№ 69
гр. София , 18.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600042 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440, ал. 2 НПК и е
образувано по жалба на началника на Затвор – гр. София, подадена чрез процесуалния му
представител, срещу определение № 261161 на Софийския градски съд (СГС), Наказателно
отделение, 1 – ви първоинстанционен съдебен състав, постановено в открито съдебно
заседание на 18.12.2020 г. по н.ч.д. № 4449/20 г., с което осъденият П. Л. И. е освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му с присъда по
н.о.х.д. № 3807/2015 г. по описа на СГС, НО, 22– ри състав, като му е определен изпитателен
срок в размер на 4 години 2 месеца и 12 дни, а на основание чл. 70, ал. 6 , вр. с чл. 42, ал.2, т. 2
НК му е определена пробационна мярка – задължителни срещи с пробационен служител за
срок от 3 години.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (на 21.12.2020 г.), началникът на
затвора е подал, чрез процесуалния си представител, частна жалба, с която иска
определението да се отмени като неправилно. В подкрепа на това твърдение се изтъква, че не
са налице достатъчно доказателства за поправянето и превъзпитаването на осъдения по
смисъла, вложен в закона. Излага съображения за това: че некоректно в мотивите си съдът се
е позовал само на доклада на инспектора социална дейност и възпитателна работа, без да се
отчитат становищата на администрацията в Затвора гр. София; че съдът е коментирал само
положителните елементи от доклада на инспектора СДВР, а е игнорирал останалите
доказателства. По виждане на жалбоподателя изводът на първостепенния съд за наличие на
доказателства за поправянето на осъдения не бил убедителен с оглед източниците на
информация за поведението на осъдения. Началникът на затвора, чрез своя процесуален
представител, счита също, че независимо от разпоредбите на чл. 70 НК и чл. 437 НПК,
характерът и тежестта на извършеното престъпление също следвало да се съобразят. Като
обобщава, че безспорно били налице положителни промени в поведението на осъдения, но те
не били достатъчно доказателство за поправянето му, жалбоподателят заключава, че целите на
наказанието не били изпълнени, поради което не следвало да се постановява условно
предсрочно освобождаване. От въззивния съд се иска да отмени определението и да
постанови ново, с което да откаже искането на лишения от свобода за предсрочното му
условно освобождаване.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК е постъпило възражение от адвокат И. С., защитник на
лишения от свобода П. И.. Защитникът счита, че определението на СГС е правилно и
1
законосъобразно, тъй като са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК за постановяване на
условно предсрочно освобождаване на И.; данните за поправяне на осъдения несъмнено се
установяват от документите, приложени в досието на затворника. Моли за потвърждаване на
обжалваното определение.
Като съобрази изложеното в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие
следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си първоинстанционният съд е съобразил всички
налични в досието на лишения от свобода документи, дадените становища от служители от
затворническата администрация и отразеното в доклада на инспектора „Социална дейност и
възпитателна работа“. Въз основа на тези данни правилно е приел за установена следната,
относима за изясняването на предмета на делото, фактология:
П. Л. И., към момента на 61 години, е бил осъден да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от 12 години, видно от присъдата по н.о.х.д. № 3897/2015 г. по описа на СГС,
НО, 22– ри състав, изменена с решение на САС, НО, 8-ми въззивен състав по в.н.о.х.д. №
249/2016 г. от 18.5.2016 г. и влязла в сила на 5.7.2016 г.. Към момента на разглеждане на
искането на осъдения пред първата инстанция той е изтърпял фактически 6 години, 1 месец и
3 дни, от работа – 1 година, 8 месеца и 13 дни или всичко 7 години, 9 месеца и 16 дни. За
изтърпяване са останали 4 години, 2 месеца и 12 дни (към датата на произнасяне на СГС), от
които именно осъденият иска да бъде освободен. Към днешна дата за изтърпяване са останали
4 години, 1 месец и 5 дни, който факт се установява от представената актуална справка от
началника на затвора.
Установено е, че корекционната работа с осъдения е започнала на 3.10.2015 г., когато
И. е бил приведен в затвора в гр. София; дотогава П. И. е бил предварително задържан от
15.11.2014 г.
Осъждането е първо за П. Л. И., като няма данни той да е имал противообществени
прояви преди деянието, за което е осъден. Първоначалният риск от рецидив е бил определен
на 39 точки, като към момента на подаване на искането за предсрочно освобождаване той е
снижен на 24 точки. Видно от доклада, били са отчетени следните положителни промени в
зоните: „начин на живот и обкръжение – добронамерен в отношението си към останалите
лишени от свобода, липсват прояви на безразсъдно и рисково поведение, самостоятелен,
колегиален, сътрудничи на администрацията, помага на другите лишени от свобода,
поведението му е социално желателно, в унисон с наложените ограничение – стойността е
снижена на 0 т.; междуличностни проблеми – няма агресивно поведение, без прояви на
открита агресия, емоционално балансиран, устойчив на фрустрация – стойността е снижена на
0 т.; умения за мислене – способностите му за дефиниране и разрешаване на проблемите са
адекватни на възрастта и житейския му опит, подчинени на обществените нагласи и
законовите ограничения; приема правата на останалите в социума като ги съобразява със
собствените си – стойността е снижена от 5 на 2 точки.“
От приложените справки се установява също, че лишеният от свобода не е бил
наказван, че спазва реда и изискванията на затворническия режим. Установява се и това, че
планът на присъдата е в процес на успешно изпълнение. Както към момента на произнасяне
на първия съд, така и с жалбата, адресирана до настоящия, не са представени каквито и да
2
било доказателства от затворническата администрация, разкриващи проблеми в поведението
на осъдения по време на изпълнение на наказанието. Напротив – видно е, че той работи като
полага труд и на външни обекти, последно е преназначен на външен работен обект като
работник по поддръжка извън охраняемата зона със заповед № 166/24.7.2020 г. Бил е
награждаван петнадесет пъти – последно с домашен отпуск за срок от 5 денонощия със
заповед № 183 от 8.6.2020 г. Режимът на изтърпяване на наказанието първоначално е бил
строг, впоследствие е изменен в общ – от 18.7.2018 г., а от 12.12.2019 г. е заменен с лек.
В доклада на инспектора СДВР рискът от вреди за осъдения, за останалите лишени от
свобода и за администрацията е определен в ниски стойности. За риска от вреди за
обществото е отбелязано, че той е в ниските стойности. В заключение в доклада на
инспектора СДВР е посочено, че прогнозата за оставащия период от изтърпяване на
наказанието е в посока спазване на изискванията – налице е изискуемо поведение,
корекционната работа с лишения от свобода И. е успешна, уменията му за мислене за
позитивни, той има дължимото поведение и е награждаван; активно се включва в изпълнение
на плана на присъдата.
При така установените факти се налага извод, че първият съд обосновано е заключил,
че е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното наказание, както и че е налице втората - доказателства за поправянето му към
този момент.
Изготвените отрицателни становища от затворническа администрация, на които се
основава и жалбата, не са от естество да оборят приетия извод. Въззивният съд се
солидаризира напълно с правните доводи на първата инстанция, защото намира, че те са
обосновани с наличните по делото доказателства, разкриващи поведението на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието. Отрицателните становища са мотивирани с размера на
остатъка от наказанието лишаване от свобода, както и с тежестта на престъплението, за което
е осъден И. (убийство по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 115 НК и причиняване на средна
телесна повреда по непредпазливост по чл. 133, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК). По
отношение на първото обстоятелство апелативният съд споделя съжденията на градския, че на
основание чл. 439а, ал. 3 НПК е недопустимо единствено размерът на неизтърпяната част от
наказанието да служи за основание да отказ за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Всички обективни данни по делото сочат, че поведението на лишения от свобода по
време на пребиваването му в затвора е изцяло положително – награждаван е 15 пъти, работи
на външен обект и се справя отлично с трудовите си задължения, не е наказван, рискът от
рецидив е снижен на нисък от 39 на 24 точки, рискът от вреди за обществото е нисък, режимът
е изменен на лек. По същество цялата поредица от етапи на прогресивната система е
измината успешна от лишения от свобода И.. В становищата на администрацията не се твърди
нито едно конкретно обстоятелство, сочещо на дефицит в поведението или нагласите на
осъдения, което да подлежи на допълнителна корекция. Единствените причини, поради които
представителите на затворническата администрация са изразили отрицателно становище по
искането на И. за условно предсрочно освобождаване, са размерът на неизтърпяната част от
наказанието и тежестта на престъплението, за което е осъден, а това според чл. 439а НПК са
невалидни основание за отказ в тази процедура.
По убеждение на настоящия съдебен състав СГС правилно е отчел горните
обстоятелства и като е съобразил информацията за поведението на лишения от свобода,
обосновано е заключил, че са налице доказателства, сочещи за поправянето му. Рискът от
вреди и рискът от рецидив, които не са непосредствени и са в ниските стойности, могат да
бъдат неутрализирани, а потребността от окончателно постигане на целите по чл. 36 НК –
3
постигната успешно, чрез механизмите, предвидени в института на условното предсрочно
освобождаване. Определянето на изпитателен срок е насочено към въздържане на осъдения от
извършване на ново престъпление под страх от активизиране на остатъка от наказанието, от
чието изтърпяване е бил освободен. В съчетание и с наложената пробационна мярка в
рамките част от изпитателния срок довършителната корекционна работа може да бъде
финализирана ефикасно и извън условията на пенитенциарната институция, особено като се
има предвид, че се касае за човек, който е осъден за първи път.
Изтъкнатото в жалбата, че независимо от предвиденото в закона, при решаването на
въпросите по чл. 70 НК, съдът следвало да съобрази и характера и тежестта на
престъплението, не се определя като основателно. Подобен подход е недопустим. Сочените от
началника на затвора обстоятелства се отчитат при отмерване на наказанието с присъдата.
Какъвто и да е размерът на последното, след изтърпяването на определената в закона част от
него, за осъдения възниква правна възможност да претендира да бъде предсрочно освободен,
а единственото което следва да се прецени в такъв случай е дали е дал доказателства за
поправянето си.
Мотивиран от изложените съображения, съдебният състав намери, че определението на
СГС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, но с внасянето на изменение по
отношение за размера на изпитателния срок. Той е бил определен коректно от първата
инстанция, но към датата на днешното произнасяне осъденият е изтърпял още дни лишаване
от свобода, което намалява остатъка от наказанието и е основание за намаляване на
изпитателния срок в същия размер.
Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 261161 на Софийския градски съд,
Наказателно отделение, 1-ви първоинстанционен съдебен състав, постановено в открито
съдебно заседание на 18.12.2020 г. по н.ч.д. № 4449/20 г., с което осъденият П. Л. И. е
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието му, наложено му с
присъда по н.о.х.д. № 3807/2015 г. по описа на СГС, НО, 22– ри състав, а на основание чл. 70,
ал. 6 , вр. с чл. 42, ал.2, т. 2 НК му е определена пробационна мярка – задължителни срещи с
пробационен служител за срок от 3 години, като коригира частта за изпитателния срок и
определя размера му на 4 години, 1 месец и 5 дни.
Определението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5