№ 3
гр. Асеновград, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200497 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-0239-001557/15.10.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. допълнена със Заповед №8121з-825/ 19.07.2019г. на
Министъра на МВР, с което на Х. О. К., с ЕГН********** от гр. Пловдив, ул.
„Жълтуга“ №14 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 12 контролни точки.
Настоящето разглеждане на делото е второ по ред. Във връзка с подадената
жалба от страна на повереника на жалбоподателя, първоначално е било образувано
НАХД №2/2022г. по описа на РС Асеновград, на ІV-ти н.с. Същото е приключило с
Решение №41/12.04.2022г., с което обжалваното НП е било отменено. Цитираното
решение е било обжалваното от представителя на АНО, във връзка с което е било
образувано КНАХД №1616/2022г. по описа на Административен Съд Пловдив. С
решение №1682/06.10.2022г. на касационната инстанция, постановеното решение на
АРС е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав .
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят Х. О.
К. не се явява лично по делото. Чрез подадената жалба оспорва вмененото му с НП
1
нарушение, като моли то да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и издадено
в нарушение на материалния и процесуален закон.
Сходно становище изразява и адв. А. П. в качеството си на упълномощен
повереник от страна нарушителя. Според защитата, в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати редица съществени
нарушения по ЗАНН, които са опорочили издаденото в последствие НП. На второ
място, заявява, че описаното в обжалваното НП е останало е недоказано.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелите Н. В. А., А. В. К. и Я. А. Я. работят като полицейски служители-
разузнавачи в група „ПКП“ сектор „КП“ при РУ Асеновград. На 17.09.2021г. около
14.30 часа, тримата свидетели се намирали в необозначен полицейски автомобил, като
извършвали обход в един от кварталите на гр. Асеновград. Преминавайки по ул. „Гоце
Делчев“ те забелязали спрян в лявата за тях част на улицата, лек автомобил „Ауди А 8“
черен на цвят, чийто водач имал намерение да тръгва. При разминаването си този
автомобил, на свидетелите направили впечатление две обстоятелства, които се оказали
от решаващо значение относно взетото от тях решение и предприетите в последствие
действия, свързани с проверката на водача и на пътниците. Първото обстоятелство
било свързано с маневрата която водачът на автомобила имал намерение да направи,
но пък след подмиването му се отказал да извърши. Второто обстоятелство било
свързано със самия водач и намиращия се до него пътник, които били разпознати от
полицейските служители, като лица от криминалния контингент. Само по себе си,
всяко едно от тези обстоятелства, не би било представлявало причина за предприемане
на последвалата проверка, но пък разгледани в тяхното съвкупност в пълна степен
оправдават действията на тримата служители, а и крайни резултат от тяхната проверка.
Така движейки се по ул. „Гоце Делчев“, тримата служители забелязали спрян в
лявата им част лек автомобил, установен в последствие като модел „Ауди А 8 L“,
който бил с пуснати с запалени фарове и с работещ двигател. Тъй като водачът на
автомобила се бил изнесъл леко от реда на паркираните коли, за тримата свидетели
било очевидно, че неговите намерения били да продължи движението си по улицата. В
момента на разминаването на полицейския автомобил и лекия автомобил „Ауди А 8
L“,тримата свидетели видели, че предните прозорци на автомобила са свалени, като на
2
шофьорското място седи жалбоподателя Х. К.,познат като Х. Ст. или К., а на предна
дясна седалка се намирал св. Д. А. Д.. Тъй като задните стъкла на лек автомобил „Ауди
А 8 L“ били затъмнени, в този първоначален момент свидетелите не могли да видят
дали има други хора на задната седалка. За полицейските служители станало ясно, че
също са разпознати от пътниците в другия автомобил, като водачът К. леко се смутил.
Свидетелите подминали въпросния лек автомобил, като движейки напред забелязали,
че водачът К. се отказва от маневрата и връща автомобилът си в изходна позиция.
Репутацията на лицата намиращи се в лекия автомобил „Ауди А 8 L“ и съмнителното
поведение на неговия водач, мотивирали тримата полицейски служители да пристъпят
към извършване на незабавна проверка. В края на улица „Гоце Делчев“ те обърнали
посоката на служебния автомобил и без да губят визуален контакт с лекия автомобил
„Ауди А 8 L“ се върнали до него. В последствие, служителите слезли от автомобила си
и след легитимиране пристъпили към проверка на лицата намиращи се лекия
автомобил „Ауди А 8 L“. При това се установило ,че на шофьорското място
продължава да седи Х. О. К., до него на предна дясна седалка се намирал св. Д. А. Д., а
на задната седалка се оказал Н. В. К.-познат като „Ментата“. При извършената
проверка на автомобила, се установило, че се касае за „Ауди А 8 L“с немска
регистрация Е ЕU 8888, за който водачът Х. О. К. заявил, че е собственост на фирма,
но в момента е в негово притежание. При извършената проверка в автомобила, в същия
не били намерени вещи забранени от закона. Такива не били намерени и при
проверката на водача и на двамата пътници в автомобила. Оперативната информацията
с която полицейските служители разполагали за Х. К., и поведението му като водач на
МПС, ги мотивирали същия да бъде осигурен в РУ Асеновград за изпробване за
употреба на наркотични вещества. Причината за това било обстоятелството, че
единствено в управлението имало създадени условия за тестване на водачите в
контролирана среда с техническо средство „DrugCheck 5000“ за употреба на
наркотични вещества. Въз основа на това си решение, водачът Х. К. бил качен в
служебния автомобил, с който бил откаран в РУ Асеновград. На свидетелите Н. В. К. и
Д. А. Д. било указано също да се явят за издаване на протоколи за извършената им
проверка. Междувременно, тримата служители провели нова беседа с водачът Х. К.,
който им заявил, че е употребил наркотици и отказва да бъде тестван за наличие на
такива. Въпреки заявения отказ, К. бил отведен в служебната стая на „ПП и КАТ“ при
РУ Асеновград където се намирало и техническо средство „DrugCheck 5000“ с
фабричен номер –ARJF-0026. По същото време в това помещение се намирали св. М.
И. И.- Началник „КАТ“ в РУ Асеновград и св. Д. Г. З. работещ като мл.автоконтрольор
в управлението. Св. З. прегледал предоставените му от неговите колеги лични
документи на водачът К., като констатирал, че с едно изключение данните му
съвпадат. Изключението касаело информацията съдържаща се в СУМПС, където било
посочено, че водачът е с фамилия Ст., вместо К. /справка лист 7 от КНАХД №
3
1616/2022г./. Освен това, при извършената проверка на талона на лек автомобил „Ауди
А 8 L“ св. З. констатирал, че същия се води на фирма. В хода на проверката водачът К.
бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата са оказала отрицателна. В
присъствие на св. И. и св. Н. А., св. З. отново поканил Х. К., но същия категорично
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. При тези
обстоятелства св. З. пристъпил към съставЯ. на АУАН №878674/17.09.2021г., в който
установеното нарушение било описано като отказ на водача да бъде тестван за наличие
на наркотични вещества с „DrugCheck 5000“ с фабричен номер –ARJF-0026.
Едновременно с връчването срещу подпис на екземпляр от акта, в хода на проверката
на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 074709 от 17.09.2021г. Въз
основа на съставения АУАН и резултатите от проверката било издадено и обжалваното
НП.
Във връзка със съставения АУАН /с който било отнето СУМПС на водача/ и с
констатираното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 171,т.1, б.Б от
ЗДвП, против Х. К. била издадена и ЗППАМ № 21-0239-000242/17.09.2021г. с която
спрямо същия била наложена административната мярка „Временно отнемане на
СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата
влязла в сила, след като на 08.12.2021г. била надлежно връчена, но не била обжалвана
в срок. /справка на лист 26 от НАХД № 497/2022г./.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от
свидетелските показания на актосъставителя- Д. Г. З., на свидетелите Н. В. А., А. В. К.
и Я. А. Я. и М. И. И., както и приложените по настоящето дело, по НАХД № 2/202г. на
АРС и КНАХД № 1616/202г. на Адм.Съд Пловдив писмени доказателства, които
съдът изцяло кредитира.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за допустима, но ведно с
направените в нея и тези от страна на повереника възражения за неоснователна.
Безспорно по делото е установено, че на 17.09.2021г. около 14.30 часа жалбоподателя
Х. О. К. е бил установен като водач на лек автомобил „Ауди А 8 L“ с регистрация Е ЕU
8888. Безспорно се установява и това, че проверката спрямо него като водач на МПС е
била извършена на ул. „Гоце Делчев“ в гр. Асеновград. По делото се установява и това,
че водачът е приел поканата на служителите да ги придружи до РУ Асеновград, където
обаче е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества, като в последствие не е изпълнил и даденото му предписание
за медицинско изследване. При така установеното от фактическа страна, съдът намира,
че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му с НП административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Горния извод на съда не се опровергава в никаква степен от показанията на
разпитаните в качество на свидетели Н. В. К. и Д. А. Д.. Доколкото жалбоподателят Х.
4
К. е бил установен на мястото на водача, още в първоначалния момент на
възприемането на автомобила от страна тримата полицейски служители, то няма как да
се приеме за достоверна версията на свидетелите К. и Д.. В случая е без значение дали
преди проверката, св. Д. е управлявал въпросното МПС и дали въобще по някаква
причина е ходил до домът си или не. По делото е безспорно установено, че в момента
на т.н.“засичане“ на въпросния автомобил „Ауди А 8 L“ с регистрация Е ЕU 8888, то
на шофьорското място е бил установен като водач жалбоподателя К., до него като
пътник, на предна дясна седалка св.Д.. К. не само, че е бил на предна лява седалка, но и
е бил установен да извършва съответната маневра свързана с предприетите от него
поредица от действия на водача с цел излизане от реда на паркиране на автомобила.
Светнатите фарове, подадени ляв мигач и работещия двигател в пълна степен водят до
извода, че въпросното МПС е било управлявано от К.. Направения извод в тази насока
от актосъставителя на база на възприетото от свидетелите очевидци А., К. и Я., се
явява обоснован и доказан. Заявеното от страна на св. Д. и св. К. пред настоящия
състав на съда , че К. не бил управлявал автомобила се явява недостоверно и
противоречащо на кредитираните от съда доказателства. В тази насока няма как да не
се отбележи и факта, че при връчването на съставения АУАН № 878674/17.09.2021г.
нарушителя К. е написал собственоръчно в него, че няма възражения. Наведените
доводи, че при съставЯ.то същия имал възражения относно управлението на
автомобила се явяват напълно опровергани, както от свидетелските показания а така и
от писмените доказателства. В тази насока следва са отчете и издадената ЗППАМ №
21-0239-000242/ 17.09.2021г., която не е била обжалвана и е влязла в сила след нейното
връчване. Направеното възражение от защитата относно разликата в часовете на
извършената първоначална проверка и момента на направения отказ да бъде изпробван
водача, също се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Безспорно е
по делото, че на 17.09.2021г. Х. К. е бил установен да шофира въпросното МПС и при
покана да бъде изпробван по надлежен ред с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, той е отказал. Именно тези обстоятелства не бяха опровергани в
хода на съдебното производство пред настоящата инстанция.
Анализа на събраните по делото доказателства и тяхната съпоставка със
съответните норми от ЗДвП, ЗАНН и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, дават основание на съда да заключи, че направените
възражения чрез писмената жалба и тези в от страна на повереника в хода на делото се
явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. В действителност чрез
съставения АУАН, а въз основа и на издаденото въз основа на него НП, на
жалбоподателя е било вменено нарушение свързано с отказа му, като водач на МПС да
бъде тестван с техническо средство за употребата на наркотични вещества и/или техни
аналози. Още при съставЯ. на акта, който е бил връчен срещу подпис на нарушителя,
5
то за водача е била налице възможност и да опровергае удостоверения в акта отказ да
бъде тестван, като това стане чрез използването на връчения му талон. Това обаче не е
било направено от нарушителя, като същия не се е възползват от даденото му от закона
право да даде кръвна проба чрез използване на връчения му талон.
По отношение на направените в НП описание на нарушението и неговата правна
квалификация, не се констатират допуснати процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на нарушителя да разбере какво му се вменява във вина, така щото
той да организира в пълен обем своята защита. Правилната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, водят до извода, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. За
самия нарушител е била налице възможност в тридневния срок да направи и
възражение, като оспори и обстоятелствата отразени във връчения му препис от
АУАН. Нарушителят не се е възползвал от правото си да депозира възражения в този
срок, като тяхната липса, прави оплакванията му неоснователни. Чрез издаденото НП,
за жалбоподателя е била налице възможност да упражни в пълна степен гарантираното
му от закона право за защита, като видно от подадената жалба, той е реализирал.
Крайния извод на съда е, че отразеното в НП административно нарушение e
било реализирано, като неговата квалификация е била направена съобразно
изискванията на ЗАНН и ЗДвП.
Както се посочи и по-горе, правилно в съставеното НП нарушение във връзка с
отказа на Х. О. К. да бъде тестван за наличие на употреба на наркотични вещества или
техни аналози е било квалифицирано, като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП. За
извършеното нарушение по тази разпоредбата закона предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Отнемането на контролните точки, не се налага като административно
наказание, като въпреки това, съдът извърши проверка и по отношение на това
обстоятелство.
Отнемането на десетте контролни точки е извършено на основание чл.157, ал.3
6
от ЗДвП вр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., на МВР. Съгласно чл.157, ал.3от ЗДвП
„Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.174,
ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1,т.3 от тази наредба който
предвижда, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина,
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) –
следва да се отнемат 12 контролни точки. Неоснователни се явяват и всички останали
възражения, като съдът е на становище,че в хода на административнонаказателното
производство, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, както от
страна на актосъставителя при съставЯ. на акта, а така и от АНО при издаване на
обжалваното НП. Както в акта така и в обжалваното НП, вмененото нарушение и
неговата правна квалификация, са били достатъчно точно и ясно описани, като те не
създават някакви основания за по-различно тълкуване на правната воля на лицата
които са ги издали. Същото се явява правилно и законосъобразно и следа да се
потвърди.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0239-001557/15.10.2021г. издадено от Началник РУП към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, ОД на МВР-Пловдив, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. допълнена със Заповед №8121з-825/ 19.07.2019г. на
Министъра на МВР, с което на Х. О. К., с ЕГН********** от гр. Пловдив, ул.
„Жълтуга“ №14 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания: “ГЛОБА” в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 12 контролни точки.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
7
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8