РЕШЕНИЕ
№ 8248
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110149044 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от М.О. Славова – Филиз,ЕГН **********,с адрес ,против
Държавата,представлявана от министъра на финансите,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не
дължи сумата от 240 лева.
В исковата молба се твърди,че с влязла в сила присъда ищцата е
осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на НБПП сумата от 240
лева,за което е издаден изпълнителен лист на 03.09.2015 г. Сочи се,че за
принудително събиране на паричната сума е образувано изп.дело № по описа
на ЧСИ М М. Ищцата излага твърдения,че паричната сума е недължима като
погасена по давност,защото присъдата е влязла в сила на 17.06.2015 г.,докато
първото изпълнително действие е предприето на 18.09.2020 г. Моли съда да
уважи иска.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на иска – твърди се,че петгодишна давност
не е изтекла,защото са предприемани изпълнителни действия,а с всяко
предприето изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност
от пет години. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Приет е изпълнителен лист от 03.09.2015 г.,издаден по нохд № 1г. по
описа на Специализирания наказателен съд,въз основа на присъда,влязла в
сила на 17.06.2015 г.,съгласно който М.О. С – Ф е осъдена да заплати в полза
1
на държавата сумата от 240 лева за предоставена правна помощ.
Установява се,че покана за доброволно изпълнение до М.О. С – Ф е
изпратена на 24.09.2020 г.
Установява се,че на 18.09.2020 г. е образувано изпълнително дело по
описа на ЧСИ М М с район на действие съдебния район на ОС Сливен като в
молбата е посочен изпълнителен способ -опис и оценка на движимо
имущество,на 24.09.2020 г. е разпоредено образуване на изпълнително
дело,на 07.01.2021 г. е разпоредено налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника в „Юробанк България“АД,който е наложен на г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед изложените от ищцата С – Ф твърдения,че отрича дължимост
на парична сума,която не е заплатена,съдът намира,че исковата претенция е
допустима и за ищцата съществува правен интерес от отричане дължимостта
на паричната сума чрез способите на принудително изпълнение поради
настъпила давност. С оглед обстоятелството,че паричната сума се събира по
реда на ГПК чрез възлагане събирането й на частен съдебен изпълнител,съдът
приема,че искът по реда на чл.439 от ГПК подлежи на разглеждане от
гражданския съд по реда на общия исков процес. Съдът приема за
неоснователен доводът на ответника чрез процесуалния му представител,че
Държавата не е надлежен ответник по иска,защото събирането на паричната
сума се реализира от Национална агенция по приходите. Съдът,отчитайки
вида на присъденото по изпълнителния лист вземане – държавно
вземане,имайки предвид факта,че паричната сума е присъдена в полза на
Държавата,както и при съобразяване разпоредбата на чл.31,ал.1 от
ГПК,приема,че ответната страна е Държавата,представлявана от министъра
на финансите,а обстоятелството,че събирането на държавното вземане е
възложено на държавен орган,какъвто е Национална агенция по приходите,не
променя извода,че надлежен ответник по исковата претенция е
Държавата,защото тя е носител на вземането. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че отрицателният установителен иск е предявен въз основа
на твърдения за настъпили след възникване на изпълнителното основание
обстоятелства,приема,че исковата претенция е допустима.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответната
страна е възложено да докаже,че вземането й съществува,т.е. в конкретния
случай да установи,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на
принудително изпълнение. С исковата претенция по чл.439 от ГПК на
длъжника по изпълнението е предоставена възможност да оспори
изпълняемото право въз основа на факти,настъпили след възникването му,т.е.
да отрече дължимост на паричната сума въз основа на новонастъпили
обстоятелства,с оглед които същата вече се явява недължима. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че въз основа на
присъда,влязла в сила на 17.06.2015 г. ищцата по настоящото дело М.О. С е
осъдена да заплати сума в размер на 240 лева в полза на Държавата,а спорът е
концентриран относно обстоятелството дали паричната сума подлежи на
2
изпълнение чрез способите на принудително изпълнение. Съдът счита,че по
отношение на присъдената парична сума,представляваща разноски за
наказателното производство,приложимата давност е общата петгодишна
давност. Давността е материалноправен институт,регламентиран в полза на
страната длъжник,която може да се позове на давност,ако в определен период
от време кредиторът бездейства. Когато въз основа на влязъл в сила съдебен
акт е присъдена парична сума,страната,в чиято полза е присъдена следва да
реализира вземането си в рамките на петгодишен период от време,считано от
влизане в сила на съдебния акт като всяко действие по принудително
изпълнение прекъсва давността и започва да тече нова погасителна давност –
в този смисъл Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС,но първото действие следва да бъде предприето
в рамките на петгодишния период,считано от влизане в сила на
акта,представляващ изпълнително основание. Ако кредиторът бездейства за
период,по-дълъг от пет години след влизане в сила на съдебния
акт,длъжникът може да се позове на погасителна давност,за да обоснове,че
вземането не подлежи на изпълнение чрез способите на принудително
изпълнение. В конкретния случай съдът приема,че Държавата,като кредитор
на вземането,не е предприела действия за период,по-дълъг от пет години след
влизане в сила на присъдата,въз основа на която е присъдена сумата от 240
лева,поради което предявеният от ищцата Славова – Филиз отрицателен
установителен иск подлежи на уважаване. С оглед това,че между страните не
е спорно,че присъдата е влязла в сила на 17.06.2015 г.,а същевременно
изпълнителното производство е образувано въз основа на постъпило при
частния съдебен изпълнител искане от 18.09.2020 г.,съдът приема,че първото
действие по изпълнение е предприето след повече от пет години от влизане в
сила на присъдата,респективно вземането към тази дата не подлежи на
принудително изпълнение. Съдът счита,че в конкретния случай молбата за
образуване на изпълнителното дело би могла да прекъсне давността,защото в
молбата се съдържа формулирано искане за реализиране на изпълнително
действие – опис и оценка на движими вещи,но към тази дата вече е изминал
период от време,по-дълъг от пет години,респективно вземането не подлежи
на изпълнение чрез способите на принудително изпълнение. За да приеме,че
исковата претенция по отрицателния установителен иск подлежи на
уважаване,съдът взе предвид,че ответникът не доказва в периода преди
образуване на изпълнителното производство по описа на ЧСИ М да са
предприемани други изпълнителни действия,с които да е прекъсвана
давността. По изложените съображения съдът намира,че исковата претенция
подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 150 лева – внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
3
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на Държавата,представлявана от
министъра на финансите,с адрес гр.София,ул че М.О. СЕГН **********,с
адрес гр. ,не дължи сумата от 240 ( двеста и четиридесет )
лева,представляваща парична сума,присъдена в полза на Държавата по нохд
№г. по описа на Специализирания наказателен съд,въз основа на влязла в
сила присъда на 17.06.2015 г.,чрез способите на принудително изпълнение
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Държавата,представлявана от министъра на финансите,с
адрес гр.София,ул.“ да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от
ГПК на М.О. С,ЕГН **********,с адрес гр.сумата от 150 ( сто и петдесет )
лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4