Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10285 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от С.К.М., ЕГН ********** с адрес ***. п.м. №23, чрез адв.р.м., срещу Х.М.М.,
ЕГН ********** с адрес ***. п.м. №23, иск с правно основание чл.49, ал.1 СК,
за прекратяване като дълбоко и непоправимо разстроен на брака между страните, сключен на
19.11.1989г. в гр.Варна, за което от Община Варна е съставен Акт за граждански
брак №2423/19.11.1989г. Съпругата отправя искане за запазване на
брачното си фамилно име.
В
исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
19.11.1989г. в гр.Варна, от който има родени две деца, които понастоящем са
пълнолетни. Твърди се, че в началото на брака отношенията между съпрузите били
нормални, но след навършване на пълнолетие от по-голямото им дете, започнало
отчуждаване. Твърди се, че в началото на 2013г. ищцата, със съгласието на
съпруга си, започнала работа в Германия, като при завръщането си през м.10 на
същата година установила, че не е настъпила положителна промяна в отношенията
между съпрузите. Твърди се, че през м.12.2013г. ищцата заминала отново за
Германия, като през м.05.2014г. уведомила ответника, че желае бракът им да бъде
прекратен с развод. Твърди се, че от този момент съпрузите не поддържат никакви
контакти. Поддържа се, че към настоящия момент бракът е лишен от съдържание,
тъй като между съпрузите няма никакъв контакт, като няма изгледи отношенията им
да се подобрят. В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба. В открито съдебно заседание не се явява.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Съобразно
приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак на л.5 от делото, Х.М.М.
и С.К. Янчева са сключили граждански брак на 19.11.1989г. с акт за сключен
граждански брак №2423, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в
гр. Варна.
Видно от
приобщен трудов договор на л.6, считано от 01.06.2014г., С.М. е назначена на
работа в Мюнхен, Германия.
Ищцата е ангажирала по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Кирил Александров Андреев, който
излага, че познава С. от 1974г., а съпруга й от 1993-1994г. Двамата не живеят
заедно от 4-5г. и не поддържат никаква връзка помежду си. Когато С. се връща от
Германия, тя не пребивава в семейното жилище.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По иска
с правно
основание чл.49, ал.1 СК:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.49 СК следва
да се установи по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстроен.
От твърденията
на ищцата, представените писмени доказателства, както и разпита на допуснатия
свидетел се установява, че е налице фактическа раздяла между брачните партньори
от продължителен период от време. Поради натрупани помежду им неразрешими
противоречия, довели до отчуждение един от друг, страните не могат да продължат
съвместния си живот заедно. Налага се по убедителен начин изводът, че бракът не
изпълнява социалната си функция, между съпрузите не съществува физическа и
духовна близост, която осмисля запазване на брачната връзка и приетия за
нормален семеен живот. При липсата на обич, привързаност и взаимност между
страните и настъпилото отчуждение между тях, следва да се приеме, че са
накърнени сериозно основните принципи, на които се основава бракът и той е
именно дълбоко и непоправимо разстроен.
Поради
горните мотиви, бракът следва да бъде прекратен, като с оглед липсата на искане
в тази насока, съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината за разтрогване
на брачната връзка.
Следва съобразно
отправеното искане да бъде постановено след прекратяване на брака съпругата да
носи брачното си фамилно име М..
Доколкото липсва
отправено искане от ответника за предоставяне ползването на семейното жилище,
съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос, тъй като чл.56 СК
предвижда съдът да е сезиран с искане именно от страната, на която се предоставя
семейното жилище.
По отношение на разноските:
На основание
чл.6 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 50лв. за
производството, която по аргумент от чл.329 ГПК да бъде понесена поравно от
двамата съпрузи по делото. На основание чл.329. ал.1, изр.2 ГПК разноските в
настоящото производство следва да останат в тежест на всяка от страните, както
ги е направила. Поради това, не следва да бъдат присъждани в полза на ищцата
претендираните разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.К.М., ЕГН **********
с адрес ***. п.м. №23, и Х.М.М., ЕГН **********
с адрес ***. п.м. №23, сключен на 19.11.1989г. с Акт за граждански брак №2423, съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в гр. Варна, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл.49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име – М..
ОСЪЖДА
С.К.М.,
ЕГН ********** с адрес ***. п.м. №23 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и
пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
Х.М.М.,
ЕГН ********** с адрес ***. п.м. №23 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и
пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: