Номер 12713.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Плевен
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариан В. Иванов
Секретар:В. В. Т.
Прокурор:Снежана Методиева Георгиева (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Частно наказателно дело №
20204400200649 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.12,във вр. с чл.29, ал.2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС
Образувано е по искане на Швеция, във връзка с Рамково решение на ЕС
2008/909/ПВР от 27ноември 2008 година за прилагане на принципа на
взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно
българския гражданин М. К. М. ,роден на 16.10.1978г. в гр.Плевен.
Към искането е приложено удостоверение съгласно чл.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от
свобода/ЗПИИСАННЛСМВЛС/, присъда/решение №******-19, на Районен
съд – Гъотеборг, постановена на 16.03.2020 г. и влязла в сила на 20.05.2020
година, с което на българския гражданинин М. М., роден на 16.10.1978
година, за осем отделни деяния/престъпления, с която му е наложено общо
наказание в размер на 4 години лишаване от свобода /1460/ дни, обяснения на
М. М., становище на М. М. и копие от документ за самоличност. Искането на
съдебните власти на Швеция /Ведомство за корекционно-възпитателна
работа/, по същество е за признаване на съдебното решение и изпълнение на
присъдата по отношение на М. К. М. в Република България, съобразно и в
съответствие с Рамковото решение ЕС 2008/909/ПВР.
Прокурорът изразява становище, че следва да се признае и изпълни в
Република България постановената присъда в държавата членка на
1
Европейския съюз. Излага доводи, че не са налице отрицателните
предпоставки за отказ, отлагане или частично признаване на постановеният в
Швеция съдебен акт, съобразно чл.чл.14, чл.15 и чл.16 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Акцентира, че престъпленията, за които е осъден в
чуждата държава българският гражданин М. М., съответстват и на
престъпления по Наказателния кодекс на Р.България. Счита, че общото
наказание, съобразно закона, следва да се изтърпи при строг режим, като се
приспадне изтърпяното наказание като задържане, съобразно данните на
щведските власти.
Служебният защитник на осъдения М. М.в – адвокат Ж. Н. -АК-Плевен
изразява становище, че са налице предпоставките съобразно закона за
признаване и и зпълнение на чуждата присъда. Счита, че не са налице
отрицателни такива, като се уважи и искането на осъдения.
Осъденият не присъства в съдебното заседание, тъй като същият, видно от
изпратените от шведските власти документи, се намира като задържан в
издаващата държава – ШВЕЦИЯ – Затвор Кумла/лист 4 от делото /.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид приложеното удостоверение
по чл.4 от Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 година
за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз , относно българския гражданин М. К. М. ,роден на
16.10.1978г., придружаващо представеният съдебен акт и останалите
доказателства по делото, намира за установено следното:
С присъда/решение № ******-19 от 16.03.2020 г., влязло в сила на
20.05.2020 г., М. М., е осъден от Районен съд-Гъотеборг, на общо наказание в
размер на 4 години лишаване от свобода, за осем деяния/престъпления както
следва: 1.Трафик на хора, извършено през месец юли 2019г. по отношение
на българска гражданка/тъжител1/, която убедил да дойде в Швеция, приел я
в Гъотеборг, с цел да я използва за сексуални услуги и използвайки
положението й на самотна майка, нейната зависимост и беззащитност.
2.Нанасяне на тежка телесна повреда извършено през нощта на 01.09.2029г.
в Гъотеборг,по отношение на две лица/тъжител1 и 2/, в съучастие, въоръжени
с още три лица, изразяващи се на тъжител 2, в причинени остри и
продължителни болки, отоци, кървящи рани и загуба на съзнание, в следствие
на нанесен жесток побой със силни тъпи оръжия и проявена особена
безпощадност и бруталност. 3.Нанасяне на телесна повреда по отношение
на тъжител 1, изразяваща се в болки, подутини и кървящи рани в следствие
на нанесени удари и дърпане на косата на 01.09.2020г., 4.Противозаконно
лишаване от свобода извършено на 01.09.2020г. във връзка с
„престъпленията 2 и 3“, в съучастие с още две лица, отвели българската
гражданка –тъжител1, до гора в Гъотеборт, където я държали в кола за
няколко часа, като я биели и заплашвали. 5.Неправомерна/незаконна
2
заплаха извършена на 02.09.2020г., в Гъотеборг в съучастие с още две лица,
по отношение на българските граждани-тъжители 1, 2 и 3, нанасяйки им
побой и заплаха за убийство, след което заплахата е поддържана по
отношение на тъжител3 от М. М., чрез многократни обаждания на тъжител3.
6.Вещно укривателство и боравене с крадени вещи- след извършени 4
взломни кражби от леки автомобили и камион в Гъотеборг извършени от
м.октомври 2019г до 07.12.2019г. 7.Вредитителство/нанасяне на щети,
извършено на 01.09.2019г., в съучастие с още две лица, въоръжени с тръби и
метален лост, като разбили стъклата на кола в Гъотеборг, в която спяли
посочените тъжители 1 и 2. 8.Изнасилване на посочената тъжител №1,
извършено на 26.07.2019г. в Гъотеборг, като деянието е извършено от М. М.
използвайки обстоятелството, че тъжителката е била новодошла, без средства,
знания и ориентация на шведски език и след като и нанесъл удари по лицето и
тялото.
В представения превод на български език на Рамковото решение-буква
„з“, т.1, са изложени в достатъчно подробна степен фактите във връзка с
времето, мястото и начина на извършване на отделните деяния/престъпления,
за които е осъден М. К. М. , както и за съучастието и на други лица.
Правната квалификация и съответната наказуемост за тези изършени от
него деяния/престъпления, сам и в съучастие с други лица, съобразно
Наказателни кодекс на Швеция, посочена в рамковото решение, е както
следва: 1.Трафик на хора - престъпление по Гл.4, параграф 1а, ал.1 от
Наказателния кодекс, наказуемо с лишаване от свобода в затвор от 2 до 10
години, 2.Нанасяне на тежка телесна повреда-престъпление по
Гл.3,параграф 6, ал.1 от Наказателния кодекс, наказуемо с лишаване от
свобода в затвор от 1година и 6 месеца до 10 години . 3.Нанасяне на телесна
повреда-престъпление по Гл.3,параграф 6, ал.1 от Наказателния кодекс,
наказуемо с глоба или лишаване от свобода в затвор до 6 месеца.
4.Противозаконно лишаване от свобода- престъпление по Гл.4, параграф 2,
ал.2 от Наказателния кодекс, наказуемо с лишаване от свобода в затвор от 1
до 6 години, а за по-леко престъпление на глоба или лишаване от свобода до
2 години. 5. Неправомерна/незаконна заплаха- престъпление по Гл.4,
параграф 5, ал.1 от Наказателния кодекс, наказуемо с с глоба или лишаване
от свобода в затвор до 1 година, 6.Вещно укривателство- престъпление по
Гл.9, параграф 6, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс, наказуемо с или лишаване
от свобода в затвор до 2 години, 7.Вредителство/нанасяне на щети-
престъпление по Гл.12, параграф 1 от Наказателния кодекс, наказуемо с или
лишаване от свобода в затвор до 2 години и 8.Изнасилване - престъпление
по Гл.6, параграф 1, ал.1 от Наказателния кодекс, наказуемо с лишаване от
свобода в затвор от 2 до 6 години.
Осъденият М. М., е присъствал лично на съдебния процес. Била му е
осигурена защита.
При така изложеното искането на шведските власти е основателно и
3
следва да се приеме.
Налице е приложено удостоворение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с
превод на български език. Съобразно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , ОС
– Плевен е компетентен съд, тъй като осъдения М. М., е с постоянно
местоживеене в Република България, с.Д., област Плевен.
Постановената присъда от чуждия съд е за деяния, които съставляват
престъпления и по българското законодателство, за които съобразно чл.8 ал.2
т.3, 14, 16 и 28 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква двойна наказуемост,
тъй като в издаващата държава са наказуеми за максимален срок не по-малко
от три години лишаване от свобода. Престъпленията, за които е осъден М.
М., съответстват на престъпленията от Наказателния кодекс на Република
България и са наказуеми с лишаване от свобода както следва: по чл.159а,
ал.2, т.2, 4 и 6, вр. с ал.1- лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба,
чл.128, ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20, ал.2- лишаване от свобода от 3 до 10
години, чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2- лишаване от свобода до 2 години ли
пробация, чл.142а, вр. с чл.20, ал.2- лишаване от свобода до 6 години,чл.144,
ал.3- лишаване от свобода до 6 години,чл.215- лишаване от свобода от 1 до 6
години, чл.216- лишаване от свобода до 5 години и чл.152, ал.1, т.1, 2, и 3-
лишаване от свобода от 2 до 8 години. Срокът на наложеното от чуждия съд
общо наказание в размер на 4 години лишаване от свобода /1460/ дни, е по-
малък от най-високия предвиден размер на наказанието лишаване от свобода
по българското законодателство, поради което не се налага да се редуцира,
съобразно съобразно чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС .
Съобразно чл.12 ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след като обсъди
условията за признаване посочени в чл.8 от Закона, счита, че не са налице
отрицателните пречки за признаване на постановения съдебен акт в Швеция.
Представеното удостоверение е пълно. Не са налице основанията за отказ по
смисъла на чл.15 от Закона. Не са налице условия за отлагане признаване
изпълнение на присъдата, съобразно чл.14 от Закона и отказ или частично
признаване и изпълнение, съобарзно чл.12, ал.7, т.3 и 4 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Определеното му общо наказание с чуждата присъда
съотвества и е в рамките на максимално предвидения размер по българското
законодателство.
Съдът изиска и получи от шведските власти информация относно
наложеното общо наказание, конкретно има ли определени отделни наказания
за престъпленията, за които е осъден М.. Видно от изпратения отговор е, че
съобразно чл.30, ал.3 от Шведския наказателен закон, когато едно лице бъде
осъдено за няколко престъпления, не се налагат отделни наказания, а му се
налага само едно общо наказание.
Българският съд е обвързан с присъдата на чуждия съд, в който е осъден
български гражданин за 8 престъпления по чуждото законодателство, поради
което в тази част не може да променя волята му, като разсъждава или тълкува
дали е налице продължавано престъпление например по чл.26 от НК,
4
условията на чл.23 или 24 от НК на Р.България и защо така е определено
общото му наказание от 4 години лишаване от свобода. Българският НК,
също на практика определя за изтърпяване, размера на наложеното общото
най-тежко наказание лишаване от свобода, за извършени престъпления в
идеална или реална съвкупност, съобразно чл.23 от НК.
Следвайки систематично разпоредбите на закона, не се изисква
съгласието на осъдения, тъй като съобразно чл.22, ал.2, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебният акт се изпраща на държва членка, в случая
Република България, като приемаща държава, чиито гражданин е осъденият
М. К. М. . В конкретния случай видно от приложеното становище в превод на
български език /л.97,98/ е, че осъденият е дал съгласие да бъде прехвърлен в
Република България за изтърпяване на останалата му част от наказанието
лишаване от свобода, за което ще е приложим българският Закон за
изпълнение на наказанията и зъдържането под стража /ЗИНЗС/. Това
становище е било представено от назначения му обществен защитник и
представител-юрист М. К..
Видно от справката за съдимост, на лист 109-127 от делото е, че М. К.
М. е осъждан многократно на територията на Република България и е търпял
наказания лишаване от свобода, а от справките на л.107 и л.108 , че срещу
него няма образувани производства по Закона за екстрадицията и
Европейската заповед за арест, както и други неприключили наказателни
производства.
От справката за съдимост по пункт 37 и 38 е видно, че не са изтекли по-
вече от пет години от изтърпяване на последното наложено на М. М.
наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.2 ,
б. „б“ от ЗИНЗС, общото наказанието в размер на 4 години лишаване от
свобода, следва да се изтърпи при първоначален “СТРОГ“ режим.
В Швеция, видно от посоченото в Рамковото решение е, че М. М., до
24.07.2020година, е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на 231
дни. На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва от
определеното му общо наказание в размер на 4 години /1460 дни/ лишаване
от свобода, да се приспадне изцяло срока на изтърпяното наказание от М. М.
до 24.07.2020г., в размер на 231 дни, както и срока на изтърпяното наказание
лишаване от свобода след 24.07.2020 година, до влизане на настоящото
решение в сила.
По изложените съображения и на основание чл.12 ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ В РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ присъда/съдебно решение № ******-19 на Районен съд-
5
Гъотеборг-Швеция, постановено на 16.03.2020 г.и влязло в сила на 20.05.2020
г., по отношение на българския гражданин М. К. М. с ЕГН**********, живущ
в с.Д., обл.Плевен, ***, с която е осъден от Районен съд Гъотеборг, за осем
престъпления от Наказателния кодекс на Швеция, както следва: 1.Трафик на
хора- престъпление по Гл.4,параграф 1а, ал.1 от Наказателния кодекс.
2.Нанасяне на тежка телесна повреда-престъпление по Гл.3,параграф 6, ал.1
от Наказателния кодекс. 3.Нанасяне на телесна повреда-престъпление по
Гл.3,параграф 6, ал.1 от Наказателния кодекс. 4.Противозаконно лишаване от
свобода- престъпление по Гл.4,параграф 2, ал.2 от Наказателния кодекс. 5.
Неправомерна/незаконна заплаха- престъпление по Гл.4,параграф 5, ал.1 от
Наказателния кодекс. 6.Вещно укривателство- престъпление по Гл.9,параграф
6, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс. 7.Вредителствоство/нанасяне на щети-
престъпление по Гл.12,параграф 1 от Наказателния кодекс и 8.Изнасилване-
престъпление по Гл.6,параграф 1, ал.1 от Наказателния кодекс на Швеция, на
общо наказание в размер на 4 години/1460 дни/, лишаване от свобода.
На основание 57, ал.1, т.2 , б.“б“ от ЗИНЗС, определеното общо
наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ“ режим.
На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от
общо определения срок на наложеното наказание на осъдения М. К. М. , ЕГН
********** в размер на 4 години лишаване от свобода, изтърпяното
наказание от 231 дни до 24.07.2020г., както и изтърпяното наказание
лишаване от свобода след 24.07.2020г., до влизане в сила на настоящото
решение.
Препис от решението да се изпрати на осъдения М. К. М. в издаващата
държава.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
компетентния орган в издаващата държава-Швеция – Ведомство за
корекционно-възпитателна работа, Управление „Задържане в институции“,
Отдел „Правен“, Секцията за международни и други специални преписки на
клиенти на адреса, посочен на л.20 от Удостоверението /л.24 от делото/,
отнасящо се до чл.4 от Рамковото решение на ЕС от 2008/909/ПВР от 27
ноември 2008г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни
решение по наказателни дела, с които се налагат наказания Лишаване от
свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в ЕС.
Препис от решението да се изпрати на Плевенска окръжна прокуратура.
Препис от решението, след влизане в сила на решението, да се изпрати
на Върховна Касационна Прокуратура и на Министерството на правосъдието.
Решението подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд –
гр.Велико Търново в 14 дневен срок от днес.
6
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
7