О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия И.
въззивно гражданско дело № 2636 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 3331/01.02.2019 г. (п.к. 31.01.2019 г.),
подадена от С.Й.М., чрез адв. А.М., в която е
направено искане по реда на чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските
на Решение № 2248/31.12.2018 г. по настоящото дело.
В молбата се излага несъгласие с мотивите на въззивния съд, в частта в
която е прието, че не следва да се присъжда адвокатски хонорар. Претендира се допълване
на решението в частта за разноските посредством присъждане на направените такива
за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева в полза на молителя.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „***“ ООД, чрез адв. Г.Т., изразява становище за неоснователност на
молбата.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е заявено в
законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустимо.
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на С.Й.М., подадена чрез процесуален представител
адв. Ал. М. *** срещу Решение № 4058/11.10.2018 год., постановено по гр. дело №
1903/2017 год. по описа на РС-Варна.
Съставът на ВОС с Решение № 2248/31.12.2018 г. е отменил
изцяло Решение № 4058/11.10.2018 год., постановено по гр. дело №
1903/2017 год. по описа на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо
това е призна за незаконно и отменил, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на С.Й.М.,
извършено със Заповед № 99/12.09.2016 г. на управителя на "***" ООД –
Варна, с която на С.Й.М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е възстановил,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С.Й.М. на заеманата до уволнението
длъжност „Общ работник строителство сгради“ в "***" ООД.
При постановяването на решението си, съставът
на ВОС е приел, че въззивникът (ищецът) не е
ангажирал надлежни доказателства, удостоверяващи реалното извършване на
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, поради което
такива не са му присъдени. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения,
че представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.10.2016
г. не доказва извършването на разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Съдът се произнася по разпределението на тежестта за
разноските между страните по правилата на чл. 78 от ГПК, когато извършването на
разноските е доказано в производството. В настоящия случай, въззивникът
(ищецът) не е удостоверил надлежно извършването на разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с производството, поради което и такива не следва да
му се присъждат.
По изложените съображения, направеното искане по реда чл. 248 от ГПК за изменение в частта на разноските на въззивното решение е неоснователна и
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3331/01.02.2019 г., подадена от С.Й.М., чрез адв. А.М., по реда на чл. 248 от ГПК, за допълване в частта
за разноските на Решение № 2248/31.12.2018 г., постановено по в. гр. дело № 2636/2018
г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.