№ 71
гр. София, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500078 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от ответника „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД – чрез
адв. Д. Д. от СлАК, с надлежно учредена по делото представителна власт по делото
(пълномощното е приложено към въззивната частна жалба) срещу Определение №
265510/03.12.2021 г., постановено по т. д. № 173/2021 г. по описа на СГС, ТО, 7 с-в, в частта,
в която е оставена без уважение молбата на ответника за спиране на образуваното
изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист по допуснато със Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК предварително (незабавно) изпълнение.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като неправилно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че по делото
не са представени убедителни писмени доказателства за недължимост на паричното
задължение, за чието предварително изпълнение е издадена процесната Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК. Счита, че в хода на ДП № 43534/2021 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 20654/2021 г. по описа на СРП са били установени обстоятелства, които категорично
опровергават формалната доказателствена сила (автентичността) на Анекс № 1/01.09.2008 г.
към процесния договор за паричен заем от 14.12.2007 г. Не представя доказателства за това
твърдяно обстоятелство, а иска и от въззивния съд да изиска информация дали е изготвена
почеркова експертиза и какъв е удостовереният в нея доказателствен (фактически) извод, за
да се установи заявеният довод, че са налице достатъчно доказателства, правещи вероятно
основателно неговото твърдение, че вземането не се дължи (основание за спиране на
изпълнението по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК).
Необосновано в съпроводителното писмо частният жалбоподател е поискал, а
първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че не следва да се връчва препис от
1
частната въззивна жалба на ответника по нея за подаване на писмен отговор в 1-седмичен
срок – макар и в производството по чл. 420 ГПК да се налагат привременни мерки, с тях не
се обезпечава предявен иск, а се охраняват имуществените интереси на ответника по
предявения положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – да не се допусне
принудително удовлетворяване на мнимо вземане на взискателя-ищец по този иск, поради
което не е приложима разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК. Но с оглед на
обстоятелството, че въззивната частна жалба е неоснователна, това процесуално нарушение
на първоинстанционния съд не е съществено, като не биха се увредили процесуалните права
на ответника по частната въззивна жалба (ищец по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск).
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Установява се, че с обжалваното Определение първоинстанционният съд е оставил
без уважение молбата на ответника за спиране на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК изп. д. №
146/2020 г. по описа на ЧСИ И. Х..
За да бъде спряно на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК допуснатото с невлязлата в
сила Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК предварително изпълнение на
удостовереното в нея парично притезание, ответникът в исковото производство по чл. 422,
ал. 1 ГПК и длъжник по изпълнението трябва да представи доказателства, които да
разколебават пораждането и съществуването на изпълняемото право, удостоверено в
Заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителният лист –
основание за образуване на изпълнително дело.
Молбата за спиране трябва да е подкрепена с писмени доказателства – в този смисъл
изрично е правната норма, уредена в чл. 420, ал. 2 ГПК, поради което е недопустимо в това
производството по налагане на привременна мярка съдът да събира, вкл. и служебно,
доказателства за твърдените от ответника факти. От друга страна, както в настоящото (по
налагане на поисканата привременна мярка), така и в исковото производство съдът не може
да формира своето вътрешно убеждение (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) въз
основа на недопустими способи за установяване на фактите и взаимовръзките между тях
(арг. чл. 153, предл. 2 ГПК), каквито биха били приетите експертизи в друго производство
(съдебно или досъдебно) - без участие на страните в настоящия исков процес. Следователно,
дори и с допусната в процесното досъдебно производство почеркова експертиза да е
установена неавтентичността на оспорения от ответника документ, исковият съд,
разглеждащ материалноправния спор по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, не може да основава
своите фактически и правни съждения въз основа на тези фактически (доказателствени)
изводи на вещото лице, формирани в досъдебното производство. Единствено влязлата в сила
присъда е обвързваща гражданския съд, разглеждащ последиците на съответното престъпно
деяние (арг. чл. 300 ГПК), поради което за правилното решаване на повдигнатия пред
въззивния съд процесуалноправен въпрос е ирелевантно обстоятелството дали образуваното
2
досъдебно производство е основание за спиране на исковото производство на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – предмет на молбата на ответника, респ. на настоящата въззивна
частна жалба не е въпросът за спиране на исковото производство поради наличие на
установено от съда, който разглежда материалноправния спор, престъпно обстоятелство от
значение за делото, а дали са установени предпоставките, обосноваващи спирането на
изпълнителното производство – като привременна мярка (на основание чл. 420, ал. 2, т. 1
ГПК).
След събиране на допуснатите от първоинстанционния съд доказателствени средства
и способи за установяване на взаимовръзките между фактите и явленията в обективната
действителност ответникът би могъл отново да поиска спиране на исковото производство на
основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. Ако счита, че междувременно принудителното
изпълнение би приключило чрез удовлетворяване на едно мнимо, по твърдение на
ответника, изпълняемо право, той винаги би могъл да поиска спиране на изпълнението след
представяне на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ГПК. Но без
да са представени годни доказателства, пораждащи вероятна обоснованост на правните
доводи за недължимост на паричното задължение, удостоверено в процесната Заповед за
незабавно изпълнение, съдът не притежава правомощие да спре изпълнението на основание
чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
доводи САС достига до правния извод, че въззивната частна жалба е неоснователна, поради
което като законосъобразно определението на СГС трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265510/03.12.2021 г., постановено по т. д. №
173/2021 г. по описа на СГС, ТО, 7 с-в, в частта, в която е оставена без уважение молбата на
„Топлофикация-Ямбол“ ЕАД за спиране на образуваното изп. д. № 146/2020 г. по описа на
ЧСИ И. Х. на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ на делото СГС трябва да изпрати препис от настоящото
Определение на ищеца – за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3