№ 16349
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110157271 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Илия А. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. С. С., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в накърняване честта и доброто име на ищеца, психически и емоционален стрес,
вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това,
че на 06.10.2019 г. в гр. София, чрез телефонно обаждане на тел. номер 112 публично е
разгласил позорно обстоятелство за ищеца, в качеството му на длъжностно лице по
повод изпълнение на службата му, като е заявил, че последният е употребил алкохол
по време на изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 06.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че заемал длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП –
СДВР, като на 06.10.2019 г., в присъствието на Николай Лозанов, съставил на
ответника АУАН. Твърди, че след връчването на акта с колегата му се насочил към
място на настъпило ПТП, но получили указания от Оперативната дежурна част да се
върнат на мястото, на което били съставили АУАН на ответника, тъй като последният
бил подал сигнал на тел. номер 112, че ищецът, в качеството си на актосъставител, е
употребил алкохол. Сочи, че бил тестван с технически годен дрегер, който не отчел
употреба на алкохол. Излага съображения, че сигналът на ответника съдържал изцяло
невярна информация и има за цел да урони доброто име на ищеца и да постави под
съмнение личните му и професионални качества. Посочва, че подал тъжба за
извършеното ответната страна деяния, като с влязла в сила на 21.03.2022 г. присъда по
ВНОХД № 4869/2021 г. по опис на СГС, НО, XII въззивен състав ответникът бил
признат за виновен за извършено престъпление против честта и достойнството на
ищеца. Ищецът поддържа, че поради извършеното от ответника престъпление работел
1
със снето доверие в периода 06.10.2019 г. – 21.03.2022 г. Било създадено съмнение в
етиката и морала му, като неудобствата му се засилвали от факта, че проблемът с
употребата на алкохол от служители на МВР при изпълнение на служебните им
задължения бил обхванат от засилено обществено внимание в последните години.
Твърди, че приписаното от ответника клеветническо и позорно обстоятелство му се е
отразило зле в личен и професионален план, като се затворил в себе си, станал
неспокоен и лесно раздразнителен в отношенията си с близки и приятели, като дори
избягвал контакти със същите. Счита, че бил подложен на силен психически и
емоционален стрес, който му причинил безсъние и главоболие дълго време. Счита, че
справедливото обезщетение на описаните неимуществени вреди следва да е в размер
на 5000 лева. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 06.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
чрез адв. Я. Н., като оспорва исковата молба при твърдения, че ищецът не е претърпял
всички посочени в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа, че служителите
на МВР злоупотребяват с алкохол, поради което честта, достойнството и доброто име
на ищцовата страна не биха могли да е засегнат от подобни твърдения. Следвало да се
вземе предвид и факта, че ищецът е служител на МВР и като такъв често изпада в
конфликтни ситуации, поради което и процесният случай е следвало да му се отрази
по-леко от описаното в исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетата по делото Присъда № 3/10.01.2022 г., постановена по ВНЧХД №
4869/2021 г. по описа на СГС и мотивите към нея се установява, че ответникът Я. Н. Н.
и признат за виновен в това, че на 06.10.2019 г. около 15 ч. в гр. София, чрез телефонно
обаждане на ЕЕН 112 публично е разгласил позорно обстоятелство за ищеца И. А. И. в
качеството му на длъжностно лице към МВР по повод изпълнение на службата му, че е
употребил алкохол по време на изпълнение на служебните му задължения при
съставяне на АУАН, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл.
78а, ал. 1, вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК и му е наложена
административно наказание „Глоба“.
Прието е заключение по изслушаната съдебно психологична експертиза,
изготвено от вещото лице Е. К. В., клиничен психолог, което съдът кредитира изцяло
като компетентно и професионално изготвено. След запознаване с материалите по
делото и извършено психологическо обследване на ищеца, вещото лице е заключило,
че най-вероятно ищецът е преживял случая с телефонното обаждане, като силно
негативно емоционално преживяване, пораждащо емоционален отговор в страхово-
тревожния спектър. В следствие на ситуацията се наблюдава повишаване на съС.ието
на безпокойство и тревожност при подобни ситуации, като интензивността им е
умерена и по-скоро се наблюдават белези на преработване на травматичното събитие.
Не са събрани сведения за промяна в психо-емоционалния фон на функциониране на
ищеца преди и след ситуацията. Не са констатирани промени в поведението,
здравословни или други смущения, които евентуално да бъдат определени като
последица от травматично събитие. Категорично ситуацията е довела до определен
като нормативен за травматичното събитие. Поради достатъчно доброто посрещане на
психо-емоционалния дисконфорт и семейната подкрепа, се наблюдават белези на
преработване на този дисконфорт.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 52 ЗЗД при наличието на влязла в сила присъда, която е задължителна за
настоящия съд, се обуславя от доказване настъпването на посочените в исковата молба
неимуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с
твърдяното противоправно поведение на ответника, които факти са изцяло в тежест на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо следва да се приеме за доказано, че ответникът
виновно е извършил противоправно деяние, което в случая покрива фактическия
състав на клевета по отношение на длъжностно лице или на представител на
обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,
разгласявайки публично, чрез обаждане на телефон 112 позорно обстоятелство за
ищеца, че е употребил алкохол по време на изпълнение на служебните си задължения
при съставяне на АУАН. Следователно на доказване и преценка от съда подлежат
останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието, както и техния размер.
Съдът намира, че въз основа на приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза беше доказано, че в резултат на разгласяването на позорните обстоятелства
за ищеца, последният е преживял емоционални промени в отговор на страхово-
тревожния спектър, респективно при ищеца се наблюдава повишено съС.ие на
безпокойство и тревожност. Доказано беше, че след клеветата ищецът е бил в съС.ие на
тревожност, при което значително се повишават оплакванията за безпокойство,
безсъние, главоболие и на моменти гняв и раздразнение. В резултат на поведението на
ответника, ищецът е ограничил контактите си, общувал е по необходимост. Доказано
се явява и обстоятелството, че личността на ищеца се отличава с чувствителност,
стриктно изпълнение на служебните задължения, висока отговорност към семейството,
което е довело до по-интензивно влияние на неблагоприятните събития и по-трудно
преодоляване. В резултат на ситуацията ищецът е бил във стресово съС.ие с
характерните за него повишена раздразнителност, вътрешно напрежение и
здравословни проблеми като главоболие и безсъние.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
3
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, като в конкретния
случай и доколкото не се касае за телесни увреждания, а емоционални такива, следва
да се вземе предвид: данните за личността на ищеца в емоционално отношение с оглед
преценката на това доколко разгласяването на позорни обстоятелства, които са
неверни, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план;
продължителността на увреденото психично съС.ие и задълбочеността на страданията,
както и други обстоятелства, имащи значение към претърпените морални страдания. В
конкретния случай за да определи справедливият размер на обезщетението съдът
отчете, че личността на ищеца се отличава с чувствителност, отговорност към
служебните задължения и висока отговорност към семейството, което неминуемо
обуславя по-висок интензитет на негативните преживявания в психо-емоцианален
аспект, засилена негативна реакция на организма, както и по-трудно преодоляване на
преживяното. Следователно ищецът, като чувствителен, справедлив и отговорен към
работата и семейството човек, е преживял събитието силно емоционално в негативен
контекст – станала е тревожен, раздразнителен, притеснен, ограничил е общуването и
същевременно като реакция от стреса се появяват и промени в здравословното съС.ие,
като главоболие и безсъние. Тези изводи на съда изцяло се подкрепят от приетото по
делото заключение на СПЕ. Същевременно обаче съдът отчете, че вещото лице по СПЕ
е констатирало умерен интензитет на негативните преживявания и стресово съС.ие,
което е с тенденция към отшумяване, което неминуемо означава, че събитието не е
оставило траен, трудно заличим отпечатък в психиката на ищеца. Същият постепенно
се връща към характерното за него психо-емоционално съС.ие. Съдът отчете и
обстоятелството, че ищецът е служител в МВР, на който е възложена дейност по
спазване правилата на движение по пътищата, в това число недопускане шофирането
след употреба на алкохол от страна на водачите, като разгласяването на позорни
обстоятелства, че сам служителят при извършване на служебните си задължения е
употребил алкохол, което обуславя снемана доверието в професионален аспект, като
естествена последица от развилата се ситуация.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, причинени от действията на
ответника, изразяващи се в публично разгласяване, чрез обаждане на телефон 112
позорно обстоятелство за ищеца, че е употребил алкохол по време на изпълнение на
служебните си задължения при съставяне на АУАН, са в размер на 2000 лв. За
горницата над този размер искът следва да се отхвърли.
По иска за обезщетение за забава, съдът намира, че обезщетение за забава се
дължи от датата на увреждането, от който момент е и предявената от ищеца претенция
– 06.10.2020 г. до окончателното плащане.
4
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, които са
както следва: 200 лв. държавна такса и 400 лв. депозит за вещо лице по СПЕ, от които
съобразно уважената част на иска на ищеца следва да се присъди сумата от 240 лв.
Ответникът също има право на разноски, но същият не претендира такива,
поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Илия А. И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване честта и доброто име на ищеца, психически и
емоционален стрес, вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в това, че на 06.10.2019 г. в гр. София, чрез телефонно обаждане на тел.
номер 112 публично е разгласил позорно обстоятелство за ищеца, в качеството му на
длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, като е заявил, че последният е
употребил алкохол по време на изпълнение на служебните си задължения, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 06.10.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца предявените от ищеца Илия А. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. С. С., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата над
2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и доброто име
на ищеца, психически и емоционален стрес, вследствие от виновно и противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 06.10.2019 г. в гр. София, чрез
телефонно обаждане на тел. номер 112 публично е разгласил позорно обстоятелство за
ищеца, в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, като
е заявил, че последният е употребил алкохол по време на изпълнение на служебните си
задължения, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.10.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Илия А. И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 240 лв. –
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5