РЕШЕНИЕ
№ 108
гр.Поморие, 24.04.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
гражданска колегия, в публично заседание на десети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ :
Димитър Д.
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като
разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 320 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Т.К.С. ***, със служебен
адвокат адв.Т.Я., против И.Д.С. и К.Д.С., двамата с
адрес в Руската Федерация.
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 НК, за намаляване до размера
на запазената част на ищцата, на дарения извършени с нотариален акт № 27/06.06.1994 г. и нотариален акт № 74/19.02.1999 г., от нейната
майка и наследодателка И.Т.С. в полза на
наследодателя на ответниците и брат на ищцата Д.К.С..
Ответниците вземат участие в
производството, чрез процесуален представител – адвокат, като излага пред съда становище за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
За да се произнесе по така предявения иск съдът се запозна подробно със
становището на ищците и с представените по делото доказателства и като съобрази
приложимите законови разпоредби, прие следното.
Видно от представения препис от удостоверение за наследници № 5/05.01.2016 г.
на община Поморие, ищцата и наследодателят на ответниците Д.К.С., са низходящи
и като такива законни наследници на И.Т.С.,***, починала на 01.01.2016 г.
Представен е препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност и наследство № **/20.05.1993 г., нот.
дело № 328/1993 г. на РС – Поморие, с който С.Т.И., И.Т.С.,
М.Т.Д Д.Т.Г.и А.Т.К., всички наследници на Т.К.Г.и Т.Л.Г.,
са признати за собственици по давност и наследство на дворно място от 847
кв.м., съставляващо имот пл. № 2654 по кадастралния плана на гр.Поморие.
С посочения нотариален акт И.С.Т.се легитимира като собственик на 1/5 ид.част от дворното
място (169.40/847 кв.м. в идеални части).
Представен е препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот №
74/19.02.1999 г., нот.дело № 102/1999 г. на нотариус
Христо Ройдев, от който се установява, че И.Т.С. е
дарила на наследодателя на ответниците горепосочените 169.40/847 кв.м. идеални
части от г дворното място.
Представен е препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност и наследство № 39/06.06.1994 г., дело №
506/1994 г. на РС – Поморие, с който И.Т.С., ищцата Т.К. М.(С.) и наследодателя
на ответниците Д.К.С., са признати за собственици по давност и наследство на двуетажна
жилищна сграда на площ 65 кв.м., построена в дворно място, съставляващо парцел XVІ-2117, кв.138 по плана на
гр.Поморие, урегулиран от 471 кв.м.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, в това число
отразяванията в посочения нотариален акт, че И.С. ищцата и наследодателя на
ответниците са съсобственици и на парцел XVІ-2117, като квотите им на съсобственост в сградата и
парцела са 4/6 ид.ч. за И.С.и по 1/6 ид.ч. за ищцата и наследодателя на ответниците.
Представен е препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27/06.06.1994 г., дело № 507/1994 г. на РС – Поморие, от който се
установява, че И.Т.С. е дарила на наследодателя на ответниците собствените си
4/6 идеални части от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел XVІ-2117, а ищцата е дарила
собствената си 1/6 ид.ч. от сградата, като в акта са
посочени като дарени и 5/12 ид.части от дворното
място.
При положение, че за разлика от дарението на идеалните части от сградата,
не е посочено кой от дарителите каква идеална част от дворното място дарява,
съдът приема, че посочените 5/12 ид.ч. от дворното
място са дарени общо от двамата дарители, т.е. ищцата е дарила собствените си
2/12 ид.ч. (1/6 ид.ч.), а И.С.е
дарила 3/12 ид.ч., като след дарението в нейна
собственост са останали 5/12 ид.ч. от дворното място.
Твърди се от ищцата, че с горепосочените дарения на недвижими имоти се
нарушава нейната запазена част от наследството на майка й Иванка И.С..
Съгласно чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата
част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса
от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта
му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните
такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им
по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване - за движимите.
Установи се от доказателствата по делото, че към момента на смъртта си – 01.01.2016 г., И.С.е
била собственик на 5/12 ид.ч. от парцел XVІ-2117, кв.138 по плана на
гр.Поморие.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице
по извършената по делото
съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност на 5/12 ид.ч.
от парцел XVІ-2117 е 14 908.33 лв.
Към тази стойност, съгласно предписанието на чл.31 ЗН, следва да се прибави
и стойността на извършените дарения, тоест на 1/5 ид.част
от имот пл. № 2654 (169.40/847 кв.м.) –
53 845 лв., съгласно заключението, 4/6 ид.ч. от
сградата в парцел XVІ-2117 – 86 804 лв., съгласно заключението и 3/12 ид.ч
от същия парцел – 8 994.98 лв.
Установява се от доказателствата по делото, в това число от заключението на
вещото лице, че въз основа на разрешение за строеж № 38/15.06.1998 г., издадено
на името на наследодателя на ответниците, в парцел XVІ-2117 е построен гараж със складово помещение с обща
площ 41.64 кв.м.
Съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик
и на постройките и насажденията върху нея, поради което и след като не е установено друго, съдът
приема, че собствениците на парцела са собственици и на построения в него гараж
със складово помещение, т.е. към момента на смъртта си И.С.е била собственик на
3/12 ид.ч. от него.
Ответниците считат, че собствените
на И.С.ид.ч. от гаража със складово помещение, като
подобрения, извършени преди смъртта на наследодателя, следва да бъдат
приспаднати от стойността на наследството, на основание чл.31, вр.с чл.12, ал.2 ЗН.
Тази има претенция е неоснователна защото техният
наследодател е направил горепосочените подобрения в свой интерес и удобство, поради което стойността на
3/12 ид.ч. от гаража със складовото помещение – 4 350
лв., следва да бъде включена в наследствената маса.
Така получената обща маса на наследството на И.С.е в размер 168 902.31
лв.
В случая запазената част на наследниците – две деца, по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗН
е в размер на 2/3 или по 1/3 за
всеки един от тях, т.
е. по 56 300 лв. за всеки
наследник, съответно
разполагаемата част е в същия размер.
След извършените дарения в наследството е останал чист
актив в размер 19 258.33
лв (5/12 ид.ч. от парцел XVІ-2117 и 3/12 ид.ч. от гаража
със складовото помещение), половината от който – 9 629.16 лв., принадлежи
на ищцата и наследник по силата на чл.5, ал.1 ЗН, поради което за
възстановяване на запазената част на ищцата е необходима сумата от
46 670.84 лв.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, съответно
не е направила такива,
а дължимата за производството държавна такса следва да
се възложи на ответниците, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Искът по чл.30, ал.1 от ЗН е неоценяем (определение № 67/19.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 385/2015 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС), поради което и
предвид разпоредбата на чл.3 от ТДТССГПК, размерът на дължимата от ответниците държавна
такса е 80 лв., т.е по 40 лв. за всеки от тях.
Мотивиран от изложеното Районен
съд – Поморие
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в 14-дневен срок от съобщението.