РЕШЕНИЕ
№ 139
гр.Бургас, 08.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 13 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Златина Бъчварова
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря В. С. в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното
от съдията докладчик Белев КАНД № 2703 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е Комисия за енергийно и водно регулиране. Касаторът участва в
производството чрез пълномощник – юрисконсулт С. М.
Ответник по касация е Г.Й.Т., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***. Ответникът
по касация взема участие в в производството чрез пълномощници адвокати.
Жалбата е насочена срещу решение № 607/08.10.2021г. по АНД № 3470/2021г. на
Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление
№ НП-9/01.03.2021г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно
регулиране (АНО).
В обстоятелствената част на НП е прието за установено, че на 23.04.2020 г.
дружеството Водоснабдяване и канализация (ВиК) ЕАД Бургас, чийто изпълнителен
директор е Г.Т., е издало на потребителя ДСК гр.Обзор, за обект Административна
сграда в гр.Обзор, с партида 6085/79, фактура № **********/23.04.2020г. за
предоставени ВиК услуги за периода 12.03.2020 г. – 14.04.2020 г., като е
фактурирал услугата „пречистване на отпадъчни води“ по цена за промишлени и
други стопански потребители със степен на замърсеност 1, без да е обосновал
принадлежността на потребителя към тази категория. АНО приел, че като
изпълнителен директор на ВиК ЕАД Бургас Г.Т. допуснал предоставяне на услугата
по цена по-висока от утвърдената от регулаторния орган, с което извършил
административно нарушение по чл.14 ал.4, вр. с чл.36 ал.2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. С оспореното наказателно
постановление на Т. е наложена глоба в размер 2000лв.
Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по
постановлението. Приел, че АУАН е съставен от оправомощено лице, но в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, което довело до издаване на незаконосъобразно наказателно
постановление. Производство било образувано в нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН,
тъй като АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок от откриване на
нарушителя. Изложени са мотиви, според които проверката била извършена само по
документи, като всички изискани документи и допълнителна информация били
събрани на 16.06.2020г. Съдът установил, че след тази дата контролните органи
не са извършвали други проверки и не са изисквали и събрали по преписката
допълнителни документи/доказателства. Ето защо приел, че на 16.06.2020г. в
администрацията на КЕВР били налични всички данни въз основа на които
актосъставителят приел, че има извършено нарушение, т.е. това бил моментът, в
който администрацията разполагала с всички документи и цялата информация и от
този момент започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране отговорността на
нарушителя.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно. Жалбоподателят изтъква, че
фактическата обстановка била правилно възприета от районния съд, който правилно
достигнал до извод за извършено нарушение, но неправилно отменил НП и
неправилно приел, че в хода на административнонаказателното производство било
допуснато нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите, че срокът е спазен. Иска се касационната инстанция да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с което да
потвърди наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
В отговор на касационната жалба ответникът по
касация развива подробни аргументи, с които приема първоинстанционния съдебен
акт за правилен. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не
сочи нови доказателства.
Участващият
в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата
е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението на
първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
За да прецени правилността на обжалваното съдебно решение и основателността
на направените от касатора оплаквания, съдът взе предвид следното.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на фактите и
доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил правилно и в
цялост фактическата обстановка. Правилен е изводът, че последните данни,
относими към извода за извършено нарушение и неговия автор, постъпили при
административния орган с писмо вх.№ В-17-14-10/16.06.2020г. След тази дата
други доказателства не са събирани, а е съставен констативния протокол от
27.07.2020г., с който са били обобщени събраните доказателства, без да са
приложени нови такива след 16.06.2020г. На 31.07.2020г. в администрацията
постъпили единствено писмени обяснения по констативния протокол. Идентична е
хронологията, изложена и в самото НП. Т.е. на 16.06.2020 г. АНО е разполагал с
всички необходими доказателства, въз основа на които е формирал извод за
извършено нарушение и автор.
В мотивите си районният съд се позовал изцяло на ТР № 4/29.03.2021г. на ВАС по т.д. № 3/2019г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно
което срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН започва да тече от момента, в който
контролните органи са събрали данни и доказателства, достатъчни за индивидуализация
на извършителя и признаците от състава на допуснатото административно
нарушение. Касационният състав намира за
необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
В мотивите на цитирания тълкувателен съдебен акт е изяснено, че по смисъла на чл.34,
ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице,
което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или
фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя
и актосъставителя (съответно – административнонаказващия орган) или
произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на
административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.
Разпоредбата на чл.34
ал.1 изр.2 предл.1 от ЗАНН постановява, че
административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт
за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Съгласно ТР № 48/28.12.1981г.
по тълкувателно дело № 48/1981г. на Общото
събрание на Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва
да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за
нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на
акта. В конкретния случай всички данни за извършено нарушение са били налични
при органа на 16.06.2020 г., от който момент е започнал да тече срокът за
образуване на административнонаказателното производство, а АУАН е съставен на
01.10.2020 г., т.е. след изтичане на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. По тези
съображения обжалваното НП се явява незаконосъобразно, поради което решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което на основание
чл.221 ал.2 от АПК същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 607/08.10.2021г.
по АНД № 3470/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :