Решение по дело №19040/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1378
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20185330119040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер  1378                   11.04.2019 година                     Град  ПЛОВДИВ

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    IV брачен състав

В публично заседание на  двадесет и  седми март   две  хиляди и  деветнадесета година в следния състав:

 

      Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 19040                                                   по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

                         

    Производството по делото е образувано по иск по чл. 150 от СК предявен от Е.С.Д. ЕГН **********-непълнолетен със съгласието на неговата майка и законен представител Д.Н.Н.  ЕГН **********, с настоящ адрес: *** чрез адв. С.П. ***  със съдебен адрес ***, **** против: С.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *****

 

Ищецът е син на  ответника. С влязло в сила съдебно решение № 4 от 24.01.2013г. по гражданско дело 10779/2012г. по описа на ПРС III бр.състав ответника С.Г.Д. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете Е.С.Д. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ до навършване на пълнолетие или настъпването на друга причина, обуславяща отпадането на това задължение.

От присъждането на издръжката, която е минималната за страната до този момент се било случвало ответника много рядко и след многобройни молби от страна на майката на детето, да помага доброволно в нуждите на последното. През това време детето пораснало, с което нараснали и неговите нужди от дрехи, обувки, учебници, тетрадки, училищни помагала, книги и храна. Организирали се от училище екскурзии,  както и зелени училища. Към настоящия момент Е.С.Д. бил  редовен ученик в **** клас в **** -гр.П. Детето посещавало всяка седмица уроци по математика 2 пъти и английски език 2 пъти седмично. За урок по английски език майката  заплащала сумата от 15лв, за урок по математика -10лв. Детето обичало да спортува и за това посещавало и три пъти седмично часове по бокс. Всеки месец таксата  за  бокс била в размер на 30 лева. Освен това, ежедневно сина Е. се нуждаел от средства за покриване на пътни разноски, както и разноски за хранене извън дома. Майката работила във ***** -гр.П. и брутно й трудовото възнаграждение било в размер на 700лв. Живеела на семейни начала с лицето С. Н. К. и от съвместното им съжителство имали родено още едно дете - Л. С. К., ЕГН ********** родена на ***г. -малолетна.

Във връзка с нарасналите нужди на детето Е. и заплащаните от майката извънучебни форми на обучение, последната изпитвала затруднение изцяло да осигурява само тя всичко необходимо за Е.. Многократно се обръщала за финансова помощ от С. К..

В същото това време ответника бил в трудоспособна възраст, като от 2011г живеел и работил в Х., реализирал високи месечни доходи и нямало да представлява особена трудност да заплаща по-голяма издръжка за детето си.

Направено  е  искане съдът да постанови  решение с което да  увеличи  издръжката на детето  от  130 лв /сто и тридесет лева/ на 350лв. /триста и петдесет лева/, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2018г. ведно със законната лихва върху увеличението, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, не е  депозиран  такъв  от  ответника.

Претендираните с исковата молба права произтичат от следните обстоятелства:

Ищцът е дете на  ответника; действа лично и със съгласието на  своята  майка, доколкото е малолетен; с влязло в сила съдебно решение е определена издръжка на детето; нуждите на последното са нараснали в следствие на израстване през изминалия период от време, с което се  били увеличили разходите за ежедневни нужди- храна, дрехи и др. Възможностите на ответника да предоставя средства за издръжка са нараснали; доходите на майката са  недостатъчни за покриване нуждите на детето.

 

         Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, че Е.С. З. ЕГН ********** е дете на Д.Н.Н.  ЕГН ********** и С.  Г.  Д., ЕГН **********.

 

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна С. Н. К., без родство със страните, става ясно, че познава Е.Д. от 9 години. Покрай майката познавала детето. С майката на детето  свидетелят живеел на  семейни начала. Е. живеел със свидетеля и с майка си и с неговата по-малка сестричка, която била общо  дете  на свидетеля и на майката на  ищеца. За Е. се грижили свидетеля и майка му. Според свидетеля  месечно, около 500 лв. отивали за  издръжката  за Е.. Според свидетеля детето в момента ходило седмично два пъти на уроци по математика, два пъти седмично на уроци по английски. Седмично по 50 лв., стрували уроците на детето. По английски уроците били 15 лв. на час, по математика уроците били 10 лв. на час. Всеки ден детето си имало разходи в училище. Месечно давали на детето по 100 лв., които били за закуски в училище. Отделно му се отпускали пари за почивните дни, защото излизал с приятели. 100 лева струвала  средномесечно и  храната  за детето. Месечно по 50 лв. може би отивали за дрехи. Всеки месец бил различен. За бащата на ищеца,  свидетелят единственото от Е. е чувал и знае, че живее и работи в Х.. В ***** работил, доколкото знае свидетеля. Не знае точно какво работи. Имало издръжка, която праща. Рядко бил чувал да изпраща нещо друго. Пращал бил, ако има празник, нещо, но това не било редовно. И контактите между ищеца и ответника бил по-ограничен -  виждали се рядко, ако е тук бащата. Чували се рядко. Бащата не бил водил детето на почивка когато си е в България.

Съдът  кредитира  показанията на свидетеля на  ищцовата страна тъй като има непосредствени впечатления от отношенията  между страните и пресъзва същите в разпита си пред съда.

По делото съществуват писмени  доказателства,  касателно доходите на майката на  ищеца Д.  Н.,  съгласно  удостоверения / л.7 и  л. 63 от делото/ от  които е  видно, че за периода  от  септември  2018 г. до  март 2019г. включително средномесечната заплата на  лицето е в размер на  около 950 лева. Видно  от справка  от  ПП и  КАТ /л.61  от делото/  лицето не притежава    регистрирани  МПС-та.

По делото не съществуват писмени  доказателства,  касателно доходите  на ответника в производството и  баща на  ищеца в същото. Съгласно  справка от  ПП и  КАТ /л.61 от делото/, лицето притежава две регистрирани  МПС-та

От приложения по делото Социален доклад на ДСП П., става ясно че:

Към настоящия момент Е. се отглежда от майка си и партньора й, които посрещат по подходящ начин неговите основни потребности. Личния лекар на детето е д-р *****. По информация от майката всички необходими имунизации и профилактични прегледи за възрастта на детето са извършени. Майката полага адекватни грижи за Е. предвид възрастта му, посрещнати са здравните, емоционалните и образователни потребности на момчето. Г-жа Н. споделя, че осъществява необходимия родителски контрол, посещава родителски срещи. Момчето получава обич и внимание от нея. Е. живее с майка си, партньора й, сестра му Л., която е на *** години, в апартамент, който се състои от хол, кухня, спалня и санитарен възел. За детето има обособен кът за спане и за учене. Апартаментът е обзаведен с всички необходими мебели и уреди за функциониране на домакинството. Хигиенно-битовите условия са добри.

Д.Н. казва, че работи в **** като ****, с работно време от 8,00 ч. до 16,30 ч. и с трудово възнаграждение от 800 лв.

Според Д.Н. детето има изградена привързаност с нейните близки и роднини, както и с близките и роднините по бащина линия.

Е. е ученик в **** клас в ****. По данни на г-жа Н. детето е адаптирано там, спазва правилата, има изграден приятелски кръг. Според майка му "той е изпълнителен, общителен и контактен". Момчето споделя, че тренира бокс и посещава уроци по математика и английски език. Г-жа Н. пояснява, че за уроците по математика заплаща по десет лева два пъти седмично, за уроците по английски език заплаща по 15 лв. един път седмично, а за тренировките по бокс 30 лв. месечно. Майката полага усилия да изгради навици и умения у сина й, определя подходящи за възрастта му правила и ограничения. Наблюдава се изградена емоционална връзка между детето и г-жа Н.. Майката допълва, че познава приятелския кръг на сина си. Проведен е самостоятелен разговор с момчето. То е спокойно. Споделя, че при необходимост търси съвет от майка си, рядко разговаря по телефона с баща си. Г-жа Н. разказва, че с бащата не контактуват по въпроси свързани с отглеждането и възпитанието на сина им.

Въз основа на проведените срещи, разговори и наблюдения могат да се направят следните изводи:

Към момента грижите за отглеждането и възпитанието на Е. са поети от майката. Бащата поддържа рядко контакт със сина си;

Г-жа Н. посреща по подходящ за възрастта на детето си начин неговите потребности;

Е. общува с членовете на разширеното семейство по майчина и по бащина линия;

За нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на Е. е необходимо той да общува с двамата си родители, както и с близките си по майчина и по бащина линия.

За непълнолетния Е. е необходимо да се определи месечна издръжка, която да осигури посрещане на потребностите му съобразно възрастта и да му осигури финансова стабилност в ежедневието;

 

При предходното определяне на издръжката на Е.,  същият е  бил на **** години.  В момента  детето  е  на  повечи **** години. 

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди близо 7 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува  промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди около 7 години  средства – 95 лева за детето Е. - издръжката, която ответникът е  осъден да  плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява  и фактическото  отглеждане на  детето. От  друга  страна доходите, които е във възможностите да реализира бащата са над средните за страната,  доколкото  той е  млад, трудоспособен, работи и  живее в държава  от  Европейския съюз, където минималната работна  заплата е в пъти по – висока от тази в РБългария. Не се  установи бащата да  има задължение да  издържа и  друго   непълнолетно  лице. Освен  издръжката  бащата не  участва  по никакъвдруг начин във възпитанието  и  отглеждането на детето. Нуждите на детето са  променени - детето е  ученик, на същото  се дават джобни пари за храна през седмицата , когато е  на  училище и  такива  за свободното му време, понеже е във възраст в  която  се вижда с връстници и приятели навън от дома си. Детето  ползва  интеренет,  посещава  курс по  бокс,  както и  уроци по математика и  английски,  които са  платени и за които средномесечно се заплаща  сумат от порядъка на  200 лева.  Необходими са суми за  закупуване на  учебни  пособия и материали. Изброените потребности на детето са обичайните за дете на неговата възраст.  От друга страна  касателно възможностите на  бащата да  заплаща  издръжка в  увеличен размер следва да се  отбележи,  че  същият няма задължения за издръжка на друго непълнолетно дете.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето Е. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 450 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна издръжка за детето си Е., а останалите  200 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето Е., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.11.2018г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер.

 

   С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно  чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него  такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно, видно от което ищеца,  действащ  лично и със съгласието на майка си е  упълномощил  адвокат да го представлява в съдебните заседания по  делото, като е  уговорен  адвокатски  хонорар в размер на 400 лева и има данни да е заплатен такъв. Доколкото  исковата претенция не е  уважена  изцяло, то  ответникът следвада бъде осъден да  заплати на  ищеца  разноски  за  един  адвокат в размер на  285,70 лева

На  ответникът принципно се дължат разноски , но оследния  не претендира такива, а и не са представени доказателства за реално представени такива. Липсва  и списък с разноски  по чл. 80 от  ГПК.

Пак с оглед изхода на спора, на основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на 216 лв. (двеста и  шестнадесет лева) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(120 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 4 от 28.12.2012г. постановено по гр.д. № 10779/2012г. по описа на ПРС – ІІІ бр.състав, месечна издръжка, дължима от С.Г.Д., ЕГН ********** на детето Е.С.Д.  ЕГН **********, чрез неговата майка Д.Н.  Н.  ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 130 лева /СТО И ТРИДЕСЕТ лева/ на 250 лева /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от 29.11.2018г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

 

 ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 216 лв. (двеста и  шестнадесет лева) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(120 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред.

.

 

ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на Е.С.Д.  ЕГН **********, чрез неговата майка Д.Н.  Н.  ЕГН ********** сумата  от 285.70 лева  / двеста ,  осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ - направени разноски  от  ищцовата страна за  хонорар на  един  адвокат,  съобразно с  уважената част от  иска.

 

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението

 

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Диана Костадинова

 

         Вярно с оригинала

         С.Ч.