжителят Б. се опитал да
се свърже с подс. Х. на мобилния и домашния й телефон, за да уточнят начина по
който да вземе детето при него. След като на нито едно от обажданията не получил
отговор, в 16:52 ч. изпратил текстово съобщение, за да я попита в колко часа и
откъде да вземе детето. Около 17:30 ч. отишъл заедно с брат си на адреса на
майката - ул. Македония 127. Отново опитал да се свърже с Т.Х., чрез звънене на
домашния звънец, на мобилният и домашнен телефон, но не получил отговор. В
17:45 ч. получил текстово съобщение от Т.Х., с което го уведомявала, че „ двете с Бети не
излизат от къщи и че детето ще си остане в къщи“. След това съобщение разбрал,
че Т. е на вилата на нейните родители, находяща се в местност Сотира. Около
18:10 ч. заедно с брат си отишли пред вилата, където бил паркиран личния автомобил
на Т.. Позвънил на мобилния й телефон, изпратил й текстово съобщение че е пред
вилата и е дошъл, за да вземе детето, но след като не получил отговор на всички опити
да се свърже с нея, в 18:40 часа подал сигнал на телефон 112. Уточнавяайки обстоятелствата
помолил да бъде изпратен полицейски екип на адреса. Поради това, че нямало
наличен такъв, бил посъветван от
оператора да пусне жалба в съответното РУП.
3
Април 2020 г.: През
деня на 03.04.2020 г. тъжителят Б. се опитал да се свърже с Т.Х. на мобилният й
телефон, за да уточнят начина по който да взема детето. В 12:58 ч., й изпратил текстово съобщение питайки я в
колко часа и откъде да вземе детето. В
14:34 ч. получил текстово съобщение от подсъдимата „Че е двете с Бети са
в период на изолация и детето ще остане изолирано до края на този период. В
предвид на това няма как да я взема.". Около 17:00 заедно с брат си,
тъжителят отишъл на адреса на ул.
Македония 127. Неколкократно се опитал да се свържа с Т.Х., чрез звънене на
домашния й звънец, на мобилния и домашния й телефон, но не последвал отговор. След
като видял че и личният й автомобил не е паркиран в близост, тъжителят решил да
отиде до вилата на нейните родители, в
местност Сотира. Там видял паркиран личният автомобил на Т.. След като не
получил отговор на опитите му да се свърже с нея и да осъществи контакт с
детето си, в 17:38 часа подал сигнал на спешен телефон 112. и помолил да бъде
изпратен полицейски екип. Пристигналите полицаи единият от които свид. Кр.К.
след като направили безуспешен опит да установят майката
и детето изготвили докладна за случая, а тъжителят подал жалба във Второ РУ МВР .
17 и 20 Април 2020 г.: През
деня на 17.04.2020г. тъжителят неколкократно опитал да се свърже с подс.Т.Х. на
мобилният й телефон, за да уточнят начина по който да вземе детето. На
изпратеното в 15:20 ч. текстово съобщение, получил отговор в 16:20 ч. от подсъдимата, че „В условия на изолация няма
как да я вземеш."
На 20.04.2020 (Вторият ден от
Великденските празници, т.к. 19.04.2020 неделя бил Великден), преди обед тъжителят
позвънил на Т.Х., в опит да уточнят дали и по какъв начин може да вземе детето,
за да прекара празничния ден с него. Освен това в 9:49 ч. й изпратил текстово
съобщение с молба да вземе Б., на което не получил отговор, но не подал сигнал до
полицията
1 Май 2020 г.: На
01.05.2020 г. след неколкократни опити
през деня да се свърже с подс. Х. по телефона и
с изпращане на текстово съобщение, за да уточнят начина по който да вземе детето при него мен, около 17:15 ч. заедно с брат си,
тъжителят отишъл на адреса, на ул.
Македония 127. Неколкократно се опитал да се свържа с Т.Х., чрез звънене на
домашния й звънец, на мобилния и домашния й телефон, но не последвал отговор. В
17:40 часа подал сигнал на спешен телефон 112 и помолил да бъде изпратен
полицейски екип. Полицаите не установили
никой в апартамента и казали, че ще изготвят доклад по подадения сигнал.
От
представените по делото два билета за
пътуване със самолет на Т.Х. и детето
Б. Б. *** за дати 14.11.2019 г. и 18.11.2019 г. се установява, че същите
са купени на 07.11.2019 г. От Заповеди № № РД-01-45/02(03.2020 г. на Директора
на РЗИ-Варна, РД-01-114/05.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и №
1034/11.03.2020 г. на Кмета на Община-Варна се установява, че през периода
03.03.2020-06.03.2020 г. се преустановява учебно възпитателния процес в
съответните образователни институции в гр.Варна; през периода 06.03.2020 до
11.03.2020 г. се обявява грипна епидемия на територията на РБългария;
през периода 12.03-13.03.2020 г. се преустановяват учебните занятия в училищата на територията на Община-Варна.
Подсъдимата Т.Х.
не е осъждана.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подс.Х. и
свидетелските показания на Ар. Б., Р. П. и
Кр.К., справката за съдимост и останалите писмени доказателства
приобщени по делото.
От разпита на свидетелите, които
съдът кредитира изцяло, се установява, че страните по делото имат обтегнати
лични отношения помежду си. Безспорен факт е, че бащата на детето, предвид
упражняваната от него професия, пътува извън страната за различни по
продължителност периоди. На посочените в
тъжбата дати, за които няма спор, че са определени със съдебно решение за осъществяване на режим
на лични контакти с детето, такива не са проведени. Индиция за това се съдържа
в разпечатките от кореспонденция между тъжителя и подсъдимата чрез приложението „Viber“ и се доказва от свидетелските показания, а на практика не се
и оспорва от подсъдимата Х..
Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства
– самолетни билети и заповеди, сочат
наличието на обективни причини подс.Т.Х. да не предаде детето на бащата Б. на
инкриминираните дати, което формално е довело до неизпълнение на решението на
съда. В първия от процесните случаи подготовката за пътуване до гр.София на
подсъдимата и детето им (с оглед датата на
купуване на самолетните билети) и осъществяването му, предхождат по време инициираната от тъжителя Б.
кореспонденция по „Viber“,
по повод предстоящото му завръщане в България, за среща с детето в същите дни.
За останалите дати в тъжбата- през месеците март, април и
май 2020 г., следва да се имат предвид
факта на обявяване на грипна епидемия на територията на
РБългария, ноторния факт на извънредно
положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г
обявено, с решение на НС и последвалата
извънредна епидемична обстановка, които промениха начина на живот в страната.
Именно по повод на настъпилите извънредни обстоятелства, със заповеди на Министъра на здравеопазването се
въведоха, а и понастоящем действат специфични рестрикции в различни области,
вкл. ограничения в придвижването и контактите
между хората.
След
преценка на всички доказателства по делото,
съдът
формира правно убеждение в следния смисъл:
Съгласно
разпоредбите на чл. 16 и чл. 304 от НПК подсъдимият следва да бъде признат за
виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението.
В конкретния
случай, за да е налице съставомерност на действията на подсъдимата съобразно
разпоредбата на чл. 182, ал.2 НК е необходимо от обективна страна тя като родител
да не изпълни или да осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване
на режима на лични отношения с дете. От друга страна е наложително като субект
на наказателна отговорност, тя умишлено, при форма на вината пряк умисъл с
непосредствена цел да не изпълни или да се осуети изпълнението на постановения
режим.
Освен това
влязлото в сила съдебно решение относно режима на лични отношения на родителя,
който не притежава родителските права с неговото дете, представлява по
съществото си властнически акт на държавен орган, който внася юридическа
регламентация във взаимоотношенията между двамата родители и тяхното дете,
когато поради определена причина те нямат постигнато извънсъдебно съгласие
относно осъществяването на тези лични отношения. Целта на постановения режим
във всички случаи е чрез обезпечаване на определения минимум от контакти на
детето с родителя, който не упражнява родителските права, за да се осигури
пълноценната му връзка и с двамата родители, като целта на този режим в никакъв
случай не е той да се превръща в източник на конфликти между двамата родители
или в механизъм по който единият или и двамата родители да бъдат държани в
състояние на подчинение на волята на другия.
В процесният
случай от обективна страна несъмнено се установи, че на инкриминираните дати в
периода от 15.11.2019 г. до 01.05.2020 г. съгласно постановеното в Решение по
гр.дело № гр.д. 3663/2017г.
на PC-Варна, влязло в сила на 15.12.2017 г. тъжителят Х.Б. е следвало
да осъществи контакт с дъщеря си Б. Б., като на всяка една от инкриминираните
дати в периода това не се е случило.
За да е
налице обаче престъпление по чл. 182, ал.2 НК
в случая е необходимо другият родител – подсъдимата Т.Х. умишлено да не
изпълнява или да осуетява изпълнението на тези правно регламентирани срещи на
бащата с детето, като именно посоченото обстоятелство, според настоящия съдебен
състав остана недоказано в производството по делото. В този смисъл съдът счете,
че обстоятелства от обективен характер: отсъствието от гр.Варна и въведените ограничения за
контакти между гражданите по повод грипната епидемия, извънредното положение и извънредна епидемична обстановка в
РБългария, са мотивирали поведението на
подсъдимата на посочените в тъжбата дати.
Отделно от това съдът намира за
необходимо да отбележи, че доколкото
съдебното решение е постановено в точно определен момент, при отразяване на
моментното фактическо положение между страните – в това число досежно адреса на
който пребивава детето, неговите фактически необходимости и потребности, то във
всички случаи родителите са тези които следва да подчиняват изпълнението му не
на стриктно тълкуване и формално изпълнение, а да го адаптират по съответен начин
на случващото се с детето и с тях самите – специфични потребности, здравословно
състояние, текущи ангажименти, а в случая и с рестрикциите на извънредното
положение и епидемиологична обстановка.
В заключение
съдът намира за необходимо да посочи, че действителният проблем в настоящото
производство не съставлява обстоятелството, че е налице неколкократно обективно
неизпълнение на постановеното съдебно решение, а в съществуващия конфликт между
двамата родители, който несъмнено нанася сериозни вреди на общото им дете.
Формалното
изпълняване на режима на лични отношения с бащата не би допринесъл с нищо за
засилване на връзката на детето с двамата му родители, като същите следва да
осъзнаят че в случая техните лични взаимоотношения не са от значение, тъй като
с поведението си, те отдалечават дъщеря си и я поставят в недопустимото
положение да избира между двамата си родители. Без да се съмнява в
безкористността, загрижеността и любовта и на двамата родители съдът счита за
необходимо да обърне внимание на посоченото, както и да наблегне на това, че
във властта на всеки един от двамата родители, а не на държавните органи, е да
допринесат за правилното развитие и отглеждане на детето им, като поставят
него, а не собственото си его, в центъра на своите действия.
С оглед на
така приетото за установено от фактическа страна и изложените правни
съображения, настоящия състав на съда прие, че обвинението срещу подс.Т.Г. Х. не е доказано по несъмнен начин от
субективна страна, поради което я оправда по така повдигнатото й обвинение.
Съобразно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото следва да останат в
тежест на всяка от страните.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: