Р Е Ш Е Н И Е
№ 160/26.2.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 2 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на „Петрол“ АД против Решение № 533/05.11.2020
г. постановено по АНД № 1426/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № КГ- 2339/20.08.20 г. на председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ и са възложени
разходите от 510 лева за вземане и изпитване на проба.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и
потвърденото с него наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмено
становище се поддържа жалбата.
Ответникът
– Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор,
редовно призован, не се представлява. Не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Застъпва становище, че нарушението е безспорно установено от
събраните по делото доказателства, поради което моли да се остави без уважение
жалбата и да се потвърди решението на районния съд.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд Пазарджик е
потвърдил Наказателно постановление № КГ- 2339/20.08.20 г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 34, ал.2
от ЗЧАВ и са възложени разходите от 510 лева за вземане и изпитване на проба.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 11.02.20 г. на
бензиностанция, стопанисвана от касатора и находяща се в гр. Белово, била извършена
проверка от инспектори в ДАМТН. В хода на проверката от бензиноколонка № 1 била
взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели,
за което бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №
Пд018/11.02.2020 г. При проверката и въз основа на представени документи било
установено, че последната доставка на гориво е в количество 5036 л. по
Нареждане за експедиция № 54484/03.02.2020 г. и с Декларация за съответствие № 0042/03.01.2020
г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД за партида 0042, в общо количество 2 000
т. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 1 в момента на
проверката е 6 431 л. След изпитване на контролната проба в стационарна
акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки
към ГД ККТГ- ДАМТН в гр. София бил издаден Протокол от изпитване № С0044/13.02.2020
г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ била извършена
експертиза и изготвен Констативен протокол № КП0060/13.02.2020 г. за
съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Установено било и
отразено в протокола, че горивото за дизелови двигатели не съответствало на
изискванията за качество по показател „Пламна температура“ (°С), тъй като
полученият резултат от изпитването бил 46,5 °С при норма над 55,0 °С. След
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване,
съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК, бил получен резултат от изпитването под 53,1 °С,
което сочело на същия извод - продуктът не съответствал на изискването за
качество по този показател, по Приложение №2 от НИКТГУРНТК. Протоколът от
изпитване и констативния протокол били изпратени на основание чл. 22, ал. 8 от
НИКТГУРНТК на касатора с писмо с изх. № 84-01-109/13.02.2020 г. и доставени на
18.02.2020 г. Дружеството било поканено да се яви за съставяне и връчване на
АУАН за установеното нарушение с покана с изх. № 84-00- 27/18.02.2020 г.,
получена на 24.02.2020 г. На посочената дата не се явил представител и актът
бил съставен в отсъствие, след което бил изпратен препис за връчване, който бил
връчен на упълномощеното лице на 12.05.2020 г. Въз основа на акта е издадено и
атакуваното НП.
При така установената от събраните
доказателства фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ. По делото няма
спор, че дружеството-касатор управлява гореописаната бензиностанция. Установено
е от доказателствата, че в деня на проверката, дружеството като краен
разпространител е разпространявало течни горива. Сред тях е и провереното
гориво за дизелови двигатели. Установено е също, че провереното гориво за
дизелови двигатели не е съответстващо на изискванията за качество. Ето защо по
отношение на съставомерните признаци от обективна страна се доказва по
категоричен начин, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, като се
изхожда от изпълнителното деяние на вмененото нарушение по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ –
разпространение на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в Наредбата. Легалната дефиниция за „Разпространение на
течни горива”, дадена в § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, сочи, че то съставлява
движението на течните горива по веригата от производител, съответно от
вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне
на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т.
5. В този смисъл е и легалната дефиниция в § 1, т.16 от Наредбата.
Несъстоятелни
са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на наказаното лице. Несъстоятелно е и възражението на
пълномощника на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процедурата
по вземането на пробите. Следва да се посочи, че вземането пробите по време на
проверката е станало в пълно съответствие с изискванията на чл.18 от
НИКТГУРНТК. Спазено е изискването на Наредбата на дружеството да се изпратят
копия от констативния протокол заедно с протокола от изпитване, след като
такова бъде проведено. В настоящия казус това е направено, което е видно от
уведомително писмо и обратна разписка, находящи се по делото, т.е изпълнено е
изискването на чл.22 ал.8 от наредбата, а в срока по ал.9 дружеството не е
поискало провеждане на арбитражна проба.
В случая няма доказателства, че
изпитванията са негодни, тъй като изпитванията са проведени в акредитирани
лаборатории. Получаването на Сертификат за акредитация от дадена изпитвателна
лаборатория е официално признаване на компетентността ѝ да извършва
специфични изпитвания или видове изпитвания на продукти по показатели и по
стандартизирани методи за изпитване, които са евро норма и изпитването на
конкретното гориво е извършено в съответствие с всички изисквания на
Българската служба по акредитация. Неслучайно чл.30а, ал.1, т.2 и чл.30б, ал.1,
т.6 от ЗЧАВ изискват установяването на съответствието на течни горива с изискванията
за качество да се извършва чрез изпитване в акредитирани лаборатории. В случая
резултатите от изпитване показват еднозначно несъответствие на горивото с
изискванията за качество по показател „Пламна температура“. Следва да се
отбележи, че обстоятелството, че горивото е придружено с декларация за
съответствие по никакъв начин не може да докаже само по себе си, че наличното
процесно гориво към момента на проверката е съответствало на изискванията за
качество по чл. 6, т.1, Приложение 1 от НИКТГУРНТК. В тази връзка съдът споделя
доводите на АНО за това, че произходът на горивото е установен по категоричен
начин от представените от самото дружество документи по време на проверката,
които са приложени и по делото.
Съдът
не намира основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В
действителност нарушението е извършено за първи път (поне няма данни за друг
подобен вид нарушения), което именно е обосновало правилно прилагане в случая
на административна санкция в минимален размер. Легалната дефиниция на
„маловажен случай” е дадена в чл. 93, т.9 от НК, според която такъв е този, при
който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В случая не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
установени в хода на производството по налагане на административното наказание,
които да обусловят по-ниска степен или липса на обществена опасност от
извършеното нарушение. Самото нарушение е на формално извършване и принципно
чл.8 от ЗЧАВ не изисква настъпването на реални вреди. В случая обаче вредни
последици са напълно вероятни, като същите биха се изразявали неминуемо в
замърсяване на околната среда при продажба на некачествено горивото на крайните
потребители. Обществените отношения свързани с опазване на околната среда,
регулирани от ЗЧАВ са от изключителна важност. Във всички случаи следва да се
има предвид и целта на ЗЧАВ, обективирана в чл. 1 от закона, а именно да се
защити здравето на хората и на тяхното
потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания,
природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да се
предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в
качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности, което
безспорно е изключително висок
приоритет.
С
оглед изложеното правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна
отговорност на дружеството по реда на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ. При определяне
размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27
ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания. Правилно е
отчетена обществената опасност на нарушението и обстоятелството, че същото е
извършено за първи път, както и че отклонението в качеството на горивото по
процесния показател не е драстично. При това положение правилно АНО е наложил имуществената санкция в минимален размер от 10 000 лева, с
което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН и което е съответно на
тежестта на извършеното нарушение. Този минимален размер на санкцията е
законоустановен и не може да бъде намаляван от съда.
Така
в заключение следва да се отбележи, че нарушението е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административно-наказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
В решението на районния съд е
задълбочено обсъдено и направеното пред касационната инстанция възражение,
свързано с допуснати нарушения при съставянето на АУАН, които правилно са били отхвърлени.
Установява се от доказателствата, че на санкционираното дружество надлежно е
била връчена покана по чл. 40 ал.2 от ЗАНН за съставянето на АУАН и едва след като на посочената дата не се е
явил представител на дружеството, е пристъпено към съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя. Ако представител на нарушителя е бил възпрепятстван да
се яви на указаната дата и час за съставянето на АУАН, е следвало изрично да
уведоми актосъставителя за това. Нещо повече, АУАН е надлежно връчен на
представител на дружеството, респективно дружеството е могло да се запознае със
съдържанието му и да релевира съответните възражения срещу фактическите правни
констатации, обективирани в него, т.е. нито правото на касатора на участие в
производството, нито правото му на защита по някакъв начин са нарушени.
Районен
съд Пазарджик е коментирал и възможността по казуса да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По
делото не е направено искане за присъждане на разноски от ответната страна по
касационната жалба, поради което не следва да се присъждат такива.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 533/05.11.2020 г. постановено по АНД № 1426/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/