№ 9359
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110123610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № 123602/04.05.2023 г. на
„..................., срещу ЗАД „................, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 525,30 лева, представляваща
неизплатен остатък от регресно вземане на ищцовото дружество за възстановяване на
платено по имуществена застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № ................
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка .............“, с рег. ................
причинени в резултат на ПТП на .............. в гр. ........... с включени ликвидационни разноски
за неговото определяне в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.05.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на .............. в гр. Варна е настъпило ПТП,
предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка „........... който при извършване на
маневра за престрояване в съседна пътна лента не пропуска и удря движещия се в съседната
лента лек автомобил марка .............“, с рег. ................ при което на последния са причинени
материални щети. За увредения лек автомобил била сключена имуществена застраховка
„Каско+“ по застрахователна полица № ................ при ищцовото застрахователно дружество,
валидна към датата на ПТП, по която била образувана щета № ................ по повод
настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършване на оценка на
щетите по застрахования лек автомобил било определено застрахователно обезщетение в
размер на 1 351,39 лева, което ищецът заплатил на автосервиз, извършил по негово
възлагане ремонт на автомобила. Поддържа, че за лек автомобил, марка „........... е била
налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, със
застрахователно покритие към датата на ПТП. На ответника била изпратена регресна покана
за заплащане на сумата в размер на 1 366,39 лева, представляваща платено застрахователно
обезщетение в размер на 1 351,39 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски. Ответникът
заплатил на ищеца част от претендираната сума – 841,09 лева, поради което за последния
възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция за заплащане на
дължимия остатък от регресното вземане по щета № ................ в размер от 525,30 лева, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 04.05.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на
1
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „................... Твърди, че не
всички щети по застрахования при ищеца лек автомобил са резултат от настъпилото на
.............. застрахователно събитие, като поддържа, че деформациите, възникнали в областта
на спойлера, находящ се на предната броня на автомобила, са получени при предходно ПТП
без участието на застрахования при ответника лек автомобил. Не оспорва твърденията на
ищеца за извършено от негова страна плащане на застрахователно обезщетение по
процесната щета в размер на сумата от 1 366,39 лева, от които 15,00 лева – ликвидационни
разноски. Моли да бъде отделено като безспорно между страните обстоятелството, че
ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 841,09 лева, с вкл. в нея 15,00 лева
ликвидационни разноски. Навежда общо възражение за съпричиняване на вредите. Твърди,
че претендираният размер на застрахователно обезщетение е прекомерно завишен, като
ремонтно-възстановителните дейности са могли да се изпълнят и чрез влагане на труд и
материални от алтернативни доставчици.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 35167/05.10.2023 г. и обявен за
окончателен в проведеното на 13.12.2023 г. открито съдебно заседание със съответно
допълнение и без възражения на страните, СРС е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1./ за лек автомобил марка „........... е била налице сключена при ответното
дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на
ПТП, 2./ извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение по процесната щета
в размер на 1 351,39 лева, както и сторени от него ликвидационни разноски за определянето
му на стойност 15,00 лева, или платена сума в общ размер на 1 366,39 лева, 3./ извършено от
ответника доброволно плащане на сумата от 841,09 лева по образуваната при ищцовото
дружество щета; 4./ за лек автомобил марка .............“, с рег. ................ е била налице
сключена с ищцовото дружество имуществена застраховка „Каско+“, валидна към датата на
ПТП.
От приетата по делото като писмено доказателство комбинирана застрахователна
полица № ................ се установява, че между „ДЗИ – ..................“ АД е сключен договор за
автомобилна застраховка "Каско+" за лек автомобил марка .............“, с рег. № ................
Уговорената застрахователна сума е 29 665,00 лева, а застрахователната премия – 1 334,93
лева, при клауза „Пълно каско“. Срокът на застрахователния договор е 25.08.2022 г. –
24.08.2023 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и М. Н. Д. е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „...........
и със срок на действие 21.10.2022 г. – 20.10.2023 г.
От представения по делото двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, се
установява, че на .............., в 20:00 часа, в гр. ........... бул. „................. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка .............“, с рег. ................ управляван от водача Ц. П. Ч. и
собственост на .............. АД, и лек автомобил марка „........... управляван от водача М. Н. Д., с
констатирани щети по двата леки автомобила, както следва: по лек автомобил марка
„...........“ – увреждане на лява част на предна броня, драскотини по предна лява врата,
калник; по лек автомобил „..............“ – увреждане на дясна част на предна броня/калник.
Протоколът е изготвен и подписан от участниците в ПТП, чиито подписи не се оспорват в
процеса, а изрично се потвърждават от положилите ги лица в рамките на проведените
разпити по делегация. В т. 12 от протокола – „Обстоятелства“, се съдържат отбелязвания
единствено за лекия автомобил „..............“ – т. 10 „при смяна на лентите“. В графа
„Забележки“ се съдържат изявления на участниците в ПТП, както следва: на водача на лек
автомобил марка „...........“ – „невинен“; на водача на лекия автомобил марка „..............“ –
„виновен“.
Видно от Уведомление за щети по МПС от 21.12.2022 г. водачът на лек автомобил
марка „...........“ – Ц. П. Ч., е уведомил „..............“ АД за настъпилото застрахователно
събитие. В уведомлението водачът на посочения лек автомобил е дал следното описание на
процесното ПТП: „тъкмо спирах на светофар, когато виновният навлезе в моята лента и ме
2
удари“.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
уведомление при ищеца е заведена щета № ................. Застрахователят е извършил оглед на
автомобила и е съставил опис по щетата от 23.01.2023 г., в който са описани увредените
детайли, както следва: предна броня, спойлер предна броня, преден ляв калник, ляв фар,
кора под предна броня, подкалник PVC преден ляв.
Съгласно ликвидационен акт по щета № ............... по преписка № ................
застрахователят е определил размера на вредите по лек автомобил “...........” на стойност от
1 351,39 лева.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че от страна на ищеца е било
извършено плащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 1
351,39 лева, както и че са сторени от него ликвидационни разноски за определянето му на
стойност 15,00 лева.
На 17.02.2023 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на регресни претенции на обща стойност 116 610,46 лева. Сред тези претенции
под № 4 фигурира претенцията по щета № ................ на стойност 1 366,39 лева. Представена
е по делото обратна разписка, удостоверяваща връчване на поканата по регресната покана
на 20.02.2023 г.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че от страна на ответника е
било извършено доброволно плащане на сумата от 841,09 лева по образуваната при
ищцовото дружество щета № .................
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели по делегация – водачите на участвалите в процесното ПТП, а именно М. Н. Д. и
Ц. П. Ч..
От разпита на свидетелката М. Н. Д. се установява, че тя има спомен за реализирано с
нейно участие ПТП на .............. в гр. ........... при което е управлявала лек автомобил марка
„................... При предявяване процесния ДКП свидетелката потвърждава, че той носи
нейния подпис и начертаната в него схема на ПТП отразява действителното настъпване на
ПТП. В показанията си свидетелката заявява, че на горепосочената дата се движела по бул.
„............“, точно преди кръстовището, на което се прави ляв завой в посока към Централни
гробища и „Гранд мол“, като тя се е намирала в лентата, предназначена за извършване на
завой наляво. Работата била свързана с разносване на храна и ползване на мобилно
приложение за навигиране в града. В последния момент, преди да завие наляво,
констатирала, че навигацията я насочва да продължи движението си направо, поради което,
след като се огледала назад и настрани, и установила, че няма друго МПС в лентата за
направо, свидетелката предприела маневра за смяна на лентите и навлизане в съседната
лента за направо. В този момент чула удар и забелязала, че колата зад нея - жълта ..........., я е
ударила. Твърди, че към момента на удара вече била в спряло състояние на червен светофар
в лентата за направо. Видимо щети имало само по нейния автомобил. Ударът настъпил в
предното му дясно колело. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М. Д. в частта,
в която тя описва механизма на настъпване на ПТП, като заявява, че към момента на
настъпване на съприкосновение между двата автомобила лекият автомобил „..............“
„изобщо не е бил в движение“ и е бил в спряло състояние, доколкото в тази им част
показанията се опровергават от целия останал доказателствен материал, вкл. от отразеното
в ДКП, за което свидетелката признава, че отразява вярно реализирането на ПТП – в тази
връзка видно от начертаната в протокола схема към момента на предприемане на маневра за
смяна на лентите на движение лекият автомобил „...........“ е бил изнесен по-напред спрямо
маневриращия лек автомобил „..............“, поради което неубедителни са твърденията на
свидетелката Д., че същата не е забелязала застрахованото при ищеца МПС, респ. че
съседната лента е била свободна, а от друга страна, с оглед конкретното място на
настъпване на съприкосновението на двете МПС /предна дясна част на МПС „..............“ и
дясна предна част на МПС „...........“/, а и с оглед отразеното в протокола, лекият автомобил
обективно не е било възможно да се е намирал в спряло състояние в лентата за направо и
зад него да се е намирал лекият автомобил „...........“. В останалата им част, касаещи мястото
на настъпване на ПТП, участници в него, възприети увреждания по МПС, съдът кредитира
показанията на свидетелката Д., като обективно дадени и отразяващи личните впечатления
като участник в ПТП.
От разпита на свидетеля Ц. П. Ч. се установява, че същият има спомен за реализирано
3
с негово участие ПТП на .............. в гр. ........... при което е управлявал лек автомобил марка
„...........“, с рег. № ................ Свидетелят заявява, че се движел в средната лента за движение
„пред корпуса на ВИНС-а, посока кварталите “ с не повече от 20-30 км/ч., когато светнал
червен сигнал на светофарната уредба. Забелязал, че в лявата лента, точно пред светофара,
бил спрял на червения сигнал лек автомобил „..............“. В момента, в който двата
автомобила се изравнили като разположение един спрямо друг, водачът на лекия автомобил
„..............“, без да сигнализира за това, навлязъл в средната лента и ударил управлявания от
Ч. лек автомобил в областта на предния му ляв калник и предна лява врата. Съдът кредитира
като достоверни показанията на този свидетел, доколкото те са логични, последователни и
кореспондират с отразеното в съставения и подписан от участниците в ПТП протокол и със
събраните по делото писмени доказателства, вкл. се потвърждават от изслушаното и прието
без възражения на страните заключение на вещото лице по автотехническата експертиза.
Според назначената пред СРС съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/,
изготвена на база събраните по делото писмени, механизмът на ПТП е следният: на ..............
около 20:00 часа, лек автомобил „..............“, с рег. № ............. се движи по бул. „............“, и на
кръстовището с ул. „Акад. ............... водачът предприема маневра за завой надясно, при
която реализира ПТП с попътно движещия се лек автомобил „........... ............ Инициалният
контакт между двете МПС е настъпил в предна дясна част на лекия автомобил „..............“ и
предна лява част на лекия автомобил „........... ............... Видимите щети по лекия автомобил
марка „........... .............., описани в съставения двустранен протокол за ПТП, са в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП. При данните за процесното ПТП и с оглед отразените
в ДКП обстоятелства е обективно възможно увреждане на спойлера в предната броня на
лекия автомобил „........... .............. в резултат на инцидента. Общата стойност на
необходимия ремонт за отстраняване на щетите, определена по пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на 1 351,39 лева. Уточнено е, че в конкретния случай към датата на
застрахователното събитие увреденият лек автомобил е на 3 месеца и 20 дни, считано от
първоначалната му регистрация на 29.08.2022 г. Съгласно отговора на въпрос № 5
стойността на ремонта по пазарни цени, изчислена след приспадане стойността за
отремонтиране на спойлера, е 672,85 лева. Изслушан в открито съдебно заседание на
13.12.2023 г. експертът уточнява, че при съприкосновението на двата автомобила в зоната
на предната част на лекия автомобил „...........“, при удара в предната броня се уврежда и
самият спойлера, доколкото той представлява част от предната част на автомобила.
Допълнително посочва, че лекият автомобил „..............“ е нисък и това допринася за
възможността за увреждане на спойлера. Съдът кредитира експертното заключение на
вещото лице Й. Й., като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
техническа област.
По делото е представено и прието писмо изх. № 002/02.02.2024 г., изходящо от
.................“ ООД, в което се сочи, че посоченото дружество е официален дилър и сервиз на
марка „...........“ в България, но не е дилър на продажбата на процесния увреден автомобил.
След справка в системата на произовдителя се установява, че лек автомобил марка .............“,
с рег. ................ има гаранция на производител от дата 30.09.2022 г. до 29.09.2025 г.,
удължена впоследствие до 29.09.2028 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия
договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение
с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
4
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за
които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
По делото е безспорно, че между ищеца и .............. АД е бил сключен договор за
автомобилна застраховка "Каско+" за лек автомобил марка .............“, с рег. ................ със
срок на застрахователното покритие 25.08.2022 г. 24.08.2023 г. По силата на този договор
ищцовото дружество е приело да покрива риска от повреди по собственото на
застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер на 1 334,93
лева, за която не се спори, че е била изплаатена изцяло от застрахованото лице.
Между страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане
– на .............., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в гр. ........... бул. „................. с
участието на застрахования лек автомобил марка .............“, с рег. ................ управляван от
водача Ц. Ч., и лек автомобил марка „........... управляван от водача М. Д., в резултат на което
са настъпили увреждания по лекия автомобил „...........“ в предната ми лява част, за
отстраняването на които не се спори, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 1 351,39 лева.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
марка „........... действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ
отговорността на водача М. Н. Д..
С регресна покана, получена на 20.02.2022 г., ищецът е поканил ответното дружество
да му възстанови сумата от 1 366,39 лева – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00
лева – ликвидационни разноски.
С платежно нареждане от 16.03.2023 г. ответното дружество е извършило частично
плащане по регресната претенция на сумата в размер на 841,09 лева.
Спорът между страните се концентрира върху обстоятелствата, релевантни за
определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по
имуществената застраховка вреди са възникнали в причинна връзка с процесното ПТП и в
какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответното дружество за тяхното
възмездяване.
С оглед конкретно наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения на ответната
страна, настоящият съдебен състав намира, че по същество страните не спорят относно
механизма на настъпване на процесното ПТП. Независимо от това съдът следва да
отбележи, че последният е и категорично установен въз основа на съвкупния анализ на
събрания по делото доказателствен материал – двустранен констативен протокол за ПТП от
.............., уведомление за щета от 21.12.2022 г., опис – заключение на щета от 23.01.2023 г.,
изслушаната и приета без възражения на страните САТЕ и показанията на свидетеля Ц. П.
Ч., дадени в качеството му на пряк участник в процесното произшествие, както и тези на
другия участник в ПТП – М. Н. Д., кредитирани от СРС в частта им относно мястото на
настъпване на ПТП, участници в него и областта на съприкосновението между двата
автомобила. При преценка на обстоятелствата по реализиране на ПТП, установени въз
5
основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че същото е настъпило
в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил „...........
който не е подсигурил предприетата от него маневра за смяна на лентите на движение и е
навлязъл в съседна пътна лента, където е реализирал сблъсък с намиращия се в тази лента
лек автомобил марка .............“, с рег. № ................ Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП
установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си
да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето
на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество
конкретни предписания за водачите на превозни средства, които те са длъжни да спазват с
оглед осигуряване безопасност на движението. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП на водачите е
вменено да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водач на пътно превозно средство, който
предстои да предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. С
цитираната норма се вменява задължение за водач на МПС, предприемащ маневра
преминаване в друга пътна лента, при извършване на същата да се съобразява с
положението, посоката и скоростта на движение на другите участници, които се движат след
него, преди него или минават покрай него. Съгласно посочените разпоредби водачът на лек
автомобил „..............“ е бил длъжен, а в случая е имал и обективната възможност да
възприеме пътната ситуация, съобразявайки разположението на лекия автомобил „...........“ в
съседната пътна лента предвид разположението на последния съобразно схемата на ПТП в
ДКП и показанията на свидетеля Ц. Ч., и да избере такава траектория на движение,
позволяваща му да извърши безопасно предприетата маневра, без да се стигне до
съприкосновение с другото МПС, вкл. да изчака преминаването на намиращия се в лентата
за направо автомобил през кръстовището. В обобщение съдът намира, че поведението на М.
Д. като водач на участвалия в процесното ПТП лек автомобил „..............“, изразяващо се в
предприемане на маневра за престрояване в съседна пътна лента в непосредствена близост
до кръстовище, регулирано със светофарна уредба, без да се съобрази с движението на
намиращото се в тази пътна лента МПС, е в разрез с дължимото по закон поведение и
поради това е противоправно, а по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция
същото е и виновно, доколкото ответникът, който носи доказателствената тежест, не е
ангажирал доказателства за оборването й чрез установяване на някое от изключващите
вината обстоятелства. В допълнение към изложеното съдът цени, като извънсъдебно
признание на ответното дружество за механизма на реализиране на ПТП и вината на
застрахования при него водач за настъпване на ПТП, отделеното по делото като безспорно
между страните обстоятелство, че ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: Живот и Здраве“ е извършил
доброволно частично плащане по застрахователната претенция, с което по същество
последното признава осъществяването на елементите от фактическия състав на вземането.
Съдът намира за неоснователно бланкетно наведеното в срока по чл. 131 ГПК
възражение на ответника се поддържа, че водачът на другия автомобил е съпричинил
вредоносния резултат. В тази връзка от страна на ответника, чиято е тежестта да установи
по делото конкретно поведение на водача на застрахованото при ищеца имущество, с което
да е допринесъл за настъпване на щетите, не са ангажирани доказателства в подкрепа на
тезата му.
Приетата без възражения на страните САТЕ, която преценена по реда на чл. 202 ГПК
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, дава обосновано заключение, че
всички повреди по лекия автомобил „...........“, описани в съставения протокол за ПТП и
отразени в изготвения от експерти на ищеца опис, като подлежащи на репариране, вкл.
увреждане на спойлера на предна лява броня, са настъпили в причинна връзка с ПТП при
съобразяване на установения механизъм на реализирането му. В тази връзка и с оглед на
конкретните възражения в писмения отговор, съдът намира, че от събрания доказателствен
материал и заключението на САТЕ, вкл. разясненията на вещото лице в открито съдебно
заседание на 3.2.2023 г., се установява по несъмнен начин, че при съприкосновението на
двата автомобила и удар в предната броня на лекия автомобил „...........“ обективно се
уврежда и спойлерът, доколкото той представлява част от предната част на увредения
6
автомобил, за което допринася и обстоятелството, че лекият автомобил „..............“ е нисък и
мястото на удара от този автомобил съответства на местоположението на спойлера.
Съгласно заключението на вещо лице Й. Й. стойността, необходима за възстановяване на
причинените щети, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от
1 351,39 лева с ДДС, а стойността на ремонта по фактура в официалния сервиз – също
възлиза на 1 351,39 лева с ДДС /л. 23 от делото/. Пояснено е, че автомобилът е ремонтиран
във посочения официален сервиз, като това се и налагало предвид обстоятелството, че
същият е нов – в експлоатация от 3 месеца и 20 дни. Обстоятелството, че увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок се потвърждава и от приетото писмо от .................“
ООД /л. 115 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
/настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата
по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно
има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.
В процесната хипотеза е доказано въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стойността на ремонта на увредения
автомобил по пазарни цени /с ДДС/ в официален сервиз към датата на ПТП възлиза на
1 351,39 лева, а с включени 15,00 лева ликвидационни разноски – на сумата от 1 366,39 лева.
Предвид гореизложеното и съобразявайки размера на извършеното извънсъдебно
доброволно плащане на сумата от 841,09 лева, иск по чл. 411 ГПК следва да бъде уважен за
пълния му предявен размер от 525,30 лева, а като последица от уважаването му на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 04.05.2023 г., до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. В случая последният е
направил искане за присъждане на разноски за платена държавна такса за разглеждане на
иска, платени депозити за възнаграждение на вещото лице по САТЕ и за един свидетел,
както и платен адвокатски хонорар и издаване на удостоверение, за които своевременно е
ангажирал доказателства, поради което разноски следва да му се присъдят в пълния
претендиран размер.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „................, със седалище и
адрес на управление: гр. ................., да заплати на „..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................. на основание чл. 411 КЗ, сумата в размер от 525,30 лева,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за възстановяване на платено по
имуществена застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № ................ застрахователно
обезщетение за щети по лек автомобил марка .............“, с рег. ................ причинени в
резултат на ПТП на .............. в гр. ........... с включени ликвидационни разноски за неговото
определяне в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.05.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „................, със седалище и
адрес на управление: гр. ................., да заплати на „..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 715,00 лева –
сторени разноски в производството по гр. д. № 23610/2023 г. на СРС, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8