Р Е Ш Е Н И
Е
№227, 14.01.2015г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в следният
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№6827 по описа за 2014г. на РС
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
подадена от С.С. М., с ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр.Варна, ул.”П.Е.” №**, чрез с адв.Д.С.,
против М.Д.М., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”В.А.” №
8/партер/, чрез адв.Б.Д., с която са предявени искове
с правно основание чл.127, ал.2 от СК вр. чл.143 и
чл.149 от СК за определяне на местоживеене на детето Е.М.М.,
родена на ***г., при неговата майка, на която да се предостави й упражняването
на родителските права, като на бащата се определи режим на лични контакти,
както и за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка в полза на
детето в размер на 200лв., чрез неговата майка и законен представител, считано
от 18.09.2013г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В молба се твърди, че страните са
родители на детето Е.М.М., родена на ***г. Твърди се,
че страните са живели съвместно от 2009г. до 10.12.2013г., след което ответника
се изнесъл от обитаваното жилище, а детето останало при своята майка. Твърди
се, че ответника работи извън страната и отсъства по около 5м. годишно. Твърди
се, че от раждането на детето и понастоящем грижите и издръжката за отглеждане
на същото са поети изцяло от молителката, която е подпомагана от нейната майка.
Твърди се, че ответника не участва в издръжката на детето въпреки, че реализира
доход от около 3000 долара месечно. Твърди се, че молителката разполага с добри
битови условия за отглеждане на детето и с необходимото време за полагане на
подходящи за възрастта му грижи.
В постъпилия отговор на исковата молба, от
ответника се признава, че от 10.12.2013г. страните не живеят заедно, както и че
непосредствените грижи за отглеждане на детето се полагат от неговата майка.
Оспорват се фактическите твърдения на молителката, че бащата не взема участие в
отглеждането на детето и в неговата издръжка. Твърди се, че до раздялата на
страните се стигнало, тъй като молителката не спазила уговорката относно
жилището, в което същите следва да живеят след раждане на детето, а се
преместила при своята майка. Твърди се, че ответника участва в отглеждането на
детето доколкото това му се позволява от ищцата и нейната майка, които умишлено
ограничават достъпът му до детето. Твърди се, че по време на заболяване на ищцата
е полагал ежедневни грижи за детето в продължение на 15-20 дни. Твърди се, че
от преди раждането на детето и в последствие ответника редовно е превеждал парични
средства на ищцата във връзка с предстоящото раждане и последващо
обгрижване на детето. Твърди се, че след раждането на
детето и прибирането на ответника в страната, същия е заплатил стойността за
покупка на бебешки продукти, която възлиза на над 750лв. Твърди се, че след
заминаването на ответника за САЩ, същия ежемесечно превеждал на ищцата суми в
размер между 100 и 140лв. за издръжка на детето, а когато е тук, в България
купува и ред други неща за детето, извън тази сума. Твърди се, че в периодите,
когато ответника не е в страната неговата майка непрекъснато купува неща от
първа необходимост за детето, като памперси, храна, дрешки и др., за което той
осигурява средства. Твърди се, че трудовата заетост на ответника е сезонна и
почасова, поради което същия не може да предоставя издръжка на детето в претендирания размер, а в размер на 100лв. Твърди се, че ищцата
получава обезщетение за майчинство, което е 90% от трудовото й възнаграждение и
наем от апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.”Д-р Железкова” №16, вх.В, ет.1, ап.46. Моли се за определяне на
личен контакт на ответника, който да му позволява пълноценно общуване с детето
и за отхвърляне изцяло на иска за издръжка за минало време и за разликата над
100лв. за напред.
В с.з. ищцата, чрез
процесуалният си представител подържа предявените претенции. Допълва
фактическите си твърдение като сочи, че детето страда често от респираторни
заболявания и от заболяване на единия бъбрек, което налага извършването на ехографски прегледи на всеки 2 месеца и в случай, че не се
подобри неговото състояние, ще се наложи хирургична интервенция. Оспорва
фактическите твърдение на ответника, че е предоставял средства за издръжката на
детето, като сочи, че превежданите от същия суми са послужили за погасяване на
задължение по банков кредит и за заплащане на сметки към ”Виваком”,
чийто услуги той е ползвал.
Ответника, чрез своя
пълномощник поддържа становището си изложено в отговора на исковата молба, като
в допълнение сочи, че здравословното състояние на детето не налага допълнителни
и необичайни разходи за неговото лечение.
Контролираща страна
Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Варна, изразява становище в подкрепа на
исковата молба.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства-по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения
по делото заверен препис от Удостоверение за раждане издадено от Община Варна
въз основа на Акт за раждане №0771 от 19.09.2013г., се установява, че страните
са родители на детето Е.М.М., родена на ***г.
По делото /от л.63 до л.76 и от л.102
до л.108/ от ищцата са представени медицински и счетоводни документи установяващи
боледуването на детето от респираторни заболявания и заболяване на левия
бъбрек, както и разходите направени във връзка с лечението и проследяване на
заболяването на бъбрека.
От постъпилото по делото Писмо
№50236² от 09.10.2014г. на НАП, ТД-Варна се установява, че ищцата има
действащ трудов договор с Агенция ”Социално подпомагане” с основно трудово
възнаграждение в размер на 600лв.
Видно е приетите по делото Писмо
№11827#1 от 15.10.2014г., ведно със Справка за изплатени суми от НОИ, ТД-Варна
и Удостоверение №003-00020159 от 15.10.2014г., че ищцата ползва отпуск за
бременност и раждане на детето, както и че на същата през периода
м.08.2013г.-м.09.2014г. са изплатени обезщетения в размер на 6429.05лв.
По делото /л.108-л.117/ са представени
документи за парични трансфери, чрез Уестърн Юнион, от които се установява, че на 18.03.2013г., на
08.05.2013г., на 27.08.2013г., на 09.10.2013г. и на 09.10.2013г. ответника е
превел в полза на ищцата сумите, както следва: 600 щ.д., 650 щ.д., 500щ.д., 500
щ.д. и 1650 щ.д.
Установява се от представените по
делото преписи от Платежни нареждания, че през периода м.04.2014г.-м.11.20214г.
ответника е превеждал ежемесечно по сметка на ищцата сумата от 140лв. с
посочено основание ”издръжка”.
По делото от страните са представени заверени
преписи от счетоводни документи-фактури и касови бонове, удостоверяващи
направата на разходи за закупуване на бебешки продукти и медикаменти.
Изслушана по реда на чл.176 от ГПК
ищцата установява, че не отдава под наем собствения си апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Д.Ж.“ №16.
Свидетелката П.Я. М. /майка на ищцата/
в показанията си сочи, че страните не живеят съвместно от 10.12.2013г., както и
че от тогава и понастоящем детето Е. живее със своята майка. Сочи, че бащата
осъществява епизодични контакти с детето и че не е предоставял средства за
издръжката му до завеждане на настоящото дело.
В показанията си свидетелката Р.К.И.
/майка на ответника/ сочи, че след края на м.януари тази 2014г. ищцата получила
криза от дископатия, поради което в продължение на 2
седмици ответника се грижил за детето от сутрин до вечер. Сочи, че след
завръщането на бащата в България, същия осъществява личен контакт с детето 1-2
пъти седмично за по 1-2 часа в присъствието на майката. Сочи, че още преди
раждането на детето ответника е изпращал пари на ищцата във връзка с
подготовката за раждането, след което също е изпращал пари. Сочи още, че
ответника е закупувал дрехи и памперси на детето, както и че е предоставял
средства за издръжката му.
Предвид така
установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.127, ал.2 вр. ал.1 от СК урежда хипотеза за
съдебно разрешаване на спор между отделно живеещи родители относно
местоживеенето на децата им, като освен определяне на местоживеенето на децата,
съдът дължи произнасяне относно упражняването на родителските права и режима на
лични контакти на отделно живеещият родител, и относно издръжката на децата.
В
настоящият случай няма спор, че страните са родители на детето Е.,
както и че те не живеят заедно от 10.12.2013г., в резултат от което предявения от С.С. М. иск по чл.127, ал.2 от СК е допустим.
Разгледан по същество иска, предвид
липсата на спор между родителите, при кого от тях следва да живее детето е и
основателен. Наред с това, като се има предвиди обстоятелството, че след
раздялата на страните, майката е родителя, който полага непосредствените грижи
за отглеждане и възпитание на детето, съдът намира, че ищцата е родителя който
е по пригоден да упражнява родителската власт. Ето
защо следва да се определи местоживеене на Е.М.М., родена на ***г., при неговата майка С.С. М..
Съобразно
определеното местоживеене на детето при майката, на същата следва да се
предостави и упражняването на родителските права, тъй като нуждите на детето
налагат това.
На
бащата като отделно живеещ родител, на когото не е предоставено упражняването
на родителската власт, следва да се определи режим на личен контакт с детето.
При определяне на мерките за лични отношения между децата и отделно живеещият
родител следва да се имат предвид, преди всичко интересите на децата, с оглед
тяхното правилно отглеждане, възпитание и формиране като личности, както и
необходимостта да се задоволи естествената нужда на децата за осъществяване на
контакти и с двамата родители. В случая, като се има предвид ниската възраст на
детето, съдът намира, че до навършване на три години от същото следва да се
определи режим на контакт за времето от 10.00
ч. до 16.00ч. през всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване. След навършване на
три години от детето, бащата следва да може да вижда и взема същото за времето
от 09.00 часа в събота, с преспиване до 17.00 часа в неделя през всяка втора и
четвърта седмица от месеца, на втория ден от коледните и от великденските
празници, както и за 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
Искането на ответника да му се
определи ежеседмичен режим на личен контакт с детето, когато се намира на
територията на страната няма как да бъде удовлетворено, тъй като отсъствието на
същия не е фиксирано, а зависи от неговата воля, поради което не може да се
определи режим така, че той да може да бъде изпълняван принудително, при
евентуален отказ на майката да го изпълнява.
Предвид определеното местоживеене на
детето при майката и предоставянето на същата на родителската власт, съдът
следва да се произнесе относно претендираната от
майката издръжка в полза на детето, включително и за период преди завеждане на
ИМ, каквато претенция има предявена в настоящото производство.
При определяне размера на дължимата
издръжка съдът държи сметка, както за нуждите на детето, така и за
възможностите на неговите родители, които се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. С оглед възрастта на детето,
потребностите от храна, медикаменти, облекло и др. необходими за правилното
физическо израстване и хармонично развитие на личността, както и с оглед
обществено икономическите условия на живот в страната, съдът приема, че за
задоволяване на ежедневните нужди на детето Е., месечно са необходими 280лв.,
които следва да се поемат от двамата родители.
От данните по делото се установи, че
дохода на ищцата е в размер на около 460лв. месечно, като за този на ответника
не се събраха конкретни доказателства, освен че същия е трудово ангажиран
сезонно в чужбина. Същевременно не се установи бащата да има задължение за
издръжка към трети лица, или здравословни проблеми. Ето защо съдът приема, че
при едно активно поведение ответника може да си осигури трудова заетост,
респективно да реализира месечен трудов доход в размер над 700лв.
Предвид изложеното и като взе в
предвид безусловния характер на задължението за издръжка на непълнолетни деца
визиран в чл.143, ал.1 от СК, регламентираща по императивен начин задължение на
родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца, съдът намира, че
ответника е родителя, който следва да има приоритетно участие в паричната
издръжка на детето. При достигането до този извод бе съобразено, че върху
майката ще остане тежестта на преките грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, който имат съответен материален еквивалент, а също така да посреща
извънредни и непредвидени нужди на детето. Ето защо претенцията за заплащане на
издръжка, считано от предявяване на исковата молба, следва да бъде уважена до
размера от 180лв., като за разликата се отхвърли.
Възражението на ответника, че
заплатените от него в хода на процеса парични средства от по 140лв. месечно,
следва да се зачетат при определяне на началния момент на задължението за
текуща издръжка, е неоснователно. Това е така защото извършените текущи
плащания не могат да се съобразят по настоящото дело, а следва да се зачетат в
евентуално образуван изпълнителен процес.
Горепосочения размер на ежемесечната
издръжка ответника е дължал и през периода 18.09.2013г.-27.05.2014г. /8 месеца
и 10 дни/, с оглед данните, че родителите не са живели съвместно от раждането
на детето до предявяване на иска. Размера на издръжката за посочения период
възлиза на 1500лв. От друга страна се установи, че на 09.10.2013г., т.е. след
раждане на детето Е., ответника е превел в полза на ищцата сумата от 1650 щ.д.,
която съобразно неговите твърдения е била предназначена за издръжка на детето.
Посочените твърдения на ответника не бяха оборени от насрещната страна,
респективно ищцата не доказа твърденията си, че тази сума е послужила за
погасяване на задължения на ответника към кредитна институция и към мобилен
оператор. Ето защо съдът приема, че действително сумата от 1650 щ.д. е
предоставена от ответника за отглеждане на детето. Като се има в предвид, че
дължимата ответника издръжка за минало време е в по-малък размер от
предоставената от него парична сума следва извода, че задължението за издръжка
за периода 18.09.2013г.-27.05.2014г. е погасено изцяло. В резултат, от което
иска за издръжка за минало време следва да се отхвърли изцяло.
На
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта за издръжката.
При този изход на делото на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на
страните се дължат деловодни разноски, съобразно с представените
доказателствата по делото за извършването им и съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част на иска. Доколкото и от двете страни не е
направено разграничение каква част от адв.хонорар
касае претенцията за родителската власт и каква за издръжката, то следва
извода, че е по равно, или 200лв., съответно 400лв. Предвид факта, че исканията
на всяка страните относно местоживеенето на детето и режима на личен контакт са
уважени, а именно на ищцата е предоставена родителската власт, а на ответника е
определен режим на свиждания, разноските за адвокатски хонорар касаещи този иск
следва останат така както са направени, като в полза на ищцата следва да се
присъди половината от внесената държавна такса, или 16.50лв. С оглед частичната
основателност на иска за издръжка в полза на ищцата се дължат разноски в размер
на 146.17лв., а предвид частичната неоснователност на претенцията за издръжка в
полза на ответника се дължат разноски в размер на 107.67лв. Ето защо и предвид
еднородния и насрещен характер на вземанията, съдът намира, че в полза на
ищцата следва да се присъдят съдебно деловодни разноски по компенсация в размер
на 55лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената по
делото издръжка в размер на 259лв. и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от горното, Районен съд Варна
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА детето Е.М.М., с ЕГН
**********, да живее при майка си С.С. М., с ЕГН **********,***
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение
на детето Е.М.М., с ЕГН ********** на майката С.С. М.,
с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личен контакт на бащата М.Д.М., с ЕГН **********, с детето Е.М.М., с ЕГН **********, както
следва: до навършване на тригодишна възраст от детето бащата ще може да вижда и взема същото от 10.00 ч.
до 16.00ч. на всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване; след навършване на
три години от детето, бащата следва да може да вижда и взема същото всяка втора
и четвърта седмица от месеца за времето от 09.00 часа в събота, с преспиване,
до 17.00 часа в неделя, на втория ден от коледните и от великденските празници,
както и за 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.Д.М., с
ЕГН **********,***, да заплаща в полза на детето Е.М.М., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Е.М.М., с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 180лв., считано от 27.05.2014г.,
с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание
за изменение или прекратяване на издръжката като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180лв. до претендираните
200лв. и иска за присъждане на издръжка за периода 18.09.2013г.-27.05.2014г. в
размер на 200лв., като неоснователни.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта
за издръжката.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на С.С. М., с ЕГН **********,***,
сумата от 55лв., представляваща съдебно деловодни разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС Варна, държавна такса върху определената по
делото издръжка в размер на 259.20лв. и
5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: