РЕШЕНИЕ
№ /28.09.2018
г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И. ТАНЯ КУНЕВА
-МЛ.С.
при секретар Нина И.а,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1976 по описа на ВОС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззива жалба вх. № 53512/10.08.2018г. от Х.Ю.Х., ЕГН **********
с адрес *** срещу Решение № 3589/ 31.07.2018г. по гр.д. № 4873/2018г. на ВРС
,33 св., с което, съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника иск с
правно основание чл.144 и чл.149 от СК, за
осъждане на П.М.А. ЕГН **********, с адрес: *** , за присъждане издръжка в полза на ищцата в размер на
350.00лв. месечно, считано от 11.01.2018г., до -24.05.2019г завършване на
средното образование, с падеж всяко първо число на съответния месец, за който
се дължи издръжката.
Считайки обжалваното
решение за неправилно, незаконосъобразно, моли за отмяната му и постановяване
на друго, с което иска да бъде уважен в пълния предявен размер.
В съдебно
заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната
жалба. Молят за уважаването.
В срока по чл.263,
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна-лично, в който
оспорва жалбата като неоснователна.Излага съображения , че в тежест на ищеца е
било да докаже кумулативното наличие на необходимост от издръжка и възможност
на майката да я дава в претендирания размер, за което по делото не са събрани
доказателства. Моли решението да бъде потвърдено.
След срока за
отговор на въззвината жалба, с молба от 12.09.2018г. заявява.че оттегля
дадените на адв. С. пълномощия.
В съдено
заседание, редовно призована не се явява, не се представлява,с молба представя
списък по чл.80 от ГПК и претендира разноски, адвокатско хонорар за изготвяне
на отговор на въззвина жалба.
За да се произнесе по
спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от Х.Ю.Х., ЕГН ********** с адрес *** срещу П.М.А.
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл.144 и чл.149 от СК, за осъждане на ответника
да и заплаща издръжка в размер на 350.00лв. месечно, считано от 11.01.2018г.,
до завършване на средното образование от ищцата - 24.05.2019г., с падеж всяко
първо число на съответния месец, за който се дължи издръжката.
В исковата молба
ищцата твърди, че не работи и не притежава имущество, от което да се издържа и
е на прага на бедност. Сочи, че родителите й са разведени, като до 18.05.2018г.
е живяла в дома на своята майка, на която по силата на съдебно решение са били
възложени за упражняване родителските права. На посочената дата е напуснала
дома на своята майка, след упражнено по отношение на нея домашно насилие.
Излага, че учи редовно в средно учебно заведение - 11-ти клас в ХНИ„Константин
Преславски" - Варна и няма възможност да работи за да се издържа.Настоява,
че ответникът разполага с достатъчно имущество и реална възможност да заплаща
претендираната издръжка.
В срока по чл.131
от ГПК, ответни кът П.М.А. е депозирала отговор на исковата молба, в който
оспорва изложените от ищеца фактически твърдения. Твърди , че не е гонила
дъщеря си от дома им, както и,че вещите й са още там, а същата притежава ключ и
при желание може да се върне. Сочат се факти относно наличието на затруднения
за плащане от ответницата на претендираната издръжка, поради липса на
достатъчно средства и влошено здравословно състояние, както и за злоупотреба с
права от страна на ищцата с предявяването на исковата претенция по чл.144 СК.
Твърди се липсата на нужда у ищцата от претендираната издръжка, предвид че
същата доброволно се е отказала от присъдената й издръжка, дължима от нейния
баща, като е депозирала искане за прекратяване на изп.дело пред ДСИ - СИС
гр.Варна, образувано срещу него за заплащане на присъдена със съдебно решение
издръжка. Излагат се твърдения, че ищцата е добро физическо състояние, като по
своя воля е отказала или преустановила осигурените и от ответника физиотерапия
във връзка с установено гръбначно изкривяване, както и от осигурената и
възможност да ползва басейн по нейн избор.
В открито съдебно заседание страните
поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадени в срок, от надлежно
легитимирана страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото
доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не
е спорно, а и е видно от представените писмени доказателства / удостоверение за
раждане, ученическа книжка с печат на СУХНИ "Константин Преславски"
-гр.Варна /, че ищецът Х.Ю.Х. е
навършило пълнолетие дете на ответника П.М.А., както и ,че същата е записана
като ученик през учебната 2017/2018г. в единадесети клас, редовна форма на
обучение, в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин
Преславски" -гр.Варна.
Между страните по
делото, няма спор и че ответника няма алиментни задължения по отношение на
негови низходящи.
В
първоинстанционното производство по делото са приети писмени доказателства:
Решение по гр.д.№329/2003г. на ВРС, с което е прекратен брака между родителите
на ищеца; Изпълнителен лист от 24.10.201 Зг. по гр.д.№9634/2008г., XXV състав;
Изпълнителен лист от №2004 от 31.02.2017г. по гр.д.№6109/2016г., VII състав, за
присъдени в полза на ищеца дължима и от нейния баща издръжка; Сметка за размера
на дълга по ИД №20043110400351 по описа на СИС - Варна, актуална към
08.11.2017г. - 10 страници.от който е видно , че същия е в размер на 22 028.21
лева ; Постановление от 12.01.2018г. на ДСИ Кр.Петков при СИС - Варна за
прекратяване на ИД №351/2004г. ведно с 2 броя молби към него от Юлияна Х.;
Договор за наем на недвижим имот от 01.03.2017г. от който е видно, че ответника
е отдала под наем за срок от една година, считано от 01.03.2018г. гараж находящ
се в гр.Варна , ул."Дрин" № 73/75лв., за сумата от 80.00 лв. месечно.
Видно от
Удостоверение на НАП изх.№ от 02.11.2017г. -л.61 от дело ответника е получавала
помощи при безработица в периода м. 11.2016 - м. 10.2017г. в размер общо на 2
344.36 лв. или средно по 261.87 лв. месечно.
За доказване на
наведените в отговора на исковата молба твърденията за влошено здравословно
състояние, ответника е представил и по делото са приети: Служебна бележка от
10.11.2017г. от Кабинет „Алтернативна медицина" -гр.София, изд. от
лекуващите лекари д-р А. и д-р Н.; Медицинско направление
изх.№694/08.07.2015г., изд. от д-р Явор Енчев; Резултат от образно изследване
от 03.07.2015г., изд. от ДКЦ „Св.Марина" - Варна, подписано от д-р В.И.;
Епикриза на отделение по неврология при Военномедицинска академия, МБАЛ -Варна
за период на хоспитализация 26.05.2014г. - 30.05.2014г.; Протокол - спирално
нативно сканиране амб.№752/18.04.2013г., изд. от Сити клиник - Варна;
Медицинско направление/искане от 13.02.2012г. от АИПСМП д-р В. Г.-невролог;
Медицинско направление/искане от 17.11.2017г. на Военномедицинска академия -
МБАЛ Варна, издадено от д-р В. Г.-невролог; Етапна епикриза от 07.11.2017г. на
ДКЦ „Еквита" ЕООД - Варна, изд. от д-р Нели Ключкова - специалист вътрешни
болести и ендокринология; Рецепти - 5 броя /3 страници/;
Приет на л.76,77
от дело е Нотариален акт за дарение, от който е видно, че страните по делото са
съсобственици при равни квоти на ателие № 4 , находящо се гр.Варна ,
ул."Тихомир" № 12.
За доказване потребностите на ищеца,обосноваващи
претендирания размер издръжка, въпреки дадените му на основание чл.146 от ГПК
указания, същия не е ангажирал доказателства.Такива не са ангажирани и относно
твърденията и за влошено здравословно състояние.
За установяване
възможностите на ответника да заплаща издръжка ответника е представил и са е
приета по дело справка от Имотен регистър, за притежавани от ответника
недвижими имоти, на негово име.
Приети в
настоящото производство са : копие от трудов договор на ответника от 07.04.2014
г.; трудов договор със срок на изпитания № 95/06.11.2014 г.; книжка на 100
национални туристически обекта на Х.Х. - 3 страници.
Съдът, след съвкупния анализ
на събраните по делото пред първа и настоящата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Безспорно
навършилия пълнолетие ищец учи редовно в средно учебно заведение и същата няма
навършена 20-годишна възраст. Ищцата е ученик редовна форма на обучение и в
този смисъл възможностите й да работи и да се издържа са ограничени от една
страна и от друга не освобождават ответника от моралните и законови задължения
да изплаща издръжка на дъщеря си.
По делото,обаче не
са събрани доказателства, които сочат за наличието на останалите кумулативното
изискуеми в разпоредбата на чл.144 от СК предпоставки, а именно: Представени са доказателства, от
които е видно , че ищеца притежава недвижимо имущество, а именно съсобственото
ателие № 4 на адреса в гр. Варна, ул. *****, в което не живее и от което да се
издържа. По делото въззивника не е представил никакви доказателства за свои
нужди свързани с твърдяното й влошено здравословно състояние.както и за самото
такова. Безспорно между страните е, а и не се твърди друго от ищеца.че същата
живее при баща си и няма разходи за заплащане на свободен наем, т.е. ищеца не е
обосновал нуждата си от издръжка, доколкото притежава имущество и няма
специални разходи във връзка със здравословното си състояние.
Навършването на пълнолетие не е срок.определен от закона, в
който родителя следва да се дезинтересира от развитието на децата си, напротив
законодателя специално е предвидил разпоредбата на чл.144 от СК и родителя следва да положи
усилия за изпълнение на моралните си задължения към своето дете, което учи,
редовна форма на обучение и се нуждае от средства. В настоящата хипотеза ищеца
не е доказал такава нужда. Нещо повече твърдейки, че живее в крайна бедност, не
е представила доказателства за доходите на баща си, а му е „опростила"
сумата от близо 2200 лв. , доказано неплатена в нейна полза издръжка,видно от
представените по делото копия на материали от изпълнителното производство.
Характерно за
издръжката, претендирана на основание посочения член е, че същата освен на
общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. За основателността
на предявената претенция следва да бъде налице и предвидената в чл.144 от СК предпоставка, а именно:
издръжката да не съставлява особени затруднения за родителя. Ограничението е
свързано с обстоятелството, че се касае, за пълнолетно дете, което по начало е
длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде
заставен да му дава такава само ако се изясни, че това не би го затруднило
особено,което означава ограничаване, на възможностите за задоволяване на
елементарните конкретни нужди на самия родител.
За да прецени дали
претендираната от пълнолетното дете издръжка няма да създаде особени
затруднения на бащата, съдът следва да установи какво е материалното му
положение към настоящия момент, както и има ли други приоритетни задължения,
както и с оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху
тези материални възможности. Въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства относно здравословното
състояние на ответника, настоящия съдебен състав приема за доказано твърдението
му , че същия страда от „хроничен автоимунен тиреоидит на Хашимото",за
лечението на което има разходи.В същото време, по делото не се твърди, а и няма
представени доказателства, че ответника страда от заболяване, което му пречи да
упражнява труд и да реализира доходи,което е видно от представените писмени
доказателства - копие от трудов договор на ответника от 07.04.2014 г.; трудов
договор със срок на изпитания № 95/06.11.2014 г. Безспорно е обаче, че същия няма
постоянна трудова заетост, а за периода м.11.2016г. до м.09.2017г. е получавал
помощи при безработица.
В доклада по
чл.140 от ГПК, първоинстанционния съд правилно е разпределил доказателствената
тежест, като е указал на ищеца , че той следва при условията на пълно и главно
доказване да обоснове размера на претендираната издръжка , не само доказвайки
нуждите си, което той не е направил , но и възможността на ответника, да ги
задоволи без това да му създаде затруднения, т.е. да докаже и размера на доходите
му. Ответника не отрича притежаването на земеделски земи и получавана от тях
рента средно месечно в размер на 177 лв. , както и доходи от наем - по 80.00
лв. месечно. Настоящия съдебен състав приема, че ответника получава месечни
доходи в размер под минималния доход за страната, има разходи за задоволяване
на ежедневните си потребности и осигуряване стабилност на здравословното си
състояние, поради което даването на издръжка на пълнолетната си дъщеря, би
съставлявало „особенно затруднение" по смисъла на СК.
С оглед приетото
за установено от фактическа и правна страна, депозираната въззивна жалба вх. №
53512/10.08.2018г. от Х.Ю.Х., ЕГН ********** с адрес *** срещу Решение № 3589/
31.07.2018г. по гр.д. № 4873/2018г. на ВРС ,33 св., е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение -потвърдено.
Въззиваемия е
поискал присъждане на сторените по делото разноски, в размер на 450.00
лв.,адвокатско възнаграждение за изготвяне от адв.Е. С. на отговор на въззивна
жалба, които не му се дължат.по следните аргументи: Депозирания по дело отговор
на въззивна жалба е изготвен и подписан лично от П.А., нещо повече с молба от
12.09.2018г. същата е заявила.че оттегля дадените на адв. Е.С. пълномощия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3589/ 31.07.2018г. по гр.д. №
4873/2018г. на ВРС ,33 св.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: