№ 169
гр. Пазарджик, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№1830/20.04.2022г. от адв.Б.Н., в
качеството му на пълномощник на „М.М.“ ЕООД, против Разпореждане с изх.
№2379/08.04.2022г., постановено по изп.дело №20178860400050 по описа на
ЧСИ В.Б., рег.№886 на КЧСИ, с район на действие ОС- Пазарджик, с което е
отказано, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да се прекрати
изпълнителното производство, респ. изп.дело №20178860400050.
Твърди се, че за да откаже да прекрати изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдебния изпълнител е изложил
незаконосъобразни и неправилни мотиви. В този смисъл се излагат подробни
съображения.
Искането е, да се отмени обжалваното определение. Претендират се
разноски от съдебния изпълнител.
Постъпило е в срок писмено възражение от страна на взискателят
„Т.А.“ ООД. В него се излагат подробни доводи в насока неоснователност на
подадената жалба от страна на длъжника, като искането е същата да се
отхвърли.
1
Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ- В.Б.. В същите е
изложено становище в насока, че подадената жалба е допустима, а по
съществото си е неоснователна. Искането е същата да се отхвърли.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията, изложени в
жалбата, прие от фактическа страна за установено следното:
Производството по изпълнително дело №50/2017г е образувано, въз
основа на молба с вх.№418/10.02.2017г. подадена от “Т.А.“ ООД, ЕИК
*********, чрез адв.Ч.Ч. и въз основа на приложен изпълнителен лист №1295
от 01.02.2017г. по гр.д.№15737/2015г., по описа на РС- Пловдив срещу
длъжника „М.М.“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет парично вземане. С тази
молба е направено искане за пълно имуществено проучване и налагане на
запор на установени банкови сметки на длъжник, както и изрично искане за
възбрана на два броя имоти- ПИ 009192 и 009193, находящи се в землището
на с.К..
Видно от Разпореждане на ЧСИ от 08.03.2017г., исканите обезпечения
са наложени от страна на ЧСИ.
От молба с вх.№1072/08.03.2019г. е видно, че от взискателят „Т.А.“
ООД е направено искане съм съдебния изпълнител, с която последния да
извърши справка за банкови сметки, движимо и недвижимо имущество на
длъжника, налагане на запор, респективно възбрана на установеното
имущество. Извършени са справки при които не е установено ново
имущество.
Видно от Молба с вх.№401/24.01.2020г. подадена от „Т.А.“ ООД отново
е направено искане от страна за справка на банкови сметки и налагане на
запор. След изготвена справка не са установени нови сметки, като в тази
връзка взискателят уведомен, видно от Съобщение с изх.№663/27.01.2020г.
Видно от Молба с вх.№326/21.01.2022г. подадена от „Т.А.“ ООД се
установява, че с нея от страна на молителя е направено искане за налагане на
запор на банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД
От Молба с вх.№1303/28.03.2022г. подадена от длъжникът
„М.М.“ЕООД се установява, че с нея е направено искане, изпълнителното
производство да бъде прекратено поради погасяване на задължението по
давност. Молбата е била изпратена за становище на взискателя, като в
указания срок не е постъпило такова.
2
Видно от обжалваното Разпореждане №2379/08.04.2022г., с което е
отказал да прекрати принудителното изпълнение, на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
При тези данни, окръжният съд от правна страна приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като право на длъжника е да реализира
правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл.435
ал.2, т.6 от ГПК, като в случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да
прекрати образуваното изпълнително производство.
По съществото, подадената жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл.433 от ГПК, изчерпателно се изброени
основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство.
Следователно предмет на настоящото производство може да бъде
единствено наличието или липсата на някое от посочените основания.
В случая се твърди от страна на длъжникът, че взискателят „Т.А.“
ЕЕОД, в продължение на повече от две години не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
В случая с оглед данните по делото не може да се приеме, че е изтекъл
двугодишния срок, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй този довод не
кореспондира с доказателствата по делото.
Безспорно е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- т. 10, с което е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Според мотивите на тълкувателното решение, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ- насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
3
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В конкретният казус, категорични са данните, че изпълнително дело
№50/2017г., че от датата на образуване на изпълнителното дело от страна на
взискателят многократно са искани и извършвани изпълнителни действия,
като висящността на производството е поддържана от взискателя и до
настоящия момент.
В тази връзка са подаваните молби от страна на взискателя още от
образуването на изпълнителното дело през 2017г., така и тези през 2019г.,
2020г., 2022г.
На практика с подаването на искания за конкретни изпълнителни
действия описани в тези молби по отношение на длъжник по изпълнителното
дело е поддържана висящността на изпълнителния процес през периода от
образуване на изпълнителното дело до настоящия момент, поради което
отказът на съдебния изпълнител да постанови прекратяване, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се явява законосъобразен. В допълнение следва да се
посочи, че за прекратяването на изпълнителното дело по право е ирелевантно,
4
дали по изпълнителното дело са извършвани или не изпълнителни действия,
тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия на
практика пречат същото да бъде перемирано, съгласно категоричната норма
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В този аспект няма и основания за приемане на
възраженията изложени във въззивната жалба.
С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от
08.04.2022г. обективиран в разпореждане с изх.№2379, като правилен и
законосъобразен следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с изх.№2379/08.04.2022г., с което е
отказано да се прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело
№20178860400050 по описа на ЧСИ- Георги Самарджиев.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5