Решение по дело №371/2017 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен,14.06.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр. д. № 371 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание                   чл. 344 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Пред Плевенски районен съд е депозирана по искова молба от Р.А.П. *** против „В.“ ЕООД ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество като „електрозаварчик“ до 24.11.2016г., когато му била връчена Заповед№47/24.11.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение в щата- чл.328, ал.1,т.2 от КТ. Твърди се, че със заповедта му било връчено и предизвестие№44/24.11.2016г., в което било отразено, че поради заличаване и намаляване на общия брой щатове в щатното разписание с една щатна бройка за длъжност“електрозаварчик“, Цех 2, „Производствено звено“, считано от 03.10.2016г., съгласно Заповед№42/03.10.2016г. и реализиран подбор от комисия , назначена със заповед№РД-43/03.10.2016г. и при спазване критериите с Инструкцията за подбор, трудовото му правоотношение се прекратява в деня на връчване на заповедта, а за неспазеното предизвестие ще му бъде изплатено обезщетение. Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна.Твърди, че не спазена процедурата за съкращаване на щата, не е запознат с цитираните заповеди и Инструкцията за подбор.Твърди, че има най – голям стаж, най-голям стаж и има достигнат 6 разряд, а по новата система  3-та степен. Твърди, че се справя безупречно със задълженията си и няма допуснат брак на продукция, няма налагани наказания. Твърди, че за да бъде законосъобразен подбора, той трябва да включва всички лица, изпълняващи  неговата длъжност или сходна на нея и да бъде съкратен работника, с най-ниска оценка. Твърди, че работодателят му не е изпълнил задълженията си по чл.333 КТ, работодателят не е искал предварително поименно разрешение от Инспекция по труда.        Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед№47/24.11.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди дружеството да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 1000 лева,  ведно със законна лихва върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.С определение от 31.05.2017г. е допуснато изменение но предявения иск за обезщетението,като същият се счита предявен за сумата 4240,92лв.

         При условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.220 с цена 500 лева и чл.222 КТ с цена 500 лева, които са оттеглени в с.з. и производството прекратено в тази част.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че прекратяването е законосъобразно, а исковете са неоснователни.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

         Безспорно по делото е, а и видно от представените доказателства- допълнителни споразумения към трудов договор, че ищецът е работил в ответното дружество, което през течение на годините се е променяло, като първоначално е било с името „***“ АД, а впоследствие „В.“ ЕООД с ЕИК *********.

         По делото, с отговора на исковата молба, е представено копие на протокол от едноличния собственик на капитала на „В.“ ЕООД. В протокола е отразено, че „ВАПТЕХ АМ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя *** е взело решение за съкращаване на две бройки щатни длъжности в предприятието „В.“ ЕООД.       След справка в ТР, съдът приема за установено, че действително към датата на вземане на решението – 30.09.2016г. едноличен собственик на капитала на дружеството работодател „В.“ ЕООД с ЕИК ********* е „ВАПТЕХ АМ“ АД с ЕИК *********.При така изложеното, съдът приема, че решението за съкращаване на двете щатни бройки е взето законосъобразно от надлежния за това орган.Издадена е и заповед№42/03.10.2016г. за промяна на щатното разписание, от управителите на дружеството.   В подкрепа на тези изводи е и представеното ново щатно разписание от 03.10.2016г, което е утвърдено от двама от управителите – В.И. и Л.Н. съобразно начина на представляване – заедно от всеки двама от управителите. В щатното разписание от 01.01.2016г. е отразено, че на длъжност „електрозаварчик“, Цех 2 има 17 щатни бройки,от 01.06.2016г.-16, а в новото щатно разписание от 03.10.2016г. за същата длъжност има 15 щатни бройки.

         В този случай задължение на работодателя е да извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности. В изпълнение на задължението си, работодателят е назначил Комисия за извършване на подбора. След извършения подбор е изготвен Протокол от същата дата – 03.10.2016г., като в приложената към него таблица, са отразени резултатите от подбора.       Ищецът навежда доводи, че подборът е незаконосъобразен, тъй като със заповед е назначена комисия, която е различна от тази, извършила подбора. Съдът счита, че този довод не води до незаконосъобразност на подбора. В практиката си ВКС приема, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл.329, ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят може да извърши подбора по чл.329, ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид, нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. С оглед така приетото по реда на чл.290 ГПК от ВКС (Решение № 316 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2015 г., IV г. о., ГК), съдът приема, че различните членове посочени в заповедта за избор на комисия за извършване на подбора и тези, провели подбора не води до незаконосъобразността му. В същото решение е прието, че в „процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощните комисии, назначени от работодателя. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници. Какъвто и поход да е възприет, за да се извърши сравняване между лицата, за чиито длъжности щатът е променен, титуляр на правото и задължението за подбор си остава работодателят, чието е суверенното право да реши с кого от подборираните лица да прекрати трудовото правоотношение.“

         Съгласно задължителната практика на ВКС в ТР № 3/2011 г.,
„когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка / на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.“

        Спорът е за законосъобразността на подбора, извършен измежду ищеца и другите електрозаварчици, по посочените в закона критерии - квалификация и ниво на изпълнение на работата, заедно с включените от работодателя подкритерии, като в нивото на изпълнение на трудовите задължения включва технологична дисциплина, качество на работата и умения за работа в екип и процедурата по чл.333 от КТ.

         На първо място, съдът приема, от представените доказателства, че е спазена разпоредбата на чл.333 от КТ-л.86-91 от делото.

         На следващо място, съдът приема, че няма как да бъде извършена проверка, дали са спазени изискванията и критериите за подбор ,съгласно Инструкцията за подбор, тъй като такава, въпреки указанията на съда, не е  била представена по делото.В тежест на работодателя е да докаже с всякакви доказателствени средства констатациите, които са го довели до решението да уволни именно този работник. След като не доказа тази оценка да почива на конкретни факти и обстоятелства, то съдът счита, че това прави незаконосъобразен извършения от работодателя подбор и съответно води до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

           При тези обстоятелства, с оглед акцесорния характер на исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, същите се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Искът по чл.344 ал.1  т.2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “електрозаварчик” се явява основателна и следва да бъде уважена.

          Основателен е  осъдителният иск за обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, който е също акцесорен и се в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е безспорно, че заповедта е незаконосъобразна. Налице е и втората изискуема предпоставка, доколкото видно от извършената от съда констатация в с.з. на трудовата книжка на ищеца след прекратяването на трудовия му договор, същият не е работил по трудово правоотношение. Съгласно заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 25.11.2016г. до 25.05.2017г. възлиза на сумата от 4240,92 лв. Съгласно направеното изменение в размера на предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ, съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на  229,64лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 120 лв.

По изложените съображения съдът

 

Р       Е       Ш       И:

 

ОТМЕНЯ на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна Заповед № 47/ 24.11.2016г. управителите на „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114549371, с която е прекратено трудовото правоотношение на Р.А.П., ЕГН**********, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ /поради съкращаване в щата/.

ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1 т.2 от КТ, Р.А.П., ЕГН**********, на заеманата преди уволнението длъжност “електрозаварчик”, Цех2, Производствено звено във В.“ ЕООД-София .

ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.П., ЕГН**********, сумата от 4240,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 25.11.2016г.-25.05.2017г., поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-18.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса в размер на 229,64 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 120 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано  от днес- 14.06.2017г.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: