Р
Е Ш Е
Н И Е
№852
25.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО
в открито
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Гергана Мазгалова
и в
присъствието на прокурор Делчо Лавчев,
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
АНД (К) № 937 по описа на Административен съд –
Хасково за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр.
с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от И.Б. чрез адв.Н.Н. ***, против Решение № 73/23.05.2019г.,
постановено по АНД № 301 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
Касационният
жалбоподател сочи, че съдебното решение е незаконосъобразно поради нарушаване
на процесуалния закон. При провеждане на административно-наказателното
производство били допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление. Жалбоподателят
изразява несъгласие с извода на съда, че разпоредбите на НПК не могат да се
прилагат субсидиарно на основание чл.84 от ЗАНН в частта относно задължението
за назначаване на преводач. Наказателното постановление било аналогично на
постановена присъда за извършено престъпление. Затова нарушаването на правото
на защита, когато било допуснато, винаги водело до опорочаване на наказателното
постановление поради съществено нарушение на процедурата. Съгласно чл.55 ал.4
от НПК, приложим субсидиарно на основание чл.84 от ЗАНН, когато обвиняемият или
свидетелят не владее български език, се назначавал преводач. В случая
жалбоподателят бил турски гражданин и по делото липсвали доказателства, които
да установяват по категоричен начин, че владее писмено и говоримо български
език. В случая не се касаело за "леко нарушение", установено при
пътнотранспортна проверка. В самия АУАН било отразено, че същият е преведен на
турски от С. А., без отбелязване на точен адрес, телефон и длъжност. По никакъв
начин не можело да се установи дали това лице владее турски език и до каква
степен и дали изобщо е могло да преведе съдържанието на акта на жалбоподателя.
Факт, който се потвърждавал от обстоятелството, че лицето не могло да се
осигури в съдебна зала, за да потвърди, че в действителност е извършил този
превод и доколко жалбоподателят е разбрал и възприел съдържанието на процесния
АУАН. Липсата на превод на АУАН се приравнявала на липса на връчване на такъв.
Изтъква се и
несъгласие с извода на съда за липса на съществено процесуално нарушение, свързано
с обстоятелството, че номерът на наказателното постановление съдържа годината
2018, а същото било издадено през 2019 година. Касаело се за съществено
нарушение, тъй като към 2018 година не съществувала Териториална дирекция Южна
морска, от което следвало, че НП е издадено от некомпетентен АНО.
Заявява се,
че решението на съда е неправилно и необосновано и поради нарушаване на материалния
закон. От доказателствата по делото не се доказвали по категоричен и безспорен
начин съставомерните признаци, релевантни за състава на вмененото митническо
нарушение по чл. 233, ал. 1 от 3М. Изтъкват се доводи за липса на вина и се
посочва, че несъответствието във фактическото количество и вид на превозваната
стока с вписаното в придружаващите я документи, следвало да се дължи на
съзнателно укриване на стоки от знанието на митницата, а такива данни по делото
липсвали и не се установявало вмененото нарушение да е извършено с пряк умисъл.
С оглед на
така изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение
№ 73/23.05.2019г. по АНД № 301/2019г. по описа на РС – Свиленград, с което е
потвърдено процесното наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба - ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЮЖНА МОРСКА, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
решението на въззивния съд – да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО посочва, че съдът е извършил цялостен и
прецизен анализ на фактите по делото и приложимото право, съответно е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен
в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.
210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд - Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление № 2278/2018 от 27.03.2019г. на С.Д. Заместник-Директор на
Териториална дирекция Южна морска, с което на И.Б. (Yemlihan Baba), роден на ***г.
в гр.Т., вилает М., Република Ту. от гр.М., ул.„Т.” № ……… Република Т., със
съдебен адрес:***, офис № …, чрез адвокат Н.Н., за нарушение на чл. 233, ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 8 487.91 лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата 111 броя килими и за обезпечаване на административното наказание
„Глоба” е задържана сумата от 2 000 евро, заприходена по сметка на Митница
Бургас (сега Териториална дирекция Южна Морска) в „Банка ДСК” ЕАД.
За да
потвърди наказателното постановление, Районен съд - Свиленград е приел, че обжалваното
наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като е спазена изцяло административната процедура по
съставяне на акта и издаване на обжалваното постановление, и не са констатирани
допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им,
развила се пред наказващия орган. Подробно са обсъдени и наведените в жалбата възражения
относно липсата на превод на АУАН. Посочено е, че обжалваното НП е правилно и
обосновано с оглед приложението на материалния закон, като вмененото деяние категорично
е доказано от събраните доказателства в хода на съдебното производство.
От
фактическа страна съдът е приел за безспорно доказано, че на 10.10.2018г. през
МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция,
жалбоподателят И.Б. е носил, тоест фактически е превозил през държавната
граница и въвел в страната стоки с търговски характер и количество, без
знанието и разрешението на митническите органи, с което е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване” през
държавната граница. Обоснован подробно е и изводът за съставомерност на
деянието и от субективна страна, както и липсата на предпоставки за
квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложени са доводи относно правилното и
законосъобразно определяне на административното наказание и постановеното
отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението и
обезпечаването на наложеното административно наказание.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена и подробно описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите
факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на тези доказателства е
направен правилен извод за спазена процедура по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно
постановление. Същите съдържат всички необходими реквизити и са издадени от
компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове.
Съдът приема
за неоснователно изложеното в касационната жалба възражение на жалбоподателя, че
липсата на превод на турски език в процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение представлява съществено процесуално
нарушение, повлияло на правото на защита на жалбоподателя и обуславящо незаконосъобразност на наказателното
постановление. В тази връзка следва да бъде посочено, че в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението в
административнонаказателното производство. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК). Ето защо и изхождайки от тази разпоредба, следва да се приеме, че субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на
преводач не може да бъде обосновано с този текст, тъй като неговите разпоредби
са приложими единствено за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда, но не и във фазата по установяване на нарушението. Тоест
в случая и доколкото при установяване на нарушението и съставянето на акта,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени, преценката за
наличие на съществено процесуално нарушение следва да се обвърже именно с този
факт и с това дали е засегнато правото на защита на наказаното лице.
В конкретния
случай събраните по делото доказателства водят до извода, че касаторът, макар и
турски гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е
съставен актът, и впоследствие издадено наказателното постановление. От
събраните пред районния съд доказателства се установява, че актът е бил
преведен на жалбоподателя на турски език, че между жалбоподателя и лицето,
което е превеждало – български гражданин от турски произход с много добри
познания по турски език, е бил осъществен нормален разговор, в хода на който
жалбоподателят е задавал въпроси, след което е подписал акта. Единият от актосъставителите
И. Ч. е заявил при разпита си в съдебно заседание, че самият той владее турски
език достатъчно добре, което му е позволило и сам да прецени, че жалбоподателят
е разбрал в какво се изразява вмененото му нарушение и че се е запознал с
необходимата информация. В тази връзка неоснователно се явява твърдението на
нарушителя, че липсата на специално назначен преводач при съставянето на АУАН е
накърнила правото му на защита. В този смисъл съдът приема, че доколкото са
изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и на жалбоподателя е била
предоставена възможност да разбере фактите и обстоятелствата, свързани с
проверката, правните последици от нея и правата си, липсата на назначен лицензиран
преводач в административното производство не представлява съществено
процесуално нарушение.
Следващото наведено от жалбоподателя възражение е
свързано с факта, че в заглавната част на наказателното постановление е посочен
като номер „№ 2278/2018“. В тази връзка съдът не възприема наведените доводи,
че наказателното постановление е с дата 2018 година, към който момент не е съществувала Териториална дирекция Южна
морска. Напротив, в постановлението изрично е изписана като дата на издаването
му - 26.02.2019г. и фигурирането на
цифрата 2018 в заглавната част не обосновава наличие на съществено процесуално
нарушение.
По същество следва да бъде отбелязано, че вмененото на касатора административно
нарушение, подробно описано както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, е визирано в текста на чл. 233
ал. 1 от Закона за митниците. Съгласно тази разпоредба, който пренесе или
превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките. В случая се твърди, че жалбоподателят И.Б.
е превозил с управлявания от него автомобил конкретно описани по вид и
количество стоки през държавната граница, без знанието и разрешението на
митническите органи, като това му деяние се доказва по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, които установяват, че на посочената дата и
място касаторът действително е извършил превоз през държавната граница на стоки
- килими, без знанието и разрешението на митническите органи, с което е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Неоснователно е възражението на
касатора за нарушение на материалния закон, обусловено от липсата на
съставомерно деяние поради факта, че не
е установено вмененото деяние да е извършено с пряк умисъл. В случая жалбоподателят, в качеството
на фактически превозвач, с оглед разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от
Конвенция CMR е следвало да знае каква стока пренася, а в случай че не
разполага с необходимите средства за нейната проверка, той е следвало да впише
в Международната товарителница мотивирани възражения относно превозвания товар.
При липса на подобно възражение, което е видно от съдържанието на приетата по
делото Товарителница, с липсваща бележка в указаната графа - клетка 18 от
клишираната форма на документа, следва да
се приеме, че превозвачът отговаря за вида и количеството на превозвания
от него товар. Както е посочил и районният съд, жалбоподателят е бил наясно с
действащия митнически режим, респективно задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече, според инфраструктурата на ГКПП
„Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на указателни
табели и на няколко езика, включително турски, с местоположение, изключващо
пропускането, респективно невъзприемането им от преминаващите пътници. Правилно
районният съд е преценил, че като водач
на товарен автомобил съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенция CMR и Митническа
конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР,
шофьорът носи отговорност за броя и бруто теглото на стоките, натоварени в
товарния автомобил, който управлява. След като жалбоподателят не е направил
възражение за наличието на разлика между декларираното и наличното количество
стока (колети, пакети), респ. теглото им, същият не е освободен от
отговорността да знае и да се убеди в точното количество и вида на внесената в
страната стока и за съответствието й с отразеното в документите, които я
придружават, тъй като според Конвенция CMR се презумира, че щом като
превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той отговаря за
фактически превозената стока, а не за вписаната в документите, ако вписаното в
тях не съответства на фактическите данни. Ето защо настоящата
инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд относно обстоятелството, че
процесното нарушение е правилно квалифицирано и доказано от обективна и
субективна страна.
Споделя се и
заключението на районния съд, че наложеното на касатора наказание
"глоба" е правилно и законосъобразно определено. Правилен е и изводът
за приложимост на разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, съгласно която стоките
– предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата,
независимо от това чия собственост са, както и изложените доводи относно
обезпечаването на наложеното административно наказание. Изцяло правилни са и
изводите на Районен съд - Свиленград, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не
намира приложение.
В този
смисъл касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да се остави в законна сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 73 от 23.05.2019г., постановено по АНД № 301 по описа на Районен
съд – Свиленград за 2019 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.