Р Е Ш Е Н
И Е № 566
гр.Пловдив, 14.12.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година,
в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Цветелина Бакалова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №548 по описа на съда за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
Ищците В.А., ЕГН *************, родена на *** г.,
и Д.А., ЕГН *************, родена на *** г., действаща чрез законния си
представител В.А., двете граждани на Република М., пребиваващи трайно в
Република И., община Н., провинция Н., ул.“Виа ***“ № **, чрез пълномощници
адв.Д.К. към датата на исковата молба, а към датата на последното съдебно
заседание – адв.Ц.Г. и адв. С.Л., твърдят, че са наследници на Г.А., роден на ***
г., ЕГН *************, гражданин на Република М. – първата е съпруга, а втората
– негова дъщеря. Твърдят, че общият им наследодател е починал на 29.07.2012 г.
при пътнотранспортно произшествие в Република А., причинено виновно от И.А. ***.
Твърдят, че последният е признат за виновен с присъда на Окръжен съд З. за
това, че на 29.07.2012 г. във Флахау по магистралата А10 в тунела Т.по посока З.
е управлявал лек автомобил ****с рег.№ *****, при неотдаване на нужното при
шофиране внимание, както и с абсолютно превишена скорост от около 150 км/ч е
преминал през тунела Т.и малко преди края на тунела, докато изпреварвал друго
моторно превозно средство, поради шофьорска грешка се е завъртял на дълъг десен
завой и се е ударил в лявата стена на тунела, при което е разбил лекия
автомобил БМВ, като така е причинил смърт по непредпазливост на спътника си Г.А.
при особено опасни обстоятелства, след като преди деянието чрез употреба на
алкохол 1,44 промила, се е довел до състояние на опиянение, което не изключва
вменяемост. Твърдят, че с присъдата съдът в З. им е присъдил частично
обезщетение в размер 10 000 евро – за причинените им неимуществени вреди,
както и обезщетение за материални вреди в размер 6 871,60 евро – разходи
за погребение, транспортни и административни разходи, и в размер 500 лв. –
месечна издръжка, считано от 01.08.2012 г. Твърди се, че към датата на
произшествието ищцата Д.А. е била неродена, но зачената дъщеря на починалия.
Управляваният от И.А. лек автомобил е имал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество за период
27.09.2011 г. – 26.09.2012 г., действащ към датата на произшествието. Въз
основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата 150 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
съпруга на първата и баща на втората Г.А., ведно със законна лихва от датата на
деликта 29.07.2012 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51 Д,
представлявано от М. М.-Г. и П.Д., чрез пълномощник юрк.Л.С., оспорва исковете.
Оспорва твърденията в исковата молба за настъпване на пътнотранспортно
произшествие, оспорва механизма на произшествието, участвалите лица и
причинната връзка между поведението на застрахования и твърдените вреди.
Оспорва присъдата на З.ския съд да има обвързващо значение по смисъла на чл.300 ГПК в нейната наказателна част. Възразява, че ищците са обезщетени с
присъдените от съда в З. обезщетения, евентуално моли същите да бъдат
приспаднати. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване
на вредите от страна на пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан от
негова страна и поради това, че същият се е качил в автомобила, знаейки, че
водачът е употребил алкохол преди инцидента. Счита претенцията за завишена по
размер. Възразява, че не са налице предпоставки по чл.224, ал.1 КЗ (отм.) и в
тази връзка оспорва началният момент на претендираната забава. Прави възражение
за изтекла погасителна давност на вземането за лихви. Претендира разноски.
Като трето лице-помагач на ответника по делото е
конституиран И.Е.А., ЕГН **********,***. Последният не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не взима становище по исковете.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се
установява и от приложения по делото акт за брак, че ищцата В.А., ЕГН *************,
родена на *** г., е била съпруга на Г.А., ЕГН *************, роден на *** г. в
Република М.. Бракът е сключен на 15.07.2007 г. Установява се от приложения в
превод на български език акт за раждане, че ищцата Д.А., ЕГН *************, е
дъщеря на В. и Г.А., родена на *** г. От приетия по делото акт за смърт,
съставен от македонските власти, в превод на български език, се установява, че Г.А.
е починал на 29.07.2012 г., като женен за В.А..
Установява се, че с
присъда на Окръжен съд З. третото лице-помагач И.А., роден на *** г., е признат
за виновен в това, че на 29.07.2012 г. във Флахау по магистрала А10 Т., в
тунела Т.по посока З., 81,175 км, при управление на лек автомобил ****с рег.№****с
превишена скорост от около 150 км/ч, при изпреварване малко преди края на тунела,
се е завъртял на дълъг десен завой и се е ударил в лявата стена на тунела, в
резултат на което е причинил смърт по непредпазливост на спътника си Г.А. при
особено опасни обстоятелства, след като преди деянието чрез употреба на алкохол
се е довел до състояние на опиянение, което не изключва вменяемост. С присъдата
И.А. е осъден да заплати частично обезщетение за неимуществени вреди (вреди от
претърпян шок) в размер 10 000 евро на В. и Д. А., както и месечно като
издръжка по 1 500 евро на двете, считано от 01.08.2012 г. С разпореждане
от 04.01.2016 г. на Софийски окръжен съд, в сила от 18.02.2016 г., е признато и
допуснато изпълнението на горната присъда в гражданскоправната й част.
По делото е приложено в
цялост и с превод на български език наказателното производство на Окръжен съд З..
От материалите по това производство се установява, че на 29.07.2012 г. И.А. е
управлявал собственото на починалия Г.А. моторно превозно средство – лек
автомобил БМВ с рег.№ *****, като водачът е бил с установена концентрация на
алкохол в кръвта – изследване на кръвна проба на л.443. Настъпило е
пътнотранспортно произшествие, при което водачът И.А. е претърпял телесни
повреди, е спътникът му Г.А. е починал. Изготвени са скица на произшествието и „експертиза“,
имаща характер на протокол за оглед в присъствие на вещо лице – л.560 – л.562,
от които се установява, че мястото на произшествието е тунел Т., посетено от
органи на австрийската полиция. Иззет е материал от камера в тунела, която е
заснела, че автомобилът се движи със скорост от около 158-164 км/ч. На десен
завой автомобилът се е завъртял в посока, обратна на часовниковата стрелка, и
се е блъснал с предницата в лявата стена на тунела, след което се е преобърнал
и блъснал друго превозно средство, движещо се по пътя. От снимковия материал е
констатирано, че купето на автомобила е силно стеснено от противоположната на
шофьорската страна, а от страната на водача е почти без деформации. Намерени са
и други следи – нишки от дрехите на обвиняемия И.А. на мястото на водача и
следи от негови подметки по педалите на автомобила. Констатирано е, че причина
за произшествието е превишената скорост и задействането на спирачка
непосредствено преди завоя.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните по делото, а това се установява и от приложените
препис от застрахователна полица и справка от Гаранционен фонд, че за лекия
автомобил БМВ с рег.№****е сключен договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие 27.09.2011 г.
– 26.09.2012 г. В застрахователната полица като собственик на автомобила е
посочен Г.А.. Отбелязано е също така, че полицата осигурява покритие във всяка
държава – членка на Европейския съюз.
По настоящото дело е
прието заключение на комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза. Според
експертизата механизмът на произшествието от техническа гледна точка е
следният: И.А. е управлявал л.а. БМВ 530 с рег.№****по лявата пътна лента на
платното за движение на път А 10 в Република А. в зоната на тунел Т.в посока
към гр.З. с концентрация на алкохол в кръвта около 1,80 промила и скорост около
162 км/ч. Като пътник на предна дясна седалка в автомобила е пътувал Г.А.,
който най-вероятно е бил с поставен предпазен колан. В един момент водачът е
загубил контрол над автомобила, като го е отклонил първо на дясно, след това на
ляво, при което е последвал удар с предна дясна част на автомобила в лявата
стена на тунела. Последвало е възкачване и движение на автомобила по стената на
тунела, където автомобилът контактувал с пътен знак и ниша на тунела, при което
започнала тримерна ротация на автомобила, след което последният паднал на
дясната си страна на асфалтовата пътна настилка и ударил в лявата страна движещ
се в дясната пътна лента на платното за движение друг лек автомобил. Причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че И.А. е управлявал лекия
автомобил БМВ по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно.
Установените травматични увреждания по тялото на Г.А. са причинени по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия и добре
отговарят да са в резултат на настъпилото ПТП на 29.07.2012 г. около 7,35 ч. в
РА.. Смъртта на Г.А. е в пряка причинно-следствена връзка със станалото ПТП.
Причина за смъртта са тежки и несъвместими с живота травматични увреждания на
жизнено важни органи в резултат от съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна
травма (тежка политравма). Лекият автомобил БМВ е оборудван с предпазни
средства за водач и пътник на предна дясна седалка, в това число въздушни
възглавници и предпазни колани. Травмите на пострадалия Г.А. са настъпили от
директен контакт с интериорните части на автомобила в зоната на предна дясна
седалка, където е концентрирана деформацията на автомобила. При огледа
автомобилът е заварен с отворени въздушни възглавници в предната част на салона
(л.1105). Последните се задействат при правилно поставен предпазен колан. При
конкретния механизъм на произшествието и установената динамика на ударите
предпазният колан и въздушната възглавница не могат да предпазят пътника на
предната дясна седалка и да ограничат достигане до тялото му на деформираните
детайли на автомобила. Не се откриват данни да е извършено изследване на
починалия Г.А. за наличие на алкохол или други упойващи вещества. Изследвана е
кръвна проба, взета от водача И.А., като е направено изчисление в три варианта.
Според експертизата най-вероятната концентрация на алкохол в кръвта на И.А. е
била 1,80 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване. В
съдебно заседание вещите лица разясняват, че от констатираните при починалия
травми може да се заключи, че последният е бил с поставен предпазен колан,
както и, че въздушните възглавници са задействани. Коланът, обаче, предпазва
добре при скорост до 60-65 км/ч, а при по-висока скорост, особено при
установената в конкретния случай скорост от около 160 км/ч., коланът е
увреждащ, а не предпазващ фактор, тъй като при рязко намаляване на скоростта и
поставен колан се получава т.нар.„камшичен удар“, довел до счупване на пет
шийни прешлена, счупане на ключица, ребра, гръдна кост, контузия на сърцето,
разкъсан перикард, разкъсване на черния дроб и пр.
Разпитани са двама
свидетели. От показанията на свидетеля В.
А.се установява, че на 29.07.2012 г. вечерта родителите на ищцата В.А. разбрали
за катастрофата в А.. По това време те живеели в И.. Дъщеря им тогава била
бременна в петия месец. Шофьорът на автомобила се обадил на техни познати,
които уведомили дъщеря му, но не дали сведения какво се е случило с
пострадалите. Веднага потеглили за А.. По пътя потърсили информация от
полицейските служби на А., които уведомили свидетеля, че зет му е починал на
място. Върнали се в М., откарали ищцата в клиника, за да й съобщят в присъствие
на лекар за случилото се със съпруга й. По това време тя била на 24 години, с
първа бременност, паднала от стола, когато й казали тъжната вест, не могли да я
вдигнат. Бременността й продължила трудно. Имало дело в З., на което
присъствали и от което узнали за това как е настъпила катастрофата. Ищцата била
омъжена за починалия от около 4 години преди това, от 5 години били заедно.
Живеели двамата в И. в апартамент под наем. Детето се родило след смъртта на
съпруга й, за него се грижели майката и нейните родители. До ден днешен се
чудели как да кажат на внучката си къде е баща й, че няма баща.
От показанията на свидетеля В.Д.се установява,
че погребението на Г.А. се е състояло в М.. Ищцата пристигнала от И., за да
присъства. Свидетелят трябвало да я придружи и да не я оставя сама, тъй като
роднините й се страхували за нейното здраве. Ищцата била съкрушена от смъртта
на съпруга си. След инцидента за нея се грижели родителите й, пазели я, докато
била бременна, издържали я, грижели се и за детето й и след раждането му. Детето
не знаело истината за баща си, на знаели какво да му обяснят. Ищцата и съпругът
й посещавали М. за празници и отпуски, преди последният да загине. Двамата
живеели много добре.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В исковата молба ищците,
граждани на Република М., основават претенциите си на българското право –
Кодекса за застраховането (отм.) и ЗЗД, поради което и на основание чл.116 КМЧП
приложимо е българското материално право. Според последната разпоредба правото
на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на
лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към
задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако
увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо
към застрахователния договор. А спрямо застрахователния договор, който е
сключен с ответника, приложимо е българското право, тъй като в Република
България се намира седалището на страната, която е поела характерната за
застрахователния договор престация – чл.94, ал.1, ал.2 и ал.3 КМЧП.
Между ответника и
собственика на лек автомобил БМВ 530
с рег.№****е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата
на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.257, ал.2 КЗ
(отм.) застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание – в настоящия
случай превозното средство е било използвано по силата на упълномощаване от
собственика. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица,
с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства –
установява се настъпването на пътно транспортно произшествие на сочените дата и
място, причинено виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на
вреди за ищците, както и причинно-следствена връзка между виновното поведение
на водача и вредоносния резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че
влязлата в сила присъда на З.ски съд не е задължителна за настоящия съд относно
деянието, противоправния му характер, неговия извършител и вината на последния,
тъй като не е призната за изпълнение в Република България в наказателната й
част. Въпреки това, обаче, посочените елементи от деликтната отговорност, се
установяват несъмнено от всички събрани по делото доказателства – от писмените
доказателства, приобщени към наказателното производство, които могат да бъдат
ценени в настоящото, в това число т.нар. „експертиза“, която по своето
съдържание съставлява протокол за оглед на местопроизшествие и на следите от
същото и удостоверява непосредствените впечатления на разследващите длъжностни
лица от мястото на инцидента, както и приетата в настоящото производство
съдебно-техническа и медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според последната
механизмът на произшествието включва виновно поведение на водача на лекия
автомобил БМВ – същият е управлявал превозното средство с несъобразена за
пътните условия висока скорост и след употреба на алкохол, посоченото поведение
е противоправно според българското законодателство – чл.20, ал.2, чл.5, ал.3 от
Закона за движение по пътищата, а вината съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира
до доказване на противното. Доказателствата са категорични относно това, че в
резултат от пътнотранспортното произшествие е настъпила смъртта на Г.А., който
е пътувал на предна дясна седалка на автомобила, в която част са по-големите
увреждания по същия. Смъртта е последица от причинените гръдна, коремна и черепно-мозъчна травма, настъпили след
съприкосновение на тялото с увредените части на автомобила. Ето защо
възраженията на ответника във връзка с това, че не са доказани елементите на
деликтната отговорност в лицето на водача на застрахованото МПС, се намират за
неоснователни.
От писмените доказателства по делото се
установява, че първата от ищците към датата на смъртта е била съпруга на Г.А.,
а втората е била негова неродена, но зачената дъщеря. Българското материално
право признава право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на
съпругата и низходящите на починалия (в този смисъл постановления на Пленума на
Вс №4/61 г., №5/69 г. и №2/84 г.), като от право на обезщетение не може да бъде
лишено заченатото, но неродено към датата на деликта дете – в този смисъл Решение
№29.01.2013 г. на ВКС по т.д.№32/2012 г., II
т.о., според което заченатото, но неродено по време на настъпване на
вредоносния резултат дете, веднага след раждането си започва да търпи
имуществени и неимуществени вреди от това, че вследствие на противоправното и
виновно поведение на едно лице неговият баща е починал и то е лишено от бащина
закрила и издръжка в своя живот. Поради това, макар да са бъдещи от гл.т. на
момента на настъпване на вредоносния резултат, тези вреди подлежат на обезщетяване,
тъй като са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, и след
раждането си детето има право да търси обезщетение за тях. Ето защо съдът
намира, че ищците са материално правно легитимирани да претендират търсеното от
тях обезщетение.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
обезщетението следва да се сведе до присъденото от З.ския съд такова в размер
10 000 евро, в която част присъдата е призната за изпълнение от Република
България. Вярно е, че вторичният характер на прякото право спрямо деликтното
право изключва възможността застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента да дължи повече от прекия причинител на непозволеното увреждане. С
присъдата на съда в З., обаче, обезщетението за неимуществени вреди в полза на
двете ищци, е присъдено частично. Ето защо съдът намира, че няма пречка последните
да претендират по гражданскоправен ред остатъка от дължимото им се обезщетение
спрямо прекия причинител, по-специално постановеното от наказателния съд не се
ползва със сила на пресъдено нещо за непредявената и неприсъдена част от
претенцията по отношение прекия причинител. Респективно, няма пречка ищците да
претендират по-голямо от присъденото им от наказателния съд обезщетение и спрямо
застрахователя. Неоснователно е и евентуалното възражение, че присъденото от
наказателния съд обезщетение следва да се приспадне при определяне
отговорността на застрахователя, тъй като последният отговаря на самостоятелно
основание за цялото обезщетение, дължимо от прекия причинител и до размер, в
който последното не е реално заплатено на ищците. От страна на ответника
доказателства за това обезщетението, присъдено в тежест на делинквента от
наказателния съд, да е платено на ищците не са ангажирани, нито са изложени
такива твърдения. В ТР №2/06.06.2012 г. на ВКС, ОСТК, е прието, че щом
причинителят на вредата, чиято деликтна отговорност е била ангажирана по реда
на чл.45 ЗЗД, не е обезщетил реално пострадалия, то не е налице процесуална
пречка последният да предяви и пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. Прието е, че
деликтното право и прякото право на увредения спрямо застрахователя съществуват
успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се, и се погасяват в
един и същи момент. Затова с упражняване на деликтното право от увредения не се
погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното. Доколкото вредата
се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, то всяко
едно от тези права следва да се счита за погасено, само след окончателно
удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане на пълния
размер на тази вреда, съответно плащане до размера на застрахователната сума,
ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в хипотезата на предявен
пряк иск, но не и с уважаването на който и да е от двата иска – по чл.45 ЗЗД
или по чл.226, ал.1 КЗ. В аспекта на изложеното, в конкретния случай исковете
срещу застрахователя са допустими, а приспадане на присъденото в тежест на
делинквента частично обезщетение следва да се извърши, само ако в процеса е
установено, че това обезщетение е реално заплатено на пострадалите, което от
събраните доказателства не се установява. Видно от приетата по делото
застрахователна полица, ответникът отговаря до размер на застрахователна сума
от 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице,
следователно претенциите не надвишават поетата от застрахователя имуществена
отговорност.
Възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на ищеца са недоказани. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен. Във връзка с това, не са събрани доказателства по делото, въз
основа на които да се направи извод, че починалият Г.А. е нарушил правилата за
движение по пътищата или по друг начин е допринесъл, чрез свое противоправно
поведение, за настъпване на вредоносния резултат. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че последният по всяка вероятност,
съдейки по местата и начина на увреждане на тялото му, както и по това, че се е
задействала въздушна възглавница, е бил с поставен предпазен колан по време на
инцидента. Според вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, коланът,
при скоростта, с която се е движел автомобилът и с оглед конкретния механизъм
на произшествието, е изиграл роля не на предпазващ, а на увреждащ фактор.
Поставянето на предпазен колан, обаче, не е противоправно, за това и не може да
се направи извод, че с това си поведение починалият е съпричинил смъртта си. От
друга страна, дори да беше доказано, че починалият е пътувал на предната дясна
седалка без предпазен колан, както поддържа ответникът, то това пак не би
довело до извод за наличие на т.нар. съпричиняване на резултата от негова
страна, или на участие на пострадалия в причиняването на вредите, за които
ищците претендират обезщетение, защото не би била налице причинна връзка между
неговото поведение и настъпилия резултат – смъртта, доколкото последната според
експертизата би настъпила и при поставен колан.
Възражението за това, че починалият Г.А. е
допринесъл за смъртта си и с това, че е пътувал в автомобила, знаейки, че
водачът е употребил алкохол, не е доказано пълно и главно. Съгласно т.8 от ТР
№1/23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, рисково поведение, довело до съпричиняване на
резултата, е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол,
когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването
му при проявена нормална дължима грижа. Единствено констатацията, че водачът на
моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е употребил
алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените
вреди, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. В аспекта на това, по делото е установено,
че водачът на автомобила е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта
си, но само от този факт не може да се направи извод, че починалият е знаел за
употребата на алкохол, респективно, че при полагане на нормална грижа би могъл
да узнае. Не са ангажирани доказателства да са били налице външни явни признаци
за алкохолно опиянение на водача. Напротив, от свидетелските показания се установява,
че свидетелите не са познавали последния като човек, злоупотребяващ с алкохол,
а като дългогодишен професионален шофьор. За твърденията на ответника, че
двамата са употребили заедно алкохол, преди да потеглят, има данни в мотивната
част на присъдата, както и в разпита на водача в наказателното производство.
Нито мотивите на присъдата, обаче, нито събраните гласни доказателства в друго
производство, могат да бъдат ползвани в настоящия процес като годни
доказателства. Обясненията извън настоящия процес на водача, който по това дело
е подпомагаща страна, могат да се ползват с доказателствена сила само като
признания на неизгодни за него факти в отношенията му със застрахователя, например
в тези отношения фактът, че е употребил алкохол, е неизгоден (води до основание
за ангажиране на регресната му отговорност). В отношенията на подпомагащия с насрещната
за него ищцова страна тези обяснения съставляват изявления за изгодни за
ответната страна, на която той помага и върху която е тежестта да ги докаже,
обстоятелства, за това не са обвързващи и не могат да се ползват в настоящия
исков процес с каквато и да е било доказателствена стойност. Ето защо съдът
намира, че при доказателствена тежест върху ответника, последният не е доказал
пълно и главно това си възражение и не са налице основания за намаляване на
обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът
констатира, че в резултат от деликта ищците са претърпели неимуществени вреди.
Първата от ищците е преживяла душевна болка и страдание от загубата на съпруг.
От свидетелските показания се установява, че двамата са били съпрузи от четири
години. Имали са безпроблемен съвместен живот. В деня на инцидента ищцата В.А.
е била бременна с детето на починалия, в резултат на което последната е понесла
загубата още по-тежко, изпитала е не само болка от кончината на съпруга си, но
и тревога относно нероденото им дете и безпроблемната му поява на този свят. Новината
за нея е била шокираща, както свидетелства баща й – завели са я в болница, за
да й я съобщят в присъствие на лекар. Ищцата е преживяла трудно оставащата част
от бременността, била е заставена да изживее неприятни емоции във връзка с
необходимостта да се транспортира трупа на мъжа й в родината му и свързаните с
това административни подробности, преживяла е неговото погребение и съдебния
процес, на който е присъствала и който й е причинил допълнителни тревоги и
неудобства. Родила е детето си без баща, в много млада възраст и без
необходимата й по това време съпружеска грижа и подкрепа.
От момента на раждането й на *** г. ищцата Д.А.
има право на обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на
починалия в резултат на произшествието неин баща. Ищцата е лишена изначално и
завинаги от изконното си човешко право да познава баща си, да бъде обичана и
обгрижвана от него и да получава любов, закрила и подкрепа, които един баща би
могъл да й осигури.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за всяка от ищците съобразно доказаните по делото
болки и страдания и др.морални вреди, които са претърпели, се свежда до сумата
100 000 лв. за всяка. Не са ангажирани доказателства относно това
починалият да е притежавал изключителни съпружески и родителски качества, от
които ищците да са били лишени и във връзка с които да бъде присъдено по-голямо
обезщетение за вредите от неговата загуба. По делото има данни, че ищцата В.А.
има ново семейство – съпруг и второ дете, което следва да е намалило интензитета
на понесената от нея вреда, съответно липсата на родителска грижа при ищцата Д.А.
би следвало да е в известна степен компенсирана, за това исковете за разликата
над горния до пълния предявен размер от 150 000 лв. за всяка се явяват
недоказани и следва да се отхвърлят.
Ищците претендират законна лихва за забава от
датата на деликта до окончателното плащане на обезщетенията. Съгласно чл.84,
ал.3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
ето защо в полза на ищцата В.А. обезщетението следва да се присъди, ведно със
законна лихва от 29.07.2012 г. до окончателното му плащане. Исковата молба е
подадена на 29.07.2015 г. – точно три години след началния момент на давностния
срок по чл.111, б.в) ЗЗД, поради което възражението на ответника за изтекла
давност е неоснователно. Ищцата Д.А. търпи вреди от момента на раждането си,
поради което обезщетението за забава следва да й се присъди от този момент, или
считано от 05.12.2012 г., като претенцията за периода от 29.07.2012 г. до тази
дата е неоснователна и следва да се отхвърли. На увредения ищец по пряк иск застрахователят
не може да противопостави възражение по чл.224, ал.1 КЗ (отм.) – чл.226, ал.2 КЗ (отм.), поради което това възражение на ответника не следва да се разглежда.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, на всяка от тях следва да се
присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищцата В.А. е направила
разноски за: възнаграждения на вещи лица в размер 700 лв., за превод и преписи
на документи – цялото наказателно производство на съда в З. – в общ размер 2 535,19
лв. Общият размер на разноските й се свежда до сумата 3 235,19 лв. От тях
съразмерно на уважената част от исковете следва да й се присъдят 2 156,79
лв. Ответникът претендира разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 700
лв., от които съразмерно на отхвърлената част от претенциите му се следват 233,33
лв. Ищците са освободени от държавна такса в производството по реда на чл.83,
ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати сумата 8 000 лв. – държавна такса върху уважените
претенции, по сметка на ПОС, в полза бюджета на съдебната власт. В договора за
правна защита и съдействие на ищците с адв.Ц.Г. (л.1122) е уговорена безплатна
защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в която хипотеза следва да се присъди
възнаграждение в полза на адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА. Последното
следва да се определи съобразно чл.7, ал.2, т.5 и чл.2, ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
уважения размер на исковете се равнява на 3 530 лв. за всеки субективно
съединен иск, общо 7 060 лв. Материалният интерес, служещ като основа за
изчисляване на възнаграждението, се формира от цената на исковете. Ищците не са
формулирали самостоятелни претенции с посочване на конкретен размер на лихвата
с исковата си молба, а законната лихва върху всяко обезщетение се присъжда,
считано от датата на непозволеното увреждане, като желана от страната последица
от заявените искове и без посочване на конкретна цена и конкретен материален
интерес. Ето защо размерът на лихвата, който не е предмет на делото, не следва
да се включва в основата за определяне на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Черни връх” №51 Д, представлявано от М. М.-Г. и П.Д., да заплати на В.А., ЕГН *************, родена на *** г.,
гражданин на Република М., пребиваваща трайно в Република И., община Н.,
провинция Н., ул.“*** ***“ № **, чрез пълномощник адв.Ц.Г., съдебен адрес ***,
офис №13, сумата 100 000
лв. (сто хиляди лева), ведно със законна лихва от датата на деликта – 29.07.2012
г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Г.А., роден на ***
г., гражданин на Република М., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 29.07.2012 г. в Република А., зоната на тунел Т., посока гр.З., причинено
виновно от водача на лек автомобил ****с рег.№ *****, за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица №22111890257795 от 19.08.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51 Д, представлявано
от М. М.-Г. и П.Д., да заплати на Д.А., ЕГН *************, родена на *** г.,
действаща чрез законния си представител В.А., ЕГН *************, двете граждани
на Република М., пребиваващи трайно в Република И., община Н., провинция Н.,
ул.“*** ***“ № **, чрез пълномощник адв.Ц.Г., съдебен адрес ***, офис №13, сумата 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно
със законна лихва от 05.12.2012 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Г.А., роден на *** г.,
гражданин на Република М., настъпила при пътнотранспортно произшествие на
29.07.2012 г. в Република А., зоната на тунел Т., посока гр.З., причинено
виновно от водача на лек автомобил ****с рег.№ *****, за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица №22111890257795 от 19.08.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000
лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и относно законната лихва
за периода от 29.07.2012 г. до 04.12.2012 г., като неоснователен.
Решението е постановено
при участие на И.Е.А., ЕГН **********,***, като подпомагаща страна на ЗК“ЛЕВ
ИНС”АД.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51 Д, представлявано
от М. М.-Г. и П.Д., да заплати на В.А., ЕГН *************, родена на *** г.,
гражданин на Република М., пребиваваща трайно в Република И., община Н.,
провинция Н., ул.“*** ***“ № **, чрез пълномощник адв.Ц.Г., съдебен адрес ***,
офис №13, сумата 2 156,79 лв. (две хиляди сто петдесет и
шест лева и 79 ст.) – деловодни разноски по т.д.№548/2015г. по описа на ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА В.А.,
ЕГН *************, родена на *** г., и Д.А., ЕГН *************,
родена на *** г., действаща чрез законния си представител В.А., двете граждани
на Република М., пребиваващи трайно в Република И., община Н., провинция Н.,
ул.“*** ***“ № **, чрез пълномощник адв.Ц.Г., съдебен адрес ***, офис №13, да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51 Д,
представлявано от М. М.-Г. и П.Д., сумата 233,33 лв. (двеста тридесет
и три лева и 33 ст.) – деловодни разноски по т.д.№548/2015г. по описа на
ПОС, ХVІ с.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51 Д, представлявано
от М. М.-Г. и П.Д., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт, сумата 8 000 лв. (осем хиляди лева) – държавна
такса върху уважените претенции.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51 Д, представлявано
от М. М.-Г. и П.Д., да заплати на адвокат Ц.С.Г.,***, адрес ***, офис №13, сумата 7 060 лв. (седем хиляди и шестдесет лева) – адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: