Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1777 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 9584/07.08.2020г.
от Областна дирекция на МВР гр.Варна, чрез процесуалния представител К.Л.А. –
старши юрисконсулт, срещу Решение № 928/29.06.2020г., постановено по н.а.х.д. №
1210/2020г. на Районен съд гр.Варна, втори състав.
С обжалваното решение районния съд е отменил
Наказателно постановление № 19-0819-007653/20.02.2020г., издадено от Началник
група Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр.Варна, с което на Х.И.Х.,
ЕГН: **********,***, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.6, т.1 му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лева и за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00 лева.
Съдебното решение е оспорено с твърдения за неговата
незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касационната жалба – Х.И.Х.,
чрез адвокат А. с депозиран отговор на касационна жалба от 04.08.2020г. оспорва
жалбата, изразявайки доводи за нейната неоснователност с искане за оставяне в
сила на въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: На 21.10.2019г. в гр. Варна
въззивника Х. управлявал моторно превозно средство с ДК№ В 0138 РК. Свидетелят
Маргаритов – служител в Областна дирекция на МВР преустановил движението му.
При извършената проверка свидетелят установил, че моторното превозно средство
не било оборудвано с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, предявен и
подписан без възражения. Въз основа на него е издадено процесното наказателно
постановление. Преценявайки законосъобразността на наказателното постановление
районният съд приема, че в рамките на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според въззивният
съд актосъставителят е приел, че въззивника
е нарушил разпоредбите на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.2
от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП – три отделни нарушения, изразяващи се в
това, че моторното превозно средство не е оборудвано съответно с обезопасителен триъгълник, аптечка,
пожарогасител. Административнонаказващият орган е приел, че въззивника е
нарушил разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП – две отделни нарушения, изразяващи
се в това, че моторното превозно средство не е технически изправно. Съдът е
счел, че освен в правната квалификация и броя на приетите нарушения е налице
разминаване и в описанието им, съответно в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление. Според въззивния
съд, дори в наказателното постановление се прави разграничаване на значителна и
незначителна неизправности, при липса на такова описание в АУАН, вкл. и
отсъстваща направена връзка с относима норма. Съдът се е позовал и на приетото в АУАН, че относимата правна норма е
чл.185 от ЗДвП, докато в приетото в НП, такава се явява чл.179 от ЗДвП. С оглед
установените обстоятелства, въззивния съд отменил наказателното постановление.
Касационния състав намира решението на районния съд за
незаконосъобразно.
Неправилно в мотивите на обжалваното решение е прието,
че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП изисква водача да управлява пътно превозно средство,
което да е технически изправно, като със санкционната разпоредба на чл.179,
ал.6, т.1 и т.2 от ЗДвП е направено разграничение при управление на технически неизправно пътно
превозно средство, съответно при констатирани незначителни неизправности и при
констатирани значителни технически неизправности. Както в акта за установяване
на административно нарушение, така и в наказателното постановление за извършено
нарушение е прието, че управляваното от Х. моторно превозно средство не е
оборудвано с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител. Нещо повече.
Обстоятелствената част на наказателното постановление в достатъчна степен
индивидуализира извършеното нарушение, като административнонаказващият орган се
е позовал на Приложение №5 от Наредба № 32 от 16.12.2011г. и е внесъл яснота
относно констатациите от проверката по отношение на допуснатите от Х.
нарушения, респ. разграничението на техническите неизправности на
значителни и незначителни. С оглед на това неправилен се явява
извода на районния съд относно направеното от административнонаказващия орган
разграничение.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че при
издаване на наказателното постановление не са допуснати сочените от районния
съд съществени нарушения на процесуалните правила. Процесното наказателно
постановление е издадено в съответствие с приложимите процесуални и
материалноправни норми. Решението на въззивния съд е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, поради което следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 928 от 29.06.2020г.
на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 1210/2020г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-007653/20.02.2020г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“
към Областна дирекция на МВР гр.Варна, с което на Х.И.Х., ЕГН: **********,***,
за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6,
т.1 е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева и за
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6,
т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: