№ 9
гр. гр. София , 11.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена А. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600095 по описа за 2021 година
докладвано от съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 ал. 1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл. 270 ал.1 НПК
Образувано е по повод подадени четири въззивни частни жалби от
подс.М. Г. В. чрез защитника му адв.Е. Й.; от адв.В. - защитник на подс.Д.Д.;
от адв.М. Х.- защитник на подс.Д. Д. К. и от адв.К. К. – защитник на подс.К.
В. И. срещу определение от 26.02.2021 по нохд №2885/2020г. по описа на
СНС, 16 състав, с което е оставено без уважение искането на всеки от
подсъдимите за изменение в по-лека на прилаганата съответна мярка за
неотклонение – за М.В. и Д.Д. „Задържане под стажа“, а Д.К. и К.И.
„Домашен арест“.
В жалбата на подс.В. се възразява, че за пореден път СНС не е обсъдил
доводите свързани с нарушение на чл.31 ал.4 от Конституцията на РБ, като
наред с това е приел обоснованост на предположението по чл.63 ал.1 НПК
при неясна и неконкретизирана формулировка на обвинението, при
противоречиви и лишени от конкретика свидетелски показания на
наркозависими осъждани лица с висящи наказателни производства.Твърди се
неглижиране на семейното положение на подсъдимия, като„ не е ясно какъв
обществен интерес изисква продължаващото задържане на В., при
положение, че целите по чл.57 НПК биха могли да бъдат постигнати с всяка
друга - от подписка до домашен арест“, като наред с това е пренебрегнат и
фактът, че подсъдимият е освободен от служба и не е в състояние да
въздейства върху свидетели за промяна на показанията. Извън вниманието на
СНС е останал и доводът за допуснато нарушение по чл.12 НПК – прилагани
различни по вид мерки за неотклонение спрямо различните подсъдими при
1
еднотипни обвинения. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и
изменение на мярката за неотклонение.
В жалбата на защитника на подс.Д. се акцентира основно на
здравословния статус на лицето и необходимостта от оперативно лечение,
както и на многократните неуважени искания направени в досъдебната фаза
за назначаване на СМЕ и СПЕ. Възразява се за неразумност на срока на
задържане, като се цитира практика на ЕСПЧ в тази насока, с излагане на
съображения за нарушение на чл.3 от КЗПЧОС – нечовешко и унизително
отношение при продължаващо задържане, без адекватно лечение и
бездействие на националните власти, което би могло да има за последица
дори летален изход. Приложена е медицинска документация в значителен
обем, в подкрепа на твърдението, че подсъдимият е бил опериран с поставяне
на имплант, като състоянието му понастоящем налага извършването на нова
оперативна интервенция. В заключение се настоява мярката за неотклонение
да бъде смекчена в „Парична гаранция“.
В жалбата на защитника на подс.К. определението на СНС се атакува
като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения, при липса на мотиви, явяващо се в разрез с
критериите на ЕКПЧ относно разумния срок на задържане , целите на НПК и
основанията, приложими при произнасянето по чл.270 НПК. Излагат се
съображения, че от една страна „инкриминираното деяние не разкрива
обществена опасност по-висока от предвидената за самия престъпен състав“,
а от друга подсъдимият е с необременено съдебно минало, в млада възраст,
трудово ангажиран, все обстоятелства обуславящи „извод за занижено или
пълно отсъствие на обществена опасност на дееца“, и в този смисъл
конкретиката на казуса не налага „продължителна намеса и ограничаване на
основните му права за целите на правосъдието“. Продължителността на
изолирането под домашен арест се преценява като новонастъпило
обстоятелство, което е останало извън вниманието на СНС като
допълнително занижаващо рисковете по чл.63 ал.1 НПК наред с
положителните характеристични данни на К., младата възраст, липсата на
предходни осъждания и други висящи наказателни производства,
неналичието на данни за правени опити за укриване и за извършване на
действия, насочени към затрудняване хода на разследването. В подкрепа на
наведените доводи се цитира практика на ВКС, с искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и за промяна на прилаганата мярка за неотклонение в
по-лека.
В жалбата на защитника на подс.В. прилаганата мярка за процесуални
принуда „домашен арест“ с електронно наблюдение се преценява като
наказателна репресия, несъобразена с чистото му съдебно минало, семейното
положение, необходимостта от осигуряване на финансова помощ за
отглеждане на малолетното му дете и срока на социална изолация в домашни
условия. Твърди се, че разпитаните до момента по делото свидетели „по
никакъв начин не подкрепят обвинението“, а напротив дори го разколебават
2
и се базират на слухове. Настоява се смекчаване на процесуалното положение
на В., тъй като общественият интерес и спокойствието на другите членове на
обществото могат да бъдат постигнати и с друга по-лека мярка за
неотклонение.
Настоящият въззивен състав намира депозираните частни жалби за
процесуално допустими, като подадени от активно легитимирани страни, в
срока за обжалване срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. След
обсъждане на доводите, изложените в тях и след общ преглед на материалите
по делото, АСНС намери за установено следното:
Производството пред СНС по нохд № 2885/2020г. е образувано на
08.10.2020г. по внесен обвинителен акт срещу 10 обвиняеми лица. Видно от
съдържанието му четиримата жалбоподатели са предадени на съд, както
следва:
М.В. за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 т.2 вр ал. НК;
Д.Д. за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 т.2 вр ал. НК;
Даян К. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 т.2 вр ал. НК и по
чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4 НК;
К.И. за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 т.2 вр ал. НК,
всички наказуеми с лишаване от свобода тежки умишлени престъпления по
смисъла на НК.
Доказателствените източници, обезпечаващи извод за обоснованост на
предположението по чл.63 ал.1 НПК за всеки от тях няколкократно са били
предмет на обсъждане, както в производствата по чл.64 и чл.65 НПК, така и в
предходни съдебни произнасяния по реда на чл.270 НПК и доколкото в тях не
е настъпила промяна, липсват основания за разграничаване от крайният
извод, намерил израз в постановените по тях съдебни актове. С оглед вида и
стеснения предмет на настоящата съдебна процедура, не е наложителна
задълбочена оценка и анализ за достоверност, категоричност и достатъчност
на тази доказателствена съвкупност, като в тази връзка се съобрази и етапа
на развитие на водения наказателен процес – напреднало съдебно следствие.
Настоящото подозрение, с характер на индиция за съпричастност към
деянията, предмет на обвинението, не е равнозначно на заключение за
доказаност на авторството и вината по несъмнен и категоричен начин и в
този смисъл не дерогира презумпцията за невиновност.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.1 изр.2 НПК ново искане по мярката
за неотклонение в съответната съдебна инстанция може да се прави при
промяна на обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени индивидуално
за всеки подсъдим, като „еднотипността на обвиненията“ не води
автоматично до определяне на еднаква по вид мярка за неотклонение за
всички подсъдими.
Последното произнасяне на СНС по този ред за М.В. датира от
08.01.2021г., като същото е потвърдено от АСНС с определение от
3
21.01.2021г. по внчд № 21/2021г., в което са били надлежно разгледани и са
получили подробен отговор направените възражения на защитата, напълно
идентични с тези от настоящата въззивна частна жалба, явяваща се дословен
препис на предходната такава от 14.01.2021г. Този съдебен състав споделя
изцяло изложените съображения и изводи в посочения съдебен акт, като не
намира за нужно да ги преповтаря, доколкото не е настъпила промяна в
обсъжданите обстоятелства. С оглед спецификите на инкриминираната
деятелност и служебното качество на подс.В. към онзи момент, което същият
според обвинителната теза е ползвал за осигуряване на безпроблемното
разпространение на наркотични вещества от други участници в ОПГ, рискът
от криминогенно поведение е значителен и не може да бъде преодолян с по-
лека по вид мярка за неотклонение, независимо от чистото му съдебно минало
и семейна ангажираност. Изминалият период от време от това произнасяне, в
рамките на два месеца, наред с продължителността на задържането, не
представляват ново обстоятелство, налагащо само по себе си смекчаване на
прилаганата най-тежка по вид мярка за неотклонение, доколкото последната
се преценява все още като такава с разумен срок на фона на фактическата и
правна сложност на делото, фазата от развитието на процеса и процесуалната
активност на съдебния състав от СНС, ритмично насрочващ и провеждащ
съдебните заседания по делото с нужната ангажираност и усърдие.
За подсъдимите Д.Д., Д.К. и К.И. последното предходно произнасяне
на първоинстанционния съд по въпроса за прилаганите мерки за
неотклонение е от 13.11.2020г. по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК, като същото е
било потвърдено с определение на АСНС от 30.11.2020г. по внчд №
563/2020г..
Видно от справката за съдимост Д.Д. е с обременено съдебно минало –
осъждан е за престъпления по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК; по чл.195 ал.1т.4 НК; по
чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 НК, като за последното деяние е санкциониран
ефективно с осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване с влязло в сила споразумение от 22.10.2019г. т.е.
непосредствено преди задържането по настоящото наказателно производство.
Според обвинителната претенция деятелността на разследваната престъпна
структура е била свързана именно с извършването на престъпления от същия
вид по чл.354а НК - разпространение на високорискови наркотични вещества,
което обстоятелство само по себе си значително завишава степента на
обществена опасност на подс. Д. и рискът от бъдещо криминогенно
поведение.
Упреците на защитата, свързани с неназначаване в досъдебна фаза на
СМЕ, която да установи актуалното здравословно състояние на подс.Д. не
могат да бъдат отнесени към съдебния състав, разглеждащ делото по
същество. Искането за КСМППЕ е било надлежно разгледано и уважено, като
от заключението на същата и от изслушването на изготвилите я вещи лица в
съдебно заседание на 13.11.2020г. е видно, че не се наблюдават качествени
отклонения в психичното функциониране, като психичното състояние на Д.
4
към момента на изследването не е пречка за участието му в наказателното
производство. Представената с въззивната частна жалба медицинска
документация, в по-голямата си част е с давност от 2017г., като от
приложените медицински справки от 2020г. се установява, че при проведена
на 09.01.2020г. консултация с травматолог при МИ-МВР и съответни
изследвания е констатирана следоперативна фистула, с изказано мнение за
консултация и лечение в Клиниката по гнойно-септична хирургия при
УМБАЛ Пирогов –София. Понастоящем не се ангажират доказателства за
настъпила промяна в негативен аспект в здравословния статус на лицето, като
естеството на констатирания здравословен проблем, ако все още продължава
да е наличен, не води до извод за несъвместимост с условията на следствения
арест, доколкото при необходимост от оперативна интервенция,
реализирането й е възможно с привеждането на лицето във външно здравно
заведение.
И по отношение на останалите двама подсъдими – К. и И., въззивната
инстанция не намира основания за коригиране на атакувания съдебен акт.
Мярката за неотклонение „домашен арест“, прилагана спрямо всеки от тях в
рамките на разумните срокове, е пропорционална и целесъобразна. Прави
впечатление, че в основната си част депозираната частна жалба от защитата
на К. съдържа дословен препис на възраженията, направени в предишната
такава от 20.11.2020г., които са били отхвърлени като неоснователни с
цитираното по-горе определение на АСНС от 30.11.2020г. Обвинението на
лицето според тезата на прокуратурата касае, както участие в ОПГ, така и
вторично престъпление, свързано с целта на нейното създаване – държане на
високорисково наркотично вещество в изпълнение на решение на ОПГ, което
обстоятелство завишава обществената опасност на подсъдимия, независимо
от липсата на предходни осъждания. В този смисъл прилаганата спрямо К.
мярка за процесуална принуда продължава да преследва заложените в закона
легитимни цели и все още на фона на охранявания обществен интерес, не
може да се окачестви като неоправдано ограничение, прекомерно засягащо
личната му сфера.
Семейното положение на подс.И. не следва да бъде пренебрегвано, но
доколкото не се различава от обичайното такова (младо семейство с едно
малолетно дете) наред с ограниченото му право на труд, не може да бъде
издигнато във водещ фактор при преценяване на вида на подходящата мярка
за процесуална принуда, доколкото на този етап от развитието на процеса
реализирането на целите по чл.57 НПК не е възможно да бъде успешно без
социалната му изолация, макар и в домашни условия. Претендираната
престъпна деятелност е с продължителен инкриминиран период, преследваща
користна цел, в съучастие с голям брой лица, свързана с реализиране на
имотна облага от наркоразпространение, което на фона на служебните
задължения на И., в качеството му служител на МВР, сектор Охранителна
полиция, без съмнение рефлектира върху риска от бъдещо противоправно
поведение, поради което не се споделят съображенията на защитата за вид
наказателна репресия, осъществявана чрез изпълняваната мярка за
5
неотклонение „Домашен арест“, контролирана чрез средство за електронно
наблюдение.
В контекста на гореизложеното АСНС намира депозираните частни
жалби за неоснователни, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.02.2021 по нохд № 2885/2020г. по
описа на СНС, 16 състав, с което са оставени без уважение исканията за
изменение в по-леки на прилаганите мерки за неотклонение „Задържане под
стража“ за подсъдимите М. Г. В. и Д. А. Д. и „Домашен арест“ за
подсъдимите Д. Д. К. и К. В. И..
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6