Решение по дело №722/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ и е образувано по обективно съединени жалби на С.Р.Я., ЕГН **********- родител и законен представител на детето Н КЯ. , със съдебен адрес *** , офис 35, подадени чрез адв. В.Д. , срещу заповеди №№ ЗСПД /Д-В/ 1841 от 15.02.2023г. и 301-РД01-87 от 01.03.2023г. , двете издадени от директора на дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна . И двете заповеди се оспорват в частта, в която е определена началната дата по отпускане помощта - 01.02.2023г. , като позицията на Я. за тяхната материална незаконосъобразност се аргументира с разпоредбата на чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД във взаимовръзка с издаденото решение на НЕЛК от 15.02.2023г. Отправеното към съда искане е за отмяна на издадените индивидуални адм. актове в атакуваните им части .

С влязло в сила определение съдът прекрати производството по жалбата на С.Р.Я. срещу заповед №301-РД01-87 от 01.03.2023г. на директора на дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна / 31-32 от делото/ .

В съдебно заседание оспорващото лице не се явява лично , но неговият проц. представител поддържа жалбата на изложените в нея основания , като заявява , че решението на НЕЛК не е обжалвано и съответно не е отменено по съдебен ред .Претендира се присъждане и на адв. възнаграждение във връзка с предоставената безплатна правна помощ.

Ответната страна по жалбата- директорът на дирекция “Социално подпомагане”-Варна , редовно призована, не се явява и не се представлява, но депозира писмен отговор с позиция за неоснователност на жалбата Прави се възражение за прекомерност по чл. 78 от ГПК.

Съдът , след като прецени събраните доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното :

Жалбата на С.Я. срещу заповед № ЗСПД /Д-В/ 1841 от 15.02.2023г. на директора на дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна в частта на началната дата на отпускане на помощта е подадена от адресата на тази атакувания акт , при съществуване на негов правен интерес от съдебно обжалване. Потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно, тъй като цитираната заповед е била потвърдена с решение на директора на РДСП-Варна , което е било връчено на Я. на 10.03.2023г., а тя е подала жалба до териториално компетентния адм. съд на 22.03.2023г. В обобщение жалбата е допустима , а разгледа по същество е основателна поради следните съображения:

Административното производство е било образувано по повод подадено на 08.02.2023г. заявление от С.Р.Я. до ответника по делото за отпускане на помощ по чл. 8д от ЗСПД / л. 2-3 от преписката/

Заявителката според акт за раждане № 20220047 /10.02.2022г. на община Варна е майка на детето Н КЯ. с ЕГН ********** /л. 19 от делото/.

Я. е декларирала в цитираното заявление, че нейната дъщеря е с увреждане , като е вписала данни за издадено решение на ТЕЛК при УМБАЛ „ ///“ -Варна № 91693-204/26.10.2022г.

Към преписката е приложен препис на това експертно решение, което удостоверява 68 % инвалидност на детето Н Я. считано от 06.02.2022г. за срок до 01.10.2023г. /л. 4 -5 на преписката/. В същото решение има отбелязване, че това експертно решение се обжалва.

На 15.02.2023г. директорът на дирекция „ Социално подпомагане“ – Варна е издал решение, с което на основание чл. 8д от ЗСПД е отпуснал на жалбоподателката месечна помощ от 350 лв. считано от 01.02.2022г до 31.10.2023г. Заповедта е била връчена на адресата на 15.02.2023г. Той е подал жалба по административен ред , а директорът на РДСП-Варна на 09.03.2023г. е постановил потвърдителен контролен акт, позовавайки се на предписанието на чл. 8д от ЗСПД и съобразявайки началната дата на инвалидизиране на детето Н Я. според решението на ТЕЛК.

Към адм. преписка е приложено и решение на НЕЛК №90240-24 от 15.02.2023г. , с което е изменено решението на ТЕЛК . Горестоящият експертен орган е увеличил процента инвалидност на Н Я от 68 на 100 %.

Няма спор между страните , че жалбоподателката отглежда Н Я.- дете с трайно увреждане , както и че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Изложената фактическа установеност навежда на следните правни изводи:

Оспореният по съдебен ред индивидуален адм. акт с вписано правно основание чл.8д от ЗСПД изхожда от директора на дирекция „ Социално подпомагане“-Варна . Същият е компетентен по материя и по степен адм. орган предвид правилото на чл.10, ал.1 , според което семейните помощи за деца се отпускат от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на заявление-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

Според вписаното правно основание за издаване на процесната заповед - чл. 8д, ал.1 от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Изрично в алинея трета на същата правна норма е разписано, че размерите на месечните помощи по ал. 1 и 2 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им, определено в ал. 5.

Новелата на чл. 8д, ал. 8 от този закон гласи, че месечната помощ по ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година.

Анализът на посочената нормативна регламентация налага извод, че размерът и началото по отпускане на помощта зависят от решението на експертна лекарска комисия.

В конкретния случай ответникът е издал решение по заявлението на Я., знаейки че решението на ТЕЛК при УМАЛ „ ////“ – Варна не е влязло в законна сила и че се обжалва се обжалва . Той е издал финализиращ административен акт вместо да спре административното производство до произнасянето на НЕЛК на основание чл. 54, ал.1 т.4 от АПК във вр. с чл. 10, ал.7 от ЗСПД . По този начин административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, защото е определил начална дата по отпускане на помощта съобразно решението на ТЕЛК, а не на НЕЛК . С решението на НЕЛК от 15.02.2023г. е изменено решението на ТЕЛК от 26.10.2022г. , а изменението на административен акт означава едновременно отмяна на обжалвания акт и решаване на въпроса по същество от горестоящия административен орган. Правно действие поражда контролния административен акт и именно поради тази причина в чл. 145 , ал.2 от АПК е разписано, че при издадено решение на по-горестоящия орган , с което се изменя първоначалния адм. акт , предмет на оспорване пред съд е решението на горестоящия орган. Целта на закона е ясна- на съдебен контрол подлежи актът, с който са разпоредени правните последици.

В контекста на изложено с бездействието си по спиране на адм. производство ответникът е допуснал съществено нарушение административната процедура , защото е взел решение, съобразявайки се с решението на ТЕЛК , вместо с решението на НЕЛК .

На следващо място , Я. е обжалвала по административен ред процесната заповед и въпреки че към изпратената преписка на горестоящия адм. орган е било приложено решението на НЕЛК от 15.02.2023г., директорът на РДСП-Варна на 09.03.2023г. е постановил потвърдителен контролен акт , прилагайки чл. 8д от ЗСПД съобразно данните от експертното решение на ТЕЛК , вместо с тези от решението на НЕЛК.

Изложените правни съображения предполагат заключение за незаконосъобразно решение на ответника относно начална дата на отпускане на помощта по чл. 8д от ЗСПД на С.Я. и в оспорената част това решение подлежи на отмяна на основание чл. 146 , т.3 АПК . Административният орган е постановил финализиращ процеса акт , без да е изяснил степента и срока на трайно увреждане на детето от НЕЛК поради обжалване на решението на ТЕЛК-Варна .

Съгласно чл.8д, ал.8 от ЗСПД месечната помощ по ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година.

Нормативната уредба предписва две възможни хипотези за начало на отпускане на помощта : от датата на решението на ТЕЛК или на НЕЛК. Когато решението на ТЕЛК не е било обжалвано, начална дата е датата на това експертно решение, а когато има постановено решение на НЕЛК, началната дата следва да се съобрази с решението на горестоящ адм. орган.

В контекста на изложеното не само началото по отпускане на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане , но и нейния размер следва да бъдат определени съобразно експертното решение на НЕЛК, защото размерът на тази помощ зависи от степента на увреждане - арг. чл. 62 ,ал. 16 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Съдът не може отмени изцяло заповед № ЗСПД/Д-В/1841/15.02.2023г. на ответника , защото е сезиран с жалба на С.Я. само относно началото по отпускане на помощта, поради което съществуването в правния мир на законосъобразен адм. акт по заявлението на С.Я. е възможно , като ответникът възобнови адм. производство в необжалваната част на заповедта на основание чл. 99 , т.1 от АПК и се произнесе при съобразяване с данните от експертното решение на НЕЛК.

В обобщение оспорената по съдебен ред заповед в частта на началната дата на отпускане на помощта е незаконосъобразен индивидуален адм. акт, понеже е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения . Поради тази й правна характеристика същата подлежи на отмяна като преписката следва да се върне на органа за повторно произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона .

При този изход на делото съдът следва удовлетвори своевременното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски. Адв. В.Д. е оказала безплатна правна помощ на С.Я. . Предвид чл. 38 от ЗА насрещната страна по спора следва да бъде осъдена да й заплати адв. възнаграждение от 250 лв. , понеже казусът касае дете с трайно увреждани и с оглед чл. 8, ал.3 във вр. с §2 от ДР на Наредба № 1/2004 г.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД /Д-В/ 1841 от 15.02.2023г. на директора на дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна в частта на началната дата на отпускане на помощта .

ВРЪЩА делото като преписка на директора на дирекция „ Социално подпомагане „ гр. Варна за повторно произнасяне съобразно дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона .

ОСЪЖДА дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Варна да заплати на В.Д. – адвокат при адвокатска колеги гр. Варна с личен № ********** сумата от 250 / двеста и петдесет/ лева , представляваща адвокатско възнаграждение.

Съдебното решение не подлежи на обжалване .

Преписи от съдебното решение да се изпратят на страните .

	Председател: