№ 1577
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110217084 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Д. Д. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-015682/08.08.2023 г., издадено от Началник група в Отдел
„Пътна полиция“ - СДВР, с което на жалбоподателя
- на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от
100,00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е издадено при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалноправните норми, поради което се иска неговата
отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В
писмена молба, подадена преди провеждане на откритото съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателя е изразил становище за даване ход на делото по същество и
е направил искане за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това
лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че на 02.07.2023 г., около 10:19 часа, в
гр. София, по бул. Рожен с посока на движение от ул. История Славянобългарска към ул.
Околовръстен път, управлява индивидуално електрическо превозно средство като на
кръстовището с ул. Ген. Никола Жеков, водачът приближава, навлиза и преминава на
забранен сигнал (червен) при работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба.
Не представя контролен талон към СУМПС.
По делото са приобщени множество писмени доказателства и е допуснат и
проведен разпит на свидетеля А. С., който е съставил конкретния АУАН. Показанията на
този свидетел се оценяват от съда като достоверен доказателствен източник, тъй като не
съдържат вътрешни противоречия и в този смисъл не се опровергават на собствено
основание, нито противоречат на други доказателства по делото. Освен това, показанията на
свидетеля съдържат относима към предмета на делото информация, изложена ясно и
последователно, като същата напълно кореспондира с писмените доказателства по делото.
Ето защо съдът приема, че въз основа на тези свидетелски показания се установяват значими
по делото факти от обективната действителност.
При извършване на служебна проверка настоящият съдебен състав приема, че
наведените с жалбата доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП са неоснователни.
Както в АУАН, така и в НП, издадено въз основа на него, се съдържа достатъчно
пълно и ясно фактическо описание, като в НП е дадена и съответната правна квалификация
на нарушенията, които са извършени от жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 6, т. 1, от ЗДвП, следва да се отбележи, че не
се констатира твърдяното с жалбата нарушение при изготвяне на АУАН и НП. Съгласно
този законов текст участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Значимата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, като
фактите сочат ясно, че става дума за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в конкретния
случай водачът на превозното средство не е съобразил своето поведение със светлинните
сигнали на светофарната уредба.
Съдът намира, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарна
уредба в гр. София, на кръстовището с ул. Ген. Никола Жеков, управлявайки по бул. Рожен
с посока на движение от ул. История Славянобългарска към ул. Околовръстен път. От
обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11
от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация,
осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от
Наредба № 17/01 г. предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща
2
червена светлина, означава "преминаването забранено".
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят
като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната сигнализация и да съобрази
поведението си с тях.
С горното си поведение, той е осъществил състава на чл. 6, т. 1, което като правна
квалификация е вярно отразено от административнонаказващия орган. Съгласно
разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали. Налице е и съответствие между квалификацията на нарушението и
словесното му изписване. Без значение в случая е чия собственост е управляваното от него
ППС.
Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по описаното
нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се защитава, а именно управление
на МПС на забранен сигнал на светофарна уредба, в работен режим.
За нарушението по член 6, т. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДвП, за водач на МПС, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването, а именно глоба в размер на сумата от 100, 00 лева, каквато е наложена от
административнонаказващия орган в конкретния случай. С оглед на това наложеното
наказание правилно е определено по вид и размер.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът приема, че
изтъкнатото в жалбата не съставлява разумно и съответно на закона основание за отмяна на
атакуваното НП. Очевидно е от доказателствата по делото, че на 2.7.2023 г., при извършване
на полицейската проверка жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС, като е
управлявал индивидуално електрическо превозно средство.
Със съставения АУАН и издаденото въз основа на същия НП, жалбоподателят е
санкциониран именно за осъществените на 02.07.2023 г. от него, в качеството му на водач
на МПС, действия (бездействие), а именно че не е носил в себе си контролен талон от
свидетелството за управление на МПС, за което е бил длъжен, тъй като съгласно чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП "Водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория". При доказаност действията на жалбоподателя
към 02.07.2023 г., описани в АУАН и НП, доводът за това, че към момента на съставяне на
АУАН не е имал качеството на водач, респ. че не е следвало да бъде санкциониран за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не се споделя, тъй като не държи сметка за
времевия момент на извършване на нарушението и на обстоятелството, че със съставяне на
АУАН и издаване въз основа на него на НП нарушителят се санкционира за поведение,
което предхожда времево момента на съставяне на АУАН и НП. Наложеното за това
нарушение наказание е законосъобразно и справедливо по вид и размер.
Освен по повод доводите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав, извърши
служебна проверка в изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, при което констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, въз основа
3
на приложената по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО. Доводът
на жалбоподателя за изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН не се споделя, като
АУАН е издаден в предвидения срок и при спазване на процесуалния ред за това.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на жалбата, поради
което атакуваното НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от
ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
представителство по делото, но такова не е било осъществено, поради което разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-015682/08.08.2023
г., издадено от Началник група в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на Д. Д. Д., ЕГН
**********
-на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от
100,00 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
-на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София - град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4