О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. Пловдив, 11 декември
2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 593/2019 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Ч.Я. против определение № 2219/30.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 790/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – Х гр.с. Жалбоподателят
твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния и процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост като постановено в противоречие с приетия и приобщен
доказателствен материал по делото по изложените в частната жалба съображения,
поради което моли съда да го отмени.
Ответникът
по частната жалба П.н.Р.Б. не е взел становище по нея.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Гр.д. № 790/2019
г. по описа на Пловдивския окръжен съд – Х гр.с. е образувано по предявения от Ч.Х.Я.
чрез процесуалния му представител адвокат Р. Р. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че е била образувана пр.пр. № 253/ 2010 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Пловдив, в което досъдебно производство ищецът бил задържан на
08.12.2010 г. заедно с други обвиняеми и му били повдигнато обвинение за
извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1 от НК във вр. с ал. 1 от НК и
по чл. 308, ал. 7 от НК, била му
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, впоследствие бил
освободен, а по изготвения обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 18/2012
г. по описа на Специализирания наказателен съд – София, което било прекратено
поради допуснати съществени процесуални нарушения, по-късно било образувано
н.о.х.д. № 997/2012 г. по описа на Специализирания наказателен съд – София,
отново прекратено и върнато на Специализираната прокуратура – София. Ищецът твърди,
че на 18.06.2014 г. бил изготвен нов обвинителен акт против другия обвиняем, но
против него производството по отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 от НК било прекратено, а материалите,
касаещи повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 7 от НК, били отделени и изпратени по компетентност на Районна прокуратура –
Пловдив, от своя страна изпратени на Окръжна прокуратура – Пловдив и там
преписката била прекратена. Доколкото ищецът по време на воденото наказателно
производство претърпял редица унижения и страдания и му бил причинен психически
и емоционален стрес за продължителен период от време, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С
определение № 1029/28.05.2019 г. съдът е дал възможност на ищеца в срок до
първото по делото съдебно заседание да уточни обстоятелствата, посочени в
мотивната част на определението, т.е. да посочи с кои актове на кой съдебен
орган и кога е било прекратено воденото против него наказателно производство,
като в противен случай исковата молба ще се остави без движение.
Това
определение е било съобщено редовно на ищеца чрез процесуалния му представител
адвокат Р.на 31.05.2019 г.
В съдебно
заседание на 26.09.2019 г. процесуалният представител на ищеца адвокат Е.В.,
преупълномощен от адвокат Р., е заявил, че не е изпълнил указанията на съда,
тъй като не е могъл да се снабди с необходимата информация от Районна
прокуратура – Пловдив и Специализирана прокуратура – София, като е поискал да
му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от Окръжна
прокуратура – Пловдив или Районна прокуратура – Пловдив относно крайния
приключващ акт на воденото против Я. досъдебно производство за извършване на
престъпление от общ характер, както и такова за снабдяване с материалите по
н.о.х.д. № 767/2014 г. на Специализирания наказателен съд – София.
С
определение от това съдебно заседание съдът е оставил без движение исковата
молба на Ч.Я., като му е дал възможност в едномесечен срок, считано от датата
на съдебното заседание, да отстрани нередовностите на исковата си молба чрез
посочване на обстоятелствата, визирани в определение от 28.05.2019 г., като е
разпоредил да се издадат исканите съдебни удостоверения.
Двете
удостоверения са изготвени и получени от адвокат Р.на 09.10.2019 г.
По делото е
постъпило писмо № 253/2010 г. от 15.10.2019 г. на Окръжна прокуратура –
Пловдив, от което е видно, че в деловодната система няма данни за прекратяване
на наказателно производство по ДП № 4/2010 г. по описа на отдел „БОП“ – Пловдив
спрямо Ч.Х.Я., поради което не може да бъде предоставен исканият акт за
прекратяване на производството.
С
обжалваното определение съдът е върнал исковата молба на Я. и е прекратил
производството по делото, като е приел, че ищецът не е отстранил констатираните
нередовности на исковата си молба в дадения му от съда едномесечен срок.
Настоящият
състав споделя направения от окръжния съд правен извод.
Съдът
намира, че подадената от Ч.Я. искова молба е страдала от нередовност по смисъла
на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК /изложение на всички обстоятелства, на които се
основава искът/, като не са изложени фактически твърдения относно това с какъв
акт на кой съдебен орган и кога е било прекратено воденото против него
наказателно производство.
Това
обстоятелство е важно за предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ищеца най-малко в три насоки.
От една страна
за допустимостта на това производство е необходимо лицето да е било оправдано
или образуваното против лицето наказателно производство да е било прекратено с
влязъл в сила акт на съд или прокуратура.
От друга
страна от момента на влизане в сила на съдебния акт или постановлението на
прокурора за ищеца възниква възможност да предяви иск за репариране на
претърпените от него вреди, като това той трябва да направи в 5-годишен срок, с
изтичане на който вземането му се погасява /чл. 110 от ЗЗД/, което при направено
своевременно възражение за изтекла давност от ответника води до отхвърляне на
иска, дори да са налице предпоставките на ЗОДОВ за неговата основателност.
Крайният
момент на наказателното производство е важен и за определяне продължителността
му, извършване на преценка за разумен срок на същото и за обема на претърпените
от ищеца вреди, като всички тези обстоятелства пряко рефлектират върху защитата
на ответника, която не може да бъде ефективно упражнена без тях, както и на
мотивите на съдебния акт.
Настоящият
състав намира, че още с определение № 1029/ 28.05.2019 г. окръжният съд е
указал изрично на ищеца какви са нередовностите на исковата му молба и му е дал
възможност да посочи с кои актове на кой съдебен орган и кога е било прекратено
воденото против него наказателно производство с определяне на подходящ срок за
това, който впоследствие е удължил, поради което съдът приема за неоснователно
възражението на жалбоподателя за недаване на ясни и изчерпателни указания
относно подлежащите на отстраняване пороци на исковата молба.
Впоследствие
в съдебно заседание на 26.09.2019 г. първоинстанционният съд е дал
допълнителен, достатъчно дълъг срок на Я. за отстраняване на констатираната
нередовност на исковата молба, като му е издал и съдебни удостоверения за
снабдяване с необходимите доказателства.
Въпреки
това обаче ищецът не е посочил с какъв акт и на кой орган е прекратено
наказателното производство против него, като по този начин не е отстранил
нередовностите на исковата си молба и в същото време не е поискал продължаване
на срока за това по реда на чл. 63 от ГПК при наличие на уважителни причини.
Тук следва
да се отбележи, че действително окръжният съд не е указал изрично на Я., че ще
върне исковата му молба при неостраняване на посочената нередовност в срок, но
съдът намира, че не са нарушени процесуалните му права доколкото процесуалните
последици са уредени в закона, а и той е разполагал с квалифицирана адвокатска
защита, осъществена от двама адвокати, които са били отлично запознати с тези последици.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение
подадената против него частна жалба.
Ето защо
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от Ч.Х.Я. , ЕГН **********, със съдебен адрес:*** /чрез
адвокат Е.В./ частна жалба вх. № 33109/ 08.11.2019 г. против определение №
2219/30.10.2019 г., постановено по гр.д. № 790/2019 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – Х гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.