РЕШЕНИЕ
№ 666
гр. гр. Хасково, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100083 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/ от „***********“ *** ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.*************************, представлявано от А.В.В. -
управител, против Х. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.**************.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 05.04.2021 г. бил в
трудово правоотношение с ответника, в рамките на което последният заемал
длъжността „работник строителство“. Договорът бил за неопределен срок, с
уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 650 лева. Трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал.1
КТ от работника – ответник, на 11.06.2021г. с нарочна молба, която била от
същия ден - 11.06.2021 г., т.е. не бил спазен установеният в процесния трудов
договор двумесечен срок, който работникът дължал при волеизявление за
напускане на основание чл. 326, ал. 1 КТ. В резултат на това ищецът издал
Заповед № 938/11.06.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
която била връчена на ответника лично на същия ден - 11.06.2021 г., от която
дата двете страни вече не били в трудовоправна връзка.
От гореизложеното следвало, че между страните съществувало валидно
сключен трудов договор, който бил надлежно прекратен от ответника със
Заповед № 938/11.06.2021 г. за прекратяване на трудовия договор между
страните. Основанието за прекратяването на същия била подадена от
ответника молба за напускане на основание, чл. 326, т. 1 КТ - прекратяване от
работника, с предизвестие. От това следвало, че трудовоправната връзка
1
между страните наистина била прекратена, но на основание чл. 326, т. 1 КТ -
прекратяване от работника с предизвестие, т.е. чрез валидно формирано от
работника волеизявление, обективирано в подписана от него молба за
прекратяване на трудовия му договор от 11.06.2021 г.
Ищецът сочи още, че съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ,
работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работодателя, като според ал. 2 от същия,
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30
дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3
месеца. Видно от горецитираното, по безспорен начин се доказвало
осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника, който депозирал
молба за прекратяване на трудовото правоотношение на 11.06.2021г., която
била приета от работодателя и въз основа на нея била издадена на
11.06.2021г. Заповед № 938/11.06.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
С оглед изложеното счита, че трудовото правоотношение между
страните било законосъобразно прекратено на основание чл. 326, т. 1 КТ, но
запретата на чл. 326, т.1 КТ не била спазена от работника, защото
едномесечното предизвестие, което ответникът дължал, прекратявайки на
това основание, не било спазено. Това, от своя страна, давало правно
основание на ищеца да предяви настоящия иск по чл.220, ал.1 КТ за
обезщетение за срока на неспазеното от страна на работника предизвестие, в
размер на 60 дни съгласно чл. 7 от процесния трудов договор. Освен това
пояснява, че на ответника били изплатени всички дължими по КТ
обезщетения, за което като доказателство представял Фиш за заплати за
месец юни 2021 г.
В исковата молба се посочва още, че упражняването на субективното
право по чл. 326, ал. 1 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия
договор с предизвестие включвало в себе си два елемента - волеизявление, с
което работникът или служителят упражнява правото си на прекратяване на
трудовия договор и известяване на работодателя, че след изтичането на
определен срок, трудовият договор ще бъде прекратен. За да породи своите
правни последици, предизвестието трябвало да е в писмена форма за
действителност на волеизявлението и известяването на работодателя за него.
Неспазването на срока на предизвестие не означавало неотработване на срока
на предизвестие. Самото предизвестие целяло да доведе до знанието на една
от страните по трудовото правоотношение - в случая работодателя, че в даден
момент работникът ще прекрати изпълнението на трудовите си задължения и
по този начин предизвестената страна ще има възможност на реакция във
връзка със създалото се положение. Така в Решение № 193 от 29.06.2012
година по гр.дело № 559/2011 година състав на ВКС било прието, че
предизвестието на работника следва да е винаги писмено и не може да бъде
отправено чрез конклудентни действия, като неспазването на предизвестието
2
било налице в случаите, когато работникът или работодателят изрично заявят
датата, на която се прекратява трудовия договор, и която дата не съвпада с
датата на изтичане на срока на предизвестието, а е по-ранна.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 1 300 лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, за неспазен срок на
предизвестие от ответника при прекратяване на трудов договор на основание
чл. 326, т. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
С молба с вх. рег. № 14280/31.08.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа предявения иск и е направил искане да
бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск
да бъде уважен. Налице са и общите законово установени предпоставки за
постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно - на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид изцяло уважения иск (чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК),
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски
от общо 52,00 лева за дължима държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, на
основание чл. 220, ал.1 КТ, да заплати на „***********“ *** ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.*************************,
представлявано от А.В.В.- управител, съдебен адрес: гр.**************, адв.
Ц.М.И. - САК, сумата от 1 300 лева, представляваща обезщетение за неспазен
3
срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор на основание чл.
326, т. 1 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 13.01.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Х. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „***********“ *** ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.*************************, представлявано от А.В.В.- управител,
съдебен адрес: гр.*********************, адв. Ц.М.И. - САК, сумата от
52,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
4