№ 825
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502874 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК вр. чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 60010 от 20.08.2021 г. по т. д. № 2379/2019 г. на ВКС, І т.
о., е отменено Решение № 1990 от 01.08.2019 г. по в. гр. д. № 1384/2018 г. на
САС в обжалваната му отхвърлителна част и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Апелативния съд с дадени задължителни
указания.
С решение № 8183 от 05.12.2017 г., постановено по гр. дело №
10879/2016 г. на СГС, ответното дружеството „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
е осъдено да заплати на ищците П. Г. И. и В. П. И. суми от по 60 000 лв.,
ведно с лихвата за забава от 23.03.2012 г. до окончателното изплащане,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от всеки от тях от смъртта на наследодателката им Е. В. И.,
причинена от ПТП, настъпило на 23.03.2012 г., като исковете на двамата са
отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери от по 105 000 лв.
Така постановеното решение е обжалвано от ответното „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД в частта, в която предявените искове са уважени в
размери над сумите от по 7500 лв. с оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддъжра, че
първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесното
1
ПТП, от което търпят вреди ищците, е причинено при условията на
независимо съизвършителство от двама водачи на МПС, а отговорността само
на единия от тях е застрахована от ответното дружество. Ищците вече са
получили обезщетение от по 15 000 лв. от другия водач, който е солидарно
отговорен за настъпване на процесното ПТП и чиято отговорност е
ангажирана от наказателния съд. В тази връзка е застъпена тезата, че сумата,
определена от наказателния съд и заплатена от застрахователя на другия
солидарно отговорен делинквент, е определена да обезщети окончателно и в
пълен обем претърпените от ищците вреди. Поради това, жалбоподателят не
може да дължи повече от по 7500 лв. за всеки ищец, доколкото, след като
наказателният съд не е определил точния принос на всеки от делинквентите
за настъпване на просеното ПТП, то следва да се приеме, че приносът им е
равен и отговорността на застрахования при ответника делинквент следва да
бъде ангажирана наполовина от определеното от наказателния съд
обезщетение. Наведени са и доводи за неправилност на решението в частта, в
която е определената мораторната лихва, доколкото първоинстанционният
съд не е съобразил направеното от жалбоподателя възражение за погасителна
давност, след надлежното противопоставяне на което лихва не се дължи за
периода от 23.03.2012 г. до 07.09.2013 г. Моли въззивният съд да отмени
обжалваното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове над сумата от по 7 500 лв. и досежно
присъдената мораторна лихва за времето до 07.09.2013 г.
От въззиваемите П. Г. И. и В. П. И. не е депозиран писмен отговор, но е
подадена насрещна въззивна жалба, с която се обжалва съдебното решение в
частта, в която са отхвърлени предявените искове над сумите от по 60 000 лв.
до пълните им предявени размери от по 105 000 лв. за всеки. Поддържат, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че справедливия размер на
сумата, обезщетяваща търпените от ищците неимуществени веди, е от по 120
000 лв. за всеки от тях, но неправилно е приел, че отговорността на
застрахования при ответника водач на МПС не може да бъде ангажирана за
повече от 50 % от тази сума, предвид приетото от наказателния съд
независимо съизвършителство. Моли настоящата съдебна инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните,
събраните доказателства по делото и дадените задължителни указания от
горестоящата касационна инстанция, Апелативен съд - София намери
следното:
2
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) и с предмет - обезщетяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на родственика им
Е. В. И. - съпруга на П. Г. И. и майка на В. П. И., настъпила на 23.03.2012 г.
при ПТП.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че на 23.03.2012 г. при
управление на лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № *** водачът И. Г.,
застрахован за риска „гражданска отговорност” при ответното дружество за
периода от 31.12.2011 г. до 30.12.2012 г., по непредпазливост и при
независимо съизвършителство с водача на друго МПС - А. С. С., са
причинили смъртта на Е. В. И..
Първоинстанционното решение, което е останало необжалвано в
осъдителните му части до размерите на присъдените обезщетения от по 7500
лв., формира сила на пресъдено нещо по фактите, пораждащи вземането по
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отменен, но действал към датата на възникване на
спорните отношения) на пострадалите по прекия иск срещу застрахователя на
делинквента, включващи от една страна наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, и от друга - елементите от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент спрямо
увредените ищци, а именно: извършване на противоправно деяние,
настъпване на вредоносен резултат, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, като по отношение на извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът е обвързан
и от влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 778/2014 г. на СГС. Ищците
попадат в кръга от лицата, имащи право на обезщетение на неимуществени
вреди, причинени им от смъртта на техния родственик, очертан с
Постановленията на Пленума № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на ВС.
Относно обстоятелствата, свързани с търпените от ищците болки и
страдания и отношенията на ищците с починалия им родственик по делото е
разпитана свидетелката Ц. М., чийто показания съдът кредитира изцяло.
По спорния въпрос за размера на дължимото се в случая обезщетение на
всеки от ищците съдът като взе предвид възрастта им към датата на
настъпване на застрахователното събитие - на 69 и 37 години,
продължителността на болките и страданията, които ще са до края на живота
им, продължителността на съвместния живот с починалата, силната
емоционална връзка между ищците и нея, близките отношения, изразяващи се
3
във взаимно уважение, любов и грижа помежду им, характера на
съществуващите отношения на обич и привързаност между тях,
обстоятелството, начина, по който смъртта й се е отразила на ищците и
степента на преживените от последните страдания от преждевременната и
невъзвратима загуба на починалата, от която те са получавали нормално
присъщата за тези отношения житейска подкрепа, вкл. и това, че и до днес те
не са преодолели тежката загуба на родителя си, както и обществено-
икономическите условия в страната, намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити, а и практиката на съдилищата в подобни случаи,
намери, че сумата от по 95 000 /деветдесет и пет хиляди/ лв. би обезщетила
ищците за претърпените от тях неимуществени вреди. Така определеният
размер ще трябва да бъде намален с вече присъдените им по 15 000 лв. от
наказателния съд по уважените от него искове по чл. 45 ЗЗД срещу другия
делинквент. Така, на всеки от ищците следва да бъдат присъдени по 80 000
лв.
По релевираните от ответника доводи, че след като процесното ПТП, от
което търпят вреди ищците, е причинено при условията на независимо
съизвършителство от двама водачи на МПС, и след като наказателният съд не
е определил точния принос на всеки от делинквентите за настъпване на
просеното ПТП, то следвало да се приеме, че приносът им е равен, и
съответно – че отговорността на застрахования при ответника делинквент
следва да бъде ангажирана до размер на 1/2 от определеното от наказателния
съд обезщетение, настоящият състав намира следното: когато увреждането е
причинено от неколцина, на основание чл. 53 от ЗЗД те наистина отговарят
солидарно, поради което всеки от тях в този случай би бил отговорен пред
увреденото лице до размера на всички вреди, а увреденото лице може да
търси пълна обезвреда от всеки от тях поотделно. Когато отговорността на
делинквентите е застрахована по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, увреденият може да търси обезвреда на всички вреди и
чрез предявяване на пряк иск срещу всеки от застрахователите на
причинителите на вредата. Но пострадалите могат да предявят претенция
спрямо единия делинквент и само за част от вредите, като запазят правата
си за обезвреда спрямо другия делинквент или спрямо неговия застраховател.
Според решението на касационния съд, чиито указания по тълкуването на
закона са задължителни за настоящата въззивна инстанция, тезата на
ответника-застраховател, че вредата е определена и установена в нейния
пълен размер от наказателния съд, който е разгледал и уважил гражданския
иск на двамата пострадали (ищци в настоящото производство) до
претендираните 15 000 лв. за всеки, не може да бъде споделена. Актът по
същество на наказателния съд по тези искове (с които на основание чл. 45 от
ЗЗД е осъден другия съизвършител С.) няма сила на пресъдено нещо нито
спрямо неговия застраховател, нито спрямо застрахователя на другия
съизвършител Г.. Онзи спор, разгледан от наказателния съд и разрешен с
влязлата в сила присъда, не е тъждествен с този, предмет на настоящото
4
производство. Ето защо, при разглеждане на претенциите на двамата ищци П.
Г. И. и В. П. И. срещу застрахователя на делинквента Г. „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД, настоящият състав не е обвързан нито от приетото от
наказателния съд по исковете срещу другия делинквент С., нито в частност
следва да прилага правилото на чл. 123, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, съгласно който,
когато един солидарен длъжник изпълни цялото задължение, това изпълнение
освобождава останалите, нито пък може да се слушат възражения, основани
на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, който предписва, че доколкото не следва друго от
вътрешните им отношения, платеното от единия от солидарните длъжници
трябва да се понесе от всички тях по равно. Според трайната съдебна
практика, намерила израз в Решение № 192/02.11.2017 по дело № 416/2017 на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 121 по т.д. № 2859/2013 г. на І т.о. на ВКС и др.,
при съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят
по сключена с един от тях застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите отговаря до размера на застрахователната сума, но за
обезщетяване на пълния размер на вредата, а не пропорционално на приноса
на застрахования от него делинквент. Застрахователят по застраховка
„гражданска отговорност“ на един от делинквентите не отговаря спрямо
увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или с техните
застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на отговорността
на застрахователя спрямо отговорността за непозволено увреждане на
застрахования при него, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря
застрахованият при него делинквент – в случая за всички останали вреди
(предвид и принципа за пълна обезвреда), като отговорността на
застрахователя би била лимитирана единствено от застрахователната сума по
застрахователния договор.
По изложените съображения ответното „ДЗИ Общо застраховане“ АД
следва да бъде осъдено да заплати на всеки от двамата ищци сумата от по
80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2013 г. до
окончателното им изплащане.
Поради частично съвпадение между изводите на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението ще следва да бъде отменено в
частта, с която исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са отхвърлени за разликата
над сумите от по 60 000 лв. за всеки от ищците до суми в размер на 80 000
лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответната
страна разноски над сумата 23,14 лв. до сумата 128,57 лв., присъдена от СГС
и вместо това бъде постановено решение, с което тази посочената разлика от
по 20 000 лв. за всеки от ищците бъде присъдена, ведно със законната лихва
от 23.03.2012 г. до окончателното й изплащане /на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД
и чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ-отм./. В останалата обжалвана част решението на
градския съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ще следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Апелативния съд държавна такса в
5
размер на 1800 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а на адв. Ж. Д. Е. от САК -
сумата 6 910 лв. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално
представителство пред настоящата инстанция на основание чл. 38 ЗАдв.
Ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество
сумата от 200 лв. възнаграждение за осъществяваното процесуално
представителство на дружеството пред настоящата инстанция от юрисконсулт
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК върху отхвърлените части от исковете. За
делото пред касационния съд на основание чл. 294, ал. 2 ГПК ответникът
дължи на ищците деловодни разноски в размер на 3900 лв. за държавна такса
и сумата от 6 910 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът не е
претендирал разноски пред ВКС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8183 от 05.12.2017 г. по гр. д. № 10879/2016 г. на
Софийски градски съд, І-3 състав В ЧАСТТА, с която предявените от П. Г. И.
ЕГН: ********** и В. П. И. ЕГН: **********, и двамата със съд. адрес гр.
***, ул. “***“ № ***, ап. 5, чрез адв. Ж. Е., против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. Бенковски“ № 3, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) са отхвърлени за разликата над сумата от по 60 000 лв. за всеки от тях
до сумата от по 80 000 лв. за всеки, В ЧАСТТА, в която „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати законна лихва
върху главниците за периода от 23.02.2012 г. до 07.09.2013 г., както И В
ЧАСТТА, с която ищците са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да
заплатят на ответната страна разноски над сумата 23,14 лв. до сумата 128,57
лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски“ № 3 да
заплати на П. Г. И. ЕГН: ********** и В. П. И. ЕГН: ********** и двамата
със съд. адрес гр. ***, ул. “***“ № ***, ап. 5, адв. Ж. Е. на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) допълнително сумите от по 20 000 лв., за всеки от тях,
представляващи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки
от ищците от смъртта на Е. В. И., причинена от ПТП, настъпило на 23.03.2012
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.09.2013 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8183 от 05.12.2017 г. по гр. д. №
10879/2016 г. на Софийски градски съд, І-3 състав в останалите му обжалвани
части.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски“ № 3 да
6
заплати по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на
1800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски“ № 3 да
заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. Ж. Д. Е. от САК сумата 6 910 лв.
възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски“ № 3 да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 294, ал. 2 от ГПК на П. Г. И. ЕГН:
********** и В. П. И. ЕГН: ********** и двамата със съд. адрес гр. ***, ул.
“***“ № ***, ап. 5, адв. Ж. Е. сумата от 3900 лв. за държавна такса и сумата
от 6 910 за адвокатско възнаграждение, разноски пред ВКС.
ОСЪЖДА П. Г. И. ЕГН: ********** и В. П. И. ЕГН: ********** и
двамата със съд. адрес гр. ***, ул. “***“ № ***, ап. 5, адв. Ж. Е. на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски“
№ 3 сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7