РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206088 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 235 от 24.03.2020 г., издадено
от Кмет на Община Пловдив, с което на „Стасколд“ ЕООД на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на
Община Пловдив е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1400,00 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив
/НУОТОП/.
В жалбата се поддържат конкретни доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление,
като е формулирано искане за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна Община Пловдив, действаща чрез процесуалния си
представител – юр. Т. в съдебно заседание и в писмено становище по делото
моли да бъде потвърдено постановлението, като се противопоставя на
възраженията, релевирани от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са описание на фактическите признаци на нарушението, посочване на
нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от
обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и
лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу
тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента
на съставяне и предявяване на АУАН.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС № 1/1953 съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
2
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в
тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца,
така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай,
че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация.
В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на
съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП
фактически положения реално му се повдига административно обвинение и
бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и настоящият случай.
В процесния АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление е изложена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 24.02.2020 г., в обект - съд за СО, тип „Лодка“,
в гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“ до ж.п. гарата в ж.к. „Тракия“, по сигнал на
П.М.К. - организатор производство в ОП „Чистота“, Район „Тракия“, с П.Й. –
„Инспектор, качество на производстводствените процеси“ в ОП „Чистота“
при отзоваване на горепосочения адрес на 24.02.2020 г. /понеделник/, около
13,00 ч., са установени две лица - Д.С.Д. и М.Б.А. /служители във фирма
„Стасколд“ ЕООД по техни твърдения/, придвижващи се с МПС, бус - марка
„Мерцедес“, с регистрационен номер *** /собственост на „Стасколд“ ЕООД/
да изхвърлят разнородни отпадъци в и около „Лодката“, която е съд за
строителни отпадъци и то само образувани от домакинства. Отпадъците са от
3
смесени опаковки /картон, метал, пластмаса от климатик, включително и
опаковки, замърсени с опасни вещества от боя/, като по този начин се
затруднява последващото им рециклиране или оползотворяване. На място на
двете лица са съставени фишове за така констатираното нарушение по чл. 23,
ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Въз основа на горното актосъставителят и административно -наказващият
орган приели, че се касае за нарушение на забраната на чл. 23, ал. 1, т. 1 от
Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив,
като приели, че по този начин управителят на "Стасколд" ЕООД не спазва
изискванията на чл. 16 - чл. 19 от горепосочената Наредба.
Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 НУОТОП забранява се
смесването на събраните отпадъци от опаковки и други отпадъчни материали
от хартия и картон, пластмаси, стъкло и метали с други материали или
отпадъци по начин, затрудняващ последващото им рециклиране или
оползотворяване.
Видно от изложеното в процесните АУАН и НП, актосъстовителят и
административнонаказващият орган са приели, че управителят на
санкционираното лице не е спазил изискванията на чл. 16 – 19 от
Наредбата.
Съгласно чл. 16 НУОТОП ползвателите на търговски обекти,
производствени, стопански и административни сгради са длъжни да събират
разделно отпадъци от опаковки и най – малко от отпадъчни материали от
хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло. Последващите разпоредби на
чл. 17 – 19 НУОТОП уреждат задълженията на лицата по чл. 16 във връзка с
разделното събиране на отпадъци.
Съдът като анализира съдържанието на процесните АУАН и НП, и при
съблюдаване на гореизложените принципни положения и законови
изисквания намира, че в същите липсва надлежно изложение на това в какво
качество е действало санкционираното юридическо лице при извършване на
твърдяното административно нарушение, доколкото разпоредбите на които се
позовават актосъставителят и АНО визират специално качество на наказаното
лице, а именно ползвател на търговски обекти, производствени, стопански и
административни сгради. В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено,
дружеството – жалбоподател да притежава което и да е от посочените
4
качества, така че да може да се формира обоснован извод, че върху същото
тежи тежестта да спазва изискванията на чл. 16 – 19 от Наредбата. Безспорно
е както в теорията, така и в практиката, че в случаите в които за извършване
на дадено административно нарушение се изискват субекта на същото да
притежава конкретно специално качество, то последното следва да бъде
надлежно описано както в акта, с който се повдига обвинението, така и в
санкционния акт. В случая, в описанието на нарушението, както при
посочване на установените факти, така и в диспозитива, административно-
наказващият орган не е обективирал, че наказаното лице притежава това
качество. Съответно - описанието на нарушението касателно субекта на
деянието не е адекватно на изискванията на закона.
Отделно от горното и за пълнота на изложението е необходимо да се
отбележи следното: Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, а
така също и в разпитите си свид. Г. и Й., се сочи, че сред установените
разнородни отпадъци е имало и такива, които представляват опасни отпадъци
– опаковки замърсени с боя. Боята представлява опасен отпадък по смисъла
на т. 16, пар. 1 от ДР на НУОТОП, поради което за събирането,
съхраняването и изхвърлянето й като отпадък е предвиден различен режим.
Посоченото, в контекста на приложената в процесния случай санкционна
норма – чл. 93, ал. 1, т. 1 НУОТОП води до извод, че дефицитите в
описанията на вмененото нарушение както в АУАН, така и в НП се
задълбочават доколкото изхвърлянето на опасни отпадъци, смесването им с
неопасни такива /какъвто представлява боята/ представлява друго, различно
административно нарушение и за него се предвиждат друга санкция,
визирана в чл. 93, ал. 2 от НУОТОП.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и
НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е
от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при положение, че
те изобщо не са посочени или са погрешно индивидуализирани в АУАН и
НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно -
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на
5
практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия
орган.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност с НП да се
санират пороци, допуснати в административнонаказателното производство,
стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай,
пороците, сред които и този свързан със специалното качество на субекта на
нарушението са относими и към самото НП, то член 53, ал.2 ЗАНН се явява
неприложим.
Гореизложеното обуславя незаконосъобразността на издаденото НП,
поради което същото следва да бъде отменено, като не се явява необходимо
обсъждането на релевираните с въззивната жалба възражения.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са
представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се
присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 235 от 24.03.2020 г., издадено от
Кмет на Община Пловдив, с което на „Стасколд“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Пловдив е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1400,00 /хиляда и четиристотин/ лв. за
нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Пловдив.
6
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7