№ 380
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506942 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20020851 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 55782/2020 г. по описа на
СРС, 76 с-в е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД, В. Г. Ш., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******:
- сумата от 2 139,44 лева, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 11.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 2 389,18 лева, както и за
периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ;
- сумата от 321,75 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
26.10.2020г., като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер
от 356,40 лева, като неоснователна, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 643 лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу И. В. В., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на:
- сумата от 2 389,18 лева, главница, представляваща стойност на
1
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., и
- сумата от 356,40 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
26.10.2020г.
Решението е постановено при участието на "Т." ООД като трето лице-помагач,
страната на ищеца.
Решението, в частта на отхвърляне на исковете срещу И. В. В. е обжалвано от
ищеца „Т.С." ЕАД с изложени доводи за неправилност поради необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че
чрез събраните в производството доказателства е установено без съмнение, че
ответникът В. е съсобственик на топлоснабдения имот. Поради това и същият е битов
клиент и дължи ½ от сумите, които ищецът претендира в производството. Неправилно
при постановяване на решението си е приел, че облигационно правоотношение във
връзка с доставената и потребена ТЕ е възникнало само с другия съсобственик –
ответник в производството. С оглед това отправя искане за отмяна на решението в
посочената част, като неправилно и уважаване на исковете за претендираните от
ответника В. суми. Претендира разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците В. Г. Ш.
и И. В. В., в която е изразено становище за нейната неоснователност. Отправят искане
за потвърждаване на решението като правилно в обжалваната част. Претендират
разноски.
Решението, в частта на уважаване на исковете срещу В. Г. Ш. е обжалвано от
последната с изложени доводи за неправилност поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че в
производството е установено, че ответницата е подала декларация пред ищеца, с която
е заявила, че желае партидата за аб.№ 289808 да бъде записана на нейно име. В
производството обаче, според ответницата не е установено реалното потребление за
тази партида, а ангажираните доказателства за потребление се отнасят за аб. №
**********. Поради това и неправилно съдът е приел за доказани исковете срещу нея в
посочения в решението размер. Заявява, че насочените срещу нея претенции следва да
бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Отправя искане за отмяна на решението
в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост.
В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца. В
подадена молба от 13.01.2023 г. изразява становище за нейната неоснователност.
Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно в обжалваната част.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
2
изводи:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира
същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите за неправилност изложени във въззивните жалби е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответниците са собственици при равни права на имот, за който са
доставяни количества ТЕ за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.,
представляващ апартамент № 80, находящ се в гр.София, ж.к.******* с аб. № 289808;
че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е ответницата В. Г. Ш.,
доколкото същата е подала молба - декларация за открИ.е партида на имота на нейно
име, с която воля ищецът се е съгласил; че за исковия период между страните – „Т.С."
ЕАД и В. Г. Ш. е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
договор за продажба на топлинна енергия при ОУ; че в качеството си на потребител на
ТЕ в имота – жилищен обект, ответницата В. Г. Ш. дължи заплащане на сумите за
потребена ТЕ с отчитане, че част от тях са погасени по давност.
Решението е правилно.
Чрез представения пред СРС нотариален акт от 1986 г. и удостоверение за
наследници се установява, че ответниците са собственици при равни права на
жилището - апартамент № 80, находящ се в гр.София, ж.к*******
Установява се, че с молба - декларация от 11.09.2002 г. ответницата В. Г. Ш. е
поискала открИ.е на партида на посочения адрес на нейно име. Установява се, че
титуляр на партида с аб. № 289808 за посочения адрес е ответницата В. Г. Ш..
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства се
установява, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС за задълженията на общата вещ
съсобствениците отговарят съразмерно с частта си. Съгласно чл.153, ал. 1 и пар. 1, т.
3
42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик
или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Пред СРС е представена молба за открИ.е на партида от 11.09.2002 г., подадена
от В. Г. Ш.. Това изявление очевидно е достигнало и е прието от „Т.С.“ ЕАД, щом
дружеството се е позовало на него, представяйки молбата като доказателство по делото
извършвайки и промяна в титуляра на партидата. С подаването на молба за открИ.е на
партида и приемането й от ищеца се е осъществил фактическия състав по сключване на
договора за доставка на ТЕ - изявлението на потребителя е прието от
топлоснабдителното дружество и между страните е възникнало съгласие за заплащане
на разходите за отопление на имота от подалото молбата лице.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г.,
ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи
условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответницата.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ при смърт на купувач - физическо лице
наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.14, респ. чл. 12
от новите ОУ чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата с
приложено копие на удостоверение за наследници.
Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба в случаите по, ал. 1, продавачът променя
4
партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
споразумение между тях.
По делото са ангажирани доказателства, за това че съсобствениците са подали
заявление за смяна на партидата, поради което и облигационното отношение по
продажба на ТЕ е продължило в лицето на единия съсобственик – В. Г. Ш., а не в
лицето на всички съсобственици. Налице е и изскуемото писменото съгласие на
съсобственика- ответник за извършване на промяната в партидата, поради което което
правилно съдът е приел, че ответникът В. Г. Ш. клиент на потребената в имота ТЕ за
процесния период. С оглед това изложените от ищеца доводи, че облигационно
правоотношение за доставка на ТЕ съществува между ищеца и двамата ответници –
съсобственици, съдът намира за неправилни.
Чрез представените от фирмата за дялово разпределение Т. ООД документи и
констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че реално потребената в имота ТЕ за
исковия период възлиза на сумата 4 278,88 лева. Съобразно констатациите на ССчЕ,
мораторната лихва за исковия период възлиза на сумата 643,51 лв. С оглед частична
основателност на възражението за погасяване по давност, правилно съдът е уважил
претенциите срещу ответницата В. Г. Ш. за сумите 2 139,44 лв.- незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 11.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане и 321,75 лева, мораторна
лихва за периода от 15.09.2018г. до 26.10.2020г.
Доводите на ответницата за недоказаност на реално потребление в имота за
посочения период, съдът намира за неоснователни. Фактическите констатации и
правните изводи на съда се основават на представените писмени доказателства и
констатациите на комплексната СТЕ и ССчЕ за аб. № 289808, чийто титуляр е
ответницата Ш.. Последните изцяло се възприемат от настоящата инстанция, както бе
посочено по-горе.
Ето защо въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20020851 от 14.03.2022 г. по гр.д. № 55782/2020 г.
по описа на СРС, 76 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, В. Г. Ш., ЕГН **********, да заплати на
5
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******:
- сумата от 2 139,44 лева, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 11.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2020г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 321,75 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
26.10.2020г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу И. В. В., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за
заплащане на:
- сумата от 2 389,18 лева, главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., и
- сумата от 356,40 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
26.10.2020г., КАКТО И В ЧАСТТА на разноските.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Т." ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6