РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Враца, ……….2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.05.2022
г. / десети май две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело №134 по описа на АдмС –
Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.К.Х.-Н. против РЕШЕНИЕ №35/14.01.2022г., постановено
по АНД №1053/2021г. по описа на Районен
съд – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП №11-01-126/16.08.2021
г., издадено от директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр.София, с което на касатора
на основание чл. 256, ал.2 вр. чл.261,ал.2 ЗОП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 408.00 лева за нарушение на чл.17,
ал.1 вр.чл.20, ал.3,т.2 вр. чл.3,ал.1 ЗОП. В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни основания по
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното
решение, както и отмяна на наказателно постановление. Претендират се
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
По делото е
депозирано писмено становище от процесуалния представител на касатора *. Л.В.,
в което поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и се претендират
разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът-АДФИ-София, чрез процесуалния представител ** Р. М.,
в депозирана писмена защита оспорва касационната
жалба като неоснователна и развива доводи за правилност на съдебния акт.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211,
ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което същата е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение
№ 35/14.01.2022г., постановено по АНД № 1053/2021г. на Районен съд – Враца е
потвърдено е НП №11-01-126/16.08.2021
г., издадено от директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр.София, с което на В.К.Х.-Н.,
като * на „Т. т. - *** “ ЕООД на основание чл. 256, ал.2 вр. чл.261,ал.2
ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 408.00 лева
за нарушение на чл.17,
ал.1 вр.чл.20, ал.3,т.2 вр. чл.3,ал.1 ЗОП.
В оспореното решение е прието, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити,
съобразно чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е посочена датата на извършване на
нарушението 16.09.2019г. и място гр.***, обстоятелствата при които е извършено
нарушението и е дадена правилна правна квалификация, от което е извел извод за
липса на съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. По
съществото на спора е прието, че
касатора е извършил посоченото в
акта и НП нарушение на чл.17, ал.1 вр. чл.20, ал.3, т.2 вр. чл.3, ал.1,т.2 ЗОП/в
редакцията към момента на извършване/, което е безспорно установено от
доказателствата по делото и правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е налице маловажност на случая, като
наложеното наказание в размер на 408.00 лева е правилно определено, съгласно
санкционните норми на закона. В тези насоки са изложени подробни мотиви в
резултат на което и НП е потвърдено в неговата цялост, като законосъобразно.
Решението е правилно.
Решаващият
състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно
съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора
съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на
обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът подробно е
изследвал фактическата обстановка, обсъдил е в пълнота събраните доказателства, като изложените от него мотиви за законосъобразност на НП и
неговото потвърждаване в цялост, се споделят от касационната съдебна инстанция,
която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
В оспореното
решение правилно и обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице
и да са го лишили от възможността адекватно да я организира. Издаденото НП
съдържа задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Противно на твърденията в касационната жалба, посочени са датата и
мястото на извършване на деянието. Описанието
на санкционираното нарушение в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, за да разбере извършителят в
какво се обвинява, респективно да организира защитата си в пълен обем.
При анализа на доказателствата по делото се
налага извода, че описаното в НП и в
АУАН нарушение е извършено от лицето, чиято отговорност е ангажирана, както и че
нарушението е безспорно установено и доказано.
Възраженията на касатора, че не е извършил
нарушение по чл.17, ал.1 вр.чл.20, ал.3,т.2 вр. чл.3, ал.1 ЗОП е неоснователно. В жалбата се сочи, че
заплатените от дружеството допълнително 4 000 лева не представляват наемна
цена, а стойност на ремонт на наетите автобуси. Това твърдение е неоснователно,
тъй като от приложената към АНП фактура № 00000035217/16.09.2019г. от „А.п.“
АД, гр.***, като основание за нейното издаване е посочен договор №2018-ОП-2 от
01.06.2018г. за наем на автобуси, а не за ремонт на автобуси. По същия начин е
посочена и фактурата в изготвената и предоставена от „Т. т.- *** “ ЕООД гр.*** по време на извършената финансова инспекция
справка изх.№ 115/02.02.2021г., за изплатен наем на МПС в периода
01.01.2019г.-31.12.2019г., като в „забележка“ изрично е посочено, че данните по
справката са взети от счетоводните регистри на дружеството. Следователно не
буди съмнение, че възложените дейности са били счетоводно отразени в регистрите
именно като „наем“, а не като“ремонт“ или друга дейност в каквато
насока са възраженията на касатора.
Възражението на касатора, че НП е в противоречие с чл.256, ал.2 ЗОП е също неоснователно. Наложеното наказание е
правилно определено от АНО, съгласно санкционната норма на чл.256, ал.2 ЗОП,
видно от данните по делото. Установено е, че стойността на извършения разход за
доставки на стоки, осъществявани чрез наем на
употребявани МПС възлиза на
34 000 лева без ДДС,
съответно 40 800 лева с ДДС. С НП е наложена глоба на касатора в размер на 408
лева, явяваща се 1 на сто от стойността на извършения разход с вкл. ДДС, тоест
наложената глоба е правилно определена, съгласно приложимата санкционна норма
на чл.256, ал.2 ЗОП.
Възражението на касатора, че „Т. т.- *** “ ЕООД не попада в обхвата на
чл.4,т.3 ЗДФИ е неоснователно. От
доказателствата по делото е видно
и се установява, че дружеството е организация по чл.4,т.3 ЗДФИ и като такава
попада в обхвата на ДФИ.
Не е налице и
маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН.
При извършената на основание чл.218,
ал.2 АПК служебна проверка,
касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната
жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е
постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно
прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.1 ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.143,
ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63д,
ал.4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, които са били защитавани от юрисконсулт, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.37,
ал.1 ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
административнонаказващия орган в размер
на 100 /сто/ лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/14.01.2022г.,
постановено по АНД № 1053/2021г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА В.К.Х.
– Н. да заплати на Агенция за държавна
финансова инспекция гр.София сумата в размер на 100.00/сто/лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.