Р Е Ш Е Н И
Е
№.....
Гр.Кърджали, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна
Суркова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1636 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е искова молба от “ Агенция за събиране
на вземания ” ЕАД гр. София против Р.Е.Х. , с която ищецът претендира установяване на съществуване на вземане от
ответника по издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 1052/ 2018г. по описа на КРС,
произтичащо от неизпълнение на парични задължения по Договор за стоков кредит № 229298/05.12.2016г., сключен
между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД с изтекъл краен срок за сумата 1 173,16 лв. - главница; 271,69
лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.01.2017 г. до
05.12.2017 г.; 188,34 лв. - лихва /обезщетение/ за забава , дължима за периода
от 05.01.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Твърди пълно
неизпълнение на паричното задължение от страна на ответника по сключения
договор за стоков кредит. Сочи в исковата
молба, че с Приемо-предавателен протокол от 08.08.2017г. към
Допълнително споразумение от дата 08.08.2017г. за цедиране на вземания към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г.
вземането от ответника е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на кредитора. Ищецът твърди и че е бил упълномощен от кредитодателя да
уведоми ответника за извършената цесия с изрично пълномощно и посредством две
уведомления същият изпратил на ответника на посочения в договора адрес известия
за извършената цесия, които не били получени, съответно връчени на ответника,
поради отсъствието му от адреса. Към исковата молба прилага 2 бр. уведомления
за извършената цесия. Претендира разноски в
заповедното производство и разноски в настоящото производство. В съдебно заседание в писмена молба поддържа иска и моли съда да го уважи,за
което излага подробни съображения,като се позовава на съдебна практика.
Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът Р.Е.Х. в срока по чл.131
от ГПК депозира отговор на исковата молба чрез назначения му особен представил, в който заявява, че от
доказателствата по делото не ставало ясно защо първоначално ищецът насочвал
претенцията си към друго лице - С.А.Й., а не към Р.Е.Х., срещу когото била
издадена процесната заповед за изпълнение. В съдебно заседание особеният
представител поддържа отговора и заявява, че не оспорва
възникването на облигационното отношение на ответника с „Банка ДСК“ ЕАД по
Договор за стоков кредит №
229298/05.12.2016г. за закупуването на мобилен
телефон SAMSUNG - 1 бр. на стойност 1
099,00 лв. и сключване на застраховка „Стандарт+“ за лица от 18 до 64 с
еднократна застрахователна премия в размер на 74,16 лв. Оспорва да е налице
редовно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради невръчване
на уведомлението за това. Моли да бъде постановено решение съобразно събраните
по делото доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по
чл.146,ал.1 от ГПК съдът е признал за безспорно следното: - че е налице валидно
облигационно отношение между ответника Р.Е.Х. в качеството на кредитополучател
и „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор
по Договор за стоков кредит №
229298/05.12.2016г. за сумата от 1099,00 лв. за закупуване на мобилен телефон
SAMSUNG - 1 бр. с цена 1 099,00 лв. и сключване на застраховка „Стандарт +“ за
лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 74,16 лв.,
общо 1173,16 лв. ;
-
че по
заявление на ищеца от 03.07.2018г. е образувано ч.гр.д.№ 1052/2018 г. по описа
на КРС, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №
508/04.07.2018г. по описа на КРС, с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата 1 173,16
лв. представляващи главница, произтичаща от парично задължение по Договор за
стоков кредит № 229298/05.12.2016г., 271,69 лв., представляващи договорна лихва
за периода от 05.01.2017 г. до 05.12.2017 г. и обезщетение за забава в размер
на 188,34 лв. за периода от 05.01.2017 г. до 02.07.2018г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 82,66 лв., от които
50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 32,66 лв. - внесена държавна такса.,
която заповед е връчена на длъжника /ответник/ при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК, както и че в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК е предявен настоящият
иск за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д.№ 1052/2018г. на КРС заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
По делото не се
оспорват и се установяват изложените в исковата молба обстоятелства,че страните по договора за стоков кредит са
договорили - в т.3 от договора
предоставената на ответника сума за закупуване на стоките да се усвои еднократно, безкасово чрез превод на сумата
по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката, да се усвои
еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя.
На 05.12.2016 г. кредиторът издал Уведомително
писмо /л.17 от делото/ до търговеца за издаването на фактура с № ********** на
името на клиента-ответник за закупуването на стоката, предмет на Договора за
кредит, като ответникът декларирал с
подписа си, че получил от търговеца стоката- мобилен телефон SAMSUNG - 1 бр. с цена 1 099,00 лв., посочена
във фактурата, предмет на финансирането с договора за кредит,като застрахователят
издал Сертификат с № 229298/05.12.2016г. по пакет „Стандарт +“ за застраховани
лица от 18 до 64 години с еднократна застрахователна премия в размер на
74,16 лв. Сумата по договора следвало
да бъде изплатена в срок до 05.12.2017г. на 12 бр. месечни погасителни вноски с
размер 120,41 лв. с последна погасителна вноска в размер на 120,34 лв., погасителни
вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, включваща и договорна лихва - печалба за
дружеството от 40,32%, или, в размер на 271,69 лв. съгласно т.6 от Договора,
при което общият размер на паричното
задължение възлизало на 1444,85 лв. при годишен процент на разходите: 48,67
%.
Страните договорили в раздел VI, т. 12 от ОУ към Договора, че при забава в
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
По делото не се спори, че ищецът черпи
правото си на кредитор от Приемо-предавателен протокол от
08.08.2017г. към Допълнително споразумение от дата 08.08.2017г. за цедиране на
вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.04.2017г., с което вземането на първоначалния кредитор от ответника е
прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
кредитора. Несъмнено е и упълномощаването на ищеца като купувач по договора за
цесия от банката –кредитор като продавач да уведоми от името на банката
ответника за извършената цесия с изрично пълномощно.
С приложеното по делото Приемо-предавателен протокол от 08.08.2017г. към
Допълнително споразумение от дата 08.08.2017г. за цедиране на вземания към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.04.2017г. под № 5223 е прехвърлено
вземането към ответника Р.Е.Х. по Договор за стоков кредит
№ 229298/05.12.2016г., сключен с ответника и краен срок
05.12.2017г., включващо главница с включена застраховка -1173,16 лв.,
наказателна лихва – 19,34 лв., договорна лихва
- 319,16 лв.
Ищецът представя с исковата молба 2 бр. уведомления за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ от „Банка
ДСК“ ЕАД чрез ищеца с адресат ответникът и изпратено на посочения в Договор за
стоков кредит адрес, в което уведомява
последния, че всички плащания на дължими суми по договора за потребителски
кредит следва да бъдат заплащани на ищеца. Уведомленията не са връчени, поради,това,че получателят се е
преместил. Уведомлението, обаче, е приложено към исковата молба и е връчено на
ответника в настоящото производство чрез назначения особен представител.
С пълномощно продавачът по договора за цесия е упълномощил ищецът да уведоми съгласно чл.99 , ал.3 от ЗЗД - длъжниците
за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2017г.
От допуснатото до изслушване заключение по назначената по делото съдебно
-счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и съдът изцяло
възприема, се установява, че цената на стоката –предмет на кредита в размер на 1099,00 лв. е преведена на
05.12.2016г. на търговеца; застрахователната премия по кредита в размер на
74,16 лв. е преведена на застрахователя на същата дата – 05.12.2016г.; за
погасяване на главницата от 1173,16 лв.,включваща 1099,00 лв. цената на
закупената стока и 74,16 лв. – застрахователна премия по процесния договор е договорен 12-месечен погасителен план и
падежна дата 5-то число от всеки месец,като кредитополучателят е изпаднал в
забава ,считано от падежа на първата вноска по договорения погасителен план –
05.01.2017г.,т.е., по процесния договор за кредит не е установено да е
извършвано плащане. Задължението на ответника е изчислено както следва:
главница – 1173,16 лв., договорна лихва
- 271,69 лв. и лихва за забава към 01.06.2018г. – 188,34 лв. и лихва за
забава върху главницата към 02.07.2018г. – денят, предхождащ постъпване на
заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ -
201,01 лв., включваща лихвата за забава от 188,34 лв.
При
тези данни, съдът намира предявените искове за основателни по следните
съображения:
По делото безспорно бе установява
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и праводателя на
ищеца по договор за банков кредит, както и точното изпълнение на договорните
задължения от кредитора чрез превеждане по сметка на търговеца на цената на закупената
от ответника стока. От друга страна, от заключението по ССЧЕ бе установено пълно
неизпълнение от страна на кредотополучателя на задължението му за погасяване на
месечните вноски по договора за кредит, което ведно с липсата на ангажирани по
делото доказателства за плащане и изтичане крайния срок на договора обосновават
извод за основателност на предявения иск. Възраженията на ответника са
направени
извън срока по чл.131 от ГПК и предвид
изричното разясняване на последиците на ответника в тази насока, съдът не следва
да обсъжда наведените в съдебно заседание възражения.
Установен бе и размерът на задължението
по договора за стоков кредит, а именно, главница, възлизаща на 1173,16 лв., договорна лихва – 271,69 лв. за
периода от 05.01.2017г. до 15.12.2017г., обезщетение за забава - 188,34 лв. за периода от 05.01.2017г. до 02.07.2018г.,
чиято дължимост следва да бъде установена с настоящото решение, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.07.2018г. –
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда съобразно чл.125 от ГПК
- до окончателното изплащане на вземането.
Сключеният договор от 20.04.2017г. за
прехвърляне между кредитора и ищеца на вземания, произтичащи от договори за стокови
кредити на физически лица със забава между 180 и 210 дни, просрочени и без
надлежно погасяване, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, и съобщаването на извършената цесия на
ответника с уведомление, приложено към исковата молба, което съгласно съдебната
практика е редовно съобщаване на длъжника, пораждат правото на ищеца да
претендира изпълнение на процесния договор за стоков кредит, доколкото бе
установено и че вземането от ответника е част от цедираните вземания и е
включено в пакета от вземания с изричното му посочване в Приемо-предавателен протокол от 08.08.2017г.
към Допълнително споразумение от същата дата под № 5223, неразделна част от
договора за цесия. Ето защо, в случая следва да се направи извод, че процесното
вземане е редовно прехвърлено в патримониума на ищеца.
Накрая, съдът дължи да разпредели
отговорността за разноски в заповедното производство съобразно изхода на
делото, произнасяйки се за същите с осъдителен диспозитив, като с оглед крайния
изход на делото ищецът има право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
съразмерно уважената част на иска и представения списък на разноските по чл.80
от ГПК в пълен размер, които следва да се възложат в тежест на ответника, както
следва: в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 32,66
лв. за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, или,общо 82,66
лв.; в настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 117,34 лв.
за внесена държавна такса, 344,32 лв. – възнаграждение за назначения на
ответника особен представител, 200,00 лв.
за възнаграждение за вещо лице, като е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер от 350,00 лева или, общо, 1011,66 лв.
Водим от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Е.Х., с ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми:
1173,16 лв. - главница,
представляваща неизплатено задължение по Договор
за стоков кредит № 229298/05.12.2016г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 03.07.2018г. до
окончателно изплащане на вземането, 271,69 лв. – договорна лихва за
периода от 05.01.2017г. до 15.12.2017г. и 188,34
лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 05.01.2017г. до 02.07.2018г. вкл., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 508/04.07.2018г. по
ч.гр.д.№ 1052/2018г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Р.Е.Х., с ЕГН **********,*** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1052/2018г. на Районен съд–Кърджали в
размер на 82,66 лв. и разноски в
исковото производство в размер на 1011,66
лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
.
Съдия: