№ 449
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500347 по описа за 2022 година
С решение № 772 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 9350/2021 г., СГС, І-17 с-в,
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, да заплати на Д. Г. П. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр.
2, т. 4 вр., ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" вр. чл. 26, ал. 1 от
НК (държане и разпространение на наркотични вещества в особено големи
размери в условията на опасен рецидив), за което била постановена
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 40 000 лева.
Срещу решението, в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба
от Д. Г. П.. Изтъква се, не е приложен правилно принципа на чл. 52 ЗЗД, като
съдът неправилно е счел, че репутацията на ищеца е засегната от негови
предходни осъждания, които са способствали и на негативното отношение на
близки и роднини към него. Подчертава, че именно процесното обвинение е
станало причина да бъдат преустановени контактите с неговата внучка. Сочи,
1
че той самият изпитвал много по-големи притеснения, че ще бъде осъден, тъй
като бил в изпитателен срок след предсрочното му освобождаване, като в тази
връзка изтъква, че не е съобразено, че се е поправил след изтърпяване на
предходно наказание. Твърди, че вредите са обусловени и от публичното и
зрелищното му задържане за 24 часа, като намира, че размерът на обезвредата
следва да отчита и това, че му била определена парична гаранция като мярка
за неотклонение, както и че му било повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление за три деяния. Излага оплаквания, че са му били
иззети лични вещи, които не можел да ползва в продължение на 4 години.
Моли да се присъди пълният размер на исковата сума (до 40 000 лв.), както и
разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ не е депозирал писмен отговор, а в о.з.
оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
Ищецът Д. Г. П. твърди, че с постановление от 19.06.2017 г. бил
привлечен като обвиняем по ДП № 177/17 г. по описа на СДВР за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК. Със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 18.06.2017 г. бил задържан за
срок от 24 часа. Образуваното по случая НОХД № 5741/2018 г. приключило с
влязла в сила на 09.03.2021 г. оправдателна присъда. Сочи, че претърпял
неимуществени вреди (негативно отношение от съседи и приятели,
преустановени контакти с внучката му, унижение от задържането под стража,
претърсването в дома му и изземването на лични вещи, страх от
неоснователно осъждане), като за тяхното обезщетяване претендира сумата от
40 000 лв., ведно със законните лихви от 09.03.2021 г. до окончателното
изплащане. Претендира и имуществени вреди.
Ответника Прокуратурата на РБ оспорва исковата претенция, като
подчертава, че не носи отговорност за полицейското задържане, а при
претърсването били иззети наркотични вещества, които принадлежали на
сина на ищеца. Намира размера за завишен, като сочи, че ищецът има
2
криминално минало.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Не се спори, че ищецът П. бил задържан за 24 часа и на следващия ден -
19.06.2017 г., привлечен като обвиняем в престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
1, пр. 4 и пр. 5, алт. 1, чл. 26, ал. 1 от НК (разпространение и държане на
високорисково наркотични вещества – кокаин, с цел разпространение). По
отношение на него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 3000 лв. Няма спор, че повдигнатото обвинение е за три деяния
(при еднородност на вина и идентичност на обстановката), извършени при
условията на опасен рецидив, след като ищецът е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно престъпление
измама в особено големи размери. В съдебното производство ищецът се е
явявал лично на 11 заседания, като постановената оправдателна присъда не е
протестирана и същата е влязла в сила на 19.03.2021 г., т.е. наказателното
производство е приключило в рамките на 3 г. и 9 месеца.
От приетата по делото справка за съдимост е видно, че ищецът П. е
осъждан по множество образувани наказателни производства за извършени в
периода 1984 г. - 2010 г. престъпления против собствеността, стопанството,
транспорта и документни престъпления – измами, пускане в обръщение на
неистински държавни ценни книжа, контрабанда на цигари, управление на
МПС в период, в който П. бил лишен от право да управлява такова,
използване на неистински документ за самоличност. Ищецът е търпял
няколко пъти наказания „лишаване от свобода“.
Отделно от това от справка от ЕИСПП е видно, че срещу П. са
образувани множество наказателни производства, като неколкократно е бил
задържан от органите на реда.
Разпитан като свидетел е Е. Г. П., който сочи, че знае за делото за
наркотрафик, което започнало през 2017 г. като ищецът бил видян от негови
приятели с белезници пред блока и задържан. Познавали се от 30 г., преди се
събирали, но след последния арест ищецът се притеснил, спрял да излиза,
приятелите го отбягвали по кафенета, макар свидетелят да не знае дали е
3
заради наркотици или заради ареста. В квартала хората говорели, че бил
обвинен за наркотици, а той се притеснявал от това. П. бил с жена си въпреки
проблемите, гледал си внучката, с нея имал най-добри отношения, но след
случката вече не му я давали. Д. се опасявал, че ще го съдят и ще изгние в
затвора, спрял да се занимава с работата, която искал да развива (ресторант с
кетъринг). Сега бил добре, но тогава бил в шок. Свидетелят знае за
осъжданията и за това, че ищецът е бил в затвора.
Св. Д. Й. Й., съсед, сочи, че знае за обвинението през 2017 г. за
наркотици. Това променило ищеца, той станал затворен и не общувал, хората
се отдръпнали, квартала говорел, че е дилър. Разказва, че ищецът бил в
недобри отношения със сина си, но поддържал добри със снаха си. Имал
внучка А., която преди случката я оставяли при него, а след това снаха му
спряла да общува с него и не давала да се виждат с внучката. Ищецът казвал,
че не може да живее без детето, отказал се от плановете да отваря квартално
заведение, защото мислел че ще влезне в затвора без вина. След делото
имало минимално подобрение, още бил затворен.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Не се спори, че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, за
което НК предвижда наказание лишаване от свобода (от пет до 15 години).
От доказателствата се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно преследване е продължило около три години и половина, като е
приключило на една инстанция с оправдателна присъда. С оглед посочените
данни следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в извършване
на престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От
4
събраните гласни доказателства е видно, че той е бил притеснен, че ще бъде
осъден, като се тревожел, че ще влезне в затвора и за това не развивал
намеренията си за ресторантьорски бизнес. Установява се, че случаят е бил
коментиран в квартала и сред познатите на ищеца.
В същото време съдът приема за недоказани твърденията, че именно
процесното обвинение е влошило отношенията между ищеца и неговата
снаха, а от там – е осуетило възможността за контакт с внучката му. Данните
сочат, че ищецът бил в лоши отношения със сина си, което дава основание да
се счете, че в личностен план семейните конфликти (вкл. със снаха му) имат
друг генезис. Показанията не са убедителни, тъй като не съставляват преки
свидетелства за изявление от името на снахата, че преустановява контакта на
детето с П. именно поради процесното обвинение. Липсва конкретика в
изнесеното от свидетелите – последните не сочат име на снахата, няма данни
на колко години е внучката, режимът на упражняване на родителски права и
контакт с детето, при кого преимуществено живее и пр. Отделно от това
показанията са житейски нелогични с оглед данните, че ищецът е имал
многократни осъждания преди 2017 г., множество образувани преписки и
задържания, вкл. изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“. В този
смисъл не е обоснован извода, че единствено само процесното обвинение е
станало причина да се преустановят контактите на П. с неговата внучка. Този
комплекс от обстоятелства безспорно са дали своето отражение както върху
общественото мнение за ищеца, така и в отношенията му с близките и
семейството. Необходимо е да се посочи, че в показаният на св. П. дори е
посочено, че близостта между П. и съпругата му не е била накърнена от
неговото съдебно минало и от наказателното преследване. Следва да се
отчете, че евентуално формирано мнение за ищеца, като лице, което има
отрицателни обществени прояви, не е само предпоставено от процесното
обвинение, доколкото справката за ищеца сочи на множество обществено
укорими деяния от различно естество, извършвани в продължителен период
от време и системно. Ето защо може да се приеме, че създадено за него
неблагоприятно отношение в обществото е резултат от съвкупност от
фактори, част от които изцяло попадат извън настоящото незаконно
наказателно преследване. В този смисъл не следва да се кредитират
показанията на свидетелите в тази им част и да се приема за доказана тезата,
че именно от процесното обвинение отношението към ищеца се е променило
5
в негативна посока, нито че само то е причина за отбягването на ищеца в
квартала или лишаването му от възможността да общува с внучката си.
Самите свидетелски показания съдържат данни, че ищецът продължава да
поддържа отношения с познати, събират се, гледат мачове и пр.
Наличието на предходни осъждания (вкл. такива с прилагане на
наказание лишаване от свобода) следва да се отчита и като фактор при
определяне на размера на обезщетението. Съдебната практика (Решение № 95
от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., Решение № 163 от 1.07.2016 г. по
гр.д. № 411/2016 г., решение № 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г.)
категорично приема, в случаи на други осъждания, интензивността на
негативните преживявания е занижена в сравнение с лица, които инцидентно
са станали обект на наказателно преследване. Установените по делото
неимуществени вреди само отчасти съставляват пряка и непосредствена
последица от процесното незаконно обвинение. Тъй като при определяне
размера на обезщетението следва да се имат предвид всички установени
обстоятелства по делото, то в случая е необходимо да се отчете, че
психическият и социален дискомфорт на лицето се дължи и на факта, че той е
бил преследван в множество наказателни производства, за извършени от него
престъпления (измами, документни престъпления и пр.), за които е признат за
виновен. По делото не се събраха доказателства, които да подкрепят тезата на
ищеца, че той се е поправил след изтърпяваното от него наказание и
повдигнатото обвинение му е причинило неимуществени вреди в необичайно
голям размер.
Не се доказва тезата, че от взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „парична гаранция“ са произтекли неимуществени вреди.
Такива не се установяват и от задържането за 24 часа, още повече, че същото
не съставлява единствен инцидентен случай за ищеца – данните сочат
обратното. Напълно неподкрепени с доказателства са и съжденията на
жалбоподателя, че са иззети лични негови вещи, от ползването на които е бил
лишен за 4 години.
За определяне на конкретния размер на обезщетението с оглед
спецификите на разглеждания казус следва да се вземе предвид времето, в
което е протекло наказателно производство (съизмеримо с разумен срок и
надхвърлящо същия с неголям период от време), очертания по-горе обем на
6
негативни възприятия и ефект на наказателното производство върху
взаимоотношенията на ищеца с близките му, страха от осъждане, обществено
икономическите условия, съдебната практика, общественото и социалното
положение на ищеца, и пр. Изложените по-горе аргументи мотивират извод,
че обезщетението, определено от първоинстанционния съд за ищеца е
съответно. Определената стойност от 2000 лв. отговаря на принципа на
справедливост с оглед конкретно установените данни за ищеца и неговия
статут в обществото, респ. преживените от него негативни емоции.
С оглед всички изложени доводи и като отчете наличието на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, претърпените от ищеца
неблагоприятни последици в очертания по-горе обем, причинната връзка
между последните и воденето наказателно преследване, съдът намира, че са
се осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ, а определеното обезщетение от 2 000 лв. е подходящо.
Предвид изложените аргументи решението на СГС следва да се
потвърди в обжалваната част. Разноски на жалбоподателя-ищец не се следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 772 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 9350/2021
г., СГС, І-17 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на Д. Г. П. предявен срещу
Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за сумата над
2 000 лв. до пълния размер от 40 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7