№ 601
гр. Пазарджик , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
Секретар:Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201239 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н.“ ЕАД- Предприятие ВЕЦ- Пловдив, представлявано от
управителя Г. Й. Б., чрез пълномощника юрисконсулт К. К., против Наказателно
постановление № 13-002139 от 03.08.2020 г. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.199б от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ бр.88/1999
г./ във вр. с чл.60 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР /ДВ бр.37/2004 г./, на основание
чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
300 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище за отмяна на НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
За въззиваемата страна- АНО не се явява законовият му представител, но се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага
обосновани доводи за законосъобразност на издаденото НП, чието потвърждаване се
1
иска в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано при следната приета за установена
фактология:
Предприятие „ВЕЦ“- Пловдив- „Н.“ ЕАД в качеството си на работодател по смисъла
на §1 т.1 от ДР на КТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, не било осъществило ефективен контрол за
извършване на монтаж на байпасна линия на новия сферичен шибър на ХГ-2 в
машинна зала, намираща се във ВЕЦ „Момина клисура“ при с. Момина клисура, обл.
Пазарджик, като било допуснало Л. Д. и И. З.- супервайзери, служители на консорциум
„KONCHAR KET-SKD Blanko-rudis“, да работят на необезопасена импровизирана
платформа, направена от два броя европалета, поставени на вилицата на мотокар на
височина 1,5 метра, без двамата чешки специалисти да са обезопасени с предпазни
колани, в резултат на което при затягане на гайките, гаечният ключ, с който работел Л.
Д. отскочил от гайката, той загубил равновесие и паднал от платформата на земята,
при което получил фрактури на двата крака в областта на глезените.
Нарушението било извършено на 02.03.2020 г. във ВЕЦ „Момина клисура“ при с.
Момина клисура“, обл. Пазарджик.
Нарушението било установено на 19.03.2020 г. по документи във ВЕЦ „Момина
клисура“, когато била започната проверка във вр. с подаден сигнал от тел.112 за станал
инцидент на 02.03.2020 г. на територията на посочената ВЕЦ. От представените
писмени обяснения от свидетелите на инцидента и изготвените от В. С.- ръководител
Отде КЕЗБУТ „Обстоятелства, при които е станала трудовата злополука“, било
установено че работодателят не бил осъществил своите функции и бил допуснал да се
работи на височина 1,5 метра от импровизирана необезопасена платформа, направена
от два боря европалети, поставени на вилиците на мотокара и без работниците да са
обезопасени с предпазни колани.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.199б от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ бр.88/1999 г./ във вр. с
чл.60 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР /ДВ бр.37/2004 г./.
За констатираното нарушение св. В. Д.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“- Пазарджик
съставил АУАН № 13-002139 на 15.04.2020 г. на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в
отсъствие на нарушителя в присъствието на свидетел. Впоследствие АУАН бил връчен
по пощата на управителя на дружеството нарушител чрез служител в дружеството на
16.04.2020 г. /л.37-38/.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу
съставения АУАН, което обаче не било уважено от АНО, който на 03.08.2020 г. издал
2
въз основа на акта атакуваното НП, което било връчено на санкционираното дружество
по пощата на 10.08.2020 г. Жалбата против НП била подадена от надлежно
упълномощен представител на санкционираното дружество на 17.08.2020 г., поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В. Д. и свидетеля Г. Ц..
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображенията:
На първо място следва да се каже, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. Съдът обаче
намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице,
тъй като същото не би могло да разбере какво нарушение му се вменява и от там
адекватно да организира защитата си.
Вменената за нарушена разпоредба на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ разписва, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин. Цитираната разпоредба въвежда
императивно задължението за работодателите да извършват ефективен контрол в
посочения смисъл. Тази разпоредба е изведена като общо правило и се основава на
нормите, съдържащи се в нормативните актове, които регламентират изискванията,
както към работодателите, така и към работниците, при полагането на труд. ЗЗБУТ
препраща към подзаконовата нормативна уредба, която урежда подробно
задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, каквито са и Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд от 1999 г., и Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР от 2004 г.
В описанието на вмененото нарушение в АУАН, възприето и в НП, е посочено, че
дружеството-жалбоподател като работодател „не е осъществило ефективен контрол за
извършване на монтаж на байпасна линия на новия сферичен шибър на ХГ-2 в
машинна зала, намираща се във ВЕЦ „Момина клисура“, като е допуснал Л. Д. и И. З.-
супервайзери, служители на консорциум „KONCHAR KET-SKD Blanko-rudis“, да
работят на необезопасена импровизирана платформа, направена от два броя
европалета, поставени на вилицата на мотокар на височина 1,5 метра, без двамата
чешки специалисти да са обезопасени с предпазни колани“. След това е пояснено, в
резултат на това как се случил инцидента с работника Л. Д..
Посочването на обстоятелството, че е „допуснал да се работят на необезопасена
платформа“ с описаните характеристики, без дори да е посочено как е следвало да се
извърши въпросният монтаж, респ. как е трябвало да бъде обезопасена въпросната
платформа или най-малкото за да не бъде „импровизирана“ каква е следвало да бъде,
както и това, че работниците са били „не са били обезопасени с предпазни колани“, не
може да се приеме за обстоятелства, които запълват формата на изпълнително деяние
3
на вмененото нарушение и съставомерните признаци от обективна страна на
нарушението. Ефективният контрол включва система от действия и мерки, които
следва да бъдат взети от работодателя при извършването на СМР. В конкретния случай
не е посочено с какви действия/бездействия работодателят не е осигурил този
ефективен контрол, сиреч какво е направил или ненаправил, за да осигури ефективен
контрол тази работа да бъде извършена без риск и по безопасен начин. Така напр. не е
предоставил информация и обучение, не е осигурил необходимата организация и
средства за извършването на процесната дейност за да осигури превенция и оценка на
рисковете, даване на съответни инструкции на работниците и др. под.
Осъществяването на ефективен контрол от работодателя представлява всички мерки в
тяхната съвкупност, необходими за опазване на безопасността и здравето на
работниците, които като превенция включват и оценка на рисковете, които не могат да
бъда избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците.
Следвало е още в описанието да се посочат и твърдения и факти чрез които да се
докаже, че именно подведеното към административнонаказателна отговорност лице е
било задължено да направи тази преценка, да одобри, да проконтролира ползването на
тази импровизирана платформа, както и обезопасяването на работниците, които ще
работят на същата, но не е направило това в разрез с определени конкретни
нормативни изисквания. Вярно е, че е направено описание на злополуката, но и от
същото не може да се извлече какъв контроли и какви мерки е следвало да предприеме
дружеството като работодател. Едва в съдебно заседание стана донякъде ясно, че
работодателят е следвало да контролира извършването на посочената дейност от
работниците, която е следвало да се осъществи на обезопасена площадка, работниците
да бъдат обезопасени чрез колани/въжета /виж показанията на св. В. Д.. В описанието
на нарушението обаче освен обстоятелството, че работницете не са били обезопасени с
предпазни колани, не е посочено какви други мерки и контрол е следвало дружеството
да предприеме във връзка с извършваната дейност и по-конкретно обезопасена
площадка. Тези обстоятелства са от съществено значение за преценката дали същите са
във връзка с възникналия инцидент, както и в каква връзка са с поведението на
санкционираното лице. Обстоятелства обаче относно липсата на оценка на риска в
описанието на нарушението няма.
На следващо място в описанието на нарушението съставът на бланкетната норма на
чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ е следвало да бъде запълнен не само с посочването на
конкретните фактически действия, които работодателят е бил длъжен да направи, но
също така и чрез посочване на разпоредбите, които вменяват подобно задължение. В
случая е посочено единствено какво представлява импровизираната необезопасена
платформа, на която е работел пострадалия работник и това, че е не е бил обезопасен с
предпазен колан. Фактът, че в дадената квалификация на нарушението е направена
привръзка с чл.60 от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР не може да санира допуснатия
порок. Посочената норма разписва две хипотези, при които работите при височина се
извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети, а именно чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства, като примерно са
изброени ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи /ал.1/.
Алинея 2 на същата разпоредба пък предвижда, че когато поради характера на работата
използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат
подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения
4
или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция. В настоящия
случай не става ясно актосъставителят и АНО коя от двете хипотези са приели, че е
налице. Вероятно с посочването на липсата на обезопасяване на работниците с
предпазни колани е прието, че характерът на извършваната работа е невъзможно
използването на оборудването и средствата предвидени в чл.60 ал.1 от Наредбата. В
този случай обаче остава неясно първо ако работниците е трябвало да бъдат
обезопасени с посочените предпазни колани, последните към каква здрава и устойчива
конструкция е следвало да бъдат захванати. На второ място е неясно защо след като
фактически е приел с описанието на нарушението че е нарушена ал.2 на чл.60 от
Наредбата в правната квалификация е прието, че е нарушена и ал. 1 с посочването на
цялата разпоредба на чл.60 и в този случай е следвало в описанието на нарушението да
се посочи кое е трябвало да бъде в случая подходящо оборудване, колективните и/или
лични предпазни средства, които е следвало да бъдат осигурени от работодателя. В
тази насока обаче липсват изложени обстоятелства в описанието на нарушението. В
този ред на мисли следва да се отбележи и това, че е неясно дали е прието предпазните
колани да са сред личните предпазни средства според чл.60 ал.1 от Наредбата или
спадат към средствата по ал. 2 на същия член.
По-нататък пороците при описанието на нарушението се задълбочават и с това, че в
същото липсват обстоятелства, от които да се установи защо е прието, че дружеството-
жалбоподател е нарушило и разпоредбата на чл.199б от № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, която разписва, че при
необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за
предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с
подходяща конфигурация и достатъчна якост. В този смисъл, след като
актосъставителят и наказващият орган са приели, че е нарушена и тази разпоредба,
регулираща ЗБУТ, то е следвало да посочат какви защитни приспособления, с каква
конфигурация и якост е следвало да бъдат осигурени от работодателя при
извършването на тази ремонтна дейност. Такива обаче липсват и единствено
направеното описание на платформата, на която се е работело, не може да санира този
пропуск, защото това обстоятелство само показва на какво приспособление се е
работело и че не е следвало същото да бъде изградено по този начин, но не и какво е
следвало да бъде.
Всичко изложено до тук показва, че от така направеното описание на нарушението е
неясно защо процесната платформа и липсата на оборудване на работещите на нея,
обуславят липсата на осъществен ефективен контрол от страна на наказаното
дружество в качеството му на работодател, с което той е нарушил разпоредбите на
чл.60 от Наредба №2/2004 г. и чл.199б от Наредба №7/1999 г.
Така неясното и непълно описание на нарушението поставя в невъзможност
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво
нарушение му се вменява, за да организира адекватно защитата си. Тази неяснота по
отношение на приетата фактическа обстановка от АНО, лишава и съдът от възможност
да осъществи контрол за законосъобразност. Това води до незаконосъобразност на НП
и е самостоятелно основание за отмяна на същото.
Всичко изложено до тук е достатъчно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда други
5
доводи по същество.
За пълнота следва да се посочи, че изтъкнатото от страна на процесуалния
представител на дружеството възражение за допуснато СПН, с оглед на това, че АУАН
е съставен в отсъствие на нарушителя, съдът не споделя същото. Вярно е, че АУАН е
съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, без да са били налице основанията за това.
Както се установи от доказателствата по делото, дружеството-нарушител е било
поканено за съставяне на акта. На указаната дата се е явил пълномощник на управителя
на дружеството, но обстоятелството, че пълномощното не било нотариално заверено,
дало основание на актосъставителя да приеме, че не било налице надлежно
упълномощаване. Той не предприел други действия за уведомяване на управителя и
насрочване на нова дата за съставяне на акта, а съставил същия в отсъствие на
законовия представител на дружеството-нарушител, респ. на негов пълномощник. При
това положение не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне
на АУАН в отсъствие на законовия представител на дружеството или упълномощено
от него лице. Посочената норма разписва, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие
на нарушителя, когато той е бил надлежно поканен, но не се е явил. В този смисъл е
допуснато процесуално нарушение, но съдът намира, че същото не е съществено,
доколкото не е засегнато правото на защита на дружеството-жалбоподател. Това е
така, тъй като, както се посочи по-горе, на следващия ден след съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, той е бил връчен (на 16.04.2020 г.) на дружеството. По този
начин последното е узнало описаните обстоятелства по извършване на нарушението и
е гарантирана възможността му да се защитава по тях. Вярно е, че то не може да се
защити по останалите обстоятелства описани в АУАН, а именно достоверността на
отразената дата на съставянето му, присъствието на сочените свидетели при
съставянето и относно самия актосъставител. Най-същественото от тези три
обстоятелства е достоверността на датата на съставяне на АУАН с оглед преценка
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че отразената дата на
съставяне на АУАН- 15.04.2020 г. е достоверна, тъй като на тази дата именно е било
поканено за съставяне на акта дружеството и се е явил негов пълномощник. Така че
процесният акт е издаден на датата, посочена в него, още повече че още на следващия
ден акта е бил връчен на дружеството-нарушител. Така съставеният АУАН в отсъствие
на нарушителя при липсата на основания за това, не накърнява правото на защита на
дружеството. При това положение не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от
ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на законовия представител на дружеството
или упълномощено от него лице. Посочената норма разписва, че АУАН може да бъде
съставен в отсъствие на нарушителя, когато той е бил надлежно поканен, но не се е
явил. В този смисъл е допуснато процесуално нарушение, но съдът намира, че същото
не е съществено, доколкото не е засегнато правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Това е така, тъй като, както се посочи по-горе, четири дни след
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, той е бил предявен и връчен (на
26.07.2019 г.) на надлежно представляващо дружеството лице. По този начин
дружеството е узнало описаните обстоятелства по извършване на нарушението и е
гарантирана възможността му да се защитава по тях. Вярно е, че то не може да се
защити по останалите обстоятелства описани в АУАН, а именно достоверността на
отразената дата на съставянето му, присъствието на сочените свидетели при
съставянето и относно самия актосъставител. Най-същественото от тези три
обстоятелства е достоверността на датата на съставяне на АУАН с оглед преценка
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че отразената дата на
6
съставяне на АУАН- 22.07.2019 г. е достоверна, тъй като в поддържания регистър в
НАП за издаваните АУАН номерата им и датите на издаване се генерират автоматично
от ползвания софтуерен продукт, така че процесният акт е издаден на датата, посочена
в него. Това се установява и от самата бланка на процесния АУАН. И с оглед на това,
че четири дни по-късно е предявен и връчен на дружеството-нарушител, то това че
актът е съставен в отсъствие на представляващ същото и че дружеството не е канено за
съставянето му, не накърняват правото на защита на дружеството.
Относно искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че
същото е своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство и е
основателно, доколкото дружеството-жалбоподател бе представлявано от
юрисконсулт. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на „Н.“ ЕАД гр. София, чието структурно
звено е Предприятие „ВЕЦ“- Пловдив (лицето, което е санкционирано в качеството на
работодател), доколкото последното няма статут на ЮЛ, а такъв има посоченото
дружество. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да
бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, а освен
това същото не е и с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и като такова
не следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002139 от 03.08.2020 г. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на „Н.“ ЕАД-
Предприятие ВЕЦ- Пловдив, представлявано от управителя Г. Й. Б., за нарушение на
чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с
чл.199б от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд /ДВ бр.88/1999 г./ във вр. с чл.60 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР /ДВ
бр.37/2004 г./, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, представлявана от
директор да заплати на „Н.“ ЕАД гр. София, представлявана от изпълнителен директор,
7
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
Дирекция „ИТ“- Пазарджик, за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8