РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 27 януари през
двехиляди, двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3171 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от
КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Постъпила
е искова молба от Г.Ц.К. с ЕГН:**********, чрез адв.И.М. и адв.П.М. против „Сокол-БЛРС“ ЕООД с
ЕИК:*********, представлявано от управителя –
инж.Борислав Бечев, с която претендира от съда да постанови
решение, с което:
- Да
отмени уволнението, наложено й със Заповед №
51 /02.07.2020г., като
незаконосъобразно;
- Да осъди ответника да й
заплати обезщетения за времето , през което е останала без работа;
- Да осъди ответника да й заплати
обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Ищецът е
основал исковете си на твърдения за незаконосъобразност на уволнението му,
поради това, че не е допуснал дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина,
за които му е наложено дисциплинарно наказание, както и, че тежестта на
нарушенията не предполагат налагането на най-тежкото наказание.
Ответникът,
чрез пълномощника си адв.Я.А. -
САК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
чл.344, ал.1, т.1, и т.3 от КТ, като счита същите за неоснователни и
претендира изцяло отхвърлянето им. Не оспорва твърденията на ищеца,
че е работил по ТПО с ответника, че е заемал посочената в исковата молба
длъжност и, че ТПО е прекратено на посоченото основание, с оспорената заповед.
Оспорва твърденията в исковата молба, че ищеца не е извършил нарушения на
трудовата дисциплина, за които му е наложено дисциплинарно наказание
“Уволнение“, както и, че същите да са от такова естество, че предполагат
по-леко дисциплинарно наказание.
В съдебно
заседание всяка от страните, чрез пълномощника си поддържа тезата си и моли
същата да се възприеме от съда. И двете страни претендират разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните
не спорят, а и видно от ангажираните от тях доказателства, те са били в
твърдените трудово – правни отношения, по силата на които ищецът е работил в „Сокол-БЛРС“ ЕООД с ЕИК:*********, представлявано от управителя – инж.Борислав Бечев на длъжността „Работник, развъждащ диви птици “, с местоизпълнение на работата – Фазаново стопанство „Дунав“ – гр.Русе, считано от 05.06.2017г. до 06.07.2020г.,
когато трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно от
работодателя без предизвестие поради наложено наказание „дисциплинарно
уволнение”.
От
представеното по делото лично трудово досие на ищеца, се
установява длъжността му, на кого е подчинен, основните задължения и
отговорности за длъжността, нужна компетентност и изисквания на работодателя за
заемане на длъжността.
От
съдържанието на представената Заповед № 51 /02.07.2020г. на управителя на „Сокол-БЛРС“ ЕООД с ЕИК:********* се установява, че
на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 и
т.3 от КТ, а именно: системно нарушение
на трудовата дисциплина и неявяване на работа в два и повече последователни
работни дни.
Системното
нарушаване на трудовата дисциплина е проявено в трикратно неизпълнение на
законни нареждания на работодателя, а именно:
- На
14.05.2020 г., независимо от наличието на конкретно разпореждане от страна на прекия й ръководител - управителя на
стопанството, ищцата е възпрепятствала достъпа му
до инкубаторното помещение.
- На
20.05.2020г. ищцата отново не е изпълнила разпореждания на управителя на стопанството да не участва в процеса по
разселване на птиците по етажните батерии, което
е довело до възникване на конфликти с другите работници и затруднение процеса на работа.
- На
26.05.2020 г. ищцата е препятствала достъпа на д-р К.К., ветеринар в стопанството, до инкубаторното помещение,
като отново не е изпълнила двукратно дадени и
разпореждания от страна на прекия и ръководите.
Съобразно
константната практика на ВКС работодателят е
длъжен да поиска обяснения по начин, по който работника или служителя да
разбере кои негови действия се третират като дисциплинарни нарушения, а също
така следва изрично да посочи, че обясненията се изискват във връзка с
дисциплинарно производство. В конкретния случай работодателят е изискал
обяснения за извършените нарушения като е формулирал конкретни
въпроси към ищеца, свързани с извършените от него нарушения на трудовата
дисциплина, същите са ясни и разбираеми, така че става ясно за какво точно
нарушение се искат неговите обяснения.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не
са допуснати нарушения на процедурата по издаването на процесната заповед.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че наложеното
на ищцата Г.К. със Заповед №51/02.07.2020г.
дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение" е законосъобразно. Това е така, тъй като работодателят
правилно и законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение с провинилия се работник, ищец по делото. Спазена е
изцяло процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на работник.
Наказанието е наложено с подробно мотивирана писмена заповед на управителя на
дружеството, в която ясно са посочени и конкретизирани
нарушенията, извършени от работника. Посочен е законовият текст въз основа на
който е наложено наказанието.
Правилно при
определяне на наказанието работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които са извършени,
както и конкретното поведение на работника. Следва да се посочи, че констатациите за неприемливо конфликтно поведение
на ищцата се потвърждават и от показанията на разпитания по делото св.П.С. М.. Същият
твърди, че ищцата била много конфликтна личност и дори няколко жени от
предприятието напуснали заради нея. Твърди, че лично е виждал скандали между
ищцата и други работнички.
Всички
нарушения, посочени в писмената заповед, са установени в сроковете по чл. 194
от КТ. На работника е предоставена възможност да изложи обясненията си по реда
на чл. 193 от КТ. Дисциплинарното наказание „Дисциплинарно уволнение" е
наложено поради множество нарушения на трудовата дисциплина от страна на
работника. Работодателят е установил две самостоятелни основания, отговарящи на
законовите изисквания на чл. 190 от КТ, а именно - системно нарушение на трудовата
дисциплина и неявяване на работа в два и повече последователни работни дни.
Системното
нарушаване на трудовата дисциплина е проявено в трикратно неизпълнение на
законни нареждания на работодателя, а именно:
На
14.05.2020г., независимо от наличието на конкретно разпореждане от страна на прекия й ръководител - управителя на
стопанството, ищцата възпрепятствала
достъпа му до инкубаторното помещение.
На
20.05.2020г. ищцата отново не изпълнила разпореждания на управителя на стопанството да не участва в процеса по
разселване на птиците по етажните батерии, което
довело до възникване на конфликти с другите работници и затруднение процеса на работа.
На
26.05.2020г. ищцата препятствала достъпа на д-р К.К., ветеринар в стопанството, до инкубаторното помещение,
като отново не е изпълнила двукратно дадени и
разпореждания от страна на прекия ръководител.
Описаните нарушения
на трудовата дисциплина са установени с
приложени към отговора на исковата молба писмени доказателства: докладни
записки от Управителя на стопанството (Вх. № 68/19.06.2020 г и Вх. №
61/03.06.2020) и писмени сведения от д-р К.К. (ветеринар в стопанството),
входирани в предприятието с вх. №
73/01.07.2020г.
В
подкрепа на установената лоша трудова дисциплина са и събраните в роцеса гласни доказателства. Разпитаният свидетел П.С. М. твърди, че ищцата била изключително
конфликтна и с нея работния процес е труден.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че с оглед събраните многобройни писмени
доказателства и свидетелски показания, по безспорен начин се доказват
извършените от ищеца дисциплинарни нарушения, предмет на оспорената
заповед. С оглед установената фактология настоящата инстанция намира, че с
издаването на заповед № 51/02.07.2020г.
за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, в която са посочени
нарушителя, описание на нарушението, време на извършването му, както и
законовия текст, въз основа на който се налага наказанието. Работодателят
е осъществил формално правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца,
т.к. налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” е едновременно и акт
за прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай
е била връчена и предходна заповед N:47
/23.06.2020г. с която е дадена възможност на ищцата да представи отговори във
връзка с изрично посочени нарушения.
При
преценката законосъобразността на наказанието, съдът е длъжен и без наведени
доводи на страните в тази насока да вземе отношение по въпросите по чл.189,
ал.1 от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта
на извършените нарушения, за които са поискани обяснения, като вземе предвид и
обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и поведението на
работника или служителя във връзка с тях. Така следва да процедира съдът във
всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида
му - забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. Анализът на всеки от
тези критерии има важно практическо значение с оглед това опорочено ли е
уволнението, или не.
Съобразно
постоянната практика на Върховният касационен съд тежестта на допуснатото
нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед
характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на
отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците
от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за
работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
С
Определение № 938 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2015 г., III г. о.,
ГК, и Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г.,
IV г.о., ГК, са дадени на съдилищата указания, по материалноправния въпрос по приложението
на чл.189, ал.1 от КТ в следния смисъл: Дисциплинарното наказание се определя
по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към конкретното
неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на
наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния
контрол. В конкретния случай работодателят
е установил две самостоятелни основания, отговарящи на законовите изисквания на
чл. 190 от КТ, а именно - системно нарушение на трудовата дисциплина и
неявяване на работа в два и повече последователни работни дни. Системното нарушаване на трудовата
дисциплина е проявено в трикратно неизпълнение на законни нареждания на
работодателя, а именно:
- На
14.05.2020г., независимо от наличието на конкретно разпореждане от страна на прекия й ръководител - управителя на
стопанството, ищцата възпрепятствала
достъпа му до инкубаторното помещение.
- На
20.05.2020г. ищцата отново не изпълнила разпореждания на управителя на стопанството да не участва в процеса по
разселване на птиците по етажните батерии, което
довело до възникване на конфликти с другите работници и затруднение процеса на работа.
- На
26.05.2020г. ищцата препятствала достъпа на д-р К.К., ветеринар в стопанството, до инкубаторното помещение,
като отново не е изпълнила двукратно дадени и
разпореждания от страна на прекия ръководител.
В разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 КТ е предвидена възможност за
налагане на наказание “дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на
трудовата дисциплина. Понастоящем в закона липсва легална дефиниция на
понятието “системни нарушения”. Теорията и практиката възприемат наличието на
системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът /служителят е
извършил три или повече нарушения. Предвид забраната по чл.189, ал.2 от КТ
системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или
когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са
заличени по реда на чл.197 или чл.198 КТ. За наличието на основанието по
чл.190, ал.1, т.3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече
еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече
разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да
не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях,
а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред.
Ако
законодателят е имал предвид да ограничи приложното поле на основанието само и
единствено за еднородни нарушения, то текстът на закона би посочил това, както
е сторено с основанията на чл.190, ал.1, т.1 и т.2 КТ. След като видът и
тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената
разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на
незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
Установени
по безспорен начин са нарушения на
трудовата дисциплина, като никое от тях не е било санкционирано до момента на
издаването на заповедта за дисциплинарно нарушение и нито едно от нарушенията
не е било заличено или погасено по давност. Дисциплинарните нарушения показват
постоянство и укоримо поведение, поради което следва да
се приеме, че дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта на нарушенията.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че работодателят „Сокол-БЛРС“
ЕООД,
чиято е доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, доказа
в настоящето производство, че е упражнил законно правото си на уволнение в
разглеждания случай – ищецът е извършил визираните нарушения на трудовата
дисциплина, за които му е наложено наказанието, поради което издадената заповед
за дисциплинарно наказание „уволнение” е правилна и законосъобразна и
предявения иск за нейната отмяна по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ - искът за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа се
обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Предвид
на това, че главният иск е неоснователен и недоказан, то такъв се явява и
акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и
също следва да бъде отхвърлен.
По иска за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Исковата
претенция по чл.224, ал. 1 от КТ е за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 20 работни дни общо за 2019г. и
2020г. Видно от заключението на изготвената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза работодателят „Сокол-БЛРС“ ЕООД е изплатил претендираното обезщетение за
20 работни дни в точен размер в срока по чл.228, ал.З от КТ, което
обстоятелство води до извода за недоказаност, съответно неоснователност и на
този иск.
При този
изход на делото на ответника се дължат разноски. По отношение
на представения от ответника списък с разноски по чл.80 от ГПК, ищецът е
релевирал възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78. ал. 5 от КТ.
Съдът приема възражението на процесуалния представител на ищеца за
неоснователно. Това е така, тъй като ответника претендира съдебни
разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за правна защита и
процесуално представителство по делото в размер на 950 лева. Сумата е дължима и
платена за защита срещу предявените три искови претенции, при условията
на обективно съединяване.
Съобразно
чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата и при уредено разграничение между различните
трудови спорове, в това число по отношение на възнагражденията между
неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ и
оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.З от КТ,
минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно -
минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ)
и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата по исковете
по чл. 344, ал.1, т.З вр. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 от КТ съобразно цената
им.
По изложените съображения в тежест на ищцата следва да се присъдят
разноските на ответника, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по делото в
размер на 950 лева.
В тежест на ищцата следва да се присъди и платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева.
Воден от горните
мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Ц.К. с ЕГН:**********, чрез адв.И.М. и адв.П.М. против „Сокол-БЛРС“ ЕООД с
ЕИК:*********, представлявано от управителя –
инж.Борислав Бечев, искове за признаване на уволнението й,
извършено със заповед заповед № 51/02.07.2020г. като незаконосъобразно, за заплащане на обезщетения за времето, през което е останала без работа
и за заплащане на обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск през 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва за забава
от момента на завеждане на делото до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Ц.К. с ЕГН:********** да заплати на „Сокол-БЛРС“ ЕООД с
ЕИК:*********, представлявано от управителя –
инж.Борислав Бечев сумата от 950,00 лева
разноски за платено
адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство.
ОСЪЖДА Г.Ц.К. с ЕГН:********** да заплати в полза на Русенски
районен съд сумата от 300,00 лева,
платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/