№ 6336
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505304 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 3649 от 29.02.2024 г., постановено по гр. д. 44702/2022 г. по описа на
СРС, 127- ти състав, е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу В. К. Г. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 213,05 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „Красна поляна“, бл. ******* ап. 2, с абонатен № *******, за период от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 35,24 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 18.03.2022 г., сумата в
размер на 26,80 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 16404/14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 17393/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, като са отхвърлени предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата
над уважената част до пълния заявен размер от 405,31 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
31.03.2019 г., предявеният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
1
82,55 лева и предявеният иск за сумата в размер на 7,97 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове срещу В. К. Г., че последната дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 213,05 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Красна
поляна“, бл. ******* ап. 2, с абонатен № *******, за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 35,24 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2019 г. до 18.03.2022 г., сумата в размер на 26,80 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16404/14.06.2022 г. по ч. гр.
д. № 17393/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, е постъпила въззивна
жалба от ответницата В. К. Г. с доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Оспорват се изводите на районния съд, че ответницата следва да отговаря за целия размер
на задълженията, начислени за имота, доколкото е открита партида на нейно име. Моли се
съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Третото лице помагач не взема становище по депозираната въззивна жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявеният иск за главница за топлинна
енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 405,31 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., предявеният иск за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 82,55 лева и предявеният иск за сумата в размер на 7,97 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.03.2019 г. до 18.03.2022 г., като необжалвано от ищеца е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
С оглед доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
спорно по делото се явява обстоятелството дали единствено ответницата има качеството на
потребител на ТЕ за процесния имот, респективно единствено тя ли дължи заплащането на
начислените за имота суми за процесния период, доколкото поддържа, че имотът е
съсобствен и другият съсобственик /нейната сестра/ също отговаря за процесните
задължения съобразно с наследствения си дял.
Съгласно разпоредбата на чл. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти/потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/.
3
При съобразяване на приетата по делото молба от 19.03.1993 г., подадена от
ответницата /съсобственик на процесния имот/ за откриване на партида на нейно име,
настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на СРС, че ответницата е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. В случая процесният
имот е бил собственост на наследодателя на ответницата – К.Д. М.. Собствеността се
установява от представения по делото нотариален акт № 151/14.08.1974 г., том XXVI, дело
№ 5151/1974 г. за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ, с който К.Д. М. е признат за
собственик на жилището. Ответницата В. К. Г. и Г.К.Д. са единствени законни наследници,
дъщери на К.Д. М., починал на 05.07.1982 г., видно от удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, и са придобили по наследство собствеността върху апартамента. Квотите
им в съсобствеността са по 1/2 ид. ч. съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. След възникване на
съсобствеността, за да бъдат дължими месечните вноски само от единия съсобственик, то
той следва да сключи договор с топлопреносното предприятие, като до сключването на
такъв договор двамата съсобственици дължат стойността на потребената топлинна енергия
съобразно дяловете си. В настоящия случай се установява, че след смъртта на К. М. е
открита нова индивидуална партида само на името на ответницата В. К. Г., което е станало
по нейна молба от 19.03.1993 г. В този смисъл по делото са ангажирани доказателства, че
ответницата е направила изрично искане да бъде открита партида на нейно име, като именно
това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Следователно, след като по
делото е установено, че индивидуалната партида е била открита само на името на
наследницата В. Г. и с оглед разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че след смъртта на К. М., включително и в
процесния период, страна по договора за доставка на топлинна енергия на процесния имот е
била само ответницата В. Г.. Ето защо, клиент на топлинна енергия се явява ответницата и
именно тя следва да отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия.
Предвид изложеното, неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
обстоятелството на чие име е открита партидата за имота е без правно значение в
конкретния случай. Напротив, същата посочва, че занапред облигационното
правоотношение продължава със съсобственика, направил искане за това. Само ако
липсва заявление за откриване на партида след промяната в съсобствеността от един от
наследниците ищцовото дружество има право да
открие партида на името на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял, и
съответно да претендира разделно от всеки един от тях стойността на топлинната енергия
съобразно квотата му в съсобствеността.
Между страните не е формиран спор относно количеството, качеството и стойността
на топлинната енергия, доставена в имота през процесния период /01.04.2019 г. до
30.04.2020 г./, поради което въззивната инстанция намира, че в процесния имот е доставена
топлинна енергия на стойност в признатия с първоинстанционното решение размер от
213,05 лева.
4
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска за обезщетение за забава върху вземането за
главница за цена на доставена топлинна енергия, както и в частта му по иска за главница за
цена на извършена услуга дялово разпределение, поради
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон то не може да бъде отменено в тези части и следва да се потвърди.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1
ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна. Последната е претендирала юрисконсултско възнаграждение, което
настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лв. Ето
защо, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума
в размер на 100 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3649 от 29.02.2024 г., постановено по гр. д. 44702/2022
г. по описа на СРС, 127- ти състав, в частта, с която е признато за установено по предявени
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу В. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„*******“ II част, *******, вх. „А“, ет. ******* обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 213,05 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Красна поляна“, бл. ******* ап. 2, с
абонатен № *******, за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 35,24 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2019 г. до 18.03.2022 г., сумата в размер на 26,80 лева, представляваща незаплатена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 16404/14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 17393/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 състав.
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******“ II част,
*******, вх. „А“, ет. ******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6