Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.12.2021 г.
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти
състав, в публично съдебно заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря И.И. като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 2290/2018 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 220 582,62 CHF предсрочно
изскуиема главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
43106/06.10.2008г. и сумата от 172,80 лв.
с ДДС, заплатени такси за заверка и връчване на три броя нотариални покани за
обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 10, т.3 от договора.
Претендира се и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- Ю.Б. АД. ЕИК ********,
представлявано от Д. Ш.- изпълнителен директор на „Ю.Б." АД и П. Н.Д.- изпълнителен
директор на „Ю.Б." АД, чрез адв. В.А.В., САК, твърди, че Б.П.В. - М. и А.М.М. са ползвали
банков кредит съгласно сключен с „Ю.Б." АД /с предишно наименование Ю. И Е.Д.Б.АД/
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43106/06.10.2008г., съгласно
който банката им е предоставила кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 120 000 евро по курс „купува" за
швейцарския франк към евро на ищеца Ю.Б. АД в деня на усвояване на кредита
(съгласно чл.1, ал. 1 от Договора). С Допълнително споразумение към договора за
кредит от 09.04.2009г., подписано между страните, същите са предоговорили
условията по договора за кредит, като са констатирани просрочените плащания и е
въведен дванадесет месечен период на облекчено погасяване на общия дълг.
Съгласно разпоредбата на т. IV на Допълнителното споразумение кредиторът е
упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателите) да преоформи
сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва) чрез натрупването им
към усвоената редовна главница по кредита. С Допълнително споразумение към
договора за кредит от 14.05.2010г., подписано между страните, същите отново са
предоговорили условията по договора за кредит, като са констатирани
просрочените плащания и е въведен дванадесет месечен период на облекчено
погасяване на общия дълг посредством фиксирани месечни намалени равни вноски в
размер на 650 шв. франка. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 на
Допълнителното споразумение кредиторът е упражнил правото си (потвърдено с
изрично съгласие на кредитополучателите) да преоформи сумата на съществуващите
просрочия (за главница, лихва и такси) чрез натрупването им към усвоената
редовна главница по кредита. С Договор за встъпване в дълг от 27.07.2010г. В.Н.В.
встъпва като солидарен длъжник по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора изрично е потвърден размерът на остатъчното задължение в деня
на подписване (202 375,94 шв. франка). Съгласно ал. 3 поемателят декларира, че
е получил, запознат е и приема всички условия на договора за банков кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 1 поемането на задълженията от встъпващия съдлъжник не
освобождава първоначалните длъжници Б.В. — М. и А.М.М.. С Допълнително
споразумение към договора за кредит от 01.06.2011г., подписано между страните
(включително и от встъпилия съдлъжник В.В.), същите отново са предоговорили
условията по договора за кредит, като са констатирани просрочените плащания и е
въведен нов дванадесет месечен период на облекчено погасяване на общия дълг
посредством фиксирани месечни намалени равни вноски при фиксирана лихва от 3,89
% и в размер на 667 шв. франка. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 на
Допълнителното споразумение кредиторът е упражнил правото си (потвърдено с
изрично съгласие на кредитополучателите) да преоформи сумата на съществуващите
просрочия (за главница, лихва и такси) чрез натрупването им към усвоената редовна
главница по кредита. С Допълнително споразумение към договора за кредит от
19.07.2012г., подписано между страните (включително и от встъпилия съдлъжник В.В.),
същите отново са предоговорили условията по договора за кредит, като са
констатирани просрочените плащания и е въведен нов шест месечен период на
облекчено погасяване на общия дълг посредством фиксирани месечни намалени равни
вноски при фиксирана лихва от 4,28 % и в размер на 500 шв. франка. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 на Допълнителното споразумение кредиторът е
упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателите) да
преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва и такси) чрез
натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. С Допълнително
споразумение към договора за кредит от 28.02.2013г., подписано между страните(включително
и от встъпилия съдлъжник В.В.), същите отново са предоговорили условията по
договора за кредит, като са констатирани просрочените плащания и е въведен нов
шест месечен период на облекчено погасяване на общия дълг посредством фиксирани
месечни намалени равни вноски при фиксирана лихва от 4,4 % и в размер на 445
шв. франка. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 на Допълнителното
споразумение кредиторът е упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на
кредитополучателите) да преоформи сумата на съществуващите просрочия (за
главница, лихва и такси) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по
кредита. С Допълнително споразумение към договора за кредит от 24.09.2013г.,
подписано между страните(включително и от встъпилия съдлъжник В.В.), същите
отново са предоговорили условията по договора за кредит, като са констатирани
просрочените плащания и е въведен нов шест месечен период на облекчено
погасяване на общия дълг посредством фиксирани месечни намалени равни вноски
при фиксирана лихва от 4,39 % и в размер на 450 шв. франка. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 на Допълнителното споразумение кредиторът е
упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателите) да
преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва и такси) чрез
натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. С Допълнително
споразумение към договора за кредит от 12.05.2014г., подписано между страните(включително
и от встъпилия съдлъжник В.В.), същите отново са предоговорили условията по
договора за кредит, като са констатирани просрочените плащания и е въведен нов
шест месечен период на облекчено погасяване на общия дълг посредством фиксирани
месечни намалени равни вноски при фиксирана лихва от 4,36 % и в размер на 460
шв. франка. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 на Допълнителното
споразумение кредиторът е упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на
кредитополучателите) да преоформи сумата на съществуващите просрочия (за
главница, лихва и такси) чрез натрупването им към усвоената редовна главница по
кредита. С Допълнително споразумение към договора за кредит от 27.01.2015г.,
подписано между страните(включително и от встъпилия съдлъжник В.В.), същите
отново са предоговорили условията по договора за кредит, като са констатирани
просрочените плащания и е въведен нов шест месечен период на облекчено
погасяване на общия дълг посредством фиксирани месечни намалени равни вноски
при фиксирана лихва от 4,02 % и в размер на 530 шв. франка. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 на Допълнителното споразумение кредиторът е
упражнил правото си (потвърдено с изрично съгласие на кредитополучателите) да
преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница, лихва и такси) чрез
натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. Излага, че поради
горепосочените преоформяния договорени между страните с всяко от подписаните
допълнителни споразумения се формира главница по-голяма от посочения размер
усвоен кредит в Договора за банков кредит. Твърди, че поради забава в
плащанията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот, а именно една
вноска за договорни лихви дължима на 10.01.2016г., и двадесет вноски за
договорни лихви и главница, дължими в периода от 10.02.2016г до 10.09.2017г.,
на основание чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит на 11.09.2017г. вземанията на
банката по цитирания договор са обявени за изцяло предсрочно изискуеми с
нотариални покани, peг. № 15273, том VII - и, акт № 97 от 11.09.2017г., peг. N°
15269, том VII - и, акт № 93 от 11.09.2017 и peг. № 15268, том VII - и, акт №
92 от 11.09.2017 на нотариус В. И., peг. № 271 от НК длъжниците на 20.09.2017г.
Навежда, че към датата на входиране на настоящата искова молба длъжниците не са
изплатили дължимите суми по договора за кредит, което обуславя правния интерес
на банката от предявяване на настоящия иск. С оглед изложеното претендира
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от сумата от 220
582,62 CHF - дължима главница по сключения договор за кредит за периода от
10.02.2016г. до 14.02.2018г. и 172,80 лв.- нотариална такса с ДДС за заверка и
връчване на три броя нотариални покани за обявяване на предсрочна изискуемост,
както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
ОТВЕТНИЦИТЕ- Б.П.В.- М., ЕГН: **********, А.М.М.,
ЕГН: **********, В.Н.В., ЕГН: **********, тримата чрез адвокат адв. В.В.
оспорват предявения иск по основание и размер. Заявяват възражение за нищожност
на разпоредби от процесния договор за кредит поради наличие на неравноправни
клаузи и излагат подробно становище в подкрепа на твърденията си. Оспорват
клаузи от допълнителните споразумения като нищожни поради капитализиране на
просрочени суми към редовната главница, което намират за недопустимо при
договарянето с физически лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № HL 43106 от 06.10.2008 г., сключен между „Ю.Б.” АД, ЕИК ********
( с предишно наименование „Ю. И Е.Д.Б.“ АД) и Б.П.В.- М., ЕГН: ********** и
А.М.М., ЕГН: **********, в качеството им на кредитополучатели, от който се установяват следните
постигнати договорености между страните:
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че
банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за закупуване на
недвижим имот в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 120 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото
на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на
настоящия договор. В ал.3 е предвидено, че за деня на усвояване на кредита, за
приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за шв. франка на банката,
както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в шв.
франкове, страните подписват приложение № 1 към настоящия договор, което е
неразделна част от него.
Чл. 2, ал.1 от договора предвижда, че разрешеният кредит се усвоява по
блокирана банкова сметка ***вижимия имот при условия за деброкиране, договорени
с отделен договор и се полза от кредитополучателите при условията на ал.3 и ал.4
– усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговския курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването като се превежда по открита в банката
сметка на кредитополучателя. С подписването на договора кредитополучателят дава
своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното
извършване на горните действия. Съгласно ал.4 за превалутирането по ал.3,
кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно действащата Тарифа
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си (Тарифата), такси и комисионни.
В чл.6, ал.2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на кредита
се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по
главницата и /или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или
евро в банката погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс продава на банката за швейцарския франк
към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава
своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
Съгласно чл.10, т.3 от Договора, кредитаполучателите се съгласяват да
поемат разноските на кредитодателя по орагнизиране и провеждане на принудително
изпълнение върху предоставеното обезпечение.
Съгласно чл. 21, ал.1 от договора страните са се договорили, че
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове, съответно в лева или евро като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на
превалутирането Тарифа на банката.
Съгласно чл. 23 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.
21 от договора може да има за последици включително и в случаите по чл. 6, ал.2
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредити, изразени в лева
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди( вкл. и пропуснати
ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви по
превалутирания кредит. С втората алинея на същия член кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 до чл. 23 от този договор,
както и че е съгласен с настъпването им.
В чл. 18 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да
е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. В ал.2 е посочено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото
и да било волеизявление на страните.
По делото не е представено Приложение № 1, предвидено чл. 1, ал.2 от
договора, но страните не спорят, а се установява и от заключението на допусната
по делото СЧЕ, че към датата на усвояване на кредита – 07.10.2008 г. на кредитополучателите е преведена сумата от
190 675,00 шв. франка по курс „купува" за швейцарския франк към евро
на ищеца Ю.Б. АД в деня на усвояване на кредита - 1,588956 и съответно по
сметката на Б.В. са преведени 119 999,97 евро.
С договор за встъпване в дълг от 27.07.2010 г. като солидарен длъжник на
кредитополучателите е встъпила ответницата В.Н.В..
По делото са представени 8 броя допълни споразумения към процесния договор
за кредит, с които са извършени промяна на лихвени условия и капитализиране на просрочени
главници, възнаградителни лихви и такси по договора към главницата.
По делото са приети заключенията на основна и допълнителна
съдебно-счетовододна експертизи, които се кредитират от съда като обективно и
компетентно изготвени.
Като доказателство по делото е прието влязло в сила съдебно решение от
10.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 12326/2019 г. по описа на СГС, с което
е потвърдено съдебно решение от 30.04.2019 г., постановено по гр.д. №
25810/2016 г. по описа на СРС, с което на основание чл. 55 ЗЗД ищецът по
настоящето дело е осъден да върне на ответниците по 1/3 от сумата от 13 872,72
лв., представляваща надпратена за перода от 13.05.2011 г. до 13.05.2016 г. сума
по договора за кредит вследствие на валутната разлика между шв.франк и еврото,
като искът е отхвърлен за сумата до пълния предявен размер от 16 117.10
лв. като погасен по давност за периода от 06.10.2008 г. до 12.05.2011 г., като
е отхвърлето и искането за присъждане на сумата в условията на активна
солидарност. Присъдената сума е
определена на базата на приетия неравноправен характер на клаузата на чл. 23 от
договора за кредит, по силата на която върху кредитополучателите е прихвърлен
целия риск от промяната в стойността на курса на местната и заместващата
валута( евро) към валутата, в която е отпуснат кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
При извършената служебна и по възражение на ответниците
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит,
съд намира следното:
По отношение на разпоредбите на чл.1,
ал.1, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора, уреждащи
предоставянето на кредит в швейцарски франкове и връщането му в същата валута,
въпреки че реално са били предоставени финансови средства в лева съдът намира
следното:
Клаузата на чл.1, ал.1 урежда задължението на банката да
предостави на кредитополучателя парична сума във чужда валута – швейцарски
франкове в равностойността на сума в евро. От своя страна чл. 6, ал.2 от
договора за кредит урежда задължението на кредитополучателя да върне отпуснатия
кредит във валутата, в която е разрешен и усвоен, а именно в шв. франкове. В
пряка връзка с валутата, в която се предоставя и следва да се връща кредитът е
и уговорката на чл. 23 от договора, която прехвърля върху кредитополучателя изцяло
рискът от промяна на валутния курс на националната парична единица/заместващата
я такава( евро) към шв.франк.
С решението на Съда на ЕС по дело № С-186/16 по
преюдициално запитване във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО съдът е
приел, че член 4, параграф
2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, който кореспондира с чл. 145, ал.2 ЗПК, трябва да се
тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази
разпоредба обхваща договорна клауза в договор за кредит, изразен в чуждестранна
валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът
трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор
престация. Поради това такава клауза не може да се счита за неравноправна, при
условие, че е изразена на ясен и разбираем език.
В т. 55 от мотивите на решението по дело С-186/16 СЕС е
приел, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна
валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват
в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица
спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
С оглед посочената
практика на СЕС, постановена по преюдициално запитване на държава членка и
задължителна за настоящия съд, съдът приема, че процесните клаузи са част от
основания предмет на договора, поради което могат да бъдат преценявани от
гледна точка на критериите за неравноправност единствено и само, ако не са
договорени индивидуално и са неясни и неразбираеми. В настоящия случай сочените
клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото презумпцията на чл.
146, ал. 4 ЗЗП не е оборена от ответника,
като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че потребителят
е имал възможност да изрази становище по съдържанието им и
да повлияе върху него. (така решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. №
504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. №
535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.). Съответно същите подлежат на
преценка по отношение на наличие на неравноправност, при условие, че не са
изразени на ясен и разбираем език.
С посоченото горе решение по дело № С -186/16 по
преюдициално запитване във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО и т. 1 от диспозитива на
определението по дело С-119/17 съдът е приел, че изискването договорна клауза да бъде изразена на
ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация,
която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза,
съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута,
в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и
граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в
смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но
и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза
върху финансовите му задължения. В т. 68 от мотивите на решението от 20.09.2018
г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750 СЕС е пояснил, че договорните клаузи,
отнасящи се до въпроса за валутния риск спадат към чл. 4, § 2 от Директива
93/13/ЕИО, като преценка на техния неравноправен характер не се извършва, ако
след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция
приеме, че са били изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем
език.
В
т. 2 от диспозитива на решението по дело С-186/16 и
т. 3 от диспозитива на решението по дело С-51/17 СЕС е посочил, че чл. 4, § 2
от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че "изискването
договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен /клауза относно валутния риск/, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите си задължения".
В т. 50 от мотивите на решението по дело С-186/16 и т. 75 от мотивите на
решението по дело С-51/17 СЕС е изяснил, че "от една страна, потребителят
трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредита. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че
продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата
относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от
клаузата за финансовите им задължения". Следва да се отбележи, че съгласно
постоянната съдебна практика на СЕС въведената с Директива 93/13/ЕИО система на
защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слабата страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка, както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като
това положение води до приемането от негова страна на условията, установени
предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им /решение по дело C-34/13, EU: C: 2014: 2189, т. 48; решение по
дело C-26/13, т. 39; решение по дело C-169/14, ЕU: C: 2014: 2099, т. 22;
решение по дело С96/14, т. 26 и др./. В т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56 от
мотивите на решение по дело С-186/16 СЕС се е произнесъл, че разпоредбата на
чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл. 145, ал. 1 ЗЗП, трябва
да се тълкува в смисъл, че "преценката на неравноправния характер на
дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на понататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може
да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка
относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута /най-напред евентуалното неспазване на изискването
за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13/". За да
установи "дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и
задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали,
като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна
клауза след индивидуално договаряне" /решение по дело С-186/16, т. 57;
решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164, т. 68 и 69/. В т. 2 от диспозитива
на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от
Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП, следва да
се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора. В постановеното решение № 295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015
г. на ВКС, ТК, Второ отделение, съдебният състав е приел, че "изключенията
на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като сред
посочените хипотези не попада клауза, регулираща валутните рискове при
договаряне на кредит в чуждестранна валута /щвейцарски франкове/ и погасителни
вноски, дължими в същата валута." Посочено е, че договорът за кредит не
представлява сделка с ценни книжа, нито сделка с финансови инструменти, в който
смисъл е и постановеното от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение № 95/13.09.3016
г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о./. Изразено е разбирането, че цената
на кредит в чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с
чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните
разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск,
включително разликата в обменния курс. Неприложимостта на чл. 144, ал. 3, т. 2
ЗЗП произтича от обстоятелството, че договорът за кредит в чуждестранна валута
не представлява договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически
чекове или международни парични преводи в чужда валута. Изложените съображения
изцяло се споделят в настоящото съдебно решение.
Следва да се има предвид, че към настоящия казус, имащ за
предмет договор за кредит, отпуснат в чужда валута, при поето задължение той да
бъде върнат отново със същата валута, независимо, че реално кредитополучателя е
предоставена сума в евро, както и независимо от това, че в договора е
предвидена възможност за преобразуване на налични по банковата
сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел
осигуряване на плащането на месечните вноски, не следва да се
приравнява на кредит, индексиран в чужда валута и съответно приложение не
намират приетите изводи на СЕС по дело С-26/13, съобразно изрично изложеното в т. 20 от
определението от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, постановено по чл. 99 от
Процедурния правилник на СЕС.
Като съобрази посочената горе практика на СЕС, както и
практиката на ВКС основаваща се на нея ( пр. решение № 294 от
27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение
№ 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС,
решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 136 от 20.01.2021 г., по т. д. № 1467/19 г. на ІІ т. о.;
решение № 168 от 29.01.2021 г., по т. д. № 2184/19 г. на ІІ т. о.; решение №
295 от 22.02.2019 г., по т. д. № 3539/15 г. на ІІ т. о.; решение №
384/29.03.2019 г., по т. д. № 2520/2016 г на ІІ т. о и др.) съдът намира, следното:
Когато е отпуснат кредит в чуждестранна валута, който се
връща в същата тази валута, макар да е предвидена резервна валута, в която той
реално е предоставен, договорът за
кредит се счита за сключен именно за посочената чуждестранна валута, а не за
предвидената резервна такава. Съответно в настоящия случай договорът за кредит
е сключен за основна валуга шв.франк и заемната сума следва да се върне в
шв.франкове, независимо от това, че реално на потребителите е предоставено
ползването равностойността на резервната валута. Клаузите на чл. 1, ал.1 и
чл.6, ал.2 в частта, с която е уредено, че кредитът се връща във валутата, в
която е отпуснат, а именно шв.франкове, бидейки част от основния предмет на
договора, са изразени на ясен и разбираем език и като такива не се явяват
неравноправни и нищожни. Неравноправни обаче се явяват клаузите на чл.6, ал.2(
без първото изречение) и чл. 23 от договора, които са обективирани на неясен и
неразбираем език:
Разглеждани в своята систематична съвкупност посочените
договорни клаузи (чл.
145, ал. 1 ЗЗП) не отговарят
на изискването за яснота и разбираемост. Ответната банка не е предоставила на
кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута
достатъчна информация, която би му позволила да извърши разумна преценка
относно икономическите последици, които има сключения
договор в чужда валута спрямо задълженията по кредита и валутния риск, който
носи кредитополучателя при промяна на курса на валутата по кредита и българския
лев. От това следва изводът, че потребителят не е имал реалната възможност да
прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си или заместващата валута( евро), спрямо чуждестранната валута, в
която е отпуснат кредита. Факта, че в договора изрично е
посочено, че е възможна една такава промяна и че кредитополучателя ще носи
финансовата тежест от нея, не означава, че потребителят е
достатъчно информиран, съобразно приетото в изложената горе практика на СЕС.
Кредитополучателят е физическо лице - потребител и е сключил договор за потребителски кредит, като е изтеглил и използвал сумата в евро.( не е
спорно между страните и е видно от заключението на СЧЕ). В същото време
в договора е предвидена клауза, възпрепятсваща реалното предоставяне на
потребителя на необходимия му паричен ресурс в швейцарски франкове, предвид
наличието на блокирана сметка. От
посочените обстоятелства може да се направи извод, че потребителят е приел
предложението на банката за кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на определена сума в евро като
по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент и предположението за стабилност на
швейцарския франк като една от основните световни валути. Кредитополучателят -
потребител е икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в
договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка, както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради
това банката като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед
на експертната си компетентност и познания относно възможните промени в
обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в
посока на значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, е следвало при спазване на принципа на добросъвестност да
предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната
на швейцарския франк, спрямо който националната валута/еврото
няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, предвид
професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да
предприеме за минимализиране на валутния риск. Липсват доказателства, че
банката е представила на кредитополучателя подобна информация и че му е
разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита
в швейцарски франкове. Доколкото банката не е предоставила ясна информация на
кредитополучателя за възможните промени в курса на валутата, в която получава
кредита, тя е лишила потребителя от възможност да прецени правилно
икономическите последици от поемането на задължението в чужда валута и така го
е постановила в неравноправно положение. Така банката като икономически по-силна страна е нарушила
принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в
хода на неговото изпълнение, конкретно клаузата
на чл. 23, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните. Тук следва да се има предвид и че задължението на банката е на фиксирана
стойност в евро и не се влия от промените на курса на шв.франк, но това на
потребителя е изцяло зависимо от тези промени. Следва да се
има предвид и че потребителят не е защитен по никакъв начин от наличната в
чл.21 от договора възможност да договори превалутиране на кредита. Упражняването
на това право е предпоставено от съгласието на банката, а тя има противоположни
на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя. Налице е значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и
справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че относително осведомен и
обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска
от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори
и при индивидуално договаряне. По същите
съображения следва да се приеме за неравноправна и клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в лева по сметките му в банката, погасяването на кредита да
се извърши от банката с тези средства след служебното им превалутиране в
швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк
към лева. Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на
чл. 23 от договора валутен риск и всички вреди
от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк към българския лев, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, приета по изложените
по-горе съображения за неравноправна.
С оглед изложеното съдът намира, че процесните клаузи - чл.6, ал.2( без първото изречение) и чл. 23 от договора
създават значително неравновесие между правата на икономически по-силната
страна и потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗЗП, предвид което са
нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците за нищожност и на
клаузите на чл. IV от допълнително споразумение от 09.04.2009
г., чл.3 от допълнително споразумение от 14.05.2009 г., чл. 3 от споразумението
от 01.06.2011г., чл. 3 от споразумението
от 19.07.2012 г., чл. 3 от споразумението от 28.02.2013 г., чл. 3 от
допълнително споразумение от 24.09.2013 г., чл. 3 от допълнително споразумение
от 12.05.2014 г. и чл. 3 от допълнително споразумение от 27.01.2015 г. в
частта, с която страните са договорели преоформяне на кредита чрез прибавяне на
възнаградителни лихви към главницата и съответно начисляване впоследствие на
възнаградителна лихва върху новата главница поради противоречие със закона. В
тази връзка съдът съобрази приетото с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, I
т.о., че уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по
чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
/отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.
Олихвяването на просрочено задължение за
такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД.( Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о.),
предвид което в останалата част посочените горе клаузи от допълнителните
споразумения, по силата на които към главницата са прибавяне просрочени такси
са действителни и първоначално договорената главница се е увеличила с
добавените суми.
Съдът намира, че не следва да разглежда възраженията на ответниците за
неравноправност на клаузите от договора за кредит, които касаят уговореното
възнаграждение на банката за предоставянето на сумата и неговото изменение -
чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1, тъй като предмет на разглеждане в
настоящето производство е единствено претенцията на банката за установяване
дължимостта на главницата.
С процесния договор за кредит в
полза на ответниците е отпусната сумата от 190 675 шв.франка, съставляваща
към момента на усвояването равностойност на 120 000 евро по курс „купува“ за
шв.франк към евро на банката( чл.1 от договора). Впоследствие, предвид
сключените допълните споразумания, тази главница е нараснала до сумата от
222 456,33 шв. франка, тъй като към нея са били капитализирани – 1265,61
шв.франка просрочена главница, 29 858,38 шв.франка просрочени
вноски за лихви плюс начислени, но несъбрани лихви за периодите на облекчено
погасяване и 657,34 шв. франка – просрочени вноски за такси по кредита.
Доколкото съдът приема за нищожни уговорките, с които е капитализирана
възнаградителната лихва, то от така определения от банката размер на главницата
(222 456,33 шв. франка) следва да се извади размерът на добавените
възнаградителни лихви( 29 858,38 шв.франка) и съответно общия размер на
главницата по кредита( вкл. след допълнителните споразумения) следва да се
определи на сумата от 192 597, 95 шв. франка. (арг.от стр.42 от основното заключение на СЧЕ).
Към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост са просрочени 21 вноски за лихви за периода от
10.01.2016 г. до 10.09.2017 г. и 20 вноски за главница за периода от 10.02.2016
г. до 10.09.2017 г., предвид което е налице основание за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем към 05.10.2017 г. като в тази връзка приема, че
надплащането на определени суми над изискуемото, с което не е извършено
прихващане, не променя задължението за изплащане на договорените анюитетни
вноски на установените с договора падежи.
Клаузите за цялостното поемане на
валутния риск от кредитополучателите са приети от настоящия съд за
неравноправни и съответно нищожни, предвид което следва да се счита, че при
извършените от страна на същите плащания на вноски по кредита в местна или
заместваща валута( евро) е приложим първоначално договорения между страните
курс „купува“ за шв.франк към евро/лева на банката, който съобразно
заключението на експертизата е в размер на 1, 588956. Следоватално
покупателната възможност на заплатените от кредитополучателите суми в лева/евро
следва да се изчисли на базата на този курс т.е. колко шв.франка могат да купят
те, за да платят кредита на банката, със същите суми, но при курс на шв.франк
за евро/лев от 1, 588956, а не по прилаганинето от банката различни курсове в
периода на действие на договора. От заключението на експертизата е видно, че
прилагания от банката курс кредитополучателите са изплатили общо сумата от
51 200, 77 шв.франка, но при прилагане на курс 1,588956 покупателната
способност на заплатените от тях суми в евро/лева се е покачила и те всъщност
реално са изплатили общо сумата от 91 103,95
шв.франка( стр. 64 от основно и стр. 26 от допълнително заключение). С
тях реално е погасена сумата от 7 139,25 шв.франка + 441,81 шв.франка = 7 581,06 шв.франка от главницата по кредита от 192 597, 95
шв.франка.( стр. 26 от допълнително заключение). Със влязлото в сила съдебно
решение между страните обаче надплатена поради валутната разлика в размер на
7 093,01 евро или 4 463,94 шв.франка ( по курс 1,588956) е върната на
основание чл. 55 ЗЗД на кредитополучателите, предвид което същата не следва да
се приема за платена към кредитодателя. Съответно заплатената част от
главницата е в размер на 3 117, 14 шв.франка и оставащата незаплатена част
от главницата следва да се определи на 189 480,
81 шв.франка, равностойни на 119 323, 71 евро при курс „купува“ за шв.
франк към еврото 1,588956.
С оглед изложеното предявеният
иск за заплащане на предсрочно изискуема главница по договор за кредит се явява
основателен до сумата от 189 480, 81 шв.франка, равностойни на
119 323, 71 евро при курс „купува“ за шв. франк към еврото 1,588956.( със
заплащането на сумата от 119 323,71 евро кредитополучателите удовлетворят
претенцията от 189 480, 81 шв.франка), ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като се
явява неоснователен до пълния предявен размер от 220 582,62 шв.франка при
прилаган променлив курс „купува“ за шв. франк към еврото, ведно със законнана
лихва от датата на предявяване на исковата молба върху отхвърлената част от
претенцията.
По претенцията за заплащане на
сумата от 172,80 лв., претендирана като заплатени разходи от страна на банката
за събиране на вземането на основание чл. 10 от договора за кредит, съдът
намира следното:
В случая не се касае за вземане
във връзка с изпълнението на задълженията по договора, а за такова, което пряко
обезщетява вреди на кредитора от
неизпълнението. Съответно уговорката, с която се установява такова задължение
за потребителя на кредита противоречи на
императивното правило на чл.33 от ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Предвид това тази претенция се явява изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор съдът намира, че
ответниците имат право на направените от тях разноски в размер на 634,51 лв.( депозит за СЧЕ – 500 лв. и
адвокатско възнаграждение- 4000 лв., съобразно списък по чл. 80 ГПК) на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Ищецът има право на направените от него деловодни
разноски( депозит за експертиза и 2 бр. държавна такса за разглеждане на ИМ и
ЧЖ) в размер на 13 145,36 лв.
на основание чл. 78, ал.1 ГПК. В тази връзка ищецът следва да има предвид, че
на основание чл. 22 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не се дължи такса по молбата за обезпечение на висящ иск и такава не е изисквана от съда.
Съответно, ако такса за обезпечението е била внесена, за което към момента не
се откриват доказателства по делото, то същата е недължимо платена и подлежи на
връщане на основание чл. 4 б ЗДТ. За целта ищецът следва да подаде молба до
съда като представи и доказателства, че е внесъл таксата по сметка на СГС във
връзка с настоящето дело.
Заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и банково платежно нареждане е в
размер на 10 828,91 лв. с ДДС като срещу този размер ответниците са
направили възражение за прекомерност, което следва да бъде разгледано от съда.
В тази връзка съдът приема следното:
Минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение
съобразно чл. 2, ал. 2, т.5 и ал. 9 НМРАВ е в размер на 7 363, 71 лв. без
ДДС или 8 836, 45 лв. с ДДС. Като
прецени фактическата и правна сложност на спора и процесуалното поведение на
представителя на ищеца, съдът намира, че определеното между него и доверителя
възнаграждение е прекомерно. В същото време същите критерии не дават основание
да се приеме, че е дължимо само минималното възнаграждение, предвидено в НМРАВ,
предвид което съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва
да се определи на сумата от 8 500 лв. без ДДС съответно 10 200 лв. с
ДДС. С оглед изхода на правния спор от това възнаграждение ответниците следва
по правилата на чл. 78, ал.1 ГПК да заплатят на ищеца сумата от 8 761,75 лв. с ДДС.
Ответниците следва да заплатят по сметка на СГС сумата от
859 лв., а ищеца сумата от 141 лв. за заплатен от бюджета на съда депозит за
СЧЕ.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл. 79 ЗЗД, Б.П.В.- М.,
ЕГН: **********, А.М.М., ЕГН: **********, В.Н.В., ЕГН: **********, тримата със
съдебен адрес: *** чрез адвокат адв. В.В. да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** сумата от 189 480, 81 шв.франка,
равностойни на 119 323, 71 евро при курс „купува“ за шв. франк към еврото
1,588956.( със заплащането на сумата от 119 323,71 евро
кредитополучателите удовлетворят претенцията от 189 480,81 шв.франка),
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № HL 43106 от 06.10.2008 г., сключен между Б.П.В.- М., ЕГН: **********, А.М.М.,
ЕГН: **********, В.Н.В., ЕГН: ********** и „Ю.Б.“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 19.02.2018 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 220 582,62
шв.франка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане върху отхвърлената част от главницата и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 172,80 лв. с ДДС, претендираната като нотариални такси за
заверка и връчване на три броя нотариални покани за обявяване на предсрочна
изискуемост на основание чл. 10, т.3 от договора за кредит, ведно с
претендираната върху нея законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Б.П.В.- М., ЕГН: **********, А.М.М.,
ЕГН: **********, В.Н.В., ЕГН: ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********
сумите от 13 145,36 лв. деловодни разноски и 8 761,75 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** да заплати
на Б.П.В.- М., ЕГН: **********, А.М.М., ЕГН: **********, В.Н.В., ЕГН: **********
сумата от 634, 51 лв. деловодни разноски и адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** да
заплати по сметка на СГС сумата от 141 лв. за заплатен от бюджета на съда
депозит.
ОСЪЖДА Б.П.В.- М.,
ЕГН: **********, А.М.М., ЕГН: **********, В.Н.В., ЕГН: ********** да заплятат
по сметка на СГС сумата от 859 лв. за заплатен от бюджета на съда депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :