РЕШЕНИЕ №
05.04.2016
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански
състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета
година в следния състав:
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: М.К.
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 170 по описа на съда за 2016 год.
Производството е образувано по обективно
съединени искове на А. ***, срещу работодателя Драматично-куклен театър
„Константин Величков“ – гр. Пазарджик, за признаване на уволнението на ищеца,
извършено на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяването му
на длъжност „актьор“ в звено „Художествено-творчески персонал“ на театъра и за
присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в
размер брутното му трудово възнаграждение за този период, но не повече от 6
месеца, в размер 4276,80 лв. заедно със законната лихва от предявяването на
иска.
Исковете са с правна квалификация по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.
За да иска отмяна на уволнението и уважаване на
другите два съединени с него иска, ищецът се позовава на чл. 333, ал. 4 от КТ и
чл. 21, ал. 5 от браншовия колективен трудов договор на служителите в бранш
„Театър“, в който е предвидено, че „при съкращаване на щата или намаляване на
обема на работа работодателят може да уволни работник или служител – синдикален
деец след предварителното съгласие на синдикалната организация съгласно чл.
333, ал. 4 от КТ“. Според него за уволнението му е следвало да бъде дадено
съгласието на синдикалната организация, но то не е било взето от работодателя,
и уволнението следва да се отмени само на това основание. При условия на
евентуалност се излагат доводи и по материалноправната законосъобразност на
уволнението, като според ищеца професионалната му квалификация е еднаква с тази
на колегите му актьори, но нивото на изпълнение на работата му е по-високо и
професионалният му опит е по-голям. Счита и че е нарушено правото му на защита
при уволнението с това, че работодателят не го е запознал преди и след
уволнението с издадената заповед за извършване на подбор и с протокола от
работата на назначената комисия за подбора.
Ответната страна работодател счита, че
уволнението е законосъобразно. Работодателят не оспорва, че в отговор на
отправеното запитване ищецът е отговорил, че се ползва със защита по чл. 333,
ал. 4 от КТ като член на КТ „Подкрепа“, но счита, че самият ищец е следвало да
удостовери това, както му е било указано в запитването, а той е представил единствено
удостоверение без изходящ номер, издадено от централа на синдикална
организация, вместо от местно поделение, както би следвало да се очаква. Според
работодателя това удостоверение не доказва членството на ищеца и в
действителност той не е член на синдикална организация, поради това и не е
поискано съгласие на организацията. По отношение на законосъобразността на
извършения подбор се излагат доводи, че е била назначена комисия, която е
обсъдила деловите качества на кандидатите, както и че законът не изисква
уволненото лице да бъде запознато с документите, свързани с подбора.
Същите доводи страните чрез пълномощниците си
поддържат в съдебно заседание, като допълнително ответникът сочи, че дори
ищецът да е бил синдикален член, той не е плащал членски внос в продължение на
повече от месец и на основание устава на синдиката следва да се счита за
самоизключил се.
В представената от името на ответника писмена
защита се доразвиват горните доводи, свързани с доказването на членството и с
плащането на членския внос на ищеца; заявява се, че не е станало ясно къде
точно членува ищецът, дали в синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при театъра,
или във Федерация „Култура“ при КТ „Подкрепа“, и дали организацията, в която
той членува, е страна по браншовия колективен трудов договор, каквато страна
според ответника е Федерация „Култура“ при КТ „Подкрепа“, но това не означава,
че с предвидената в него защита се ползват и членовете на синдикалната секция
на КТ „Подкрепа“. Излагат се по-подробни доводи и по извършването на подбора.
От фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът
е работил по трудово правоотношение с театъра ответник и че е уволнен с
атакуваната заповед от 29.12.2015 г. на основание съкращаване на щата, считано
от 01.01.2016 г. Не се оспорва и размерът на брутното му трудово възнаграждение
преди уволнението – 712,80 лв. месечно. Не е спорно и че работодателят е
отправил към него във връзка с планираното съкращаване запитване дали се ползва
със защитата по чл. 333, а ищецът е отговорил, че се ползва от такава защита на
осн. чл. 333, ал. 4 от КТ и чл. 21, ал. 5 от БКТД, като е представил и
удостоверение (без изходящ номер) за членството си, издадено от НФ „Култура“ към
КТ „Подкрепа“.
Не е спорно, че съществува браншов колективен
трудов договор за бранш „Театър“, сключен между следните страни: от страна на
работодателите – Българската асоциация на работодателите в областта на
културата, от страна на държавата – министъра на културата, и от страна на
работниците и служителите – Независимата синдикална федерация „Култура“ към
КНСБ, Федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ и Сдружение „Съюз на артистите в
България“, и че в този браншов колективен трудов договор е предвидено
работодателите да могат да уволнят поради съкращаване на щата „работник или
служител – синдикален деец след предварителното съгласие на синдикалната (съюзната)
организация съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ“. Не е спорно, че за уволнението на
ищеца работодателят не е искал и не е получавал такова съгласие на синдикалната
организация.
Спорно е от фактическа страна членството на
ищеца в действителност в синдикална организация, както и това, дали
организацията, в която той членува, е страна по БКТД и дали с предвидената в
БКТД закрила се ползват нейните членове. Спорно е и нивото на изпълнение на
работата на ищеца, което има значение при подбора.
От събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания по спорните фактически въпроси се установява следното:
Синдикалната организация КТ „Подкрепа“ има
браншови и регионални подразделения, като синдикалните секции при учрежденията
работодатели се регистрират едновременно към съответния регионален съюз на КТ
„Подкрепа“ и към съответния браншов синдикат, който в случая с работещите в
театъра е Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“.
На 08.10.2013 г. ищецът е подал заявление да
бъде приет за член на КТ „Подкрепа“ и е бил приет за член. Малко по-рано, през
юли 2013 г., е създадена синдикална секция на КТ „Подкрепа“ към ДКТ „К.
Величков“, която е регистрирана към Синдикалния регионален съюз – гр. Пазарджик
и към НФ „Култура“.
След приемането си за член ищецът е плащал
членския си внос и продължава да го плаща и след уволнението, но в намален
размер, тъй като се предвижда такова облекчение след оставането му извън
състава на театъра.
Уставът на КТ „Подкрепа“ предвижда възможност за
изключване на членове при неплащане без уважителни причини на членски внос за
повече от един месец, като изключването става по решение на общото или
делегатското събрание на секцията, в която той членува.
При така установените факти съдът счита, че
искът за отмяна на уволнението е основателен по следните съображения от правна
страна:
Явно е, а и не се оспорва от страните, че в
израза „синдикален деец“ в чл. 21, ал. 5 от процесния браншов колективен трудов
договор е вложено значение на синдикален член въобще (доколкото не е направена
друга конкретизация), а не по-тесният смисъл на лице, изпълняващо активно
специална функция в синдикалната организация.
Установява се, че ищецът от 2013 г. до момента е
член на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ към театъра, която е регистрирана
като част от НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“. Няма данни да съществува друга
секция на КТ „Подкрепа“ към театъра, която да не е част от НФ „Култура“. Дори
обаче хипотетично да имаше такава организация, нейните членове също биха били
„синдикални дейци“ по смисъла на БКТД, тъй като в чл. 21, ал. 5 не се съдържа
изискване синдикалните дейци да са дейци само на трите организации, участвали в
сключването на БКТД.
Установява се, че ищецът е заплащал членския си
внос, но дори да беше прекъсвал без уважителни причини плащането за повече от
месец, изключването от организацията не става по право, а след решение на
събранието на синдикалната секция, каквото решение за ищеца не е вземано.
В съдебната практика по чл. 290 от ГПК (решение
№ 66 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5417/2013 г.) е застъпено
становището, че работник, който на запитване на работодателя дали се ползва със
закрила при уволнение не даде отговор, нарушава задължението си по чл. 8, ал. 1
от КТ да осъществява трудовите си права добросъвестно и за него закрилата е
неприложима, тъй като работодателят му не би следвало да търпи санкции заради
недобросъвестността на работника. Ищецът обаче е дал отговор на запитването. Логично
е и работникът да представя на работодателя и документи или други доказателства
в подкрепа за твърдението си, че се ползва от закрила, особено когато става
дума за основания за закрила като заболяванията по т. 3, майка на дете до
3-годишна възраст и пр., които работодателят не би могъл да провери сам. В
случая на ищеца обаче би следвало да е достатъчно заявяването на основанието за
закрила – не би представлявало никаква трудност за работодателя да отправи до
синдикалната секция, още повече, че тя е организирана в рамките на самия
театър, запитване дали лицето наистина е неин член и ако твърдението се окаже
вярно, да поиска и съответното съгласие. Но дори да се приеме, че е било в
тежест на ищеца да представи доказателства за членството си още с отговора на
запитването, той го е направил. Доводите на ответника за несъобразяването с
представеното от ищеца удостоверение не могат да бъдат споделени – достатъчно е
да удостоверението да изхожда от лице, оправомощено да удостоверява подобни
факти от името на организацията и не е необходимо да има изходящ номер. При
съмнение работодателят отново би могъл сам да направи справка в организацията,
вместо да игнорира удостоверението.
Само на основание неспазването на изискването за
вземане на предварително съгласие от синдикалната организация искът за отмяна
на уволнението следва да бъде уважен заедно с кумулативно съединените и
обусловени от него два други иска, без да се изследва въпросът за
законосъобразността на извършения подбор.
Обезщетение за оставане без работа следва да се
присъди само за времето от 1 януари до приключването на устните състезания по
делото на 22 март 2016 г., доколкото не е известно дали и в бъдеще ищецът ще
остане без работа.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за незаконно и
отменя уволнението на А.М.П., ЕГН **********,***, със заповед № 13 от 29.12.2015
г. на директора на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – гр.
Пазарджик.
Възстановява А.М.П. на
длъжност актьор в звено „Художествено-творчески персонал“ към ДКТ „К. Величков“.
Осъжда ДКТ „К. Величков“
да заплати на А.М.П. сумата 1924,56 лв., представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода 01.01.2016 г. – 22.03.2016 г. включително,
заедно със законната лихва, считано от 19.01.2016 г., като отхвърля иска за
разликата над 1924,56 лв. до 4276,80 лв., съответно за времето от 23.03.2016 г.
до 30.06.2016 г.
Определя държавна такса в
размер по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска и осъжда ДКТ „Константин
Величков“ – гр. Пазарджик да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд
сумата общо 176,98 лв., представляваща държавна такса.
Осъжда ДКТ „Константин
Величков“ – гр. Пазарджик да заплати на А.М.П. сумата 500 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: