№ 37
гр. Ямбол, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100047 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Н. И. К. от гр.*,
представлявана от пълномощника адв.Н.И., с която против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
гр.София са предявени в обективно съединяване искове, които след предприето от ищцата
изменение чрез увеличение по чл.214 ГПК са: отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 16
130,72 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание и въз основа
на неравноправни клаузи в главницата по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012г.,
сключен за рефинансиране на задълженията на ищцата по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34217/07.05.2008г., както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД -
за заплащане на сума в размер на 3 500 евро, представляваща недължимо платени вземания
на ответника за възнаградителна лихва по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012г.,
начислявана неправомерно върху формираната чрез превалутиране без основание главница
в размер на 16 130,72евро, с която възнаградителна лихва банката-ответник неоснователно
се е обогатила в периода от 13.07.2016г. до 13.07.2021г., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърденията на ищцата в исковата молба са, че на 07.05.2008г. е сключила с
ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34217/2008г., по силата
на който й е била предоставена равностойността в швейцарски франкове на 41 400 евро, а
именно 68 619 швейцарски франка, при приложим курс „купува" за швейцарския франк на
„Юробанк и Еф Джи България" АД към еврото - 1,6591871. На 04.10.2012г. ищцата
сключила с банката договор за кредит HL 58404, по силата на който й били предоставени 59
531 евро за целите на предсрочно и пълно погасяване на задълженията й в швейцарски
франкове по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 34217/07.05.2008г., като
към 04.10.2012г. за сумата в евро от 59 531 евро били определени 72 013,66 швейцарски
франка. Усвоеният кредитен лимит от кредитополучателя в размер на 59 531 евро бил
формиран при превалутирането на 72 013,66 швейцарски франка в евро по официално
обявения курс на Централната банка за швейцарския франк към еврото, който към датата на
усвояването е бил 0,8267. Според ищцата, по своята същност договорът от 2012г.
представлява преструктуриране на задължението по договора за кредит от 2008г. в рамките
на общия размер на дълга. Счита, че в договора за кредит от 2008 г. се съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, които са довели до обогатяването на
ответната банка със сумата от 16 130,72 евро при подписването на договора от 2012г., което
е резултат от курсовата разлика при продажбата на евро срещу швейцарски франкове.
1
Банката се обогатила и с недължимо платената й възнаградителна лихва, начислена върху
сумата от 16 130,72евро за периода от датата на договор HL 58404/04.10.2012г., като
размерът на недължимо платената лихва за исковия период от 12.07.2016г. до 12.07.2021г. е
в размер на 3 500 евро.
Ищцата сочи, че при сключването на договорите за кредит с ответника е имала
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Излага, че съгласно чл. 2, ал.1
от договора за кредит от 2008г. разрешеният кредит в швейцарски франкове е било
предвидено да се превежда по блокирана сметка на кредитополучателя, като усвояването му
е било възможно след като ищцата представи на банката редица документи, сред които и
молба за превалутиране. Съгласно чл. 2, ал.3 от договора усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал.1 се превалутирал служебно от банката в евро по неин
търговски курс. Тези договорни клаузи сочели, че кредитът е само виртуално предоставен в
швейцарски франкове, но реалното му отпускане е в евро, с които кредитополучателката е
могла да разполага, което според практика на ВКС е "фиктивно предоставен паричен поток
в швейцарски франкове ". Според ищцата, неравноправни, а от там и нищожни били и
клаузите от договора, касаещи условията, поставени от банката за едностранното
превалутиране от нейна страна при погасяване на дължимите месечни вноски в местна и
еврова валута, когато настъпват падежите на погасителните вноски. С уговорките в чл.6,
ал.2, както и в чл. 22 от договора във вреда на ищцата като потребител бил прехвърлен
изцяло валутният риск, с което е създадено значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на чл. 143, т.19 ЗЗП. Искането е
тези клаузи да се обявят за нищожни като неравноправни, в следствие на което
последващите сключването на договора промени във валутния курс на евро спрямо
швейцарски франк не следва да се отразяват върху договорното правоотношение. От
значение за изпълнението на задължението за връщане на кредита следвало да е стойността
на валутата по договора към еврото към датата на сключване на договора от 2008 година,
тъй като цената на кредит в чуждестрА. валута по смисъла на чл. 144, ал.1, т.1, във връзка с
чл. 143, т.12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи,
които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск, включително
разликата в обменния курс, в който смисъл се сочи практика на ВКС. Според ищцата, при
поемането на задължение от длъжника за плащане при превалутиране на национална или
друга валута към уговорената по кредита, банката има задължение да информира
добросъвестно потребителя за икономическите последици и рискове от такова договаряне, а
клаузите, които уговарят условията за превалутирането да съдържат ясни и разбираеми
критерии за формирането на дълга; банката трябва да предостави на клиентите си
достатъчна информация, която да им позволи да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, т.е. клаузата, съгласно която кредитът ще бъде погасяван в
същата тази чуждестрА. валута, в която е бил договорен, трябва да се разбира от
потребителя не само от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния обхват и по начин, по който среден потребител, относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното
поскъпване или обезценяване на чуждестрА.та валута, в която кредитът е бил уговорен,
както и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза
върху финансовите му задължения, т. е. да е добре осведомен, че се подлага на определен
риск, свързан с обменния курс, който ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяването на валутата, в която получава доходите си. Банката също следва да му
представи възможните промени в обменните курсове и свързаните с тях рискове за
вземането и погасяването на кредит в чуждестрА. валута, в каквато клиентът не получава
доходите си. В случая твърдението е, че при сключването на договора от 2008г. на банката е
било известно, че ищцата не получава доходите си във валутата по кредита, а именно
швейцарски франкове, и в този контекст банката не обезпечила добра информираност на
кредитополучателя относно валутния риск, напротив, швейцарският франк е бил представен
за валута със стабилен и устойчив курс, без очаквани промени, което да мотивира ищцата да
сключи договора именно в тази валута. На ищцата като потребител не била разяснена
високата степен на риск при връщане на кредита във валута, чийто курс за превалутиране е
извънредно рисков и нестабилен, тъй като от една страна се определя от свободно пазарно
договаряне в световен мащаб, а от друга и курсовете "купува" и "продава" на банката, по
които тя е готова да приеме конкретните погашения, се определят по нейно усмотрение, без
ясен механизъм и без ограничения в размера. Според ищцата, поради липсата на яснота и
разбираемост на договорните клаузи, независимо дали попадат в обхвата на понятието
"основен предмет на договора" по чл. 145, ал.2 ЗЗП, именно липсата на обективност и
2
прозрачност при договорното уреждане на правоотношението, е основанието клаузите да
бъдат квалифицирани като неравноправни. Неравноправността на тези клаузи не се
преодолявала и от предвидената в чл. 21 възможност за предоговаряне на кредита в друга
валута, каквото по своята същност е осъществено с договора от 2012 година, тъй като в този
случай валутният курс на другата валута отново е определен едностранно и без ясни
правила от банката, при комисионни, чийто размер е също предоставен на нейното
усмотрение. Клаузата на чл.21 не съдържала възможност, която в достатъчна степен да
защити правния интерес на кредитополучателя в рамките на това правоотношение, ако се
съгласи да връща заетите суми при условията на договора, тъй като предвижда задължение
за комисионна и обвързаност с валутен курс, едностранно определен от банката.
Допълнително утежняващо обстоятелство било нежеланието на банката да сподели риска от
евентуалното поевтиняване на еврото спрямо швейцарския франк в рамките на дългия срок
за изплащане на заетата сума, изразено в чл. 23, ал.1 от договора. Въпросната разпоредба
според ищцата й причинявала вреда, прехвърляйки й изцяло риска от евентуалното
покачване на чуждестрА.та валута - швейцарски франк, а тя е икономически по-слабата по
сделката страна, при това рискът е неразумен, непремерен и неопределяем по обем, защото
в първата част от уговорката на ал.1 няма поставени никакви ясни критерии и механизъм за
предвидимост на увеличението, което в редица от случаите, уредени в същия договор,
произтичат само от усмотрението на банката и не са обвързани с настъпването на обективни
причини и влияние на външни фактори.
Ищцата изтъква, че изречение второ на чл.6, ал. 2 от договора за кредит на
страните дава възможност на банката едностранно и по собствено усмотрение, без
аргументи и обосновка, да определя курса си на изкупуване и служебно да изкупува
българска валута или евро, вложени в сметка на кредитополучателя, когато той не разполага
с швейцарски франкове, за да обслужи кредита си при настъпил падеж на вноска. С тази
клауза ищцата като потребител била поставена в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключване на договора, поради липсата на механизъм, който да прави курса за
изкупуването на валутата - местна и чужда, и за превалутирането й в швейцарски франкове,
предвидим и поставен в зависимост само от външни обективни за пазара фактори, поради
което и тази клауза е неравноправна.
Според ищцата, сключеният договор за кредит от 2008г. е в период, в който
банката, като професионалист с висока степен на специализация и компетентност в
областта, е имала възможност да предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в
това число и че по време на криза цената на тази валута ще се покачва. В същото време
банката е избрала да предостави кредита в евро, с изискване задълженията да се изплатят в
швейцарски франкове, като едновременно с това установила за себе си в договора гаранции
и предпазни клаузи, изключващи възможността да понесе евентуални неблагоприятни
последици от промени в курса на швейцарския франк. При отпускането на кредита през
2008 година можело да се направи обосновано предположение, че за банката като
професионалист в областта вече е било ясно, че курсът на франка се покачва и ще продължи
устойчивото му покачване, повлиян от световната икономическа обстановка, тя е следвало
да предостави цялата тази информация на потребителя, за да може той да прецени
икономическите последици от клаузата за превалутиране върху финансовите му интереси и
задължения. Това не било преодоляно с формалното деклариране от потребителя в чл. 23 от
договора, тъй като тази декларация не е била предхождана от реално дадена информация за
прогнози в дългосрочен план. Или налице е липса на добросъвестност като елемент от
общия фактически състав по чл. 143 ЗЗП и поведението на търговеца не можело да се
квалифицира като добросъвестно, защото, ако беше постъпил справедливо с потребителя,
последният не би се съгласил с поемането на договорни клаузи, регламентиращи
предоставянето на кредитите в швейцарски франкове. Липсата на добросъвестност се
извеждала и от обстоятелството, че при усвоен кредит по договора от 2008г. в размер на 68
691 швейцарски франка, към 04.10.2012г., когато е сключен договорът HL 58404, или след
повече от 4 години редовно погасяване на месечните вноски, редовната главница по кредита
възлиза на 72 013,66 швейцарски франка, което увеличение на главницата се дължало на
натрупване на просрочени лихви, такси и други плащания към редовната главница.
На следващо място, според ищцата клаузите по договора за кредит от 2008г. били
неравноправни, поради което и нищожни, тъй като не са били индивидуално договорени.
Договорът за кредит не бил изготвен от служителя, който пряко консултирал клиентите и с
тяхно непосредствено участие, а от други различни служители или звена, от които се
получил вече изготвен договор, и потребителят нямал механизми да влияе на съдържанието
3
на отделните клаузи и индивидуално договаряне на условията по процесния договор с
ищцата не било осъществявано.
В обобщение, според ищцата договорните клаузи - чл.3, ал.5, чл.6, ал.1 и ал.2,
чл.12, чл.22 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора следвало да бъдат обявени за нищожни, тъй като
не попадат в изключението на чл. 146, ал. 1 ЗЗП - да са индивидуално договорени и не
попадат и в изключенията, предвиждащи към тях да не се прилагат чл. 143, ал. 2, т. 7, т. 11 и
т.13 ЗЗП. При това положение и сключените в тяхно доразвитие и на тяхна база
допълнителни споразумения, предоговарящи размера на кредита в швейцарски франкове,
условията за връщането му и за превалутиране на валутата, с която се извършва изпълнение
на вноските, към договорената от страните виртуална такава -швейцарски франкове,
включително и договорът от 2012 година, били нищожни на основание чл.366 ЗЗД, като
представляващи спогодба върху непозволен договор. Договорът от 2012 година според
ищцата е недействителен и поради това, че в него се определя нова сборна главница,
резултат от
капитализиране на лихви върху лихви, т.к. непогасената възнаградителна лихва на
банката е била прибавена към дължимата нова главница и пак олихвена, което е анатоцизъм,
позволен само в отношенията между търговци, но не и в отношенията между търговец и
потребители - физически лица, каквото е лице е ищцата.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни.
Искът за установяване недължимост на сумата от 16 130,72 евро, като включена без
основание в главницата по договор за кредит HL58404/2012г., е оспорен от ответника по
съображения, че курсът, по който се е извършило изчисляването на размера на кредита в
евро, който е необходим, за да се погаси задължението в швейцарски франкове по договора
от 2008г., е бил индивидуално договорен между страните и при възможно най-
благоприятния за кредитополучателя вариант - курсът на Централната банка за деня, както и
че размерът на дълга в швейцарски франкове по договор HL 34217/2008г. към датата на
сключването на договора за рефинансиране е бил безспорна величина и тя не е включвала
разлики, произтичащи от курса на швейцарския франк към друга валута, защото самото
задължение е в швейцарски франкове и то не се влияе от промяната в курса. Или
твърденията на банката са, че кредитът по договора от 2008г. е в швейцарски франкове, че
размерът на дълга по него към датата на сключване на договора за рефинансиране е бил
безспорен и е включен в клаузата на чл.2, ал.1, която е част от основния предмет на
договора за рефинансиране, че курсът, по който този дълг е преизчислен в евро, за да се
определи размера на кредита за рефинансиране, е бил индивидуално договорен и няма
основание да се твърди, че част от главницата по него не е дължима, поради това че
представлява курсова разлика, включена без правно основание в него. Според ответника,
дори и да се приеме, че клаузи от договор HL 34217/2008г. са нищожни, тяхната нищожност
не би обусловила нищожност на изричната уговорка между страните при рефинансирането
да се приложи официално обявеният курс на БНБ в размер на 0.8267, след като кредит HL
34217/2008г. следва да се връща в швейцарски франкове и страните са свободни да направят
изрична уговорка по какъв курс на ищците да бъдат продадени франковете, нужни за
връщането му.
Ответникът е изложил хронологията на сключения между страните договор от
2008г., договорните клаузи и допълнителните споразумения, като е противопоставил
твърдения, че договорните клаузи не са неравноправни. Относно чл.6, ал.1 от договора за
кредит от 2008г. ответникът е посочил, че в исковата молба липсват аргументи за
неравноправност на тази клауза и същата определя по какъв начин ще се погасява кредита и
клаузата не е неравноправна. Клаузата на чл. 6, ал.2 от договора, според която погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове, също не е неравноправна и предвиденото кредитополучателят да извършва
погасяване чрез превалутиране в ответната банка, е въпрос на негов свободен избор, като не
е задължен да го прави, а банката действа като продавач на валута, но нищо не задължава
кредитополучателят да прибягва до тази нейна услуга. Относно клаузата на чл. 22 от
договора за кредит от 2008г. според ответника също липсват каквито и да е аргументи за
неравноправност, същата не е неравноправна и по никакъв начин не уврежда потребител,
тъй като, когато отпуска паричен ресурс, лихвата (цената), която банката иска за него е в
пряка зависимост цената, която самата банка плаща, за да си го набави и е нормално цената
на парични ресурс в една валута да е различна от цената на паричния ресурса в друга валута.
Тази клауза не увреждала потребителя нито създава значителна неравнопоставеност в
отношенията му с банката, която го предупреждава, че при превалутиране лихвата му ще се
4
промени, за да може преди да пристъпи към такава промяна на кредитното правоотношение
потребителят да се информира каква точно ще е тази промяна и да я вземе предвид при
крайното си решение. Относно клаузата на чл. 23, ал.1 и ал.2 от договора за кредит от 2008г
ответникът сочи, че не създава задължения за кредитополучателя и не заради нея той носи
риска от повишение на курса на швейцарския франк спрямо еврото, с нея не се прехвърля
риск и е декларативна, а рискът от повишаване на курса на швейцарския франк би се носил
от кредитополучателя дори и при отсъствие на тази клауза, защото това е присъща
последица на поемането на задължение в чуждестрА. валута, спрямо която националната
валута няма фиксиран курс. Според ответника, разпределението на риска не произтича от
чл. 23, ал.1 на договора за кредит, а от чл. 430, ал.1 на ТЗ и от принципа „комуто ползите,
нему и вредите" и не е допустимо от една страна кредитополучателят да се възползва от
ниската лихва, която банката е в състояние да предложи именно поради стабилността на
валутата към момента на сключване на договора, но от друга страна да не носи никакъв
риск. Банката счита, че е действала добросъвестно, оспорила е твърденията за
неравноправност на чл.3, ал.5 и чл.12 от Договора за кредит, както и че чл. 12 от договора за
кредит няма връзка с размера на БЛП или лихвата по кредита, а съдебната практика, на
която ищцата се позовава във връзка с чл.366 ЗЗД е неприложима в конкретния случай, тъй
като между страните е сключен нов договор за кредит - HL 58404/2012г., който е отделен
договор, а не споразумение или анекс към договор за кредит HL 34217/2008г. и ищцата е
избрала да кандидатства пред банката, да договори и усвои изцяло нов кредит, което е
изричната й воля, като не е налице и твърдяния анатоцизъм, тъй като рефинансирайки
стрария кредит кредиторът е отпуснал нова сума за погасяване на просрочените задължения.
Ответникът е оспорил и иска по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на 3
500евро, представляващи сума за възнаградителна лихва върху недължима главница в
размер на 16 130,72евро по договора за банков кредит HL58404/2012г, с която
възнаградителна лихва се твърди, че банката неоснователно се е обогатила. Твърдението е,
че главницата е реално усвоена - с нея е извършено погасяване на задължение на ищцата,
определено посредством действителни клаузи, които са част от предмета на договор за
кредит HL58404/2012г. и като такива не подлежат на оспорване поради неравноправност.
Освен това те са ясни и разбираеми и не може да се твърди, че са неравноправни, поради
нарушение на изискването за яснота и разбираемост на езика, а щом главницата е
определена в действителни клаузи и е реално усвоена, кредитополучателят дължи нейното
връщане заедно договорената лихва.
В о.с.з. предявените искове се поддържат от пълномощника на ищцата адв.И.,
който пледира за уважаването им изцяло и за присъждане на разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Ответникът, чрез процесуалния представител юр.к.Ч., оспорва исковете и
настоява за отхвърлянето им, като също моли за присъждане на разноските по делото.
В дадения на страните срок, само пълномощникът на ищцата депозира писмени
защити, в които отново подробно развива съображенията си за основателност на
предявените претенции.
ЯОС, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и е установено, че на 07.05.2008г. страните са сключили
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL34217/07.05.2008 г., съгласно който
банка "Юробанк И Еф Джи България"АД, чийто правоприемник е ответника "Юробанк
България"АД, е поела задължението да предостави на кредитополучателя Н. И. К. кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 41
400 евро по курс "купува" на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита (чл.1 от договора). Постигнатото съгласие е равностойността в швейцарски
франкове на 17 895 евро по курс купува за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита да е за покупка на недвижим имот - апартамент в гр.Несебър
(подробно индивидуализиран), а равностойността на швейцарски франкове на 23 505 евро
по курс купува за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита да
е за други разплащания. Съобразно приетото в чл.1, ал.3 от договора страните са подписали
приложение №1 към договора, в което към датата на усвояване на кредита е приложен курс
"купува" за швейцарския франк към еврото на банката - 1,6591871 и съобразно този курс
предоставения и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е в размер на 68 691
швейцарски франка. Страните са приели в чл.5, ал.1 от договора крайният срок за
5
погасяване на кредита да е 420 месеца.
Между страните не е налице спор и е установено от заключението на вещото
лице, изготвило назначената съдебно-икономическа експертиза, че разрешеният кредит е
бил усвоен от ищцата по нейна блокирана сметка в швейцарски франкове (чл.2, ал.1 от
договора), чрез превалутиране на сумата от банката в евро, по търговски курс "купува" на
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването и е била преведена по
открита в банката сметка на кредитополучателя в евро (чл. 2, ал. 3 от договора). За
установяване на тези факти банката е представила и искане от ищцата за усвояване на суми
по кредит от 21.05.2008г. и молба от същата дата, с която ищцата е поискала със средствата
от кредита (68 691 шв.франка и кеш бонус от 3 434,55шв.франка) да бъде заверена сметката
й в евро, като равностойността на швейцарските франкове по договорения курс 1,6591871
да постъпи в сметката в евро. Не е спорно също така и е установено, че върху закупения от
ищцата недвижим имот в полза на банката е учредена договорна ипотека.
Страните са приели в чл.3, ал.1 от договора кредитополучателят да заплаща на
банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове - 4,5% (в момента на сключване на договора), плюс договорна
надбавка от 1,65 пункта. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си
по чл.2, ал.1, но има средства в евро или в лева по своите сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебно превалутиране от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с
подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава
банката.
В чл. 21, ал.1 и ал.2 от договора е прието, че кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира (промени валутата, в която се изчислява стойността на
задължението съгласно чл.22 от договора), при което следва да се приложи съответния
лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същата, като превалутирането е съответно в евро/лева по обявения курс "купува" на банката
за швейцарски франкове на датата на превалутирането, като кредитополучателят се
съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти,
обявени от нея за съответната валута, а за услугата кредитополучателят се съгласява да
заплати съответна комисионна.
В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че обявеният от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора,
могат да имат за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С ал.2 на чл.23 от договора
кредитополучателят е декларирал и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
На 04.10.2012г. страните са сключили договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит HL58404, с който са приели банката-ответникът да предостави на
кредитополучателя-ищцата кредит в размер на 60 000 евро за рефинансиране на кредит
HL34217 (чл.1 от договора). В чл.2 от сключения на 04.10.2012г. договор е прието, че
разрешеният кредит се равнява на задължението по договор HL34217 в размер на 59 531
евро, която сума се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Н. К. в банката,
като средствата се превалутират безкасово от евро в швейцарски франк по официално
обявения курс на Централната банка за швейцарския франк към еврото в деня на
превалутиране по посочена сметка в банката. Посочено е, че целта на договора е цялостно
издължаване на кредит HL34217, задълженията по който към датата на усвояване на
текущия кредит са в размерите, както следва: 72 013,66 швейцарски франка общо, в това
число - 69195,11 шв.франка редовна главница; 29,02 шв.франка редовна лихва; 225,50
шв.франка просрочена главница; 2 262 шв.франка просрочена лихва; 223,14 шв.франка
6
просрочени такси и 78,89 шв.франка просрочени плащания по застраховки.
Към договора от 04.10.2012г. страните са подписали приложение от 23.10.2012г.,
с което са удостоверили, че към датата на усвояване на кредита официално обявеният курс
на Централната банка за швейцарския франк към евро е 0,8267 и съобразно този курс
усвоеният кредит е 59 531 евро.
В чл.3 и чл.6 от сключения договор от 04.10.2012г. страните са приели размера на
дължимия от кредитополучателя лихвен процент и месечни вноски по погасителен план, а в
чл.5 са постигнали съгласие крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, да е 369 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита.
По делото от представената от ответника подробна справка (на л.51-л.55 от
настоящото дело) е установено, че в периода от 08.11.2012г. до 01.10.2022г., от усвоения
кредит в размер на 59 531 евро по договора за кредит от 2012г., ищцата е погасила главница
в размер на 30 821,98 евро и договорна лихва в размер на 24 083,31евро (както и такси и
имуществени застраховки), като към датата на депозиране на справката - 14.11.2022г., по
кредита остава дължима само общо дължима главница в размер на 28 709,02 евро, без
дължими лихви, такси и имуществени застраховки.
От заключението на вещото лице-икономист Д.К., извършило назначената
съдебно-икономическа експертиза, по делото е установено, че кредитът по договора за
покупка на недвижим имот № HL 34217/07.05.2008г. е договорен в швейцарски франкове,
но договорената сума е превалутирана и е усвоена в евро. От разплащателната сметка на
ищцата в швейцарски франкове BG****** на 21.05.2008г. по сметката са постъпили 68 691
CHF с основание "усвояване на кредит", като по същата сметка са постъпили и 3 434.55 CHF
с основание „усвояване на Кеш Бонус". Така моментното салдо е възлизало на 72 125.55
CHF. На същата дата - 21.05 2008г. сумата от 72 124.90 CHF е била превалутирана в евро по
курс „купува" на банката - 1.659187 и е преведена по разплащателна сметка в евро BG*****
с титуляр ищцата Н. И. К., като със сумата 17 895 евро в деня на усвояване на кредита е
била извършена покупката на недвижим имот. На 22.08.2008г. и 28.08.2008г. от сметката в
евро BG***** са били изтеглени на каса съответно 14 400€ и 10 000€ с основание "ФЦ
Несебър пол-л Н. К. осн. доп-е", на 28.05.2008г. са били изтеглени на каса в лева и 1 124 €
(по курс купува на евро 1.950500) и така салдото на сметка BG*****(b евро) към
28.08.2008г. е 0.236.
Вещото лице е установило, че при сключване на договора от 2008г. банката е
разполагала с паричен ресурс в швейцарски франкове, осигурен чрез сключена на
07.05.2008г. суапова сделка FX Swap EUR/CHF, посредством която Юробанк България с
вальор 09.05.2008 разменя евро срещу швейцарски франкове: Юробанк България плаща на
насрещната страна 80 млн. евро (Amountl EUR: -80 млн. евро) и получава от насрещната
страна 130.536 млн. швейцарски франка (Amountl CHF: +130.536 млн. шв. фр.), с
ангажимент на падежа на сделката (04.06.2008) да се случи обратната размяна, като на
падеж сделките се подновяват, за да се поддържа необходимия ресурс на банката в
швейцарски франкове. Вещото лице е изяснило какви са били историческите нива на
швейцарския франк към еврото в периода 1999г.-2021г., като е посочило, че през периода
2000г. - 2007г. швейцарският франк е бил стабилен и стойностите му са варирали между
1.20 лв. и 1.27 лв. за 1 CHF с леки флуктоации до нива от 1.34 лв. през 2001г. и 2002г. През
2008г. повлияно от първите ефекти от задаващата се глобална финансова криза, търсенето
на CHF е нараснало до нива от 1,31 лв. През 2010г. търсенето на франкове е продължило да
расте и в края на годината курсът вече е на нива от 1.56 лв. за 1CHF. През 2011г. разгорялата
се в еврозоната дългова криза е засегнала основно Гърция и в по-малка степен Италия, в
следствие на което CHF рязко е нарастнал до 1.61лв. в края на 2011г. Заради рецесията,
инвеститорите са се насочили към швейцарския франк, който е смятан за сигурно убежище и
неофициално за резервна валута на валутните пазари. За да овладее този процес, през
септември 2011г. Швейцарската национална банка е въвела праг на обменния курс от 1.20
франка за евро. На 15.01.2015г. Швейцарската национална банка спряла поддържането на
курса на франка спрямо еврото и още в първия ден той се е покачил с близо 30%. Поради
въведеният праг, в периода от края на 2012г. до началото на 2015г. курсът на CHF спрямо
лева е бил без резки движения и в границите на 1.60 - 1.62лв. за 1 CHF, достигайки на
24.01.2015г. до 1.99249лв. В края на м.януари 2015г. швейцарският франк се е доближил до
котировките на еврото и се е разменял за 1.86839лв. за 1 CHF.
С даденото заключение вещото лице е изчислило курсовата разлика при
7
рефинансирането през 2012г. на дълга на ищцата по кредита от 2008г., от превалутирането
на швейцарските франкове в евро. Рефинансираната сума от 72 013.66 CHF, при курс на
БНБ от 0.8267 EUR за 1 CHF (2012г.) възлиза на 59 533.69 EUR, а същата сума от 72 013.66
CHF, при договорения от страните по договора от 2008г. курс 1.6591871 CHF за 1 EUR - е в
размер на 43 402.97 EUR, или курсовата разлика при рефинансирането е в размер на 16
130.72 евро. Върху тази сума от 16 130.72 евро, възнаградителната лихва, която страните са
договорили с договора от 2012г., при приложимия лихвен договорен процент за периода
13.07.2016г.- 13.07.2021г., е изчислена от вещото лице в размер на - 3 585.04 евро
(Приложение 2 от заключението).
При извършената при ответника проверка експертът е установил, че към датата
на сключване между страните на договора от 07.05.2008г., стойностите на БЛП в банката за
швейцарски франкове, евро и лева са както следва: в CHF - 4.50% БЛП валиден от
01.01.2008г. до 7.07.2008г.; в EUR - 6.70% БЛП валиден от 1.05.2008г. до 7.07.2008г.; в лева
- 7.75% БЛП валиден от 24.03.2008г. до 9.06.2008г. БЛП на банката по ипотечни кредити в
швейцарски франкове в периода на погасяване на договора от 2008г. е имал изменения, като
от 1.01.2008г. до 07.07.2008г. е 4.50 %; от 07.07.2008г. до 10.10.2008г. - 5.00 %; от
10.10.2008г. до 01.10.2012г. - 7.20% и от 01.10 .2021г. - 6.95%. За сравнение, БЛП на банката
по ипотечни кредити в евро в периода 2008г. - 2013г., е както следва: от 1.10.2007г. до
01.05.2008г. -6.35 %; от 01.05.2008г. до 07.07.2008г. - 6.70 %; от 07.07.2008г. до 10.10.2008г.
- 7.20%; от 10.10.2008г. до 01.06.2011г. - 8.20%; от 01.06.2011г. до 01.10.2012г. - 8.45%; от
01.10.2012г. -8.20%.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове - установителен по чл.124, ал.1 ГПК и
осъдителен по чл.55, ал.1 ЗЗД са допустими. За допустимостта на отрицателния
установителен иск са дадени и задължителни указания от БАС с Определение
№339/05.08.2022г. по възз.ч.гр.д.№ 281/2022г., които настоящият решаващ състав на ЯОС
изпълнява, но и споделя.
Разгледани по същество исковете са основателни и следва да се уважат, като
съображенията са следните:
Ищцата е физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор от
2008г. е предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други разплащания, като с
банковия кредит от 2012г. е рефинансиран кредитът от 2008г. Не се твърди и от събраните
по делото доказателства не се установява кредитите да са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност от страна на ищцата, поради което същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник
съответно се явява търговец по см. на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, в отношенията
между страните приложими са нормите на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.143 от ЗЗП в редакцията към деня на сключване на договора от
2008г., неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, с
изброяване в т.1-т.18 хипотезите, при които е налице неравноправност, без то да е
изчерпателно. На основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза се преценява при
съобразяване вида на стоката или услугата-предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Тази преценка не включва определянето
на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми (чл. 145, ал. 2 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП).
На основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са
били уговорени индивидуално, като доказването на последното обстоятелство е възложено в
тежест на търговеца - чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В тази връзка чл.146, ал.2 ЗЗП установява, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено на договор
при общи условия. Извън обхвата на чл.143 ЗЗП са случаите, регламентирани в чл.144 ЗЗП.
В решения на СЕС (дело С-119/2017г. и дело № 186/2016г.), постановени по
транспонирани в националния ЗЗП разпоредби на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
8
05.04.1993г., и въз основа на тях в множество решения на ВКС е прието, че е неравноправна
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестрА. валута, последиците
от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Изключенията по чл.144, ал.3 ЗЗП са неприложими към валутните разлики (Решение №
168/29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 295/22.02.2019 г. по т. д.
№ 3539/2015 г. на ВКС, I т. о.; Решение №147/15.06.2021г. по т. д. № 1695/2019 г. на ВКС, I
т. о.; Решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение №
294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, II т. о., Решение № 67/12.09.2019 г. по т. д.
№ 1392/2018 г. на ВКС, І т. о. и др.) В повечето решения ВКС се е произнесъл по спорове за
неравноправни клаузи от договори за кредит в швейцарски франкове между
кредитополучатели и същата банка- настоящия ответник "Юробанк България"АД, сключени
по време, при условия и съдържание на оспорените клаузи, напълно идентични с тези по
процесния договор, поради което дадените разрешения са в пълна степен приложими в
настоящия случай.
По отношение клаузата на чл.23 от договора за кредит от 2008г:
Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на договори, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин (ал. 2).
По делото не е доказано от банката-ответник да е предоставила преди или към
момента на сключване на договора достатъчна информация, позволяваща на ищцата да
извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита, въз основа на която да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при възможно обезценяване на
валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестрА.та валута, в която е отпуснат
кредита. Фактът за достатъчна информираност не следва от декларираното в чл. 23, ал. 1 от
договора, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк и че това ще повлияе на размера на дълга, изразен в евро в посока
повишаването му. Неоснователно се твърди от ответника, че клаузата на чл.23 от договора е
декларативна и със същата не се поема валутния риск, тъй като съдържанието й опровергава
това твърдение на ответника и не е налице основание, което да освобождава банката от
задължението да информира кредитополучателя и да му даде разяснения в тази посока.
Ищцата е сключила договора като физическо лице с цел покупка на недвижим
имот в България и други разплащания в швейцарски франкове, при необходим паричен
ресурс в евро и при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на
швейцарски франкове (сметката на ищцата във франкове е била блокирана). От
заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло с доверие, е установено по
делото, че към датата на сключване на договора лихвените нива за кредити в евро и лева са
били по-високи от тези в швейцарски франкове, поради което се налага извод, че ищцата е
приела предложените от банката условия като по-изгодни, предвид по-ниската лихва и
текущата относителна стабилност на швейцарския франк като една от световните валути
(заключението на вещото лице по икономическата експертиза). Като кредитополучател и
потребител ищцата е по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното
правоотношение спрямо банката с оглед възможностите си да преговаря и на степента си на
информираност. От своя страна банката е по-силната икономически и с оглед експертната
си компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на
швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план в посока на значимо поскъпване и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестрА. валута, е следвало при спазване
принципа на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна информация за
прогнозите за промяна в швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс, с каквато банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск. Следователно, ищцата не е имала
възможност да вземе информирано решение и да направи разумна преценка дали да сключи
договор за кредит с по-нисък лихвен процент с поемане на валутен риск, или да сключи
9
договор с по-висока лихва, но без валутен риск. Имайки предвид, че изпълнението на
договора е за голям период от време (420 месеца), липсата на информация в дългосрочен
план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк, ищцата не е могла да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си
задължения от валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит в тази
чуждестрА. валута и се е съгласила с установените от банката условия. По този начин
банката като икономически по-силната страна е нарушила принципа на добросъвестност,
като впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение клаузите чл.
6, ал. 2, изр. второ и чл. 23, ал.1 и ал. 2 са довели до значителна неравнопоставеност между
страните. Потребителят не е защитен от клаузата на чл.21 от договора, предвиждаща
правото да поиска превалутиране на кредита, защото то е предпоставено от съгласието на
банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси, а и за
превалутирането се дължи съответната комисионна. Поради това, че с посочените клаузи се
прехвърля върху потребителя изцяло валутния риск в негова вреда, то се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла
на чл.143 ЗЗП. Клаузата на чл.6, ал. 2, изр. второ от договора, даваща право на банката при
липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката на съответния падеж на
погасителна вноска и наличие на средства от кредитополучателя в евро или лева,
погасяването да се извърши с тези средства след служебно превалутиране в швейцарски
франкове по курс "продава" на самата банка, е също проявление на поетия от
кредитополучателя с неравноправната клауза чл.23 от договора валутен риск.
По тези съображения и при липса на доказателства (при разпределена от съда
доказателствена тежест) за индивидуално уговаряне, клаузата на чл.23 от договора е
нищожна на основание чл.143 от ЗЗП. По същите съображения е неравноправна и клаузата
по чл. 6, ал. 2, изр. второ, поради което нищожна по чл. 143, т.18 (преди изменението през
2015г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По отношение клаузите за валутата на кредита и валутата на погасяването:
Съгласно Решение №136/20.01.2021г. по т.д. №1467/2019г. на ВКС, ІІ т.о., в
хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на
разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в
чуждестрА.та валута (швейцарски франкове), която е уговорена в кредитния договор,
кредитът е остойностен в чуждестрА.та валута и задължението за погасяване е посочено в
договора в същата чуждестрА. валута, договорът не се счита сключен в резервната валута
на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестрА.та валута (швейцарски
франкове).
Съобразявайки посоченото разрешение и като взе предвид представените по
делото доказателства - искане от ищцата за усвояване на суми по кредит от 21.05.2008г. и
молба от същата дата, с която ищцата е поискала със средствата от кредита (68 691
шв.франка и кеш бонус от 3 434,55шв.франка) да бъде заверена сметката й в евро, като
равностойността на швейцарските франкове по договорения курс 1,6591871 да постъпи в
сметката в евро, така както е посочено в чл.1, ал.1 и ал.3 от договора, предвид и изразеното
съгласие в клаузите на чл.2 и чл.6, ал.1 и ал.2, изр. първо от договора, които визират
превалутирането и връщането на кредита именно в швейцарски франкове на месечни
вноски по погасителен план, съдът приема, че клаузите са точни и ясно разбираеми и
постигнатото съгласие е договорът да е в чуждестрА.та валута - швейцарски франкове.
Както е посочено в Решение № 168/29.01.2021 г. по т.д. №2184/2019г. на ВКС, II т. о., с
оглед предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, страните по договор за кредит могат
да уговорят сумата по кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната (лев)
или резервната за страната (евро). Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността на тази валута в евро по курс "купува"
за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита определя основна,
характеризираща договора за кредит престация, която не противоречи на специални
разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ. Обстоятелството, че реален
паричен поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице,
както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестрА.та валута
(швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, въз основа на заявено от
кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита с посочен размер на
швейцарските франкове и искане за превалутиране с посочен размер на швейцарските
франкове и курс на швейцарския франк към еврото, не обуславя извод, че договорът е
10
сключен в резервната валута на страната (евро), т.е. че валутата, в която е договорен и
предоставен кредитът е евро. Поради това, неоснователни са доводите на ищцата, че е
налице фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове и е налице само
виртуално предоставен кредит в швейцарски франкове.
Ето защо съдът приема, че клаузите по чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.3 и чл.6, ал.
2, изр. първо по отношение уговорената валута, като основен предмет на договора, са ясни и
разбираеми съобразно чл.145, ал.2 ЗЗП, поради което не са нищожни. Неравноправни и
съответно нищожни са обсъдените по-горе клаузи за валутния риск, но неравноправният
характер на клаузите за валутния риск не водят до нищожност на целия договор, тъй като
съобразно чл.26, ал.4 ЗЗД договорът може да бъде изпълняван и без прилагането им, т.е.
изводът, който съдът прави е, че кредитът подлежи на връщане в уговорения размер и
валута, а именно равностойността на швейцарски франкове на 41 400 евро по първоначално
определения курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, част от която са
Решение №83/12.05.2022г. по гр. д. № 2859/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение
№170/16.03.2021г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Решаващият състав на ЯОС приема, че клаузата на чл.2, ал.1 от договора за
кредит от 04.10.2012г., с която е прието, че средствата по разрешения кредит се
превалутират безкасово от евро в швейцарски франк по официалния курс на Централната
банка в деня на превалутиране, с цел цялостното издължаване на задължението по договора
от 2008г. в размер на общо 72 013,66 швейцарски франка, е също нищожна, тъй като е
неравноправна. От една страна ответникът не проведе доказване, че тази договорна клауза е
била предмет на индивидуално договаряне с ищцата и че потребителят-ищцата е била
запозната с официално обявения от БНБ курс на швейцарския франк към еврото и се е
съгласила с него. От друга страна, според съда договорът за кредит от 04.12.2012г., имащ за
цел рефинансиране на договора от 2008г. в частта на обсъжданата клауза, е нищожен на
основание чл.366 ЗЗД. ЯОС в настоящия си състав намира, че между двете кредитни сделки,
сключени между банката-ответник и кредитополучателят-ищцата има връзка и тя
произтича от уговорките между страните. Видно е от отделните клаузи на чл.1 и чл.2 от
договора от 04.10.2012г., уговорките за усвояването и целта на кредита, че без всякакво
съмнение новият кредитен договор се сключва, за да се погасят изцяло и предсрочно
задълженията на кредитополучателя-ищцата по договора за кредит в швейцарски франкове
от 2008г. По този начин е налице пряка връзка между двете кредитни съглашения, при което
пороците от първото - това от 2008г. относно валутния риск се отразяват и върху втория
договор от 2012г., доколкото кредитните средства от него са насочени да погасят
предсрочно и изцяло съществуващите задължения на кредитополучателя по договора за
предоставяне на кредит в швейцарски франкове от 2008г. В подобен смисъл е и Решение
№146/01.11.2017г. по т. д. № 2615/2016 г. на ВКС, I т. о., според което, ако отделна клауза от
договор, сключен с потребител е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, то спогодбата, основана на такава клауза, също е нищожна по смисъла на чл. 366
ЗЗД. Без значение е това, дали последващото спогодяване се изразява в сключване на
допълнително споразумение (анекс) към първоначалния договор, страдащ от тези пороци
или с подписване на изцяло нов договор, както е в конкретния случай, от който обаче е
лесно видима връзката му с първоначалния кредитен договор. В посоченото Решение №
146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016 г. на ВКС, I т. о., така и в Решение № 60224/12.01.2022
г. по гр. д. № 240/2021 г. на ВКС, III г. о. е изяснено, че договор за спогодба или
допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните,
произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали
предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим, както и че
допълнително споразумение, имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което
задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно, на основание чл.366 ЗЗД.
Видно е от чл.2, ал.1 от договора от 2012г., а е установено и от вещото лице, че
към датата на неговото сключване дължимият остатък по договора от 2008г. възлиза на сума
в размер на 72 013,66 швейцарски франка. Посочената сума в швейцарски франка е
превалутирана по курс 0, 8267 евро за швейцарския франк, а не по уговорения курс, посочен
в договора от 2008г. - 1.6591871 швейцарски франк за евро, който е релевантния по
изложените по-горе съображения. Както се посочи, постигнатата уговорка в чл.2, ал.1 от
договора от 2012г. относно курса за превалутиране, на основание чл.366 ЗЗД е нищожна
като неравноправна такава, защото по естеството си е сключена във вреда на потребителя и
11
в противоречие с изискването за добросъвестност, което като краен резултат води до
значително неравновесие между правата и задълженията на съконтрагентите. Вещото лице
по извършената икономическа експертиза е изчислило, че при рефинансирането с
възприетата в новия договор курсова разлика от превалутирането, която е различна и в
противоречие с първоначално уговорената, курсовата разлика е в размер на 16 130,72 евро.
Поради това изводът, който съдът прави е, че същата сума от 16 130,72 евро се явява
недължима от кредитополучателя – настояща ищца, тъй като е включена без основание и
въз основа на неравноправна клауза в главницата по договора от 2012г. Предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на посочената сума е изцяло основателен и
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
Както се прие и посочи, сумата от 16 130,72 евро, която е включена в размера на
кредита от 2012г. вследствие на промяна в ущърб на потребителя на валутния курс на
чуждестрА.та валута, е недължима. Същата е включена в общата главница по договора от
2012г., върху която е начислена и дължимата от ищцата възнаградителна лихва, при
договорения между страните процент на лихвата. Съобразно заключението на вещото лице,
размерът на дължимата от ищцата-кредитополучател договорна лихва върху тази
недължима сума от 16 130,72 евро в общата главница на кредита, е в размер на 3 585,04евро.
Същата сума от 3 585,04 евро е заплатена от ищцата като част от общата платена договорна
лихва от 24 083,31 евро до 01.10.2022г. (съобразно справката на ответника) и същата
подлежи на връщане, тъй като с тази платена сума банката-ответник се е обогатила без
основание. Искът по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 500евро е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло. Доводът на ответника, че недължимата главница от 16
130,72 евро първо следва да се извади от общата главница на кредита от 2012г., след което
да се състави нов погасителен план (наречен от вещото лице имагинерен) и така да се
изчисли размерът на договорната лихва, която подлежи на връщане, не се възприема от
настоящия съд. Това е така, тъй като възнаградителната лихва от 3585,04евро е изчислена от
вещото лице само върху недължимата главница от 16 130,72 евро и при прилагане на
договорения от страните размер на възнаградителната лихва, като тази сума от 3 585,04евро.
е част от общата платена по кредита лихва 24 083, 31 евро, която е начислена като дължима
върху цялата главница.
При този изход на делото и уважаване изцяло на предявените искове, на ищцата
следва да се присъдят всички сторени от нея разноски в размер на 2010,60лв. ( ДТ в размер
на 1542,43лв. и 468,17лв. депозити за вещо лице). Разноски за настоящото производство
следва да се присъдят и на пълномощника на ищцата - адв.И. в хипотезата на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.– за оказана безплатна правна помощ. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 06.01.2023г., в който е посочено, че защитата на ищцата се
осъществява безплатно по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв., поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата
към датата на сключване на договора редакция от 04.11.2022г.) в размер на 3 721,55 лв. (при
материален интерес в размер на 38 394,35лв. - левовата равностойност на 19 630,72евро по
курс на БНБ за евро/лев от 1.95583), която сума следва да се възложи в тежест на ответника.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Юробанк България"АД
гр.София, р-н "Витоша", ул."Околовръстен път"№260, ЕИК *********, представлявано
съвместно от всеки двама изп.директори или от прокурист, заедно с изп.директор, П.Д.-
изп.директор, Д.Ш. и А.Я., по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от
Н. И. К. от гр.*, ул."****, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Н. И. с адрес:гр.* -
****, че Н. И. К. от гр.* не дължи на "Юробанк България"АД сумата от 16 130,72 евро,
представляваща курсова разлика, включена без правно основание и въз основа на
неравноправни клаузи в главницата по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012г.,
сключен за рефинансиране на задълженията на Н.К. по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 34217/07.05.2008г.
ОСЪЖДА "Юробанк България"АД гр.София, с посочени по-горе данни, да
12
заплати на Н. И. К. от гр.*, с посочени по-горе данни за адрес, ЕГН и съдебен адресат, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 3 500 евро, представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва по договор за банков кредит HL 58404/04.10.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Юробанк България"АД гр.София, с посочени по-горе данни, да
заплати на Н. И. К. от гр.*, с посочени по-горе данни за адрес, ЕГН и съдебен адресат, на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в
размер на сумата 2010,60лв.
ОСЪЖДА "Юробанк България"АД гр.София, с посочени по-горе данни, да
заплати на адвокат Н. И., личен номер ***, вписан в АК-Бургас, с адрес на адв.кантора:
гр.*, ул."****, на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3
721,55 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
13