Решение по дело №340/2022 на Административен съд - Стара Загора

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 449

 

           Гр. Стара Загора,  21.11.2022 г.

 

       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, осми състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

             СЪДИЯ:  ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

при секретаря Николина Николова

като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно дело № 340 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /заглавие изм. в сила от 01.07.2022 г./.

  Образувано е по жалба на ЕТ „Т.-А. СТ.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Борущица, община Мъглиж, представляван от А. П. СТ. в качеството й на физическо лице-търговец, против решение №24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София /ДФЗ/, с което на ЕТ „Т.-А. СТ.“ е определена финансова корекция в окончателен размер на 57 528.79 лв., представляваща 15% от изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ във връзка с реализация на проект – „Къща за гости Т.“, по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските район /ЕЗФРСР/.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. На първо място се посочва, че административното производство по издаване на оспорения акт е образувано след изтичане на мониторинговия период, предвид регламентацията, дадена в §1, т. 2, б. „а“ от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г. /Правилата/, като в случая, конкретният период е изтекъл на 15.10.2019 г., а производството по налагане на финансова корекция е образувано на 28.01.2022 г. На второ място се прави възражение за изтекла давност за образуване на административното производство по установяване на нередности и налагане на административни санкции във връзка с приложението на чл. 3 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95. На следващо място се оспорват констатациите на административния орган по отношение отразеното неизпълнение на финансовите показатели, заложени в предварително одобрения бизнес план – част от заявеното за подпомагане проектно предложение, като се твърди, че неправилно е ангажирана отговорността му за неспазване на количествените показатели при изпълнението на прогнозния план. В този смисъл се заявява, че задължения за достигане на конкретни финансови показатели не се съдържат в подписания договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/, като с оглед това не е налице нарушение на чл. 4.12 и т. 4.18 от договора, а и липсва нормативно изискване ползвателят на БФП да реализира икономическите показатели, заложени в бизнес плана, доколкото последният не представлява неразделна част от договора за предоставяне на БФП. Във връзка с това се твърди, че постигането на конкретни финансови резултати не е част от извършването на самата инвестиция, която според жалбоподателя е и предмет на сключения договор, като в този смисъл ползвателят на БФП е извършил изцяло, в срок и в съответствие с предварително одобрения проект конкретната инвестиция – изграждане и въвеждане в експлоатация на къща за гости. Чрез жалбата се оспорват и констатациите на административния орган, свързани с неизпълнение на заложените от ползвателя на помощта показатели по отношение откриването на нови работни места, като се твърди, че в тази част бизнес планът е изпълнен и с оглед подпомогнатата дейност са били назначени трима работници и служители, като в т. ч. е и управителят на ЕТ, който следвало да съвместява две длъжности. Във връзка с последното се цитират и мотивите, съдържащи се в решение №84 от 09.03.2021 г., постановено по адм. д. №663/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, като според жалбоподателя, този спорен момент вече бил разрешен от съда в смисъла на изложените по-горе съображения и понастоящем изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да се ръководи именно от възприетото вече от съда. В допълнение се посочва, че като цяло, неизпълнението на заложените в БП показатели в пълен размер не е равнозначно на неизпълнение на проекта, обосноваващо определената с решението санкция, като същевременно не е налице и доказана нередност по смисъла на § 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 – липсвали доказателства, от които да се установи реално нанесена вреда или възможност за нанасяне на такава върху бюджета на ЕС, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдените от органа нарушения. По подробно изложени от жалбоподателя съображения за незаконосъобразността на оспореното решение за налагане на финансова корекция, както в жалбата, така и в представените по делото писмени становища, е направено искане за неговата отмяна и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Прави се и възражение за прекомерност на поисканото от процесуалния представител на ответника възнаграждение за юрисконсулт.

          Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез пълномощника си по делото – юрисконсулт К. в представени по делото писмени становища, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: 

Във връзка с процедура по кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските район, от жалбоподателя в настоящото производство - ЕТ „Т.-А. СТ.“ е подадено заявление за подпомагане, ведно с изготвен бизнес план /л. 33 и сл. в т.1/, за проект „Къща за гости Т.“, регистриран с уникален идентификационен номер /УИН/ 24/312/02906. Кандидатът е регистриран с уникален регистрационен номер /УРН/ 606786 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Според бизнес плана общата сума на инвестицията, която се предвижда да бъде извършена е в размер на 560 723.60 лв., като е заявено, че проектът ще се финансира комбинирано и чрез инвестиционен кредит, като се предвижда извършването на строително-монтажни работи /СМР/, свързани с изграждането на къща за гости в с. Борущица, община Мъглиж, както и последващото й обзавеждане, оборудване и въвеждане в експлоатация. Целта на посочената инвестиция и проектът като цяло са насочени към изпълнението на предварително заложени цели и поети ангажименти във връзка с повишаване конкурентоспособността на туристическия бранш в региона на Община Мъглиж, допринасяне за възникването на промени в потребителското търсене, привличане на повече местни и чуждестранни туристи, развитието на селския туризъм, като популярна и алтернативна форма на туризма, увеличение на потенциала за предлагане на работни места, чрез осигуряване на устойчива заетост на персонала. В плана са описани предвидените етапи при изпълнение на инвестиционния проект, финансово-икономическия статус на кандидата в т. ч приходи от дейността, като в табличен вид е представена производствената и търговска програма, включваща информация за предходната на подаването на проекта отчетна година, както и предполагаемите приходи от дейността за следващите десет години – Раздел IV “Финансово икономически статус – приходи и разходи“ /л. 63 и сл./. В таблица №2 „Производствена и търговска програма“ първоначално са заложени приходи от дейността на кандидата, изразяващи се в нощувки и допълнителни туристически услуги, определени в размер от 163 200.00 лв. за първите три години от изпълнението на проекта и в размер на 220 000.00 лв. останалите седем години от изпълнението на проекта. За предходната на кандидатстването година са посочени, като реализирани приходи в размер на 0.00 лв., с оглед липсата на извършвана от дружеството подобна дейност. Изведените прогнозни стойности са обосновани, чрез посочване на средногодишната натовареност на туристическия комплекс, съответно на производствения капацитет, базиращ се на броя стаи и предлагани туристически услуги. Подробно е описана себестойността на предвидените за влагане суровини и материали, разходите за външни услуги и труд /възнаграждения и осигуровки/, както и себестойността/средната цена на всяка единица от услугите по настаняване и допълнителните туристически услуги, които ще бъдат предлагани. Представена е подробна прогноза за нетните парични потоци на проекта от дейности, осъществявани от кандидата.

В бизнес плана изрично е залегнал ангажимент за наемане на трима служители, включвайки в т. ч. и управителя на ЕТ, който ще съвместява на по 4-часов работен ден, както управленските и ръководни функции, така и функциите на счетоводител /л. 35, т. 2.1/. Във връзка с последното и с цел максимално онагледяване графично е представена и организационно-управленска структура /л. 37/, от която е видно, че се предвижда наличието на 4 отделни длъжности – 2 административни /управител и счетоводител/ и две изпълнителски /камериер/ка и работник по поддръжката/, които ще се заемат в рамките на общо три работни места /л. 36, абзац последен/. В наличната към бизнес плана Таблица №5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ /л. 71/ са посочени разходите свързани с предвидения за дейността персонал, който тук е онагледен таблично, като са заложени разходи за по един брой управленски и административен персонал и два броя производствен.

Видно от представените от ответника и приети по делото допълнителни доказателства, първоначално изготвеният бизнес план в последствие е бил преработен /л. 438 и сл./, като в частта „Производствена и търговска програма“ - Таблица №2 /л. 469-471/ са променени стойностите на заложените приходи от дейността на кандидата, като за всяка от годините, от изпълнението на проекта са заложени по 80 000.00 лв. в резултат на предлаганите във връзка с дейността туристически услуги – нощувки в двойна стая. Същевременно допълнителните туристически услуги са изключени от Таблица №2 и са включени в Таблица №3 „Други приходи“ /л. 473/ под наименованието „атракциони“. Заложеното по отношение показателя „устойчива заетост“ – разкриване и поддържане на работни места не е изменяно /л. 440-442 и л. 475/. Видно от наличната по делото писмена кореспонденция, осъществена между началника на отдел Регионален технически инспекторат, гр. Хасково /РТИ-Хасково/ и директора на дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ /л. 218 и сл./ преработеният бизнес план все пак е взет под внимание при извършената извънредна проверка на място, като в тази връзка е изготвен и представен коригиран работен лист за проверка /л. 220-221/. По визираните обстоятелства спор между страните по делото не се формира.

Между Държавен фонд „Земеделие“ от една страна и от друга - ЕТ „Т.-А. СТ.“, в качеството му на ползвател, е сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г., подкрепени от ЕЗФРСР №24/312/02906 от 15.10.2014 г. /л. 91 и сл./. Договорът е сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Съгласно т. 1.1 от договора, БФП е до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №24/312/02906 от 30.05.2013 г., като първоначално одобрената помощ по представените от ЕТ „Т.-А. СТ.“ документи е в размер на 383 541,04 лв. Съгласно т.1.2 Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, както и действащите в съответната област нормативни актове. С т.3.1 от договора е определен и срок за извършване на предвидената инвестиция – не по-късно от 15.09.2015 г. В договора подробно са разписани правата и задълженията на страните, клаузите, предвиждащи сключването на изискуемите застраховки, редът за изплащане на финансовата помощ и предпоставките за прекратяване на договора. В т.2.2 са регламентирани редът за извършване на авансово плащане на до 50% от първоначално одобрената БФП, както и сроковете, в които следва да се подаде съответната заявка за плащане. В т.4.1 е записано, че Фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията. Съобразно т.4.4 от договора Фондът има право да откаже изплащането на финансова помощ, на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от платената финансова помощ, като едни от предпоставките за това са: инвестицията да не е изпълнена в срок, да е изпълнена неточно или в отклонение от одобреното, ползвателят да не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 29 от 11.08.2008 г., както и когато са установени изкуствено създадени условия, необходими за получаването на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Съгласно т. 4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В раздел VIII „Отговорност“, т.8.1 от договора, е записано изрично, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения, след изплащане на каквато и да е било част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително, когато тези документи и/или декларация са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като в тези случаи Фондът прилага изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба №29 от 11.18.2008 г. В приложение №1 към договора /л. 98/ са посочени одобрените разходи по проекта в размер на 547 915.76 лв., одобрената субсидия от 383 541.04 лв., като е изведен и размерът на частното финансиране на инвестицията – 177 182.56 лв. В таблица №1 от Приложение №1 са описани и всички дейности по проекта, на всеки от неговите етапи от изпълнение – изготвяне на бизнес план, извършване на СМР, оборудване, обзавеждане и др.

По делото е налична заявка за авансово плащане /л.103 и сл./, в размер на 191 770.52 лв. С писмо до Дирекция „Финансово управление“, отдел „Финансова отчетност“ при ДФЗ с РОТ №9610 от 18.02.2015 г. /л.107/, е посочено, че е извършена оторизация на авансово плащане по проекта, като е отчетено съответствие с критериите за финансиране. Одобрената /оторизираната/ сума е в размер на 191 770.52 лв., която сума е наредена за превеждане по банковата сметка на ЕТ „Т.-А. СТ.“. С писмо изх. №01-6500/4412 от 14.04.2015 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.111/ ползвателят на помощта е уведомен, че във връзка с договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г. и подадената заявка за плащане е извършено превеждане на споменатата по-горе сума. Със заявка №24/312/02906/301 от 13.10.2015 г. е подадена и заявка за окончателно плащане за сумата до размера на одобрената БФП /л.112/. След извършване на съответната служебна оторизация на плащането и видно от писмо изх. №01-6500/1387 от 22.01.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.128/, ползвателят на помощта е уведомен за извършеното на 07.12.2015 г. окончателно плащане по договора в размер на 191 754.76 лв.

По делото не е спорно, а и се потвърждава, че ЕТ „Т.-А. СТ.“ е реализирал финансова инвестиция чрез извършване на СМР по изграждане на туристически комплекс – къща за гости, нейното обзавеждане, оборудване и въвеждане в експлоатация, като това е сторил до определената в договора крайна дата – 15.09.2015 г.

         Със Заповеди №374023 от 19.06.2019 г. на Началник на отдел РТИ-Хасково /л.130-131/, е възложено извършването на физическа проверка на място при ЕТ, която е завършила с изготвянето на контролен лист /л.132 и сл./. Периодът за извършване на проверката е определен в рамките от 19.06.2019 г. до 28.06.2019 г. Въз основа на извършените физически и административни проверки и направен анализ на относимите счетоводни и други документи, представени от търговеца е установено, че е налице неизпълнение на приходната част на бизнес плана за проверявания период от 08.09.2015 г. до 24.06.2019 г., което представлява нарушение на предварително заложените в одобрения проект финансови индикатори. Към контролния лист е приложен първоначален вариант на работен лист /л. 145  и сл./, съответно на по-късен етап коригиран – л. 220-221, отчитащ извършената проверка за реализиране на заложените в бизнес плана параметри в т.ч. и детайлно описание на анализираните от проверяващите органи фактури, оборотни ведомости, счетоводни баланси др., представени от страна на ЕТ.  На стр.2, т. 11 от контролния лист е отбелязано, че е назначен персонал, който отговаря на заложените в бизнес плана работни места, като в подкрепа на това са приложени и справки за актуално състояние на действащите трудови договори. Проверката е извършена със съдействието и в присъствието на А. СТ., на която в последствие е връчен за подпис контролният лист, в който жалбоподателката не е отразила забележки по констатациите на проверяващите. Във връзка с извършваната проверка от ЕТ са представени писмени обяснения в текстови и табличен вид.

С писмо изх. №01-6500/8589 от 30.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, изпратено до ползвателя на помощта /л. 225/, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, ЕТ „Т.-А. СТ.“, е уведомено, че се открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ във връзка с установените при проверката на място нарушения - неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели от приходната част и неизпълнение на ангажимента за разкриване на работни места. Сочените за извършени нарушения са подведени по нормите на чл. 16, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. във връзка с разпоредбите на т. 4.12 и 4.18 от договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г. Във връзка  с това е постъпило възражение от физическото лице - търговец, чрез което се оспорват изложените в уведомителното писмо правни и фактически съображения /л. 232 и сл./. 

С АУПДВ №24/312/02906/3/01/04/01 с изх. №01-6500/8589#2 от 21.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 249 – 260/ на ЕТ „Т.-А. СТ.“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 57 528.79 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №24/312/02906 от 15.10.2014 г. за отпускане на ФП във връзка с реализация на проект – „Къща за гости Т.“, по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР.

ЕТ „Т.-А. СТ.“ е обжалвал АУПДВ по съдебен ред, като по жалбата е било образувано адм. дело №663/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С решение №84 от 09.03.2021 г. по посоченото дело, АУПДВ №24/312/02906/3/01/04/01 е отменен като незаконосъобразен по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. 

Решението на Административен съд Стара Загора е обжалвано от изпълнителния директор на ДФЗ пред Върховния административен съд. С решение №11121 от 03.11.2021 г., постановено по адм. дело №4406/2021 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение №84 от 09.03.2021 г.  по адм. дело № 663/2020 г. на Административен съд Стара Загора. Прието е, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, тъй като АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ и съответно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ-загл. изм. в сила от 01.07.2022 г./. Доколкото съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон и предвид трайната съдебна практика, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори по см. на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, е направен извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изложени са и мотиви за неприложимост на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг/, тъй като в случая от една страна мониторинговият период е изтекъл на 15.10.2019 г., а от друга е налице нова норма в специалния закон.

С писмо с изх. №01-6500/373 от 28.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.297 и сл. /, ЕТ „Т.-А. СТ.“ е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ и решение №11121 от 03.11.2021 г., постановено по адм. дело №4406/2021 г. по описа на ВАС, се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите, направени въз основа на извършената извънредна проверка след плащане в периода от 24.06.2019 г. – 27.06.2019 г. по проект №24/312/02906 и допълните административни проверки, за установено неспазване на договорни и нормативни задължения, а именно че: 1. реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г. бизнес план средно за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, е 30.22% от заложените приходи и 2.не е изпълнено залегналото в бизнес плана разкриване на четири работни места. В уведомителното писмо са посочени заложените в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност за всяка една от финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., реализираните приходи за всяка една от тези години и процентното изпълнение на бизнес плана за всяка година. Посочено е и че на основание на т. 4. 4, б "б" и т. 8. 1 от договор № 24/312/02906 от 15.10.2014 г.  във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18 от същия договор, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008 г. във връзка с чл. 16, ал. 2 от наредбата и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., на ЕТ „Т.-А. СТ.“ следва да бъде наложена финансова санкция и издадено решение за налагане на финансова корекция. По съображения, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ, е прието, че подлежащата на възстановяване сума възлиза на 57 528.79 лв. Неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на  критерия устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, е прието като нарушение на поетите задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г., съответно чл. 16, ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008 г., като за това неизпълнение /по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и при времетраене на нарушението над две финансови години/, се следва налагане на санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора или 38 352.53 лв. По съображения, основани на чл. 3, ал. 1 от Правилата /размерът на подлежаща на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира/, е посочено, че във връзка с констатираните нарушения ДФЗ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на ФК, определена в размер на 57 528.79 лв., представляващи 15% от получената субсидия. В съответствие с изискването по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, е предоставена възможност на ЕТ „Т.-А. СТ.“ да изрази становище, съответно да направи възражения в 14-дневен срок от получаване на писмото.

         В срока по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ с вх. №01-6500/373#2 от 15.02.2022 г., от жалбоподателя е подадено писмено възражение /л.306 и сл./, с което по подробно изложени съображения, идентични в по-голямата си част с тези, съдържащи се в депозираната понастоящем пред съда жалба, се оспорва наличието на основание за налагане на финансова корекция.

С оспореното в настоящото съдебно производство решение за налагане на финансова корекция решение №24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, на основание на чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, на ЕТ „Т.-А. СТ.“ е определена финансова корекция в размер на 57 528.79 лв., представляваща 15% от получената финансова помощ по договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г. В обстоятелствената част на решението е възпроизведено съдържанието на уведомително писмо с изх. №01-6500/373 от 28.01.2022 г. относно направените, въз основа на извършена проверка на място след плащане в периода от 24.06.2019 г. до 27.06.2019 г. по проект № 24/312/02906 и допълнителни административни проверки, констатации за неспазени договорни и нормативни задължения, както следва:   

1.   При направената оценка на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, е установено, че реалното изпълнение на бизнес плана средноаритметично, е в размер на 30.22% от заложените приходи. За финансовата 2016 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност /нощувка/ са 80 000.00 лв.; общо реализираните приходи за 2016 г. са в размер на 9 333.60 лв., което съставлява 11,67% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За финансовата 2017 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност /нощувка/ са 80 000.00 лв.; общо реализираните приходи за 2017 г. са в размер на 29 602.26 лв., което съставлява 37.00% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За финансовата 2018 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност /нощувки/ отново са 80 000.00 лв.; общо реализираните приходи за 2018 г. са в размер на 33 589.65 лв., което съставлява 41.99% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Прието е, че бенефициерът не е изпълнил задълженията си по т.4.12 и т.4.18 от договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г., поради което на основание т. 4.4, б. "б" и т. 8.1- от договора; чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008 г. във връзка с чл. 16, ал. 2 от наредбата и т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, на ЕТ „Т.-А. СТ.“ следва да бъде наложена финансова корекция за констатираното неизпълнение, в размер на 15 % от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 57528.79 лв.;

2.   В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 4 работни места - 1 бр. управленски, 1 бр. административен и 2 бр. производствен персонал и поддържането им за всички прогнозни години. При проверката на място, както и при проверка на работните места по информацията, подадена в НАП, е установено, че за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. средногодишно са поддържани съответно 2.25, 3.17 и 3 работни места /средноаритметично за целия проверяван период - 2,81/. Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на критерия „устойчива заетост“ за период от 3 пълни финансови години е прието като нарушение на поети задължения по т. 4.12 и т. 4.18 от договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г., съответно чл. 16, ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008 г., поради което и на основание т. 4. 4, б. "б" и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №29/11.08.2008 г. и т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, се следва определяне на финансова корекция за констатираното неизпълнение, в размер на 10 % от получената финансова помощ, възлизаща на стойност от 38 352.53 лв. В обстоятелствената част на решението е разгледано, обсъдено и преценено като неоснователно подаденото от ЕТ „Т.-А. СТ.“ възражение. При прилагането на чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена обща финансова корекция в размер на 57 528.79 лв., представляваща 15% от получената субсидия. Решението е получено от бенефициера на 17.03.2022 г., видно от представената по делото в тази връзка обратна разписка /л. 324/. 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на оспореното решение за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в т.ч. и CD. От ответника са представени и приети доказателства във връзка материалната компетентност на издателя на акта, както и на издателя на уведомителното писмо. От жалбоподателя допълнително са представени и приети документи, свързани с формирания за процесния период осигурителен доход на същата в т. ч. справки от НАП и заверени копия на отчети за приходите и разходите /л. 527 и сл./.

            По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза /л.364 и сл./, към която по искане на ответника е възложено и изготвено допълнително заключение /л.584 и сл./. Вещото лице е посочило, че за всяка година от проверявания период /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, от ползвателя на помощта са заложени приходи в размер от 80 000.00 лв.  Вземайки предвид заложените показатели в одобрения бизнес план и сравнявайки ги с данните от извършената проверка на място, по документи от счетоводството на жалбоподателя, вещото лице в табличен вид и по финансови години е представило реализираните общо приходи, както и приходите само от нощувки и закуски, последните, както следва: за 2016 г. – 9 333, 60 лв., представляващи 11,67% изпълнение от заложените финансови показатели; за 2017 г. – 29 602, 26 лв., представляващи 37,00% изпълнение от заложените финансови показатели и за 2018 г. – 33 589,65 лв., представляващи 41,99% изпълнение от заложените финансови показатели. Средноаритметичният процент на изпълнение за трите пълни финансови години е определен на 30,22 %. Както в основното, така и в допълнителното си заключение, вещото лице посочва, че съгласно одобрения бизнес план ЕТ „Т.-А. СТ.“ е поел ангажимент да разкрие и поддържа 4 работни места. В представеното основно заключение, средноаритметично за 2016 г, 2017 г. и 2018 г. този брой е изчислен на 2,81 при 2.25 за 2016 г., 3,17 за 2017 г. и 3.00 за 2018 г., като средноаритметичното процентно съотношение за трите години е равно на 0.75%. В представеното допълнително заключение, по отношение изпълнението на показателя „устойчива заетост“, пресмятанията са извършени съобразно Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт. Вещото лице отбелязва, че съгласно чл. 6 от ползваната методика в списъчния брой на персонала на предприятието не се включват работещите собственици, чието възнаграждение е под формата на печалба. Така, съобразявайки данните единствено за лицата, присъстващи в разплащателните ведомости на ЕТ, експертът е изчислил средни стойности за всяка една от приключилите финансови години, както следва: за 2016 г. – 1.19 работни места; за 2017 г. – 2 работни места и за 2018 г. – 2 работни места. В случай, че се приеме, че представляващият ЕТ – А. СТ. е изпълнявала 2 длъжности, т.е. заемала е 2 работни места /по 4 часа дневно/, то средни стойности за всяка една от приключилите финансови години, са представени по следния начин: за 2016 г. – 2.19 работни места; за 2017 г. – 3 работни места и за 2018 г. – 3 работни места.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваното решение за налагане на финансова корекция решение №24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г., в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по смисъла на чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ, е процесуално допустимо.

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:  

  В чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ, загл. изм. в сила от 01.07.2022 г./, е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган /РУО/, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ РУО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ /редакция Д. В. бр. 85/2017 г./ е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд "Земеделие". Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /Д. В. бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Изпълнителният директор на ДФЗ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, като може да делегира със заповед тези си правомощия на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда /чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП/. По делото е представен протокол №189 от 02.03.2022 г., съдържащ взетите решения от проведеното на 02.03.2022 г. заседание на Управителния съвет на ДФЗ, като в т. 14 е поместено и решение за назначаване на Н.Г.К.за изпълнителен директор на ДФЗ. Следователно оспореното решение за налагане на финансова корекция №24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г. е издадено от материално компетентен административен орган – изпълнителен директор на ДФЗ /длъжност, която към датата на издаване на решението е заемана от Н.Г.К., за който се установява, че е длъжностното лице подписало акта/ в рамките на представените му законови правомощия.  

   Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори – неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност и неизпълнение на заложени в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост. В изпълнение на изискването по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ /загл. изм., в сила от 01.07.2022 г./, разгледани, обсъдени и подложени на преценка са възраженията на ЕТ „Т.-А. СТ.“. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за всеки неизпълнен одобрен индикатор и съответно размерът на наложената с обжалваното решение финансова корекция. С оглед на което съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. 

           Горният извод не се променя и от обстоятелството, че в обжалваното понастоящем решение са изложени и мотиви /фактически и правни основания/, несъответни на упражненото правомощие по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Действително в Наредба №29/11.08.2008 г. се съдържа предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата. Съгласно обаче приетото с влязло в сила решение №11121 от 03.11.2021 г., постановено по адм. дело №4406/2021 г. по описа на ВАС, §12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в настоящия случай, защото от една страна мониторинговият период е изтекъл на 15.10.2019 г., а от друга е налице нова норма в специалния закон. Неприложимостта на досегашния ред на предвиденото в наредбата по прилагането на ЗПЗП производство за възстановяване на БФП, обуславя извод за неприложимост на посочените в обжалваното решение като основания за издаването на акта разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 на Наредба №29/11.08.2008 г. Доколкото обаче, както беше посочено, упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, от гл. т наличието на материалноправната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, съдът приема, че позоваването на неприложимите за случая разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 на Наредба №29/11.08.2008 г., като основание за определяне на финансова корекция, не представлява съществено нарушение на законовите изисквания за съдържанието на акта. Това позоваване не води до липсата на изискуемата се връзка между посоченото фактическо основание за упражненото административно правомощие и неговата правна квалификация от гл. т. на възприетото материалноправно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция.

 Спазени са и регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. В съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на финансова корекция административният орган е запознал бенефициера с констатациите си и му е предоставил възможност за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Решението е издадено на 15.03.2022 г., като съобразно констатациите по делото /възражението срещу уведомителното писмо е заведено в деловодната система на ДФЗ на 15.02.2022 г./, съдът приема, че това е сторено в предвидения за това в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ срок. Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя за наличието на допуснати процесуални нарушения в производството по издаване на процесния административен акт в по-голямата си част не са конкретни, а по-скоро общи и бланкетни, като не се подкрепят с никакви доказателства.

Внимание следва да се обърне единствено на възражението относно твърдяното от жалбоподателя образуване на административното производство по налагане на финансова корекция извън допустимите според него срокове за това, визирайки изтеклия мониторингов период за договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г. 

         Административното производство се счита за образувано с изпращане на уведомление по чл. 26 от АПК за започване на производството, предвид нормите на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от АПК. В случая, уведомлението е от 28.01.2022 г. Процесният административен договор е сключен на 15.10.2014 г., като съобразно §1, т. 2, б. „а“ от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г. и мониторинговият период в действителност е изтекъл на 15.10.2019 г. Следва да се съобрази обаче, че уведомяването от месец януари 2022 г. касае производство по установяване нередности и налагане на финансова корекция, което е в изпълнение на решение №11121 от 03.11.2021 г., постановено по адм. дело №4406/2021 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение №84 от 09.03.2021 г. по адм. дело № 663/2020 г. на Административен съд – Стара Загора. В случая касационната инстанция е приела, че е проведена неправилна процедура и вместо АУПДВ, следва да се издаде решение за финансова корекция. Така, отмяната на АУПДВ е на основание допуснати  съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съдът не е разрешавал спора по същество, а е отменил административния акт на процесуално основание. В конкретния случай се установява безспорно, че съдът не е коментирал въпросът по същество и за същите нарушения, за които е бил издаден АУПДВ и същите констатации, направени при проверката, е издадено обжалваното решение. Следователно, след отмяна на АУПДВ процедурата по администриране на нередност не е приключила и тя е висяща, в която насока е и разпоредбата на чл. 71, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, според която извършената финансова корекция е основание за приключване на процедурата по администриране на нередността за същото нарушение. Така, към настоящия момент липсва влязъл в сила акт, с който да се установява или да се опровергава извършеното нарушение по същество. Ето защо, при второто уведомяване на 28.01.2022 г. в действителност е изтекъл мониторинговият период, но не е налице съществено нарушение, което да опорочава атакувания акт. В тази връзка безспорно е, че всички факти и обстоятелства, както и доказателствата по отношение на тях, са установени от административния орган в хода на проведената в рамките на мониторинговия период извънредна проверка на място при бенефициера /24.06.2019 г. – 27.06.2019 г./, което де факто в случая обосновава законосъобразното започване и провеждане на производството по налагане на ФК, именно на база вече установените и то в рамките на допустимите времеви предели доказателства. Следва да се отбележи, че мониторинговият период е изтекъл към 15.10.2019 г., но както бе отбелязано по-горе, това в случая засяга единствено процесуалния ред, по който следва да се търси възстановяване на изплатената субсидия в какъвто смисъл са и мотивите на двете съдебни решения.

           Тук е мястото да се разгледа и възражението на жалбоподателя за изтекла давност по смисъла на чл. 3 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 - преклудирани правомощия на административния орган за образуване на административно производство по налагане на финансова корекция. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, срокът за давност за процедурите за санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири години от момента, в който нередността е извършена. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай най-ранният начален момент, от който може да се претендира възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят заложените в бизнес плана на ползвателя приходи - финансовата 2016 г. Следователно, най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, е 01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на показателите за финансовата 2016 г. При това положение, 4-годишният срок от извършване на нередността от 2016 г. би изтекъл на 01.01.2021 г. Следва да се има предвид обаче, че съобразно разписаното в чл. 3, § 1 от Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността - срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва; въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция. В случая в периода от 24.06.2019 г. до 27.06.2019 г. е извършена проверка от експерти на ДФЗ в РТИ-Хасково, при която е констатирано неизпълнение на задълженията съгласно одобрения с договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г.  бизнес план,  като ползвателят не е осигурил заложените в плана четири работни места и не е реализирал заложените стойности на приходи от услуги за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; нередностите са установени при проверка през 2019 г., за резултатите от която ползвателят е надлежно уведомен на 27.06.2019 г., т. е. давността е прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок, равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за финансовата 2016 г., тъй като решението за финансова корекция е издадено през 2022 г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през три последователни години – 2016г., 2017г. и 2018г., съответно за начален срок на давността следва да се приеме 01.01.2019 г. Следователно, не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции. При това положение за административния орган е съществувала възможност след отмяната на предходно издадения за същите нарушения АУПДВ да предприеме съответни действия по реализиране на процедурата по налагане на финансова корекция чрез провеждане на производство по издаване на решение по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. С дотук изложеното неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя за преклудирани правомощия на административния орган по издаване на акт от категорията на процесния.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона такова основание е и неизпълнение на одобрените индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата.     

В случая, с договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г.  за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР, сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г., на ползвателя ЕТ „Т.-А. СТ.“ е предоставена БФП, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 24/312/02906 от 30.05.2013 г.

  Според чл. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г.  се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а именно: 1 насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в селските райони и 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони.

          Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба №29 от 11.08.2008 г., кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. кандидатите представят бизнес план по образец /приложение № 3/ за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат "xls". В разпоредбата на ал. 2 на чл. 16 е регламентирано, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Според дефиницията дадена в §1, т. 6 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008г. "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а „устойчива заетост“, съгласно дадената в §1, т. 26 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008г. е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

     Съгласно т.4.12 от сключения договор №24/312/02906 за отпускане на финансова помощ по Мярка 312, ползвателят ЕТ „Т.-А. СТ.“ е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съответно съгласно т.9. 1, б. "г" от договора, "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми се, съгласно Наредба №29 от 11.08.2008 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. В този смисъл, според настоящия съдебен състав изпълнението на задълженията на ползвателя по т. 4.12 /да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект/ и по т. 4.18 от договора /да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора/, се свързва пряко и с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФЗ бизнес план показатели, вкл. относно заетостта и размера на приходите от подпомаганата дейност. Заложените в бизнес плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в субсидираната дейност лица, се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312. Съответно реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и неизпълнението на ангажимента за поддържане на определен брой работни места, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността и поетия ангажимент за поддържане на работни места, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Ето защо, безпротиворечиво и константно в съдебната практика се приема, че заложените в бизнес плана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на БФП по мерки от ПРСР /вкл. непостигането на заложените в одобрения като част проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в дейността лица/, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ /загл. изм., в сила от 01.07.2022 г./ и съотв. съставлява основание за извършване на финансова корекция.

    В случая от доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършена от органите на ДФЗ проверка на място след плащане в периода от 24.06.2019 г. до 27.06.2019 г. по проект №24/312/02906 и допълнителни административни проверки, е констатирано, че реалното изпълнение на одобрения с договор № 24/312/02906 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г. бизнес план, средноаритметично за 3 пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, е в размер на 30,22% от заложените приходи. Така за финансовата 2016 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност /нощувка в двойна стая със закуска/ за първата прогнозна година са 80 000.00 лв.; общо реализираните приходи за 2016 г. са в размер на 9 333. 60 лв., което съставлява 11,67% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност отново са 80 000.00 лв., като общо реализираните приходи за са в размер на 29 602.26 лв., което съставлява 37.00% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 г. залегналите в одобрения бизнес план приходи са също 80 000.00 лв., като общо реализираните приходи за годината са в размер на 33 589.65 лв., което съставлява 41,99% изпълнение на одобрения бизнес план за същата година. Констатирано е също и че не е изпълнено залегналото в одобрения с договора за подпомагане бизнес план, разкриване на четири работни места - 1 бр. управленски, 1 бр. административен и 2 бр. производствен персонал и поддържането им за всички прогнозни /проверявани/ години, като е установено, че за календарните и финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г. средноаритметично са поддържани 2.81 работни места, съответно при 2.25 средногодишно през  2016 г., 3.17 през 2017 г. и 3 през 2018 г.

    Посочените констатации на органите на ДФЗ по отношение на постигане нивото на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност се потвърждават и от заключението на изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, съгласно което в действителност, общо средноаритметично за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана от гл. т. приходи единствено от субсидираната дейност /нощувки и закуски/ е 30.22 %. – л. 366, таблица 1, колони 5 и 6.

      По отношение установяванията на проверяващите, свързани с показателя устойчива заетост и неговата измеримост предвид предварително заложеното в бизнес плана следва да се обърне внимание на следното:

              Безспорно един от поетите ангажименти по смисъла на чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. е този, свързан с постигането на устойчива заетост, изразяваща се и в разкриването на нови работни места. Съгласно съдържанието на бизнес плана жалбоподателят недвусмислено е заявил, че във връзка с бъдещата инвестиция и с оглед осъществяване на подпомаганите дейности ще бъдат наети работници, на който съответно ще бъдат възложени и конкретни трудови функции, изпълнението на които ще обезпечи дейността на туристическия комплекс. В тази връзка следва да се отбележи, че изрично е посочено, че за реализирането на проекта ще бъдат ангажирани общо трима служители, като в т. ч. влиза и управителят на ЕТ /в смисъл - физическото лице-търговец/, който от своя страна ще изпълнява, както чисто ръководни и управленски функции, така и задълженията, произтичащи от длъжността „счетоводител“ /л. 35, съответно л. 440, т. 2.1/. Тази заявка се подкрепя и от графично представената организационна диаграма /л. 37, съответно л. 442/. Същевременно в таблица №5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“ /л. 71, съответно л. 475/ към одобрения бизнес план, кандидатът изрично е посочил 4 бр. персонал /заети лица/ – 1бр. управленски, 1 бр. административен и два броя производствен, като срещу всеки един е посочен и размер на месечно възнаграждение от по 450.00 лв. за всяка от десетте години, т. е. предвидено е отделно възнаграждение за всяко едно от 4-те работни места.

           В действителност въпрос на вътрешна организация е дали в структурата на търговеца ще присъства отделна длъжност „счетоводител“ или същата ще се осъществява от физическото лице-търговец при все, че съобразно бизнес плана и в съответствие с целите на мярката де факто е налице разкриване на работно място в лицето на представляващия ЕТ, който изпълнява ръководно-организационни функции в предприятието на търговеца, които функции видно от доказателствата по делото са в пряка връзка с подпомаганата дейност. Съдът обаче не може да сподели становището, че всъщност поетият ангажимент е за разкриване на 4 отделни работни места. Това е така не дотолкова, доколкото както твърди и жалбоподателя е налице допустимо съвместяване на управленски и административен персонал в лицето на един човек - представляващия ЕТ, с което се покривала хипотезата на § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., а поради това, че изначало възприетата в бизнес плана конструкция е недопустима. Очевидно идеята за разкриване на нови работни места е свързана с действителното създаване на такива, като в случая и с оглед изразеното намерение в бизнес плана, функцията на счетоводител ще се изпълнява от управителя на ЕТ /представляващия търговеца/, като ясно е посочено, че длъжността ще се заема на постоянен трудов договор – „…ще бъдат наети общо трима служители /с управителя/ на постоянен трудов договор, посредством ангажиране на местна работна сила.“. От една страна, видно от приложената по делото справка „Данни за осигурените лица -актуално състояние“ /л. 222 и сл./, за периода от м. 12 на 2014 г. до м. 09 на 2019 г. А. СТ. е била социално осигурена, в качеството й на самоосигуряващо се лице чрез ЕТ „Т.-А. СТ.“, за което е формиран и съответния осигурителен доход, което не е спорно по делото и води до извод, че същата в крайна сметка е изпълнявала функциите по управление на ЕТ, доколкото доказателства за сключен отделен договор за това липсват. От друга страна обаче и с оглед изричното заявяване от страна на кандидата, наличието на сключен трудов договор между представляващия ЕТ в качество й на физическо лице търговец и А. СТ. в качеството й на работник /счетоводител/ е недопустимо, тъй като такъв трудов договор би се явил нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради това, че има невъзможен предмет – обективна липса на трудово отношение. Фигурите на ЕТ и физическото лице не могат да се разграничат и отделят една от друга, както е при търговските дружества, техните собственици и представители, т. е. невъзможно е обособяването на две различни страни - работник и работодател при възникването и развитието на трудово правоотношение. Следователно физическото лице – търговец, в качеството му на такъв не може да сключва сам със себе си трудов договор.

             С оглед всичко дотук изложено, не могат да се възприемат за правилни изводите на административния орган, че за проверяваните години ползвателят на помощта е следвало да разкрие и поддържа 4 работни места. Съдът приема, че задължението се свежда до наличието на 3 работни места в т. ч. и представляващия ЕТ, в качеството му на управител. В случая, с оглед непрекъснатото осигуряване на А. СТ., като самоосигуряващо се лице в ЕТ /физическо лице-търговец/ на самостоятелно основание е постигната устойчива заетост на инвестицията. Отделен е въпросът, че не е налице законова пречка за оползотворяване на капацитета и възможностите на запазеното работно място по начин, който отговаря в максимална степен на конкретните организационни специфики и нужди в предприятието на търговеца, с оглед целесъобразното и ефективно разпределение на човешкия ресурс, но без това да засяга основните принципи на гражданското и трудово законодателство.

             Независимо от последното обаче, съдът приема, че неизпълнение на показателя „устойчива заетост“, съответно индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е налице, доколкото съобразно действителните установяванията по делото не е налице разкриването, съответно поддържането и на 3 работни места за проверяваните години.

            Тук е мястото да се отбележи, че настоящата инстанция на първо място не кредитира допълнително изготвеното заключение на вещото лице, доколкото извършените в него пресмятания и представени резултати са достигнати на база използването на Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт. Във връзка с последното конкретните изчисления в заключението съществено се разминават с тези, съдържащи се в обстоятелствената част на оспореното решение /въпросната методика очевидно не е приложена от административния орган/. Така, ако се приеме, че от списъчния брой на персонала следва да се изключи работещият собственик /първият вариант на заключението/, то изпълнението на бизнес плана в тази му част реално ще доведе до различна по размер финансова санкция, с което ще се влоши положението на жалбоподателя, предвид, че настоящото съдебно производство е образувано по негова жалба. На второ място, съдът принципно счита за правилни изчисленията на вещото лице, съдържащи се в първоначалното заключение на СИЕ, по отношение изпълнението на показателя „устойчива заетост“, независимо, че при верни установявания, експертът е допуснал аритметични неточности в процентното представяне на съотношенията /вместо 56.25% - 0,56% за 2016 г., вместо 79.25% - 0.79% за 2017 г., вместо 75.00% - 0.75% за 2018 г. и вместо 70.16% - 0.70% средноаритметично, общо за периода/, с уточнението, че тази правилност е релевантна единствено в случай, че от одобрения бизнес план е виден ангажимент за разкриване и поддържане на 4 работни места. Съобразно обаче по-горе изложените съображения и предвид доказателствата по делото, настоящият случай не е такъв, поради което съдът не кредитира това заключение, като правилно.

          Както вече бе посочено, заявката на ЕТ „Т.-А. СТ.“ безспорно е насочена към разкриването и поддържането на 3 работни места, при което и предвид средногодишната бройка на поддържани работни места /установена и от вещото лице/ - 2.25 за 2016 г., 3.17 за 2017 г. и 3.00 за 2018 г., средноаритметично, общо за периода от три години, процентното съотношение според съда е възлиза приблизително на 93%, т. е. дори и да се приеме, че неправилно административният орган е приел за релевантна бройката от 4 работни места, вместо 3 такива, то неизпълнението е по-малко от 50%, спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри.

            С оглед горното и при липсата на различни установявания е налице неизпълнение на  показателя „устойчива заетост“, като изложените от органа, в обстоятелствената част на решението му неправилни фактически съображения от гл. т. извършени пресмятания, не променят извода за наличието на нарушение, неговата правна квалификация, а от там и съответстващия размер на подлежащата за възстановяване финансова помощ по реда на т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г., а именно: 10% от представената БФП по договор № 24/312/02906 от 15.10.2014 г.

              Така, макар и с получената финансова подкрепа ЕТ „Т.-А. СТ.“ да е построил къща за гости, която е функционираща, след като бенефициерът не е постигнал заложените в одобрения проект показатели за приходи и за устойчива заетост, непостигнати в цялост се явяват и целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, респективно целите на подпомагането по Мярка 312. При предоставяне на БФП по реда на Наредба №29 от 11.08.2008 г., показателите в бизнес плана, в частта му за приходите от подпомаганата дейност и в частта за устойчивата заетост, са индикатори за постигането на целите на мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г., като неизпълнението на посочените индикатори обосновава извод, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредбата, както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципа на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза.

Във връзка с изложените в жалбата и в представените по делото писмени становища съображения, че въпреки несъответствията при изпълнението на бизнес плана, е налице икономическа жизнеспособност на инвестицията, следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба №29 от 11.08.2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение №6. Следователно проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на заложените приходи и разходи след реализация на инвестиционния проект. Одобряването на кандидата за предоставянето на БФП в определен размер, несъмнено е обвързано с доказана жизнеспособност на инвестицията, вкл. от гл. т. на реализирането на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност за постигане целите на мярката. След като изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните от кандидата приходи и брой работни места, чрез които обосновава и доказва жизнеспособността на инвестицията, е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, достигането на заложените показатели в одобрения като част проекта бизнес план, вкл. относно приходите от субсидираната дейност и относно броя на заетите в дейността лица, са релевантни за преценката на изпълнението на одобрените индикатори, относими за постигане на целите на мярка 312 от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Действително от доказателствата по делото се установява, че заявената инвестиция е изпълнена, къщата за гости функционира по предназначение и през целия период от израждането й има реализирани нощувки и съответно приходи, като в процентно отношение изпълнението на бизнес плана от гл. т. приходи от подпомогнатата дейност /нощувка двойна стая/, всяка следваща година се увеличава, достигайки 41.99% през 2018 г. При условие обаче, че изпълнението за повече от две финансови години е по-малко от 50 %, но над 20% от заложените приходи, съответно, че неизпълнението по показателя заетост е по-малко 50%, не може да се приеме, че се касае за несъществени несъответствия при изпълнението на бизнес плана, които не се отразяват на икономическа жизнеспособност на инвестицията и съответно на постигането на устойчива заетост, като една от целите на мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г. В тази връзка с оглед установяванията по делото е доказано наличието на материалноправното основание по чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция, доколкото непостигането на заложените в бизнес плана показатели, за които е предоставена БФП по мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г., при реално неизпълнение за повече от две финансови години, представлява отклонение, субсумиращо се в хипотезата на "неизпълнение на одобрени индикатори" по смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

С огледа на гореизложеното съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част проекта бизнес план, относно приходите от подпомаганата дейност и относно броя на заетите в дейността лица, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като основание за определяне на финансова корекция.

             Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент № 1306/2013, като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент № 1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. На основание и по силата на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, от ДФЗ – РА са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Посочените Правила представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на член 35, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ-РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на БФП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена БФП, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., са посочени в приложението към Правилата. Съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от предоставената такава. Съответно съгласно т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, когато ползвател по мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените параметри и неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта и времетраенето на нарушението е над две финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената такава. В случая, в съответствие и при прилагането и т. 18 и т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, правилно на бенефициера по мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г. - ЕТ „Т.-А. СТ.“, е определена финансова корекция в размер на 38 352.52 лв., представляваща 10% от получената субсидия /за неспазване на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост при неизпълнение по-малко от 50%/ и съответно финансова корекция в размер на 57 528. 79 лв., представляваща 15% от получената финансова помощ /за реализирани приходи от подпомаганата дейност под 50% и над 20% от заложените в одобрения бизнес план приходи/. При определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко от нарушенията са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността им, в съответствие с изискванията на чл. 35, § 3 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, при прилагане на относимите хипотези за неизпълнение, което не засяга подпомаганата дейност в цялост и отклонението от заложените в бизнес плана финансови параметри и тези по отношение на устойчивата заетост не възпрепятстват постигането на целите на предоставеното подпомагане и изпълнението на проекта. При спазване на изискването по чл. 3, ал. 1 от Правилата /когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира/, е определена една финансова корекция за двете нарушения, размерът на която е равен на най-високия приложим процент – 15% от получената финансова помощ по договор № 24/312/02906 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР за периода 2007-2013 г. С оглед на последното, съдът приема, че правилно е определен и размерът на следващата се финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

         Съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), поради което отсъства основание за отмяната му по чл. 146, т. 5 от АПК. Не е налице и нарушение на принципа на пропорционалността по чл. 6 от АПК, доколкото както беше посочено, определеният размер на финансовата корекция /15%/, отчита както степента на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели, така и продължителността на неизпълнението. В допълнение следва да се отбележи, че пряко проявление на принципа на пропорционалността е самата регламентация, съдържаща се в Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., предвиждаща пълно или частично възстановяване на получена БФП единствено в хипотезите на неизпълнение на одобрени индикатори, равно на 50% или над 50%.   

         С оглед дотук изложеното обжалваното пред Административен съд - Стара Загора решение №24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно с целта на закона, е правилно и законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

        Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като ЕТ „Т.-А. СТ.“ следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, от които 400.00 лв. за внесено възнаграждение за вещо лице и 100.00 лв. възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Що се касае за направеното от страна на жалбоподателя възражение за прекомерност, досежно на поисканото от процесуалния представител на ответника възнаграждение за юрисконсулт, същото в случая се явява неоснователно, предвид определянето му от съда в минимален размер.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                                     Р     Е     Ш     И   :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Т.-А. СТ.“ със седалище и адрес на управление с. Борущица, община Мъглиж, представляван от А. П. СТ., против решение №24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с което на ЕТ „Т.-А. СТ.“ е определена финансова корекция в окончателен размер на 57 528.79 лв., представляваща 15% от изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен договор №24/312/02906 от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ във връзка с реализация на проект – „Къща за гости Т.“, по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските район, като неоснователна.

ОСЪЖДА ЕТ „Т.-А. СТ.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Борущица, община Мъглиж, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ – разноски по адм. дело № 340/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                              

                                                                                                                                                СЪДИЯ: