№ 8738
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110171656 по описа за 2021 година
Производството е исково по молбата на ЛЮБ. СТ. СТ., ЕГН
**********, гр. С., ул. “Л. П.“№ 7 спрямо „ Б.“ ЕАД, ЕИК еик,
представлявано от В. М., със седалище и адрес на управление: С., бул. „П. В.“
66, 1343 ж.к. Л. 2.
Излага се, че ищецът е заемал по ТД с № 1062000 и споразумение към
него от 09.07.2009г. длъжността "Ръководител отдел "Режими" в управление
„Главно диспечерско управление“, с място на работа в "Б." ЕАД, Централно
управление, Главно диспечерско управление, отдел "Режими". Сочи се, че ТД
е бил прекратен с акт за прекратяване с № БТГ-ЧР- изх.№ 122/19.10.2021г.,
връчен на ищеца на 20.10.2021г. на основание чл.328, ал.2 в от КТ. Излага се
още, че фактическата причина за прекратяване на договора по тази заповед е
„връчено предизвестие за прекратяване“ . Ищецът твърди, че така
извършеното уволнение е незаконосъобразно като се излагат следните
съображения за това: не е част като длъжност от ръководството на
предприятието по см. на § 1, т.З от ДР на КТ тъй като предложеното му
преназначаване на длъжност "Инженер газопреносна, газоразпределителна
мрежа - диспечер в отдел "Физическо диспечиране и режими" в Главна
дирекция "Технически операции" е било под заплахата и е било прието под
натиск, както и че такова реално няма тъй като преди това преназначаване в
длъжност е подал заявление от 01.10.2021г., с което е оттеглил съгласието за
1
преназначаване на гореописаната длъжност. Твърди се още, че на 19.10.2021
г. му е било връчено предизвестие с № БТГ-ЧР-изх.121/19.10.2021г. на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ - поради сключване на договор за управление
на Дружеството въпреки, че изрично е отказал да приема това предизвестието
по чл.328, ал, 2 от КТ тъй като заеманата от мен длъжност не е част от
ръководството на предприятието съгласно параграф 1 т.З от ДР на КТ, което
всъщност ищецът твърди, че
може да се установи и от длъжностната му характеристика касаеща
"Ръководител отдел "Режими", с място на работа в "Б." ЕАД, Централно
управление, Главно диспечерско управление, Отдел "Режими". Излага се още,
че Л. не е заемал някоя от дейности по ръководство по смисъла § 1, т.З от ДР
на КТ,което води до липсата на основание в заповедта за прекратяване на
ищеца от посочената в заповедта длъжност не е от
категорията на ръководните.
Твърди се още, че атакуваното уволнение е незаконосъобразно и на
основание неспазване на разпоредбата на чл.333. ал. 3 и ал.4 от КТ – закрила
на член на председател на синдикална секция, редовно регистрирана към
синдикален регионален съюз /СРС/ на КТ „Подкрепа“, НФ "Химия” и
Национална федерация/Национален синдикат НФ“Химия“ - КТ“Подкрепа“,
както и в нарушение на разпоредбите на КТД от 30.12.2020 г. - чл. 21,
съгласно който при предстоящо прекратяване на трудови правоотношения на
повече от 30 работници или служители в дружеството поради съкращаване на
щата или намаляване обема на работа по смисъла на член 130а, ал.1 от КТ,
работодателят е бил длъжен да започне преговори със синдикатите или ако е с
намерение за закриване на цяло регионално звено или
УВЦ „Република“ е следвало да започне преговори със синдикатите. Навежда
се, че не е спазена и нормата на чл.53 от КТД-2020, съгласно която са
предвидени обезщетения при прекратяване на ТД на основания по чл. 328, ал.
1 ,т.т. 1,2,3,4 от КТ.
С тези съображения и като се ангажират доказателства се желае
решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено
извършеното уволнение; да бъде възстановен ищеца на заемната преди
уволнението длъжност - " Ръководител отдел ’’Режими”, с място на работа в
"Б." ЕАД, ЦУ, ГДУ, Отдел "Режими"; да бъде осъден ответника да заплати
2
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за период от 6 месеца от 21.10.2021 г. до 21.04.2022 г. в размер
на 34 652.70 лева (при брутно трудово възнаграждение от 5775.45 лева )
ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящето дело до
окончателното изплащане на главницата и да се присъдят разноските по
делото.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието
на ТД помежду на основание ТД и ДС към него. Не се оспорват и ДС за
промяна в размера на получаваното от работника ТВ. Излага се обаче, че е
надлежно упражнено правото на работодателя да прекрати ТД на основание
чл. 328, ал.2 от КТ – сключване на договор за управление, което е право и
преценка по целесъобразност, неподлежащо на съдебен контрол. В този
смисъл се излага, че уволнението от заеманата до 19.10.2021г. длъжност на
ищеца е законосъобразно като е извършено при валиден договор за възлагане
на управление, въз основа на който е извършено прекратяването на договора
от изпълнителния директор; правото е по преценка на работодателя, за което
не са били нужни мотиви за
уволнение; извършено е от лице с правомощия за това, който е имал право на
избор на екип.
Излага се, че актът за прекратяване е законсъобразен и е с изложени от
работодателя мотиви за уволнението; ищецът е уволнен е от ръководна
длъжност, а работодателят не е имал задължение за осъществяване на
предварителна закрила на ищеца – не е задължителна при уволнение по
чл.328, ал. 2 от КТ; не са и налични съкращения в щата на предприятието, а
самото основание по чл.328, ал.2 от КТ е такова съобразно личността на
заемащия я. С тези съображения се оспорват исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2
от КТ както и този по чл.225 от КТ. В условията на евентуалност се прави
възражение за прихващане между претенцията по чл.225 от КТ със сумата от
5775.45 лева – платено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. При тези
мотиви се желае решение за отхвърляне на исковете като се ангажират
доказателства и се оспорват част от тези на ищцата.
Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за
3
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода на оставане без работа.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят само досжено обстоятелството, че са били страни
по трудово правоотношение.
От ДС с № 10/ 11.09.2009г. към трудов договор с № 1062000 се
установява, че ищецът и ответникът са били страни по трудов договор, по
който Л. е изпълнявал длъжността „ръководител отдел, режими, ръководител
отдел режими“ в управление „ Главно диспечерско управление“ отдел
‚Режими“ с образование – висше и специалност ‚експлоатация и ремонт на
летателни апарати“. На основание ДС към ТД ищецът е преминал от
длъжността ‚ръководител отдел режими, управление „Главно диспечерско
управление“ с нов срок на действие на ТД, а именно за неопределено време.
От предложение на ИД на „Б.“ с изх. № 01.10.,2021г. – л. 9, се установява, че
до ищеца е било изпратено предложение за изменение на тр.правоотношение
между страните на основание чл.119 от КТ като на ищеца е било предложено
от 01.11.2021г. да бъде преназначен на длъжност „инженер газопреносна,
газоразпределиелна мрежа – диспечер в отдел „физическо диспечериране и
режими‘ В „Главна дирекция ‚Технически операции“. От положения
ръкописен текст върху предложението се установява, че това предложение е
било прието от Л. на същата дата 01.10.2021г. в 15.10 часа, което не се
оспорва от служителя. От заявление на Л. до ИД на Б. ЕАД от 18.10.2021г. –
л. 10 е видно, че в един по – късен момент Л. е отказал да приеме стореното
му предложение за изменение на ТД с твърдения, че приемането му на
01.10.2021г., всъщност е било в стрес, без възможност да се запознае с новата
длъжност и заплаха от страна на служители на работодателя, но това е
ирелеватно обстоятелство по спора тъй като не е породило правни изменения
в отношенията между страните.
От предизвестие за прекратяване на ТД от 19.10.2021г. – л. 11 се
установява, че е връчено такова на ищеца на същата дата 19.10.21. в 13.55
часа и е било с основание за прекратяване на ТД по чл.328, ал.2 от КТ –
4
поради сключване на договор за управление на Дружеството, в сроковете по
чл.326, ал.2 от КТ. Това предизвестие е било определено със срок от 30 дни,
считано от датата, следваща деня на получаване на настоящото. За
предизвестието служителят е бил уведомен, което се установява от
положения ръкописен текст по документа – в долния ляв ъгъл, от който текст
е видно още, че ищецът не е приел предизвестието за прекратяване на ТД със
съображения, че заеманата от него длъжност не е била част от ръководството
на предприятието съгласно параграф 1, т.3 от ДР на КТ.
Последвала е заповед за прекратяване на ТД (акт за прекратяване) от
19.10.2021г. с посочено в нея основание по чл.328, ал.2 от КТ като това
прекратяване е от 21.10.2021г. и с посочени мотиви за прекратяване –
„връчено предизвестие за прекратяване с № БТГ –ЧР-изх. 121/ 19.10.2021г“.
Видно от тази заповед ищецът е отказал да приеме акта за прекратяване тъй
като заеманата от него длъжност към датата на връчване на акта, а именно „
ръководител отдел ‚режими““ не е била част от ръководството на
предприятието по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на КТ.
Според представената длъжностна характеристика за заемната от ищеца
длъжност – л.64 и която не се оспорва се установява, че структурно
‚ръководител отдел ‚режими“ се е намирало в звено ‚управление „главно
диспечерско управление“ към централно управление С.. Длъжността е
подчинена пряко на Началник управление ‚Главно диспечерско управление“
като при изпълнение на дейността се осъществяват организационни връзки и
взаимоотношения с работници и служители от ЦУ и районните
подразделения на дружеството. В задължения на служителя са били вменени
такива по контрол и анализ на режима за транспорт на природен газ, разчети
по оптимален режим на работа, участие в изработването на техническите
условия по договорите и контролира тяхното изпълнение; съставя графици за
регулиране на сезонната неравномерност в управлението на природния газ;
контролира и анализира справките по техническия капацитет на
газопреносната мрежа в страната, прогнозира потреблението с цел
оптимизиране на режимите на газопреносната мрежа и отговоря за
цялостното функциониране на газопреносната мрежа в страната.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
Предвиденото от законодателя в нормата на чл. 328, ал.2 от КТ
5
основание за прекратяване на трудово правоотношение между страните по
инициатива на работодателя е специално такова, а именно при сключен нов
договор за управление да се даде възможност на новия ръководител, при
необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере
екип кадри, с които да постигне целите на договора за управление. При
оспорване на такова уволнение от страна на служителя съдът е ограничен в
проверката си само досежно обстоятелствата първо дали ищецът е бил
служител от ръководството на предприятието, да установи, че е сключен нов
договор за управление на това предприятие и да установи дали прекратяване
на правоотношението със служителя е в рамките на изискуемия девет месечен
срок след започване на изпълнение на договора за управление, както и дали
актът, с който се прекратява ТД е издаден/ подписан от правоимащото лице –
в този смисъл е Определение № 137 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3292/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ прекратяването на
трудовия договор се случва писмено като законът не сочи конкретното
съдържание на писменото волеизявление за прекратяване. В практиката си
ВКС е приел, че при липсата на такива изисквания за съдържанието на акта за
прекратяване, то по аналогия с указанията за минималното задължително
съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, следва да се приеме,
че във волеизявлението следва да се съдържат данни за страните, заеманата
от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване на трудовия
договор. Самото основание следва да се посочи с характеризиращите го
признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да
може работникът да разбере защо е уволнен и евентуално за да може да се
защити срещу незаконността на това уволнение. – в този смисъл Р № 93/
8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2010 г., III г. о., ГК, Основанието за
прекратяване са правните такива – дадените от законодателя възможности за
прекратяване на ТД при наличие на предвидените от законодателя факти –
фактически основания за законосъобразното уволнение. В конкретния случай
обаче и в акта за прекратяване на трудовия договор, и в предизвестието за
прекратяване на ТД, работодателят не е изложил никакви фактически
основания, които да обусловят правото му да прекрати ТД с ищеца по реда на
чл.328, ал.2 от КТ. В акта за прекратяване на ТД като фактическо основание
работодателят е посочил връченото на Л. предизвестие за прекратяване на
6
договора, което само по себе си въпреки възражението на ищеца би било
достатъчно в случай, че самото предизвестие има посочени такива факти – в
този смисъл Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2837/2017 г.IV
г. о. ГК). Такива фактите и обстоятелствата, от които да произтича правото на
работодателя да уволни служителя си на това основание, не се посочват и в
самото предизвестие. От това писмено волеизявление до служителя се
установява само, че причина за прекратяване на договора е сключване на
договор за управление на дружеството – работодател и прекратяване на
договора с ищеца в деветмесечния срок. Няма обаче никакви факти относно
това кога е сключен новия договор за управление на предприятието, с оглед
правната преценка на съда в евентуален спор по законосъобразността на
уволнението – какъвто е конкретния случай – дали прекратяването е в
деветмесечния срок, нито пък има някакви изложени факти досежно
качеството на служителя му като заемащ ръководна длъжност при ответника
към релеватния момент, които всъщност обстоятелства дават основание на
работодателя да упражни правото си да прекрати договора с Л. на това
основание.
При липсата на фактически основания в предизвестието и заповедта за
уволнение настоящият състав намира, че искът за отмяна на уволнение от
19.10.2021г. с акт за прекратяване от 19.01.2021г. и предизвестие за
прекратяване с № БТГ –ЧР-изх. 121/ 19.10.2021г“. следва да бъде уважен и
стореното уволнение да бъде отменено, а ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – " Ръководител отдел ’’Режими”, с
място на работа в "Б." ЕАД, ЦУ, ГДУ, Отдел "Режими" и да бъде осъден
ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа поради уволнението за период от 6 месеца от 21.10.2021 г. до
21.04.2022 г. в размер на 34 652.70 лева (при брутно трудово възнаграждение
от 5775.45 лева ) – за което страните не спорят ведно със законната лихва от
датата на завеждане на настоящето дело до окончателното изплащане на
главницата и да се присъдят разноските по делото.
В тази хипотеза и на уважение искове възражението за прихващане
между сумата от 34 652.70 лева и сумата на отвтеника като платено
обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 5775.45 лева следва да бъде
уважено и на Л. да бъде присъдена разликата от 28 877.25 лева.
7
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за
направените в исковото производство разноски от служителя, които са
търсени и са в размер на 1700 лева. Възражението за прекомерност е
неоснователно с оглед посочените в НМРАВ размери по чл.7, ал.1 от НМРАВ
и чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата.
По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса по водене на делото в размер на 100 лева по двата иска по чл.344, ал.1,
т.1 и чл.344, ал.1, т. 2 от КТ и от 1155.09 лева по иска с правно основание по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
предл. първо и второ извършеното с акт за прекратяване с № БТГ-ЧР- изх.№
122/19.10.2021г. и предизвестие за прекратяване с № БТГ–ЧР-изх. 121/
19.10.2021г. на Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, ЕИК еик, със
седалище и адрес на управление: С., бул. „П. В.“ 66, 1343 ж.к. Л. на
основание на чл.328, ал.2 от КТ „уволнение“ от датата 19.10.2021г. на ЛЮБ.
СТ. СТ., ЕГН **********, гр. С., ул. “Л. П.“№ 7 от длъжността "Ръководител
отдел "Режими" в управление „Главно диспечерско управление“, с място на
работа в "Б." ЕАД, Централно управление, Главно диспечерско управление,
отдел "Режими" и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ ЛЮБ. СТ. СТ.,
ЕГН ********** на заеманата при ответника „Б.“ ЕАД, ЕИК еик длъжност
„‚Главно диспечерско управление“, с място на работа в "Б." ЕАД, Централно
управление, Главно диспечерско управление, отдел "Режими" и
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ „Б.“ ЕАД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление: С., бул. „П. В.“
66, 1343 ж.к. Л. да заплати на ЛЮБ. СТ. СТ., ЕГН ********** сумата от
8
28 877.25 лева – като обезщетение за оставане без работа за периода от
21.10.2021г. до 21.04.2022г, която е намалена с уваженото възражение за
прихващане на ответника със сума от 5 775.45 лева, платена като
обезщетение по чл. 225 от КТ и
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление:
С., бул. „П. В.“ 66, 1343 ж.к. Л. да заплати на ЛЮБ. СТ. СТ., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал.1 от КТ съдебни разноски от 1700 лева и
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление:
С., бул. „П. В.“ 66, 1343 ж.к. Л. на основание чл.78, ал. 6 от ГПК да внесе по
сметка на СРС сумата от 1255.09 лева държавна такса по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9