Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7704 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от А.К.С. против П.на Р.Б.иск с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че на 21.04.2008 г. по
ДП № 114/2007г. на МВР - ГД“ДП“ пр.пр. № 1959/2017г. по описа на СГП била
привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.2,
вр. ал.1, вр чл.26, ал.1 от НК и чл.283 от НК. На 24.09.2008г. й било връчено ново постановление
за привличане като обвиняема за извършено
престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и
чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК. С постановление от 17.12.2008г. досъдебното
производство било прекратено, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, но с
постановление от 22.10.2009г. на Софийска апелативна П.било разпоредено продължаване
на разследването. По повдигнатите обвинения било образувано НОХД № 1961/2011г.
по описа на СГС, НО, 8 състав, което приключило с осъдителна присъда от 23.02.2013г.
Ищцата подала въззивна жалба срещу постановената осъдителна присъда, по която било
образувано ВНОХД №414/2014г. по описа на САС. Въззивният съд отменил
обжалваната присъда, тъй като липсвали мотиви към нея, и върнал делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. С разпореждане от 14.07.2014г. СГС
изпратил делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. С ново постановление от 13.05.2015г. ищцата била привлечена като
обвиняема за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 от НК и по чл.201,
пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК. С постановления от 22.06.2015г. и от 14.07.2015г.
повдигнатите обвинения били прецизирани и отново предявени на ищцата. Внесен
бил обвинителен акт в съда, по който било образувано НОХД №2787/2015 по описа
на СГС, НО, 23 състав. По това дело била постановена оправдателна присъда на
25.02.2016г. Присъдата била протестирана от прокуратурата, но с решение по ВНОХД
№285/2016г. по описа на САС, НО, 7 състав, оправдателната присъда била изцяло
потвърдена. Решението на въззивната инстанция влязло в законна сила на
09.07.2016г. Вследствие на незаконното обвинение ищцата претърпяла
неимуществени вреди, които се изразили в накърняване на репутацията й на
професионалист, принудена била да обяснява на колеги, приятели и близки, че е
невинна. Животът й изцяло се променил – не можела да спи, не искала да излиза
от дома си, непрестанно мислела единствено за наказателното производство и се
опасявала за бъдещето си. Наказателното производство било отразено в медиите,
което засилило негативните преживявания на ищцата. Тя загубила вяра във всичко
и всички. Огорчението, болката и страданията от неоснователните обвинения не
били отшумели и към датата на подаване на исковата молба. Ищцата се притеснявала
и за близките си, които също изпитвали притеснения от наказателното
производство срещу нея. С. претърпяла и имуществени вреди, които се изразили в
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от
25.09.2015г. с адвокатско дружество „Д., А.и съдружници“ и по други договори за
правна помощ и съдействие – от 07.01.2007г. с адв. К.К., от 06.06.2014г. с
адвокатско дружество „С., Б., С.и партньори“, от 24.09.2008г. с адв.С.и от
14.06.2011г. с адвокатско дружество „С., Б., С.и партньори“. Общата стойност на
направените разходи за адвокатско възнаграждение възлизала на 9 800 лв. Поради
изложените доводи, моли съда да осъди П.на Р.Б.да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 9 800 лв., ведно със законна лихва върху
всяка от главниците, считано от 09.07.2016г. (датата на влизане в сила на
оправдателната присъда) до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
П.на Р.Б.оспорва иска, като прави следните възражения: липсвали доказателства
ищцата да е претърпяла неимуществени и имуществени вреди; не били ангажирани доказателства за наличие
на причинно-следствена връзка между дейността на П.на Р.Б.и описаните в
исковата молба вреди; оспорва размера на иска за неимуществени вреди; поддържа
становището, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следвало да съобрази обстоятелството, че на ищцата била наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, както и че тази мярка за неотклонение била
наложена само през част от периода, през който С. имала качеството на
обвиняема; съдът следвало да съобрази и кратката продължителност на досъдебната
фаза на наказателното производство; поддържа становището, че заеманата от
ищцата длъжност не представлявала обстоятелство, което да обоснове увеличаване
размера на обезщетението; липсвали доказателства П.или нейни органи да са
предприемали действия за медийно оповестяване на разследването срещу ищцата,
поради което евентуални вреди от медийни публикации не се намирали в пряка
причинно-следствена връзка с дейността на прокуратурата; твърди, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с икономическия стандарт
в страната за 2016г.; поддържа възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от фактическа страна следното:
Наказателното производство срещу А.К.С. е
започнало на 21.04.2008г., когато й е връчено
постановление за привличането й като обвиняема за извършване на престъпление по
чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК по ДП №114/2007г. по описа на МВР ГД „ДП“,
пр.пр. №1959/2007г. по описа на СГП. Спрямо обвиняемата е била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
С постановление от 17.12.2008г. на Софийска
градска прокуратура, на основание чл.216
и чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, образуваното ДП
№114/2007г. по описа на МВР-ГД „ДП“, пр.пр. №1959/2007г. по описа на СГП срещу
ищцата е прекратено, а наложената мярка за неотклонение е отменена, но с постановление
от 22.10.2009г. на Апелативна П.– гр. София постановлението за прекратяване на
производството е отменено и е разпоредено продължаване на разследването по досъдебното
производство срещу ищцата.
С постановление от 26.03.2010г. ищцата е
привлечена в качеството на обвиняема за извършване на престъпление по чл.282,
ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 201, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Определена
е мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от НОХД № 1961/2011 г. по описа на
СГС, НО, 8 състав, в съдебната фаза на производството са проведени седем
открити съдебни заседания, съответно от 15.06.2011г., 08.11.2011г.,
09.11.2011г., 05.12.2011г., 25.01.2012г., 22.02.2012г. и 23.02.2012г., в които
ищцата е участвала лично заедно със своите защитници. Първоинстанционното
производство е приключило с постановена присъда № 386 от 23.02.2012г., с която
подсъдимата А.С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.201,
ал.1, вр. с чл. 26, вр. с чл.54 и чл.57 от НК и престъпление по чл.282 ал.2,
пр. 1 и 2, вр. ал.1 вр. чл.54 и чл.57 от НК. На основание чл.23 от НК й е
определено общо наказание за извършените деяния – „лишаване от свобода“ в
размер на две години и лишаване от право да заема ръководна държавна и
обществена длъжност, както и да упражнява професията на търговец и икономист за
период от пет години. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е
отложено по реда на чл.66 от НК.
Постановената осъдителна присъда е
обжалвана от А.С.. По жалбата е образуваното ВНОХД №441/2014г. по описа на
Софийски апелативен съд, НО, 2 състав. В производството пред въззивния съд е
проведено открито съдебно заседание от 03.06.2014г. с участието на подсъдимата,
нейните защитници и представител на ответника. С решение от 03.06.2014г.
въззивният съд е отменил присъдата, поради липса на мотиви и невъзможност за
проверка на правилността на съдебния акт и е върнал делото за разглеждане на друг
състав на СГС.
С разпореждане № 3777/14.07.2014г.,
постановено по НОХД 2533/2014г. по описа на СГС, НО, 23 състав, наказателното
производство срещу ищцата е прекратено, на основание чл.249, ал.1, вр. чл.248,
ал.2, т.3 от НПК, и делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвяне на мотивите към
обвинителния акт.
С постановление от 19.12.2014г. прокурор
при СГП е прекратил частично образуваното ДП №114/2007г. срещу обвиняемата за
престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК и за престъпление по
чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК, като е изпратил материалите по досъдебното
производство на СРП по компетентност, за разследване на престъпление по чл.201,
пр.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
С постановление от 24.02.2015г. на
Апелативна П.– гр. София, потвърдено с постановление от 01.04.2015г. на
Върховна касационна прокуратура, постановлението от 19.12.2014г. на СГП е
отменено в частта, в която е прекратено досъдебното производство за установяване
на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 14.07.2015г. А.С. е
привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и
пр.2, вр. ал.1 от НК и чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК. На обвиняемата е определена
мярка за неотклонение „подписка“.
В хода на образуваното НОХД №2787/2015г.
по описа на СГС, НО, 23 състав са проведени пет съдебни заседание с участието
на подсъдимата, съответно от 25.09.2015г., 17.11.2015г., 25.01.2016г.,
19.02.2016г. и 25.02.2016г. С присъда № 56 от 25.02.2016г. ищцата е призната за
невиновна по обвинението за извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и
пр.2, вр. ал.1 от НК и чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК. Върху присъдата е извършено
удостоверяване от съдия в СГС, че присъдата е влязла в сила на 09.07.2016г.
/л.172 от настоящото дело/
Приложено
е ВНОХД № 285/2016 г. по описа на САС, НО, 7
състав,
което е образувано по протест от 29.02.2016 г. на прокурор от СГП. На 09.05.2016г.
е проведено съдебно заседание, а на 08.06.2016г. е постановено окончателно решение,
с което е потвърдена оправдателната присъда от 25.02.2016г.
По
искане на ищцата е разпитан св. К.П., който заявява в своите показания, че я познава
още от 2005 г., когато работили заедно в
Българската служба по акредитация. Свидетелят работел в Бюро по акредитация, а ищцата
ръководела Българската служба по акредитация. П.придобил добри впечатления от С..
През 2008 г. научил, че тя вече не работи в Българската служба по акредитация.
Тъй като на новото му работно място бил необходим специалист с нейната
компетентност, ищцата била поканена да започне работа при неговия работодател.
Свидетелят установил, че С. се е променила. Преди била енергичен и относително
рязък и твърд човек, а на новото работно място забелязал „леки пристъпи на
апатия“, бавела се в работата си, понякога се вторачвала и отнасяла, поради
което няколко пъти разговарял с нея относно
странностите в поведението й. След време и двамата сменили работата си и
започнали да работят за нов работодател – дружество, което свидетелят нарича „Р.“.
П.забелязал, че и на новото място ищцата се държи по същия начин. Впоследствие
научил от нея, че страда от „паник атаки“, дори били викали „Бърза помощ“, защото
си мислела, че получава инфаркт. Тъй като работата им била свързана с командировки
в чужбина, П.се притеснявал за ищцата. При последната командировка изпратил
човек с нея, за да й помогне, ако нещо се случи. Свидетелят счита, че обвинението
срещу нея се е отразило на здравословното й и психическо състояние. Знаел, че
тя провежда някакви медицински процедури, тъй като получавал обобщена справка
за застрахователни обезщетения, които й се изплащали. В показанията си заявява,
че ищцата водела много затворен начин на живот, без близки и приятели, общувала
само с колегите си в работата. Споделила със свидетеля, че имала дългогодишна
връзка с чужденец, който се отдръпнал от нея след като научил за наказателното
производство. П.знаел от ищцата, че голяма част от познатите й я отбягвали,
сякаш била анатемосана, не вдигали телефоните си, когато им звъняла, а естеството
на работата й изисквало тя да има добра етика и висок морал, тъй като вземала
решения за сертифициране.
По
делото е представено Медицинско направление от 22.05.2018г., издадено от „Амбулатория
за групова практика за първична медицинска помощ „Здраве 14“ ООД, с което
ищцата е изпратена за консултации, изследвания и проследяване на състоянието. В
направлението е посочена диагноза “Тревожно разстройство смесено с депресивни
епизоди с паник атаки“, регистрирани от 2007г. до 2017г. вкл.
Приети
са като доказателства копия от публикации в електронни и печатни издания: от
08.02.2007г. във вестник „Телеграф“, от 31.01.2007г. и от 06.02.2007г. на електронната
страница на Министерство на икономиката и енергетиката, както и публикации от
31.01.2007 на електронни сайтове „mediapool.bg“ и „money.bg“ по повод образуваното срещу ищцата наказателно
производство.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ за неимуществени вреди:
Съгласно
чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.или съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предложение първо от ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/спрямо ищцата да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление; 2/ищцата да е била оправдана
с влязла в сила присъда по повдигнатото обвинение; 3/да е претърпяла посочените
в исковата молба неимуществени вреди; 4/да е налице причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и неблагоприятните последици/вредите/.
От приложеното по делото н.о.х.д. № 2787/2015
г. на СГС се установява, че наказателното производство срещу А.С. е започнало на
21.04.2008г., когато е предявено постановлението за привличането й като
обвиняема, и е приключило на 09.07.2016г, когато оправдателната присъда е
влязла в сила, т.е. наказателното производство е продължило осем години, два месеца
и осемнадесет дни. Спрямо А.С. е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2,
вр. ал.1 от НК и престъпление по чл.201,
вр. чл.26, ал.1 от НК. Касае се за тежки умишлени престъпления от общ характер
по смисъла на чл.93, т.7 от НК. За престъплението по чл. 282, ал.2, пр.1
и пр.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до
осем години, като съдът може да постанови и „лишаване от право“ по чл. 37, ал.
1, точка 6. За престъплението по чл. 201, вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до осем години, като съдът може да постанови „конфискация“
до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал.
1, точки 6 и 7. Оправдателната присъда спрямо ищцата е
постановена на 25.02.2016г. по НОХД №
2787/2015 г. на СГС и потвърдена с решение
08.06.2016г. по № 285/2016 г. по описа на САС, НО, 7 състав.
От показанията на св. П.– колега на
ищцата, се установи, че е претърпяла неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение – променила е поведението
си, вече не била твърд и решителен човек в работата си, както преди
образуването на досъдебното производство, след привличането й като обвиняема, често
била апатична, сякаш се „отнасяла
нанякъде“, бавела се при изпълнение на работата, водела затворен начин на
живот; споделяла, че познатите й и
нейният партньор не желаят да общуват с нея след като научили за привличането й
като обвиняема, държали се с нея като с анатемосана, дори близки приятели не вдигали
телефоните си, когато им звъняла.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
относно преживените от ищцата притеснения, ограничаване на социалните контакти
и емоционална болка и страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са
непротиворечиви и житейски правдиви в тази част. В практиката си ВКС приема, че
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
дължи, дори когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
273/2009 г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Не
бе доказано по делото ищцата да е страдала от паник - атаки, да е била лекувана
от това заболяване или от друго заболяване, което да е в причинно-следствена
връзка с повдигнатото срещу нея обвинение. Съдът не кредитира показанията
свидетеля П.в тази част, тъй като същият няма медицинско образование и няма
непосредствени впечатления ищцата да е
била лекувана от конкретно заболяване, а пресъздава думите на самата С., която
му е казала, че има паник - атаки и е викала линейка, като за тези нейни
проблеми е научил след като е поставил въпрос за поведението й при изпълнение
на служебните й задължения. Наличието на конкретно заболяване следва да бъде доказано
с медицински документи. Представеното медицинско направление от 22.05.2018г. не
е годно да установи нито конкретно заболяване на ищцата, нито проведено
лечение. В документа е отразено, че е издаден от „Амбулатория за групова
практика за първична медицинска помощ“Здраве 4“ ООД, но не са посочени имената
на лицето, което го е подписало, нито неговата длъжност, поради което не става
ясно дали авторът е лекар, нито каква е неговата специалност. В направлението е
посочено, че ищцата се изпраща при специалист по повод на заболяване с диагноза
“Тревожно разстройство, смесено с депресивни епизоди с паник атаки“ и е
указано, че проявите на заболяването са регистрирани в периода от 2007г. до
2017г., което налага консултации и изследвания за проследяване на сътоянието.
Не са представени доказателства ищцата
да е използвала направлението и да е посетила специалист, който евентуално да
потвърди или отрече диагнозата от направлението и да назначи лечение. Следва да
се отбележи, че дори и да бе доказано, че С. страда от някакво заболяване, а
това не бе сторено, то от значение е дали е налице причинно - следствена връзка
между наказателното производство и евентуалното влошено здравословно състояние
на ищцата, каквито доказателства също липсват по делото.
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11
от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на
обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне размера на обезщетението
съдът отчете възрастта на ищцата към датата на започване на наказателното
производство спрямо нея – 43г., продължителността на наказателното производство
през периода 21.04.2008г.-09.07.2016г./ осем
години, два месеца и осемнадесет дни/, тежестта на престъпленията – тежки
умишлени престъпления от общ характер по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 и
по чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за повече от пет години, обстоятелството, че ищцата е заемала
ръководна публична държавна длъжност преди да бъде привлечена като обвиняема,
ползвала се е с добро име и авторитет в обществото и не е била осъждана. След
привличането й като обвиняема животът й рязко се е променил – участвала е в
процесуално-следствени действия, нейните познати и близки, дори партньорът й,
са я отбягвали, наказателното производство срещу нея е било обсъждано в медиите.
Наред с това съдът отчете обстоятелството, че обвинението срещу С. многократно е било уточнявано в досъдебното
производство, респ. многократно й е било връчвано постановление за привличане
като обвиняема – на 21.04.2008г., на 24.09.2008 г., на 26.03.2010 г., на
26.05.2015 г., на 22.06.2015 г., както и факта, че спрямо нея на 23.02.2012г. е била постановена осъдителна присъда по НОХД
№ 1961/2011г. на СГС, НО, която впоследствие е отменена с решение от 03.06.2014
г. по НОХД № 441/2014г. на САС, НО, които обстоятелства допълнително са засилили
усещането за тревога и несигурност у ищцата. От друга страна съдът съобрази
обстоятелството, че спрямо нея е била определена най-леката мярка за
неотклонение “подписка“ и обвинението не й е попречило да работи – през 2008г.
е поканена да започне работа при друг работодател, а впоследствие се е
преместила заедно със св.П.при нов работодател.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода 2008
г.-2016 г., съдът определи обезщетението по справедливост на 10 000 лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
от ЗОДОВ за имуществени вреди:
Ищцата претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 9 800 лева, представляващи
направените разходи за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното
производство, дължими по пет договора за правна помощ - от 07.01.2007г., от
24.09.2008г., от 14.06.2011г., от 06.06.2014г. и от 25.09.2015г.
Спорен въпрос по делото е дали ищцата
действително е направила твърдяните от нея разходи за защита срещу незаконно
обвинение.
Първият от представените договори за
правна помощ от 07.01.2007г. е сключен с адвокат К.К. за сумата от 100 лв. за осъществяване
на правна помощ по „ЗМ по описа на ГД“,
без да е посочен номер на преписката. От този договор не става ясно кое е
делото, по което адв. Кръстева е следвало да осъществи правна помощ. Към НОХД №
2787/2015г. на СГС, НО, не е приложено досъдебното производство срещу ищцата,
но е представено постановление за привличането й като обвиняема от 21.04.2008
г. Самата ищца в ИМ също твърди, че за първи път е привлечена като обвиняема на
21.04.2008 г., поради което съдът приема, че към 07.01.2007 г. срещу нея не се
е водило наказателно производство за престъпленията, по които е била оправдана по НОХД № 2787/2015г. на СГС, НО,
респ. представеният договор от 07.01.2007г. за правна помощ не касае защита по
процесните обвинения, поради което предявеният иск в частта за сумата от 100 лв.,
дължима по горепосочения договор следва да бъде отхвърлен.
Видно от договор за правна помощ от м.09.2008
г., за който ищцата твърди, че е сключен на 24.09.2008 г., страни по него са А.С.
и адв. Сулева. Договорът е сключен за осъществяване на правна помощ по „№ 35 114/2007г.
по описа на ГДДП“ за сумата от 1000 лв. Самият документ не е пресниман изцяло,
поради което не е ясна датата на сключване на договора. Върху копието се чете
дата на сключване „4.09.2008г.“. По делото е установено, че ищцата е привлечена
като обвиняема по ДП № 114/2007 г. на 21.04.2008г., а на 07.11.2008 г. е извършено
предявяване на материали от
разследването в присъствието на ищцата и нейните защитници - адвокати С.и Б../л.33/,
поради което съдът приема, че разходите по договора от м.09.2008г. са за защита
по обвиненията, по които ищцата впоследствие е оправдана. В самия договор е
отразено, че сумата е заплатена изцяло от ищцата, поради което съдът приема за
доказан по делото разхода по този договор.
От договор от 14.06.2011г. се установява,
че е сключен между ищцата и адвокатско дружество „С., Б., С.и партньори“ за
осъществяване на защита по НОХД № 1961/2011г. на СГС срещу заплащане на
възнаграждение от „2 500лв. при подписване на договора и по 200 лв. на
заседание“. Договорът има характер на разписка по отношение на сумата от
2 500 лв., платима при подписването му, но липсват доказателства да са
извършени други плащания по този договор.
Видно от договор от 06.06.2014 г. същият е сключен между ищцата и
адвокатско дружество „С., Б., С.и партньори“ за защита по НОХД № 441/2014г. на
САС, НО. С него е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 200 лв.,
като е отразено, че сумата е заплатена по банков път. В кориците на НОХД №
441/2014г. на САС не се съдържа посочения договор, но от протоколите от съдебно
заседание става ясно, че адв. С.и адв. Б. са участвали в производството по
делото, поради което съдът приема за доказано, че ищцата е заплатила посочения
в договора разход за адвокатска защита по наказателното дело.
Видно от договор от 25.09.2015г. същият е
сключен между ищцата и адвокатско дружество „Д., А.и съдужници“ за процесуално представителство и защита по НОХД
№ 2787/2015г. на СГС, НО, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 5 000
лв. без ДДС. Представена е фактура от 30.09.2015г. и извлечение от банкова сметка, ***, че
ищцата е заплатил на адвокатското дружество на 30.09.2015г. сумата от 5000 лв.
без ДДС или 6 000 лв. с ДДС. В кориците на наказателното дело не се съдържа
договорът, но е представено пълномощно за адв. Л.и адв.Г., а от протоколите по
наказателното дело става ясно, че адв.Л.е осъществявала процесуално
представителство по делото.
С оглед на събраните доказателства, съдът
приема, че са доказани разходите по договорите от 24.09.2008 г., от 14.06.2011
г., от 06.06.2014 г. и 25.09.2015г., а претенцията, в частта по отношение на
разходите по договор за правна помощ от 07.01.2007 г., следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът направи възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата за защита срещу
незаконното обвинение, което възражение съдът намира за частично основателно,
поради следните съображения:
Съгласно ТР №1 от 11.12.2018г. по тълк. д.
№ 1/2017г., ОСГК на ВКС, когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по
иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение, с оглед вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното
в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от
него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в
причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи
обезщетение.
Съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора
от 06.06.2014г., за защита на подсъдимия възнаграждението е 800
лв. за дела, при които за престъплението се предвижда наказание “лишаване от
свобода“ до 10 години. Следователно, възнаграждението по договора от 06.06.2014
г. от 200 лв. за защита по ВНОХД № 441/2014г. на САС е под посочения в
наредбата минимум, поради което няма основание за неговото намаляване.
Минималните размери на адвокатски
възнаграждения по наредбата в редакцията
й към датата на сключване на останалите три договора - от м.09.2008 г., от 14.06.2011 г. и от 25.09.2015 г., са както следва: по
договора от м.09.2008г. за защита по досъдебно производство – 150 лв., а при извършване на процесуални
действия в различни дни – по 30 лв. на ден/чл.12 от наредбата/, по договора от
14.06.2011 г. минималният размер на
адвокатско възнаграждение е 500 лв./чл.13, ал.1,т.3 от наредбата/, а по
договора от 25.09.2015г. – минималният размер на адвокатско възнаграждение е 800 лв. Договорените и заплатени от ищцата
размери са, както следва: 1000 лв. - по договора от м.09.2008г., 2 500
лв. – по договора от 14.06.2011г. и 5 000
лв. без ДДС по договора от 25.09.2015г., които значително надхвърлят
предвидените по наредбата минимални размери. Срещу ищцата се повдигнати две обвинения
за длъжностни престъпения, осъществени чрез множество деяния през продължителен
период от време, поради което съдът прие, че наказателното дело е усложнено от
фактическа страна, но договорените размери значително надхвърлят обичайния
размер на адвокатско възнаграждение, поради което размерът на адвокатското възнаграждение
по договора от м.09.2008г. следва да бъде намален от 1 000 лв. на 400 лв.,
по договора от 14.06.2011 г. следва да бъде намален от 2 500 лв. на 1 000 лв. и по договора от 25.09.2015г. следва да бъде намален от
5 000 лв. без ДДС на 1 600 лв. без ДДС. Така общият размер на
дължимото адвокатко възнаграждение съдът определи на 3 200лв./1 600 лв.+ 1000 лв. + 400 лв. + 200
лв./, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 9 800 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 267.09 лв., съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
адрес за призоваване: гр. София, бул. „*******, да заплати на А.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ,
сумата от 10 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което А.К.С. е оправдана с
присъда № 56 от 25.02.2016г. по НОХД № 2787/2015г. на СГС, НО, 23 състав,
влязла в сила на 09.07.2016г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2016г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 50 000лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
адрес за призоваване: гр. София, бул. „*******, да заплати на А.К.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ, сумата от 3 200 лв. /обезщетение за
претърпени имуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, по което А.К.С. е
оправдана с присъда № 56 от 25.02.2016г. по НОХД № 2787/2015г. на СГС, НО, 23
състав, влязла в сила на 09.07.2016г., изразили се в разходи за адвокатско
възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от м.09.2008 г., от 14.06.2011 г., от 06.06.2014 г. и
25.09.2015г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2016г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 9 800 лв. и в частта, в
която се претендират разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 07.01.2007г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на А.К.С., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 267.09
лв., съобразно уважената част от иска. Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: